КатеринаК

Kalgan the Golden / Калган Златния

→“And you think that, with Leedora, the life would be bearable?”
0И ти си мислиш, че заедно с Лидора животът би бил поносим?
→“Yes,” whispered the big man, and sweat shone on his brow. “Always I have wanted that. To go a little further, explore a little deeper, to leave my footprints on alien universes.” He licked his lips. “With the prize you have and don’t seem to want, that would be possible.”
0 - Да,- прошепна големия мъж и по челото му проблясваше пот. - Винаги съм искал това. Да отида малко по-нататък, да изследвам малко по-надълбоко, да оставя отпечатъци от стъпките си върху чужди вселени. - Той облиза устните си.- С наградата, която имаш и която изглежда не искаш, това би било възможно.
→“I know. The woman.” He looked at the girl. “Only she can decide, or perhaps it may be that it will be decided for her. The other?” He stared at the giant thews of the red-haired man. “How much does immortality mean to you, Tharg? Does it mean the chance to explore beyond the known frontiers, to turn your starship towards other galaxies and burn a path into unknown regions?”
0 - Знам. Жената. - той погледна към момичето. - Само тя може да реши или може би това ще бъде решено вместо нея. Другото? - Той се загледа в огромните мускули на червенокосия мъж. - Какво точно означава безсмъртието за теб, Тарг? Означава ли шанс за изследване на космоса отвъд познатите граници, да насочиш кораба към други галактики и да си пробиеш път във неизвестни региони?
→“Gold?” Kalgan shrugged. “What is money? No. Your father showed me a possible road to end this misery, and for that I would turn the planets into smoldering ruin for his or his daughter’s sake.” He stared at Tharg. “You wonder why you are here, and are wondering too how you can gain the double prize of both the woman and immortality.” He smiled at the big man’s expression. “Why be surprised? When you have lived as many centuries as I have, you will learn to read the minds of men.”
0 - Злато? - Калган сви рамене. - Какво са парите? Не. Твоят баща ми посочи възможен начин да приключа това нещастие и по тази причина бих превърнал планетите в димящи руини в името на него и дъщеря му. - Той се втренчи в Тарг. - Чудиш се защо си тук и се питаш как да спечелиш и двете награди - жената и безсмъртието. - Той се засмя виждайки изражението на големия мъж. - Защо си изненадан? Когато изживееш толкова столетия, колкото мен и ти ще се научиш да четеш в умовете на хората.
→“Leedora’s father was a mathematician of the highest order, a man well acquainted with the paraphysical sciences and with a surprising grasp of its potentialities. I owe him much.”
0 - Бащата на Лидора беше математик от най-висок клас, човек добре запознат с парафизичните науки и с изненадващи схващания за техните възможности. Дължа му много.
→“The finest brain ever produced.” They turned as Kalgan entered the room, Leedora flushing with something too near pleasure for the big man’s liking, and Tharg himself instinctively on the defensive. The tall man smiled down at them and slipped into a chair.
0 - Най-блестящият ум, който е съществувал.
Те се обърнаха, когато Калган влезе в помещението. Лидора се изчерви от нещо твърде близо до удоволствие, за вкуса на големия мъж и той инстинктивно се настрои отбранително. Високият мъж им се усмихна и се отпусна на един стол.
→“Your father. There must have been some reason why Kalgan visited him. What was his specialty?”
0 - Твоят баща. Трябва да има някаква причина поради която Калган го е посещавал. Каква беше неговата специалност?
→“I don’t know that, but what do you want to know?”
0 - Не знам това, но ти какво искаш да узнаеш?
→“I want two things, Leedora,” said Tharg urgently. “One you know; the other? Well, no matter at this time, it is an old dream and one that I may outgrow. But Kalgan may be the key, and all I can learn about him will be of value.” He frowned. “Even now I don’t know why he brought me with him. This starship; where is the crew? Where are we bound?”
0 - Искам две неща, Лидора. - каза припряно Тарг. - Едното го знаеш, другото? Е, сега няма значение, то е една отдавнашна мечта, такава, която бих могъл да пренебрегна. Но Калган може да е ключът и всичко, което науча за него може да бъде от полза. - Той се начумери. - Дори сега не знам защо ме е взел със себе си. Този космически кораб; къде е екипажа? За къде пътуваме?
→“A mathematician. Some say he was a brilliant man; I wouldn’t know. All I know is that he died in poverty. We lived on Eldris, the University there, and he was famous in his time. I remember....” She paused and shook her head. “Why ask me these things?”
0 - Математик. Някои казват, че бил страхотен човек. Не съм го разбрала. Всичко, което знам е, че умря в бедност. Живеехме на Елдрис, там има университет и баща ми беше известен тогава. Спомням си... - Тя млъкна и поклати глава. - Защо ме питаш тези неща?
→“I was a dancer, you know that,” she continued. “My father died and I was trained for the stage. I did well, too well, for raiders learned of me and lay in wait to board the starship on which I was traveling.” She shrugged. “Even they did not realize the worth of their prize. Ten thousand! Even with their dues to Ghort it was a good six months’ work.”
0 - Аз бях танцьорка, знаеш това. - продължи тя. - Баща ми умря и аз бях обучена за сцената. Справях се добре, толкова добре, че разбойници научиха за мен и направиха засада на космическия кораба с който пътувах. - Тя сви рамене. - Дори и те не са осъзнавали стойността на тяхната плячка. Десет хиляди! Дори с данъка, който ще платят на Горт са една добра печалба за половин година.
→Tharg hid a frown as he saw the bitter twist to her lips, knowing that she felt soiled at having been bought at the auction and knowing too that it was the man that had bought her that aroused such bitterness. No woman likes to be purchased by the man she loves.
0Тарг се намръщи, като видя горчивата извивка на устните й, знаейки, че тя се чувства опетнена заради това че е купена на търг, и причината за тази горчивина е мъжът, който я е купил. Никоя жена не би искала да бъде купена от мъжа, когото обича.
→“Of him I know nothing. My father knew him and the Golden One claimed that he owed him some small service.” She twisted her lips in bitterness. “Small! Ten thousand stellars is not what I would call small.”
0 - Не знам нищо за него. Баща ми го познаваше и Златния твърди, че му дължи някаква малка услуга. - Тя изви устни с горчивина. - Малка! Не мога да кажа,че, десет хиляди са нещо малко.
→“Yes,” he said, and stared at the ranked controls. For long minutes he sat silent, fighting his ancient dream, annoyed with himself for feeling doubt and wanting, as a child wants, more than he knew he could grasp. “Tell me of yourself,” he said. “Tell me of Kalgan.”
0 - Да, каза той и се втренчи към редицата бутони за управление. Дълго време седя мълчаливо, борейки се с отдавнашната си мечта, ядосан на себе си, че се съмнява и същевременно го иска, така както дете иска нещо, което знае че не е по силите му. - Разкажи ми за себе си. - каза той. - Разкажи ми за Калган.
→Tharg grunted and returned the blade to its scabbard.
0Тарг изсумтя и върна острието в ножницата
→Until the door of the tower opened and a man staggered out onto the plain.
0Докато вратата на кулата се отвори и един мъж излезе със залитане на полето.
→And so she sat and waited.
0И тя седна и зачака.
→“You have paid your debt, if debt it was,” murmured the girl, and flushed at the memory.
0 - Ти си изплатил дълга си, ако е било дълг. - промърмори момичето и се изчерви от спомена.
→“Then you know what I want, Kalgan?”
0 - Тогава знаеш какво искам, Калган.
→“I do.”
0 - Да.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2341 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1