КатеринаК

Kalgan the Golden / Калган Златния

→“I am certain.”
0 - Сигурен съм.
→“No?”
0 - Не?
→* * *
0* * *
→Alone.
0Сам.
→“No.”
0 - Не.
→“Then it is true?”
0 - Тогава е истина?
→“Yes.”
0 - Да.
→Tharg walked towards the spaceport, his stride lithe and his head thrown back as he sniffed at the chill breeze. A woman smiled at him with rich invitation, and a gambler, rattling his pieces of nocked bone, called at him to test his luck, but he ignored them both. A tout plucked at his arm and whispered of nameless pleasures, and a drunk offered him a goblet of wine. He passed on as if they were shadows, thrusting broad shoulders between idling men, his eyes clouded with thought and lost dreams.
0Тарг вървеше към космодрума, крачките му бяха леки, а главата му отметната назад, като че ли душеше хладния бриз. Една жена му се усмихна подканващо, а комарджия раздрънка костените си зарчета и му подвикна да опита късмета си, но той игнорира и двамата. Един пласьор го хвана за ръката шепнейки му за безименни удоволствия, пияница му предложи чаша вино. Той ги подмина сякаш бяха сенки, пробиваше си път сред шляещите се хора с широките си рамене, а очите му бяха помръкнали от мисли и изгубени мечти.
→Midnight came with a burst of stars flecking the moonless sky and a cool wind blowing from the outlying desert. Down the Street of Starmen lights blazed from every window and door, and the press was as thick as during the day. Slavers jostled starmen, and both merged with traders and nomads and all headed for the wine shops and pleasure houses lining both sides of the street.
0Полунощ дойде и звезди изпъстриха безлунното небе, хладен вятър подухваше от далечната пустиня. Надолу по Улицата на астронавтите от всички прозорци и врати бликаше светлина, а блъсканицата беше толкова голяма, колкото и през деня. Роботърговците се смесваха с астронавтите, после с търговците и номадите и всички се отправяха към винарните и къщите на удоволствията, които бяха наредени от двете страни на улицата.
→He shrugged.
0После сви рамене.
→Then he was gone, moving away with a swirl of flashing color, and Tharg frowned thoughtfully after the tall figure.
0После си тръгна, отдалечавайки се с вихър от бляскави цветове и Тарг се намръщи замислено след високата фигура.
→“And so shall we.” Kalgan gestured and hard-faced men pushed forward and closed around the girl. “As you see I have no need of more guards, but I thank you, and will thank you more. At the tavern nearest to the spaceport at midnight. Be there if you will.”
0 - И така ще направим. - Калган махна с ръка и мъже със сурови лица се приближиха и заобградиха момичето. - Както виждаш нямам нужда от повече охранители, но ти благодаря и ще ти се отблагодаря още. В таверната, която е най-близо до космодрума в полунощ. Ела там ако искаш.
→“Aye, but my friend was sold before I arrived.” Tharg shrugged, letting the lie roll easily from his tongue. “We shall meet again.”
0 - Да, но приятелят ми беше продаден преди да пристигна. - Тарг сви рамене, оставяйки лъжата лесно да се изтърколи от устата му. - Трябва да се срещнем пак.
→“Did you come to make a purchase?”
0 - Дошъл си за да купуваш ли?
→On the rostrum the old auctioneer raised his voice as he offered other slaves for purchase. Kalgan glanced towards him, then looked back at the big man.
0На трубуната стария аукционер повиши глас, докато предлагаше други роби за продажба. Калган му хвърли поглед, после погледна обратно към големия мъж.
→“I had not forgotten,” said Kalgan quietly, and again his cold blue eyes held a peculiar expression as he stared at the big man. The girl said nothing, but stood, her liquid dark eyes flickering from one to the other of the two men, then flushed a little beneath Tharg’s direct gaze.
0 - Не съм забравил. - каза тихо Калган и отново студените му сини очи придобиха особено изражение докато гледаше огромния мъж. Момичето стоеше без да казва нищо, блестящите й тъмни очи се местеха от единия към другия мъж, после леко се изчерви от директният поглед на Тарг.
→“Then, by your leave, I will walk with you.” Tharg grinned. “It may well be that I shall save your life twice today.”
0 - Тогава, с твое позволение, ще ви съпроводя. - усмихна се Тарг. - Твърде е възможно да трябва да спася живота ти за втори път днес.
→“Yes,” said Kalgan, and something of humor touched his lips. “As you say, she is—beautiful.” He did not look at the girl.
0 - Да, - каза Калган и лека усмивка докосна устните му. - Както казваш, тя е красива.
Той не погледна към момичето.
→“Wait!” Tharg grinned, his teeth flashing in the light from the setting sun. “You’ll need a guard for such precious merchandise, for though this is auction time, and all men obey the truce, yet ten thousand stellars would tempt a saint—and the girl is beautiful.” He stared at her, his bold eyes drinking in her loveliness, roving from her features to the robe-shrouded body, and a little pulse began to jump high on one temple.
0 - Чакай! - Тарг се ухили, зъбите му проблеснаха на светлината на залязващото слънце. - Ще имаш нужда от охрана за тази ценна стока, защото въпреки че е време за търгове и всички хора са приели примирието, десет хиляди стелара ще изкушат и светец, а и момичето е красиво.
Той се загледа в нея, дръзките му очи пиеха красотата й, очите му се местеха от лицето й към обвитото й в роба тяло и едното му слепоочие леко запулсира.
→The old auctioneer smiled as he heard the fantastic sum offered, then as no one topped the bid, clapped his hands as a signal to his assistants to close the transaction. Gently they draped the glowing body in a fine robe and led the girl towards her new owner. Impassively Kalgan counted out the thin sheets of urillium script and turned, the girl at his side, ready to walk from the great plaza.
0Старият аукционер се усмихна като чу предложената фантастична сума, после след като никой не вдигна залога, плесна ръце за да даде знак на помощниците си да приключат транзакцията. Те нежно обвиха възхитителното тяло в лека роба и поведоха момичето към новия й собственик.
Безстрастно Калган преброи тънките листове урилиум и се обърна, момичето застана до него, бяха готови да си тръгнат от големия площад.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2574 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1