КатеринаК

Kalgan the Golden / Калган Златния

→A great place this, floored with stone and surrounded by the ranked pens that held the human cattle. A block raised itself at one end, and guards, armed and watchful, paced the edges of the cleared area before it. An auctioneer stood at the block, an old man dressed all in white, and around him his assistants awaited his terse commands. The rest of the area was filled with a motley collection of starmen, traders, nomads, wealthy profligates, hard-faced harridans, veiled men of the cloud-worlds and near-naked men of the strange planets circling a double sun.
0Той представляваше огромна площ с настилка от камъни, заобиколена от ограждения в които се намираше човешката стока. В единия край беше издигната платформа, а пазачите зорки и въоръжени крачеха по периферията на празното място пред нея. Един аукционер стоеше на платформата, старец облечен целият в бяло, заобиколен от помощниците си, които изпълняваха кратките му нареждания. Останалото пространство беше изпълнено с разнородна смесица от астронавти, търговци, номади, богати прахосници, брантии със злобни лица, забулени хора от облачните светове и полуголи хора от странните планети обикалящи около двойно слънце.
→So he came at last to the great plaza of Ghort.
0Най-накрая стигна до големия площад на Горт.
→Now, as he thrust his way through the crowd, his grey eyes held that same mist of thought, and jostled men turned to curse him, stared, and moved silently away.
0Сега докато си пробиваше път през тълпата, в сивите му очи се четяха онези същите мрачни мисли и мъжете които разблъскваше по пътя си обръщайки се да го наругаят го поглеждаха и се отдръпваха мълчаливо.
→A strange man this Tharg. A man of searing ambition and frustrated hopes. A man who would sit with a bottle for company, drinking, drinking, his eyes twin clouds of heavy thought, his body coiled with tension as a spring, his mind wandering in the cold wastes between the stars. Mostly he was left alone at such times, left to his drinking and his thoughts, but sometimes he was not left so; sometimes burly starmen fresh from space would try to bait him and ridicule his aloofness. Such men died quickly.
0Тарг беше особен човек. Човек със силни амбиции и излъгани надежди. Мъж, който би седял с бутилка за компания пиейки докато очите му се замъглят от мрачни мисли, тялото му се напрегне като навита пружина, а съзнанието му броди в студената пустош между звездите. В повечето случаи той биваше оставян на мира в такива дни, сам с пиенето и мислите си. Но понякога не го оставяха, понякога някой снажен астронавт, току що върнал се от космоса се опитваше да го предизвика и да се подиграе на усамотението му. Такива хора загиваха бързо.
→Finally he sighed and headed towards the great plaza.
0Накрая въздъхна и се отправи към големия площад.
→He was gone then, wriggling into the crowd, heading for one of the tiny booths that sold the night-black wine of forgetfulness. Tharg felt him go, but cared not, standing, eyes thoughtful, as he followed a tiny fleck of gold as it strode through the crowd filling the street of Starmen.
0После той тръгна, пробивайки си път през навалицата към една от онези малки будки, където продаваха черното като нощ вино на забравата. Тарг го видя, че си тръгва, но не се обезпокои. Стоеше и внимателно наблюдаваше малко златно петънце, което се движеше в тълпата изпълваща Улицата на астронавтите.
→“For eighty years have I known Kalgan, and he has not aged. Neither has he been scarred, though always in the thick, and he looks now as he did when I first saw him as a boy.” He grinned, baring the rotting snags of teeth that filled his scabrous mouth. “Read me that riddle, man of fire, and when you learn the answer, teach it to me.”
0 - Познавам Калган от осемдесет години и той не е остарял. Няма белези, макар винаги да е бил в центъра на опасността и сега изглежда така, както изглеждаше когато за пръв път го видях като момче.
- той се ухили оголвайки гнилите зъби, които изпълваха отвратителната му уста. - Реши ми тази загадка, огнени човече и когато разбереш отговора, ми го кажи.
→“No.”
0 - Не.
→“I mean that he has not altered. He has aged not, bears no scars, walks as he always did, tall and proud, spurning the dust and lesser men.” The beggar blinked pus-filled eyes at the big man. “Can a man live forever?”
0 - Имам предвид, че той не се е променил. Не е остарял, няма никакви белези, не е променил походката си, висок и горд, тъпчещ прахта и незначителните хора. - Просякът премигна с гуреливите си очи срещу огромния мъж. - Може ли човек да живее вечно?
→“His ways you mean?”
0 - Имаш предвид навиците му?
→“I knew him when young, when as a lad I killed my owner and went to space. They were lusty days those, with steel and gold, women and wine, and the thrill of bright deeds. Kalgan ran a starship, a slender hull loaded with guns, and like a ravening flame he struck at the Freebooters on the Independent worlds. I saw him again, it must have been a generation later, and again after twenty years. Now I have seen him a fourth time—and he has not altered.”
0 - Познавах го като млад, когато бях момче убих собственика си и заминах в космоса. Беше страхотно време, на стомана и злато, жени и вино и тръпката от приключения. Калган управляваше междузвезден кораб, малка черупка пълна с оръдия и яростно нападаше разбойниците от Независимите светове. Следващият път когато го видях може би беше поколение по-късно, а после след още двадесет години. Сега го видях за четвърти път - и той не се е променил.
→“Yes?”
0 - Да?
→“I did but jest,” gasped the old man, and swallowed with relief as the big man thrust back the blade. “Kalgan is known wherever there are worlds which can bear the foot of men. Kalgan the Golden they call him, from Eddoria to Phenris, from Calgai to Necpothre, wherever the starships land and men talk in taverns, he is known. And yet I think that I know a little more than most.”
0 - Само се пошегувах. - изпъшка старецът и преглътна с облекчение, когато големия мъж прибра оръжието си. - Калган е известен на всички светове на които е стъпвал човешки крак. Наричат го Калган Златния от Едория до Фенрис, от Калгай до Некпотър. Известен е на всички места, където кацат звездни кораби и във всички таверни. Обаче аз мисля, че знам малко повече от другите.
→“Silver—or steel?” The big man’s hand moved a little, and sunlight splintered from the razor edge of the steel blade as it left its scabbard. “Trifle not with me, beggar. Speak.”
0 - Сребро... или стомана? - ръката на големият мъж помръдна леко и слънцето заблестя по острия ръб на стоманата, когато я извади от ножницата. - Не си играй с мен, просяко. Говори.
→“For silver?” The beggar shrugged. “Kalgan gave me gold—and the secret is golden.”
0 - За сребро? - просякът сви рамене. - Калган ми даде злато, а тайната е златна.
→“Speak.”
0 - Говори.
→“Aye.” The wooden bowl moved suggestively towards the thick chest of the red-haired man. Tharg grunted and poured a handful of silver into the bowl.
0 - Да. - той протегна дървената купичка към широките гърди на червенокосия мъж. Тарг изсумтя и изсипа шепа сребро в купичката.
→“You called him something else.” Tharg released the thin arm of the cringing figure and rested his hand easily on the hilt of the steel blade he wore at his side. “My ears are sharp, old man, and you breathed a word. Was there sense in what you said?”
0 - Ти го нарече другояче. - Тарг пусна тънката ръка на свитата фигура и леко постави дланта си върху дръжката на стоманеното острие което носеше. - Слухът ми е остър, старче, а ти шепнеше. Вярно ли е това, което каза?
→“Kalgan?” The beggar nodded. “The Golden One? Aye, I know him well.”
0 - Калган? - просякът кимна. - Златния? Да, познавам го добре.
→“I heard you talk, beggar,” he snapped, and grey eyes stared into bloodshot ones of muddy brown as he hauled the man to his feet. “You know him?”
0- Чух те да говориш, просяко - изръмжа той и го издърпа да се изправи.Сивите му очи се втренчиха в кървясалите мътнокафяви. - Познаваш ли го?
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2341 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1