КатеринаК

Kalgan the Golden / Калган Златния

→“What was your father, Leedora?”
0 - Какъв беше баща ти, Лидора?
→“Nothing. I told you that. I was small when he visited my father, very small, and....” She flushed and bit her lip. “No matter.”
0 - Нищо. Вече ти казах. Аз бях малка, когато той посети баща ми, много малка, и ...Тя се изчерви и прехапа устни. - Няма значение.
→“And Kalgan?”
0 - А Калган?
→“I know it.” Her voice was a throbbing whisper of feminine understanding. “But there is something you want more.”
0 - Знам го. - гласът й беше развълнуван шепот пълен с женско разбиране. - Но има нещо, което искаш повече.
→“I love you, Leedora,” he said with simple frankness. “I want you as a man wants a woman, all of you for all time. You know that.”
0 - Обичам те, Лидора. - каза той с непресторена откровеност. - Искам те както мъж иска жена, цялата, завинаги. Знаеш го.
→“A friend.” She glanced at him from the corners of her eyes. “Why do you ask?”
0 - Приятел. - тя го погледна с ъгълчето на очите си. - Защо питаш?
→“Leedora,” he said abruptly. “What is Kalgan to you?”
0 - Лидора, - каза внезапно той. - Какво е Калган за теб?
→He smiled at her, his eyes revealing his hunger, then sighed as he slumped into a chair at her side.
0Той й се усмихна, в очите му имаше глад, после въздъхна отпускайки се на стола до нея.
→She turned as the door slid aside and Tharg entered the instrument-cluttered control room.
0Тя се обърна щом вратите се плъзнаха встрани и Тарг влезе в контролната зала.
→Leedora sat in a padded acceleration chair and stared thoughtfully at the glistening controls of the starship. Around her the faint whisper of the hyper-drive told that the ship was a living thing, thrusting between dimensions to a rendezvous in the normal space-time continuum, and she had been on such ships before.
0Лидора седеше в тапицирания ускорителен стол и се взираше замислено в лъскавото управление на космическия кораб. Около нея тихия шепот на хипердрайва говореше, че корабът беше живо нещо, проникващо между измеренията за да срещне нормалния космически-времеви континиум, а тя и друг път е била на такъв кораб.
→Together they walked into the flame-lit night.
0Заедно те тръгнаха в осветената от пламъци нощ.
→“Maybe not, but they can harm me, and I’ve no liking to die in a tavern brawl.” Tharg ducked as a goblet hurled towards him. “You may be immortal, but I’m not.”
0 - Може би не, но могат да навредят на мен, а аз нямам желание да умра в кръчмарско сбиване. - Тарг се приведе за да избегне летяща към него чаша. - Ти може да си безсмъртен, но аз не съм.
→“Why?” Kalgan shrugged and reached for his wine. “They cannot harm me.”
0 - Защо? - Калган сви рамене и посегна за виното си. - Не могат да ми навредят.
→Tharg rose, his hand groping at his empty scabbard, stared at the impassive features of the Golden One.
0Тарг се изправи, ръката му опипваше празната ножница и погледна към безстрастното изражение на Златния.
→In seconds raw fury exploded into primitive violence, born in wine and heat, in tension and the barely-concealed hostility of divergent races brought together in uneasy truce. A steel blade flashed bright, then dull as it tore through flesh, and a man coughed a red plume as he grovelled on the floor. Other blades flashed, and wine mingled with spilled blood as tables crashed and men bellowed with snarling rage and released blood-lust. Blasters were forgotten in their rage, and steel and driving fists turned the tavern into a shambles.
0За секунди суровата ярост избухна в примитивно насилие, родено от вино и гняв, от напрежението и трудно прикриваната враждебност между различните раси, събрани от нестабилното примирие. Стоманено острие ярко проблясна, а после помътня щом разсече плът, от устата на мъжа бликна червена струя и той се търколи на пода. Други остриета блеснаха и виното се размеси с пролятата кръв, когато няколко маси се строшиха, а мъжете беснееха с дива ярост, отприщили своята кръвожадност. Бяха забравили за бластерите в настървението си и размахваха стомана и юмруци превръщайки таверната в бойно поле.
→Kalgan didn’t answer, but his eyes held hidden secrets as he stared at the big man. Across the tavern a starman cursed as a supple-hipped woman left him to press her scantily-clad body against a swarthy trader, and a nomad trilled in anger as his wine slopped in his lap.
0Калган не отговори, но в очите му се спотайваха скрити тайни, докато се взираше в големия мъж. В другия край на таверната един астронавт изруга, когато жена с гъвкав ханш го остави, за да притисне оскъдно облеченото си тяло в мургав търговец, а един номад изрева от ярост, когато виното му се разля във скута.
→“Immortality,” breathed the big man, and his eyes flamed with an ancient dream. Then his shoulders sagged and he groped for his wine as a blind man would grope for his bread.
0 - Безсмъртие. - въздъхна големия мъж и в очите му лумна един древен блян. После раменете му увиснаха и той посегна пипнешком за виното си, като слепец посягащ за хляб.
→“I bear a charmed life, Tharg. Things happen which prevent my death. A blaster misfires, a steel blade strikes home, a poison is expelled, a disease is conquered. A thousand things that would kill normal men have no affect on me. I fight—and no blade can harm me. I jump off a precipice--and an accident snags me to a root or I fall into a snowdrift, or I just survive against all natural law. That is your immortality, Tharg. There is no other.”
0 - Животът ми е омагьосан, Тарг. Случват се неща, които предотвратяват смъртта ми. Бластера засича, стоманеното острие се отклонява, отровата не действа, а болестта се побеждава. Хиляди неща, които могат да убият нормален мъж, не могат да ми повлияят. Битка... и никое острие не може да ме нарани. Скачам в пропаст.. и случайно се закачам за коренище, падам в пряспа или просто оцелявам напук на всички природни закони. Това е безсмъртието ти, Тарг. Няма друго.
→“Let’s get out of here,” he muttered.
0 - Да се махаме оттук. - измърмори той.
→“No,” agreed Kalgan, and rose to his feet. “You’re not immortal—not yet.”
0 - Не. - съгласи се Калган и се изправи на крака. - Ти не си безсмъртен. Все още.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2574 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1