КатеринаК

Tea Party / Чаено парти

→"You will notify them," he said deliberately. "Your bombs will tell them that they are at war."
0 - Вие ще ги уведомите, - каза бавно той. - Вашите бомби ще им кажат, че са във война.
→The general sneered as he stared at the trim figure in blue and silver. His thin old hands caressed the map with an almost loving touch, and he inflated his chest a little, the light gleaming from his massive insignia.
0Генералът се подсмихна взрян в стегнатата фигура в синьо и сребърно. Старите му мършави ръце галеха картата почти любовно и той изду леко гърдите си, а светлината се отразяваше от масивните му значки.
→"The enemy, of course, who else?"
0 - Враговете разбира се, кой друг?
→"Who?"
0 - Кои?
→"Have they been notified?"
0 - Били ли са уведомени?
→Air shifted a little on his seat and tried to meet the general's glaring eyes.
0Въздушния се размърда леко на мястото си и опита да посрещне заплашителния поглед на генерала.
→It was a rhetorical thing to say, but it was always said. These men weren't here to ask questions, they were here to receive orders and to obey them blindly without question or thought, but the old forms die hard.
0Беше реторичен въпрос, но винаги го задаваше. Тези мъже не бяха тук за да задават въпроси, те бяха тук за да получават заповеди и да им се подчиняват сляпо без въпроси или коментар, но старите привички умираха трудно.
→"It has been decided. Air will commence the operation, followed by Sea and Land. A crippling blow to fling the enemy into chaos, then the blockade and invasion. Any questions?"
0 - Решено е. Въздушния ще започне операцията, следван от Морския и Земния. Осакатяващ удар, който да хвърли врага в хаос, после блокада и инвазия. Някакви въпроси?
→It was his life, his profession, the only thing he knew, and so he sat at his table deep beneath the ground, away from the sun, the sweet scent of growing things, the beauty of a summer's afternoon, and gave orders in a harsh rustling voice.
0Беше неговият живот, неговата професия, единственото нещо, което разбираше, така че седеше на масата си дълбоко под земята, далеч от слънцето, от сладкият аромат на растения, от красотата на летния следобед и даваше заповеди с груб стържещ глас.
→War!
0Война!
→Ships and mines, planes and bombs, tanks and invading armies. He had played with them all his life, played the game of theoretical war, at the Academy, on the field in maneuvers, and twice now in actual combat.
0Кораби и мини, самолети и бомби, танкове и нахлуващи армии. Беше играл с тях през целия си живот, разиграваше теоретична война в Академията, на терен по време на маневри и вече два пъти в реална битка.
→Toys!
0Играчки!
→He knew that they didn't really agree with him, but they came whenever he wanted them to, and they would continue to come at his call. He had the power. He was the leader of combined operations and these men were pawns to be moved at his whim.
0Той знаеше, че те всъщност не са съвсем съгласни с него, но идваха когато той поискаше и щяха да продължат да го правят. Той имаше власт. Беше ръководител на общите операции и тези мъже бяха пешки, които изпълняваха прищевките му
→He looked at the men sitting round the table. Air, dressed all in blue and silver. Sea, darker blue and gold. Land, khaki and black plastic, scarlet flashes and stained webbing.
0Той погледна към мъжете седнали около масата. Въздушния - целият облечен в синьо и сребърно, Морския - по-тъмносиньо и златно. Земния - каки и черна пластмаса, алени връзки и камуфлажна екипировка..
→He sat, frowning down at the map before him, a colored, lined and intricate section of the habitable globe. He traced paths on the map with a wrinkled finger, sere and hooked with age, claw-like, vulture-like, a thing of stained nails, swollen knuckles and parchment skin.
0Той седна мръщейки се на картата пред него, оцветена, разграфена и детайлна част от обитаемата земя. Той проследи линиите на картата със сбръчкания си пръст, съсухрен и изкривен от възрастта, като нокът на лешояд, с оцветени нокти, подути стави и кожа като пергамент.
→A sparse sixty, pushing seventy, he wore his uniform like a second skin, the fine material heavy with medal ribbons and gilt insignia. His almost naked head glistened pink and white in the light of the fluorescents and this thin, lip-less mouth was framed by a close-clipped mustache. His feet were thrust into black knee-boots and a gold braided cap and pistol belt hung on a rack against the wall.
0В края на шестдесетте си години, почти на седемдесет, той носеше униформата си като втора кожа, а фината й материя беше натежала от лентички с медали и позлатени значки. Почти голата му глава блестеше в розово и бяло от флуоресцентната светлина, ниско подрязани мустаци очертаваха тънката му, почти без устни уста. Краката му бяха обути в черни ботуши до коленете, поръбена със златно фуражка и кобур висяха на поставка до стената.
→The general sat in the bomb-proof shelter and played with his toys.
0Генералът седеше в бомбоубежището си и играеше с играчките си.
→It was very peaceful.
0Цареше голямо спокойствие.
→Inside the house Mummy was singing and a bee droned from flower to flower as he collected his tea. The sun was warm and the air full of the scent of growing things.
0Вътре в къщата мама пееше, а една пчела прелиташе от цвят на цвят докато събираше своя чай. Слънцето грееше, а въздухът беше изпълнен с аромата на растенията.
→He purred, then rolled over on his back and stretched all four of his legs, waiting for her to rub his tummy and catching at her hand with his velvet paws.
0Той измърка, после се обърна на гръб и протегна четирите си крака и хвана дланта й кадифените си лапи чакайки да го погали по коремчето.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2333 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1