→"What's the trouble?" John stepped out of his office just as Collins joined Sally and Carl in the corridor. " Do I have to remind you, Carl, that this is a hospital? Save your shouting for the parade ground."
0 - Какъв е проблемът? - Джон излезе от кабинета си едновременно с Колинс и двамата лекари се появиха при Сали и Карл в коридора. - Трябва ли да ти напомням, Карл, че това е болница? Запази виковете си за парада.
→"I want him treated now." Irritably he pushed past her. "Collins! Gibson! Where the hell is everyone?"
0 - Искам да бъде лекуван сега. - избута я раздразнено той. - Колинс! Гибсън! Къде по дяволите сте всички?
→"If he registers at the desk the doctor will see him as soon as possible."
0 - Ако се регистрира на гишето, докторът ще го приеме възможно най-скоро.
→"Are you trying to be clever with me?" Carl scowled down into her white face. "Listen. My sergeant's in trouble and I want him treated."
0 - Опитваш се да ми остроумничиш ли? - Карл се сведе намръщено към бялото и лице. - Слушай. Сержантът ми е ранен и искам да бъде лекуван.
→Sally met him at the door. She was white, strained and, as usual, over tired and over worked. "What do you want?"
0Сали го посрещна на вратата. Беше бяла, напрегната и както обикновено преуморена и изтощена - Какво искаш?
→"Get up!" Carl strode forward, gripped the man by his shoulder and, half-lifting him from the bench, threw him towards the center of the room. "Sit down, sergeant. I'll get some action around here."
0 - Ставай! - Карл пристъп, хвана мъжа за рамото и почти го повдигна от пейката после го запрати към центъра на помещението. - Седни, сержант. Ще задвижа нещата.
→"You!" Carl pointed towards a man sitting on a bench. "Get up!"
0 - Ти! - Карл посочи към мъж седящ на една от пейките -. Ставай!
→The waiting room was, as usual, full when Carl entered the hospital. Janson limped after him, his scarred face twisted with the pain from his injured leg, and swore when a man bumped into him.
0Когато Карл влезе в болницата, чакалнята беше пълна както обикновено. Янсън закуцука след него, покритото му с белези лице беше изкривено от болката в ранения му крак. Един мъж се блъсна в него и той изруга.
→"Are you certain of that?" Wendle looked up from where Carl had thrown him. "This is your hour, my son. Tomorrow it may be another's. Can you demand charity when you refuse to give it? Are you ready to meet your God?"
0 - Сигурен ли си? - Уендъл вдигна поглед от мястото, където Карл го беше съборил. - Това е твоят час, синко. Утре може да е на друг. Можеш ли да поискаш милостиня, когато отказваш да я дадеш? Готов ли си да срещнеш своя Бог?"
→"Fool!" Carl thrust the old man from him as he rose. "Pity? Curse me if you will but save your pity for those who need it. I need nothing you can give me.
0 - Глупак! - Карл изблъска стареца докато ставаше. - Съжаление? Прокълни ме, ако искаш но запази съжалението си за онези, които се нуждаят от него. Нямам нужда от нищо, което можеш да ми дадеш.
→"I could curse you, but I will not. Instead I shall pity you, for of all the men I have met, you are most in need of pity."
0— Бих могъл да те прокълна, но няма да го направя. Вместо това ще те съжалявам, защото от всички мъже, които съм срещал, ти имаш най-голяма нужда от съжаление.
