КатеринаК

Decision / Решение

→"Base?"
0 - Базата?
→"Even to do that was an achievement," admitted Carl. "This area is rotten with radiation and it's a wonder that you managed to survive at all. You'll find things different at Base."
0 - Дори само това е постижение. - призна Карл. - Този район е разяден от радиация и е чудо, че изобщо сте оцелели. Ще видиш, че нещата са различни в Базата.
→"We have done what we could." Wendle calmed himself as he looked at the younger man. "We have scoured the vicinity for stores and I have founded a school to teach the children. We have lived; more than that I cannot claim."
0 - Направихме каквото можахме. - Уендъл се успокои, като погледна по-младия мъж. - Претърсихме околностите за припаси и аз основах училище, за да обучавам децата. Ние оживяхме, за повече от това не мога да претендирам.
→"Please." Carl tried to disguise his impatience. "I can respect your faith even if I cannot understand it, but you are talking like a fool. Religion has nothing to do with the necessity of rebuilding our nation. Sweat will do it, hard work and constant effort, but I have yet to see a house constructed by prayer alone, or crops planted as the result of words. What are you doing to restore the things we have lost?"
0 - Моля те. - Карл се опита да прикрие раздразнението си. - Мога да уважавам религията ви, дори и да не я разбирам, но ти говориш като глупак. Религията няма нищо общо с необходимостта от възстановяване на нашата нация. Потта ще го направи, упоритият труд и постоянните усилия, а все още не съм видял къща, построена само с молитва, или посеви засети в резултат на думи. Какво правите, за да възстановите нещата, които сме загубили?
→"We are but straws in the wind," said the priest wildly, and from the glitter in his eyes Carl could tell that he was still in the grip of fanatical hysteria. "If we are worthy, He will provide. Did you not come to our aid? Who are we to question the immutable workings of the Lord?"
0 - Ние сме само сламки във вятъра. - свещеникът говореше като обезумял и по блясъка в очите му, Карл прецени, че все още е под влиянието на фанатичната истерия.- Ако сме достойни, Той ще промисли. Нима не ни дойдохте на помощ? Кои сме ние да се съмняваме в неотменните Божии дела?
→"He has already done that," said Carl dryly. "You surely don't expect Him to bake bricks and plant the crops as well, do you?"
0 - Той вече го е направил - сухо каза Карл. - Със сигурност не очаквате Той да пече тухли и да засажда културите, нали?
→"The Lord will provide."
0 - Господ ще промисли.
→"Tell me." Carl hunched a little nearer to the old man. "What provision have you made for farming? These huts," he gestured towards the crude board and wattle cones forming the "village," "they won't last for ever. Have you a program of construction?"
0 - Кажи ми. - Карл се приведе леко към стареца. - Как сте обезпечили земеделието? Тези колиби, - той посочи към грубо скованите или направени от преплетени клони конуси, които представляваха "селото" - тези няма да изкарат вечно. Имате ли съставен план за строителство?
→"Often." Wendle drew a shuddering breath. "Only by constant prayer can we hope to keep the evil one at bay."
0 - Често. - пое треперливо дъх Уендъл. - Само чрез постоянна молитва можем да се надяваме да държим злото на разстояние."
→"You pray often?"
0 - Често ли се молите?
→Fanatic or not, his hold over his "flock," as he called them, was immense. Carl stared at their rapt expressions and recognized the danger for what it was. He forced himself to smile as Wendle sat down again.
0Фанатик или не, властта му над своето „стадо“, както той ги наричаше, беше огромна. Карл се взря в прехласнатите им лица и разбра каква е опасността. Насили се да се усмихне, когато Уендъл отново седна.
→Carl sat motionless during the long and semi-hysterical prayer. His men, he noticed, also sat, a little uncomfortable but following his lead. He was glad to see it. Wendle, he guessed, must be a little insane. Probably the hell he had passed through had warped his judgment so that he had lost his normal footing and turned into the thing orthodox religions had always regarded with detestation. Wendle had become a religious fanatic.
0Карл седеше неподвижен по време на дългата и почти истерична молитва. Забеляза, че хората му също бяха седнали, с известно неудобство, но следваха примера му. Беше доволен да го види. Предполагаше, че Уендъл трябва да е малко луд. Вероятно адът, през който беше преминал, беше изкривил преценката му, дотолкова, че да загуби здравите си устои и да се превърне в нещо, на което ортодоксалните религии винаги са гледали с отвращение. Уендъл беше станал религиозен фанатик.
→"A laudable work." Wendle stared around at the assembled men and women, noticed that they had all finished their meal, and lifted his arms towards the darkening sky. "Let us give thanks!" he cried in a strong voice. "Let us give humble thanks to our Lord for his infinite mercy in giving us this day our daily bread..."
0 - Похвално дело. - Уендъл се взря в събралите се мъже и жени, забеляза, че всички са приключили с яденето си, и вдигна ръце към притъмняващото небе. - Нека благодарим! — извика той със силен глас.
- Нека благодарим смирено на нашия Господ за безкрайната му милост, да ни даде в този ден хляба наш насъщен....
→"My men have something to work for," snapped Carl shortly. "They have a nation to rebuild, and no time to waste in doing it."
0 - Хората ми имат нещо за което да работят. - сопна се Карл. - Имат нация за възстановяване и никакво време за губене докато го правят.
→"It is, my son, not was. Pride goeth before a fall, remember? The world was proud, and where is the world now? Dust and ashes beneath the heel of the Lord."
0 - Тя е, синко, не е била. Гордостта предшества падението, помниш ли? Светът беше горд, а къде е светът сега? Прах и пепел под нозете на Господ.
→"Afflicted?" Carl raised his eyebrows, then laughed. "Of course, I had forgotten; one of the seven deadly sins, wasn't it?"
0 - Страдат? - Карл повдигна вежди, после се изсмя - Разбира се, забравих; беше един от седемте смъртни гряха, нали?
→"Your men, if I may call them that, seem to be afflicted with pride."
0 - Твоите хора ако мога да ги нарека така, изглежда страдат от гордост.
→Carl sighed as he emptied his bowl and frowned at the assembled band he had discovered. He was pleased to see that his own men kept a little apart from the others. Already they had a sense of pride in that they were different from the spiritless men and women of the new community. Wendle noticed it, too.
0Карл въздъхна, докато изпразваше купичката си и се намръщи на сбирщината която бе открил. Беше доволен да види, че собствените му хора стоят малко настрани от другите. Те вече се гордееха, че са различни от бездуховните мъже и жени е новото общество. Уендъл също бе забелязал това.
→It couldn't be done.
0Не можеше да бъде направено.
→After all, he wouldn't be the first man to have thrown away a world for the love of a woman.
0В крайна сметка нямаше да бъде първият мъж, който е захвърлил целия свят, заради любовта на жена.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2338 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1