КатеринаК

Decision / Решение

→He didn't think of Collins, of the man's desperate pleadings and frenzied threats. He had made his decision and, as he kissed the woman he loved, he felt a strange peace.
0Не мислеше за Колинс, мъжът с отчаяните молби и безумните заплахи. Той беше взел решението си и докато целуваше жената която обича, го обзе необичайно спокойствие
→He smiled and his smile was answered. He knelt and arms closed around his neck, arms which drew his head towards lips that had once been soft and would be so again.
0Усмихна се и получи отговор на усмивката си. Коленичи и ръце се обвиха около врата му, ръце, които притеглиха главата му към устни, които някога бяха меки и отново щяха да бъдат такива.
→After, when the thing was done and he had washed the stains from his hands and arms beneath the still-running faucet, he had time for regret. But, strangely, he felt none at all. The thing was done, his future decided and, as he dried his hands and walked towards the bed on which lay his patient, he felt a quickening anticipation.
0По-късно, когато вече беше приключил с работата и бе измил ръцете си от петната под все още течащата мивка, му остана време за съжаление. Необичайно, но не изпитваше никакво. Работата беше свършена, бъдещето му решено и докато избърсваше ръцете си и вървеше към леглото, на което лежеше пациентът, го обзе трепетно предчувствие.
→Not when it took a titanic factory to produce penicillin. Not when it took skill and precision tools to manufacture hypodermic needles, forceps, scalpels, clamps, needles, trepans and the thousand and one essential instruments in daily use in modern operating theaters. The instruments could have been spared; almost anything can be turned into a scalpel if the rules of hygiene are observed, but there was no possible way of replacing the drugs and anesthetics. Those were the products of industrial chemists who provided the doctors with a constant stream of what they needed. Medical training did not include procedure on how to manufacture ether from rubbish, chloroform from soil, sulfa drugs from rusty iron. And that was all they had to work with—dirt and rubbish and rust.
0Не и когато е необходима гигантска фабрика за производство на пеницилин. Не и когато са нужни умения и прецизни инструменти за производството на подкожни игли, форцепси, скалпели, скоби, игли, трепани и хиляда и един основни инструменти в ежедневната употреба в съвременните операционни зали. Инструментите можеха да бъдат заменени; почти всичко може да се превърне в скалпел, ако се спазват правилата за хигиена, но нямаше начин да се заменят лекарствата и анестетиците. Това бяха продукти на фармацевтичната индустрия, осигуряващи на лекарите постоянен поток от това, което им беше нужно. Медицинското обучение не включваше процедура за производство на етер от боклук, хлороформ от почва, сулфатни лекарства от ръждясало желязо. И това беше всичко, с което трябваше да работят — мръсотия, боклук и ръжда.
→And there could be no replacements.
0И не беше възможно да се заместят.
→And that, of course, was the answer. Hospitals were almost always near the big cities—they had to be, in order to be efficient, and even the few cottage hospitals rarely contained anything more than emergency stores. The incredible inter-meshing of transport, the ambulance services, the inevitable trend towards specialization, all had contributed to the vulnerability of the medical services. The cities had gone up in radiant ash—and the hospitals with their essential stocks of drugs, their trained staffs, their libraries, their distilled knowledge and techniques, all had gone up with them.
0И това, разбира се, беше отговорът. Болниците почти винаги бяха близо до големите градове — трябваше да бъдат, за да са ефективни и дори в малкото отдалечени болници рядко имаше нещо повече от запаси за спешна помощ. Невероятното комбиниране на транспорта, линейките, неизбежната тенденция към специализиране, всичко това допринесяше за уязвимостта на медицинските услуги. Градовете бяха потънали в радиоактивна пепел, както и болниците със запасите им от лекарства, обученият им персонал, библиотеките им, специализираните им знания и техники, всичко беше изчезнало заедно с тях.
→"A little. Some first aid kits, iodine, bandages and so on. I'm afraid, though, that most of the hospitals were destroyed and their equipment with them."
0 - Малко. Известно количество комплекти за първа помощ, йод, бинтове и т.н. Страхувам се обаче, че повечето от болниците са унищожени, както и оборудването им с тях
→"I see." Carl hid his disappointment. "Did you find any drugs during your searches? Any medical equipment of any kind?"
0 - Разбирам. - Карл прикри разочарованието си. - Намерихте ли лекарства по време на претърсванията си? Някакво медицинско оборудване от какъвто и да е вид?
→"No. I can bandage a wound and administer an injection. I know a little of first aid, the pressure points and so on, but nothing more." Wendle smiled apologetically. "I could help, but I have no knowledge of my own."
0- Не. Мога да превържа рана и да поставя инжекция. Знам малко за първа помощ, точките на натиск и така нататък, но нищо повече. - Уендъл се усмихна извинително. - Мога да помогна, но не съм специалист..
→"A doctor, perhaps? We need doctors badly."
0 - Може би лекар? Имаме остра нужда от лекари.
→"A little."
0 - Малко.
→"You've had medical training?"
0 - Имал си медицинско обучение?
→"I had some training in my youth. It was an early ambition of mine to become a missionary, but God decided that I would serve Him better at home."
0 - Бях обучаван известно време в младостта си. Ранната ми амбиция беше да стана мисионер, но Бог реши, че ще Му служа по-добре у дома.
→"Where did you learn that?" Carl stared with increased respect at the old man. "Most people would have chosen to eat meat that was on the turn rather than wait for the lethal bacteria to die and be rendered harmless. Not many people know that while it is safe to eat rotten flesh, it is suicide to eat meat that is only half bad."
0 - Откъде научи това? - Карл се взря с нараснало уважение към стареца. - Повечето хора биха избрали да ядат месо, което е леко развалено, вместо да чакат смъртоносните бактерии да умрат и станат безвредни. Малко хора знаят, че е безопасно да се да се яде гнила плът, е самоубийство да се яде месо, което е само наполовина развалено"
→"Yes, but I made certain that is was wholly bad before using it. There is no danger of ptomaine." Wendle smiled. "If there were we should all have been dead long ago."
0Да, но се уверих, че напълно се е развалило, преди да го използвам. Няма опасност от птомаин. - Уендъл се усмихна. - Ако имаше, всички трябваше да сме мъртви отдавна.
→"This meat is bad."
0— Това месо е лошо.
→Carl tasted the stew, rolled a piece of meat around bis tongue, and looked sharply at the priest.
0Карл опита яхнията, сдъвка парче месо и погледна остро свещеника.
→Father Wendle wasn't like that. He was a man with a supreme conviction in his God and daily gave prayerful thanks that he had been spared from what he firmly believed to be the punishment of God upon the sinful acts of men. Both men were intelligent, but neither could ever agree on a single point of view.
0Отец Уендъл не беше такъв. Той беше човек с безусловна вяра в своя Бог и всеки ден благодареше с молитви, че е бил пощаден от това, което твърдо вярваше, че е Божието наказание за греховните дела на хората. И двамата мъже бяха интелигентни, но и никой от тях не можеше да се съгласи с гледната точка на другия.
→Carl had never had any time for religion. He couldn't understand the supreme self-submergence required by the orthodox faiths and, because he was above all things an individualist, he instinctively revolted against ascribing to the will of a deity the acts of men.
0Карл никога не беше имал време за религия. Той не можеше да разбере пълното вътрешно вглъбяване, изисквано от ортодоксалните вярвания, и тъй като беше преди всичко индивидуалист, той инстинктивно се бунтуваше срещу всяко приписване на Божията воля в действията на хората
→Over a meal of greasy stew, redolent of wood-smoke and heavy with the taint of canned meat, Carl discussed future plans with the priest. He had learned the man's name by now and, as they talked, his respect for the other's intelligence mounted in direct ratio to his contempt for what he represented.
0Докато ядяха мазната яхния с миризма на пушек и с тежкият дъх на консервирано месо, Карл обсъди плановете за бъдещето със свещеника. Вече беше научил името на мъжа и докато разговаряха уважението към интелигентността му се увеличаваше правопропорционално с презрението му към това, което представляваше.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2338 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1