КатеринаК

Decision / Решение

→"And Collins will take over the hospital." John stared at the young doctor. "Is that right, Collins?"
0— И Колинс ще поеме болницата. - Джон се втренчи в младия лекар. — Така ли е, Колинс?
→"Like it or not, you'll do it. From now no cases will be treated which you cannot cure. Workers and essential members of the community will have priority for medical treatment. That makes sense, doesn't it? If you can get a worker back on his feet then he can help to grow more food to feed you. While you obey the laws of the community then you will be supported in everything you need. Refuse, and..."
0 - Харесваш или не, ще го направиш. Отсега нататък няма да се лекуват случаи, които не може да излекувате. Работниците и ключовите членове на общността ще имат приоритет при медицинско лечение. В това има смисъл, нали? Ако успееш да вдигнеш работника на крака, тогава той ще може да произведе повече храна, за да те изхрани. Докато се подчиняваш на законите на общността, ще бъдеш подкрепен във всичко, от което имаш нужда. Откажи и...
→"I know what you're getting at, Carl, and I warn you, I don't like it."
0— Знам какво имаш предвид, Карл, и те предупреждавам, че не ми харесва.
→"All right. You want facts, here they are. We can't feed the, old folk. We can't take care of cripples and those with chronic illness. We can't replace your drugs and medicines. If a man is too badly injured, then he must die. If a man is suffering from a disease, then he must die also. We cannot afford mercy, Gibson, not if we are to live and grow."
0 - Добре. Искаш факти, ето ги. Не можем да храним старците. Не можем да се грижим за сакати и хронично болни. Не можем да намерим заместител на твоите лекарства и препарати. Ако някой човек е твърде тежко ранен, тогава трябва да умре. Ако човек страда от болест, той също трябва да умре. Не можем да си позволим милост, Гибсън, не и ако искаме да живеем и да се развиваме.
→"You don't have to convince me," said John coldly. "And I suggest that you save your rhetoric for a more receptive audience."
0— Не е нужно да ме убеждаваш — каза студено Джон. — Предлагам да запазиш речите си за по-възприемчива публика.
→"So we can't waste anything. We daren't waste anything. To survive at all we've got to be ruthless, merciless, cruel to be kind, hard so that our children and their children can have something left to call their own. What we do now will determine the fate of a nation, England. What we do now will be our children's heritage."
0 - Така че не можем да похабяваме нищо. Не смеем да похабяваме нищо. За да оцелеем изобщо, трябва да бъдем безскрупулни, безмилостни, жестоки, корави, за да може нашите деца и техните деца да получат нещо, което да нарекат свое. Това, което правим сега, ще определи съдбата на нацията, Англия. Това, което правим сега, ще бъде наследство на нашите деца.
→"So?"
0 - Е и ?
→"I see." Carl stared down at his boots. "Listen, Gibson, this isn't just a lot of talk I'm going to give you, it's the bare truth. You know that I've swept this area from edge to edge. I've searched every square yard and collected everything that could possibly be of use. It wasn't too hard a jot)—the area isn't that big, but the point I'm making is this—we have all that there is to be had in this part of the country. There may be others living beyond the contaminated areas, there probably are, but we can't be certain of that. As far as we are concerned this area is all that is left of England—and we are the sole population."
0 - Разбирам. - Карл се сведе поглед към ботушите си. - Слушай, Гибсън, това, което ще ти кажа не са просто празни приказки, това е чистата истина. Знаеш, че обиколих тази област от край до край. Претърсих всеки квадратен ярд и събрах всичко, което би могло да бъде от полза. Не беше много трудна работа — районът не е толкова голям, но искам да кажа, че сме намерили всичко, което си струва да се намери в тази част на страната. Възможно е да има други, живеещи извън замърсените зони, най-вероятно има, но не можем да сме сигурни в това. Що се отнася до нас, този район е всичко, което е останало от Англия - и ние сме единственото население.
→"If that's what you call it, yes."
0— Ако така го наричаш, да.
→"You refuse to cooperate?"
0 - Отказваш да съдействаш?
→"You want me to refuse treatment to all chronic cases and incurables. You want me to select those who shall benefit by my skill." John shrugged. "I've had all this from your disciple and, to be frank, I'm getting fed up with it. The answer is still no."
0 - Искаш да откажа лечение на всички хронични и нелечими случаи. Искаш да подбера онези, които ще имат полза от моето лечение. - Джон сви рамене. - Вече обсъдихме всичко това с твоя поддръжник и честно казано, вече ми писна. Отговорът все още е не.
→"Never mind that. What does matter is the way you run this hospital. I know that you've done wonderful work here, Gibson, and I'm grateful to you for it. We are all grateful, but the time has come to be realistic. You know what I'm getting at, I suppose?"
0Няма значение това. Това, което е важно е начинът, по който управляваш тази болница. Знам, че си свършил чудесна работа тук, Гибсън, и съм ти благодарен за това. Всички сме благодарни, но е време да бъдем реалисти. Предполагам, че знаеш какво имам предвид?
→"I can see that," said John mildly. "With armed guards?"
0 — Виждам.— меко каза Джон. — С въоръжена охрана?
→"Let's get this over with." Carl gestured Collins to a chair and stared at John. "Two days ago we had an argument as to whether or not you should give priority to my sergeant. I told you then that I'd do something about it. Well, here I am."
0 - Нека се оправим с това. - Карл посочи Колинс към един стол и погледна Джон. - Преди два дни имахме спор дали ще дадеш предимство на моят сержант или не. Тогава ти казах, че ще направя нещо по въпроса. Е, ето ме.
→They waited in silence until Collins entered, closing the door quietly behind him, and from the young doctor's expression John knew that Carl's presence was no mystery to him.
0Изчакаха мълчаливо, докато Колинс влезе, затваряйки тихо вратата след себе си, и от изражението на младия лекар Джон разбра, че присъствието на Карл не е загадка за него.
→"Yes, sir."
0 - Да, сър.
→"Janson can wait outside." Carl jerked his head at his sergeant. "Send Collins in here and stand by."
0 - Янсън може да почака отвън. Карл кимна с глава към сержанта си. - Извикай Колинс и изчакай.
→"And Janson?"
0 - И Янсън?
→"I want a talk with you, Gibson. I think that we'd better have Collins in here, too."
0 - Искам да говоря с теб, Гибсън. Мисля, че ще е добре да извикаме и Колинс.
→"Carl. What do you want?"
0 - Карл. Какво искаш?
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2585 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1