КатеринаК

Decision / Решение

→"Philosophy," sneered Carl. "Is that all you can do?"
0 - Философстване, - присмя се Карл. - Това ли е всичко, което можеш да направиш?
→"You think that you are hard," said Wendle quietly. "But you are not hard. It is easy to refuse responsibility, to shout and bluster and be a slave to what you are pleased to call your 'duty.' But that is the coward's way. It takes a brave man to accept his burdens and admit what he is." He looked at Carl. "You will not take the boy because you know that he is a part of you, as each man is a part of each other, united in God. The cripple is better than you, for he carries his cross where all can see it. You, too, have a cross—but it is not the one you think it is."
0 - Мислиш си, че си корав — каза Уендъл тихо. — Но не си. Лесно е да не поемеш отговорност, да крещиш, ругаеш и да робуваш на това, което с удоволствие наричаш свой „дълг“. Но това е начинът на страхливците. Изисква се смелост, за да приемеш недостатъците си и да ги признаеш. - Той погледна Карл. - Няма да вземеш момчето, защото знаеш, че то е част от теб, както всеки човек е част от друг, обединени чрез Господ. Сакатият е по-добър от теб, защото всички виждат кръста му.. Ти също носиш кръст, но не е този, който си мислиш.
→"Sometimes it is necessary to be cruel in order to be kind. I mean no harm to your people, but they must learn to forget your nonsense and obey me instead of you and your God. Isolated as they are, they can neither help themselves nor others, and I will not leave them to store up trouble for the future. We want no internecine wars to slow progress later on. One nation! One leader! One purpose! That is the only way to restore our former greatness."
0 - Понякога за да си добър е необходимо да бъдеш жесток. Не желая злото на хората ти, но те трябва да забравят глупостите ти и да се подчиняват на мен вместо на теб и твоя Бог. В изолацията в която се намират в момента, не могат да помогнат нито на себе си, нито на другите, и аз няма да ги оставя да създават проблеми в бъдеще. Ние искаме да няма междуособни войни, които да забавят бъдещият прогрес.. Един народ! Един лидер! Една цел! Това е единственият начин да възстановим предишното си величие.
→"We've wasted enough time. Sort out the useful from the useless. Load the chosen with stores, all you can find—you know what to take. Eliminate anyone who attempts to hinder you. Move!" Carl stared into the horrified eyes of the priest.
0 - Загубихме достатъчно време. Сортирайте полезните от безполезните. Натоварете избраните с припаси, с всичко, което намерите - знаете кое да вземете. Елиминирайте всеки, който се опитва да ви попречи. Действай! - Карл втренчи поглед в ужасените очи на свещеника.
→"Sir?" The sergeant stepped forward, his eyes eager with the anticipation of action.
0 - Сър? - Сержантът пристъпи напред, а в погледът му се четеше нетърпението да действа.
→"Stop it!" Carl gripped the shoulder of the priest. "We will do things my way. My way, understand? You will remain behind, the cripple, too, and all the rest of these fools who are too weak to march and work. Janson!"
0 - Престани! - Карл хвана свещеника за рамото. - Ние ще направим нещата по моя начин. Моят начин, разбираш ли? Ти остани тук, сакатият също, както и всички останали глупаци, които са твърде слаби, за да вървят и да работят. Янсън!
→"Blessed are the meek," reminded the priest, "for they shall inherit the Earth."
0 - Блажени кротките - напомни свещеникът, - защото те ще наследят земята.
→"No," interrupted Carl impatiently. "We must be strong, not weak. To do as you say would be to invite chaos and anarchy. That is not the way to survive."
0 - Не — прекъсна го нетърпеливо Карл. — Трябва да сме силни, не слаби. Да направя това, което казваш, би означавало да предизвикам хаос и анархия. Това не е начин да оцелееш
→"I cannot. Men must have something to lift them above the beast." Impulsively the priest gripped Carl's arm. "Listen to me! Think of a new England, a land peopled with happy men and women, and smiling children. No cruelty, no arrogance, no pride, no lust for the trappings of power. A family of men and women, brothers and sisters in God. Forget your love of the material and, instead, seek for the far stronger things of the spirit. Do that, my son, and..."
0 — Не мога. Хората трябва да имат нещо, което да ги издигне над звяра. Свещеникът стисна импулсивно ръката на Карл. - Чуйте ме! Помислете за нова Англия, земя, населена с щастливи мъже и жени и усмихнати деца. Без жестокост, без арогантност, без гордост, без жажда за власт. Семейство от мъже и жени, братя и сестри в името на Бога. Забрави любовта си към материалното и вместо това пожелай много по-силните страни на духовното. Направи това, синко и...
→"You evade the point," snapped Carl. "Will you do as I say?"
0 - Не отговори на въпроса ми. - сопна се Карл. - Ще направиш ли каквото казах?
→"You know better than that." Wendle stared at Carl and now his eyes had lost all trace of their previous hysteria. "Did the Church invent the bomb? Did the priests and worshipers blast the cities into dust? It was not the Church which did this thing. Blame the men who had pride without faith. The men who, like yourself, put their trust in material things and who, swollen with arrogance, would not humble themselves or turn the other cheek. It is better that such men are dead."
0 - Ти си по-запознат. - Уендъл се втренчи в Карл, а очите му бяха изгубили всякаква следа от предишната истерия. - Църквата ли изобрети бомбата? Дали свещениците и богомолците са разсипали градовете на прах? Не, не беше Църквата, тази, която го направи. Обвинявайте хората, които са имали гордост без вяра. Такива хора, като теб, които залагат на материалните неща, изпълнени са с арогантност и не биха се смирили или обърнали другата буза. По-добре е такива хора да са мъртви.
→"Your faith has had two thousand years to work its magic." Carl pointed towards the blue-lit horizon. "Is that the work of God? If it is, then we can do without your faith. The planet cannot stand a second such demonstration of Brotherly Love."
0 - Вашата вяра имаше две хиляди години, за да разгърне своята магия. - Карл посочи към осветения в синьо хоризонт. - Това Божие дело ли е? Ако е така, тогава можем и без вашата вяра. Планетата не може да понесе още една такава демонстрация на братска любов.
→"I cannot! What you suggest is wrong! Wrong! Wrong! Man cannot live by bread alone. Those who grovel in the dirt will become stained with the mire. Man needs God as he has never needed anything else. Without God we are as animals, with Him we are as Angels."
0 - Не мога! Това, което предлагате е грешно! Грешно! Грешно! Човек не може да живее само с хляб. Тези, които пълзят в мръсотията, ще се изцапат с калта. Човек се нуждае от Бог преди всичко друго. Без Бог сме като животни, с Него сме като ангели."
→"You will give nothing—except all you own." Grim amusement tugged at the corners of Carl's too-thin mouth. "You have lost your power, Wendle. I cannot have a divided loyalty. Every thought, every action, every moment of time must go towards rebuilding the nation. We have no time for prayer, for rest, for the contemplation of the infinite. These people you call your flock will be absorbed into Base. All those that will be of some use, that is. You can help if you so decide, but you must swear that never, at any time, will you attempt to sway the hearts of men with your religion. Do you swear?"
0 - Няма да дадеш нищо, освен всичко, което притежаваш. - ъгълчетата на устните на Карл се извиха в мрачно задоволство. - Загубил си властта си, Уендъл. Не мога да приема спорна лоялност. Всяка мисъл, всяко действие, всяка минута трябва да ни приближава до възстановяването на нацията. Нямаме време за молитви, за почивка, за съзерцание на вечността. Тези хора, които наричаш свое стадо, ще бъдат погълнати от Базата. Всички, който ще бъдат от някаква полза, това е. И ти можеш да помагаш, ако решиш, но трябва да се закълнеш, че никога, по никакъв начин няма да се опитваш да разколебаваш сърцата на хората с твоята религия. Заклеваш ли се?
→"Absolution," said the priest wildly. "I can give full absolution."
0 - Опрощение, - каза диво свещеникът. - Мога да дам пълно опрощение.
→"Sin?" Carl shrugged. "What is 'sin'? Only something which you people have decided to call by that name. I refuse to recognize your 'sin'. To me there is only one crime, and that is for anyone to refuse to do their utmost to help rebuild England. I am merciless with such people. But must I forbid the new generation because we have no priest to mumble a blessing? Must we regard our children as being damned merely because they are born? Don't be a fool, Wendle. We have no time now for the playing of games or the giving of Hp-service to unworkable ideals."
0 - Грях? - Карл сви рамене. - Какво е "грях? Само нещо, което вие сте решили да наречете с това име. Отказвам да призная твоя „грях“. За мен има само едно престъпление и това е някой да откаже да направи всичко възможно, за да помогне за възстановяването на Англия. Безмилостен съм към такива хора. Но трябва ли да забраня новото поколение, защото нямаме свещеник, който да измърмори благословия? Трябва ли да смятаме децата си за прокълнати само защото са родени? Не бъди глупак, Уендъл. Сега нямаме време за игри или даване на кредит за неосъществими идеали.
→"Sin!" Wendle recoiled as though he had touched a glowing coal. "Infamous sin!"
0 - Грях! - Уендъл се отдръпна сякаш беше докоснал нажежен въглен. - Позорен грях!
→"No," said Carl deliberately. "We have no church and no priest—and we don't want either. We can do without superstition."
0 - Не, - каза Карл отчетливо - Нямаме нито църква, нито свещеник - и не искаме да имаме. Можем и без суеверия.
→"Zion!" Wendle glowed with reflected enthusiasm. "It was a miracle that you found us. You have a church?"
0 - Сион! - Уендъл засия заразен от ентусиазма на Карл - Чудо беше, че ни намерихте. Имате ли църква?
→"The new Capital. We have a school, a hospital, a community center. I've started a smithy and we can work iron. Our soil is free from poison and we are planting crops. We even have a few animals." Carl smiled as he thought of his plans. "I tell you, Wendle, we're on the road back! A generation, two at the most, and we'll have the founding of anew nation!"
0 - Новата столица. Имаме училище, болница, читалище. Направих ковачница и можем да ковем желязо. Нашата почва е чиста от отрова и засаждаме растения. Имаме дори няколко животни. - Карл се усмихна, докато мислеше за плановете си. - Казвам ти, Уендъл, ние се възстановяваме ! Поколение, най-много две, и ще се създаде наново нация!"
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2338 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1