КатеринаК

Kalgan the Golden / Калган Златния

→“But for none other than you.”
0 - Но за никой друг освен теб.
→“He might,” agreed the big man, and within his skull little wheels seemed to click as facts fell into position. “You mean?”
0 - Би могъл. - съгласи се големият мъж, и в главата му сякаш се въртяха малки колелца докато подреждаха фактите . - Искаш да кажеш?
→“Perhaps, but shall we put it another way? Would you say that it is the avoidance of death? The avoidance of disease, illness, old age, which is an illness in itself? If a man could avoid all those things, Tharg, wouldn’t he be deathless?”
0 - Вероятно, но можем ли да го изразим по друг начин? Би ли казал, че то е избягването на смъртта? Избягването на заболявания, страдания, старост, която сама по себе си е болест? Ако човек може да избегне всички тези неща, Тарг, няма ли да бъде безсмъртен.
→“Living forever.”
0 - Да живееш вечно.
→“What is immortality, Tharg?”
0 - Какво е безсмъртието, Тарг?
→“You think I haven’t tried that? When the beast attacked me, do you think I was helpless? No, Tharg, I waited and I hoped. I hoped that this time no accident would save me, but it did, and you saved my life. If it hadn’t been you it would have been something else.” Kalgan gestured to the waitress and ordered more wine.
0 - Мислиш ли, че не съм опитвал? Когато звярът ме нападна мислиш ли, че бях безпомощен? Не, Тарг, чаках и се надявах. Надявах се , че този път никаква случайност няма да ме спаси, но се случи и ти спаси живота ми. Ако не беше ти, щеше да бъде нещо друго. - Калган махна на сервитьорката и поръча още вино.
→“You can try your luck too far.”
0 - Не насилвай късмета си.
→“An accident,” gulped Tharg. He was sweating as he realized what he had almost done. “Who knew some fool would test a weapon at the exact moment it was in line with the steel blade? Who knew that the blaster would misfire at that second, and how could anyone tell that the wine would weaken me? Coincidence, Kalgan, sheer blind luck.”
0 - Случайност. - преглътна Тарг. Изпоти се щом осъзна какво почти беше направил. - Кой може да знае, че някакъв глупак ще тества бластера си в същия миг, когато извадя острието? Кой може да знае, че бластера ще засече в същата секунда, как би могъл някой каже, че виното ще ми отнеме силата? Съвпадение, Калган, чист късмет.
→“It proved my point,” said Kalgan quietly. He picked up the blaster, tilted the pitted orifice towards the scarred floor, and touched the trigger. Flame spouted from it, a searing shaft of ravening energy, and smoke coiled from a round charred hole in the planking.
0 - Доказах твърдението си. - каза Калган спокойно. Той вдигна бластера, насочи перфорираната цев към насечения под и докосна спусъка. От оръжието блъвна пламък, изгарящ сноп опустошителна енергия и дим се издигна от овъглената кръгла дупка в дъските
→“I didn’t mean....” Tharg swallowed and shook his head, the strength flowing back to his limbs and his senses clearing of fog. “You shouldn’t have done that.”
0 - Не възнамерявах да.. - Тарг преглътна и поклати глава, силата се завърна в крайниците, а мъглата се вдигна от сетивата му. - Не трябваше да го правиш.
→“Well, Tharg?” Kalgan looked at him with calm blue eyes. “Can you kill me?”
0 - Е, Тарг? - Калган го погледна със спокойните си сини очи. - Можеш ли да ме убиеш?
→Tharg reared from the table and his arm was a blurred streak as it flashed to his side. Steel whined as it left its scabbard, swung up, poised—and splintered to molten ruin as a blaster whined from across the tavern. He snarled, snatched at the blaster, aimed it at an impassive face—and the trigger clicked as it misfired. Savagely the big man drew back his arm to use the weapon as a club, then the wine he had drunk rose and hit him, turning his limbs to water, and he fell like a stabbed tsinga, his head thudding against the edge of the table.
0Тарг се надигна от масата, а ръката му беше като размазана ивица, стрелвайки се към кобура му. Стоманата изсвистя напускайки ножницата, издигна се, замахна... и се превърна в разтопена развалина, когато от другия край на таверната изфуча бластер. Той изръмжа, грабна бластера, насочи го към безстрастното лице... и спусъка изщрака щом засече. Разярено големия мъж вдигна ръката си да използва оръжието като тояга, но тогава виното, което беше изпил се надигна и го удари, крайниците му омекнаха и той падна като посечен, а главата му се удари на ръба на масата.
→He blinked, washing cobwebs from his tormented eyes, and he drank deep at his wine, drank as Tharg sometimes drank, desperately, bitterly, trying to wash away the twisted ruins of blasted hope and shattered dreams. When he spoke again it was as man to man instead of man to himself.
0Той примигна и изтерзаните му очи се проясниха, пи дълго от виното си, пи както Тарг понякога пиеше, отчаяно, огорчено, опитвайки се да отмие сгърчените останки на сринати надежди и разбити мечти. Когато отново проговори, вече говореше като мъж с мъж, а не сам на себе си.
→“Immortality! The gift of the Gods—and a living hell! Never to die, never to know that one day there will be an end, to go on and on, treading the futile round, friendless, loveless, alone. I would that I were as other men, able to pit my life on my skill, to face the flash of blades and the whine of blasters as once I did. A long time ago now. A long, long time ago. And I am weary of this life. Weary.”
0 - Безсмъртие! Дар от Боговете.. и жив ад! Да не умираш, да знаеш, че никога няма да настъпи края, да продължаваш и продължаваш, да се въртиш в безсмислен кръг, без приятели, без любов, сам. Бих искал да съм като другите хора, да мога осланям живота на уменията си, да се изправям пред блясъка на остриетата и свистенето на бластерите, така както някога. Вече много отдавна. Много, много отдавна. Отегчен съм от този живот. Отегчен.
→Pain seemed to grip the bronze man then, an inward pain of unbearable anguish, and his blue eyes held the untold suffering of a thousand hells. Almost he seemed to have forgotten the big man, the crowded tavern, the scents of burning wood and spilled wine, the sweat of men and the subtle odors of women. He spoke as a man might speak when he is alone, isolated on a mountain top or deep in the vastness of outer space.
0Тогава сякаш болка обхвана бронзовия мъж, една вътрешна болка на непоносимо страдание, а в сините му очи му се четяха неизказаните мъки на хиляди ада. Изглежда, че почти беше забравил за големия мъж, претъпканата таверна, миризмите на горящи дърва, разлято вино, потта на мъже и финият аромат на жени. Говореше така, както говори човек когато е сам, изолиран на планински връх или дълбоко в пустошта на необятният космос.
→“Luck,” he said with bitterness. “Chance, call it what you will. I cannot die.”
0 - Шанс. - каза той с горчивина. - Късмет, наречи го както искаш. Не мога да умра.
→“Afraid, Tharg?” Kalgan shrugged and slipped the weapon into its holster. “You need have no fear. I will not die.”
0 - Страхуваш ли се, Тарг? - Калган сви рамене и плъзна бластера в кобура. - Няма нужда да се боиш. Няма да умра.
→“You think so?” The golden men held out the blaster. “Try again.”
0 - Така ли мислиш? - Златният мъж подаде бластера. - Опитай пак.
→The reaction was instantaneous, born of the grim necessity to survive, dictated by reflex action, without thought, without argument.
0Реакцията беше мигновена, породена от суровата необходимост да оцелее, задействана по рефлекс, без мисъл, без колебание.
→“Then....” The wine was a purple stream as it left the goblet and dashed in the big man’s eyes, flung by a bronze arm with savage force.
0 - Тогава... - виното плисна от чашата като лилава река и се устреми към очите на големия мъж, запратено с дива сила от бронзовата ръка.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2574 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1