The Garbage Collector / The Garbage Collector

"Sit down, children, sit down!" She lifted one hand and pushed it toward them. "You're just in time."
0— Сядайте, деца, сядайте! — тя вдигна една ръка в жест към тях. — Тъкмо навреме идвате.
Their mother ran to the kitchen door, held to the edge of it quickly, and stared at her family. They saw her face and they heard her voice:
0Майка им се появи на кухненската врата и огледа семейството си. Те всички я видяха и я чуха да им казва:
He was still sitting there in the empty room when the front door of the apartment burst wide. His son and daughter rushed in, laughing, and saw him sitting there, and stopped.
0Той все още седеше сам в трапезарията, когато входната врата се отвори и синът и дъщеря му се втурнаха в апартамента, смеейки се, но когато го видяха, се спряха.
He sat thinking of how it was late in the day at his work. with the truck full and the canvas pulled over the great bulk. of garbage so the bulk shaped the canvas in an uneven mound. And how it was if you suddenly pulled the canvas back and looked in. And for a few seconds you saw the white things like macaroni or noodles, only the white things were alive and boiling up, millions of them. And when the white things felt the hot sun on them they simmered down and burrowed and were gone in the lettuce and the old ground beef and the coffee grounds and the heads of white fish. After ten seconds of sunlight the white things that looked like noodles or macaroni were gone and the great bulk of garbage silent and not moving, and you drew the canvas over the bulk and looked at how the canvas folded unevenly over the hidden collection, and underneath you knew it was dark again, and things beginning to move as they must always move when things get dark again.
0Той седеше и си мислеше за края на обичайния си работен ден, когато ремаркето беше пълно с боклук и покрито с платнището, а камарата отдолу придаваше на платнището неравна форма. И как, ако внезапно човек дръпнеше платнището, можеше да види отдолу онези бели неща като макарони или спагети, само че живи и подвижни, милиони на брой. И как когато белите неща усетеха слънцето, те се завираха надълбоко в боклука под марулите и смляното месо, и кафето, и рибешките глави. За десет секунди белите, подобни на макарони, неща изчезваха и боклукът оставаше отново неподвижен и човек можеше да дръпне платнището и да види как то се просва неравномерно върху камарата, а отдолу отново беше тъмно и нещата отново започваха да се движат и измъкват, както винаги, когато ги обгърнеше мрак.
"Wondering," he said, "if you put the bodies in the trucks lengthwise or endwise, with the heads on the right, or the feet on the right. Men and women together, or separated? Children in one truck, or mixed with men and women? Dogs in special trucks, or just let them lay? Wondering how many bodies one garbage truck can hold. And wondering if you stack them on top of each other and finally knowing you must just have to. I can't figure it. I can't work it out. I try. but there's no guessing, no guessing at all how many you could stack in one single truck."
0— Цял следобед се чудя — продължи той, — дали трябва да се товарят телата в камионите надлъжно или напречно, дали главите трябва да са обърнати надясно или наляво? Дали мъжете и жените трябва да се товарят заедно или отделно? Дали за децата ще трябва отделен камион или ще ги товарим с възрастните? Ами кучетата? Дали те ще са отделно или при хората? Цял следобед се опитвам да предположа колко тела ще се хванат в един камион и дали ще е удачно да ги товарим на редове един върху друг, докато накрая трябваше да си призная, че просто няма как иначе. Не мога да го измисля, не мога да предположа. Опитвам се, но няма начин. Няма откъде да знам колко тела ще се съберат в един камион.
She moved through the kitchen, rattling silverware, crashing pans against the silence that was everywhere.
0Тя се движеше из кухнята и тракането на съдове и прибори беше единственото, което нарушаваше повсеместната тишина.
"All afternoon," he said, "I've thought."
0— Цял следобед — промълви той. — Цял следобед размишлявам.
"You got to eat, you just got to keep on going." She hurried off, leaving him alone in the middle of a room where not a breeze stirred the curtains, and only the gray ceiling hung over him with a lonely bulb unlit in it, like an old moon in a sky. He was quiet. He massaged his face with both hands. He got up and stood alone in the dining-room door and walked forward and felt himself sit down and remain seated in a dining-room chair. He saw his hands spread on the white tablecloth, open and empty.
0— Трябва да се храниш, трябва да се държиш, сякаш всичко е наред.
Тя излезе и го остави сам насред стаята, където нищо не помръдваше и само сивият таван висеше над него с единствената си тъмна гола крушка, като стара луна насред небето. Той разтърка лицето си с ръце. Изправи се, отиде до вратата на трапезарията, влезе, усети как сяда на един от столовете край масата и остана седнал там. Видя как ръцете му се отпускат, разперени върху бялата покривка, отворени и празни.
"I'm not very hungry."
0— Аз не съм много гладен.
"Let's not talk any more, then. I'll finish dinner!" She jumped up and put her hands to her face and then looked at her hands and at the sunlight in the windows. "Why, the kids'll be home any minute."
0— Да не говорим повече по въпроса. Ще довърша вечерята — тя скочи на крака, сложи ръце на лицето си, после ги огледа в светлината на слънцето, нахлуваща през прозорците. — Ами че децата ще се приберат всеки момент.
"I'll be careful."
0— Ще внимавам.
"Be careful with the children. It wouldn't be good, their knowing all this."
0— Внимавай с децата. Няма смисъл да им казваме всичко това.
"I'll think tonight," he said. "I'll stay up a while. By morning I'll know what to do."
0— Мисля тази нощ да остана буден — изпревари я той. — До сутринта вече ще знам какво да правя.
She shook her head slovly, looking at the windows, the gray walls, the dark pictures on the walls. She tightened her hands. She started to open her mouth.
0Тя бавно поклати глава, а погледът й пробяга по прозорците, по сивите стени, по тъмните картини на стените. Тя стисна ръце и понечи да каже нещо.
"I don't know. I'm afraid of that. I'm afraid if I think it over, about my truck and my new work, I'll get used to it. And, oh Christ, it just doesn't seem right a man, a human being, should ever let himself get used to any idea like that."
0— Не знам, страх ме е. Страх ме е, че ако се замисля за камиона и за новата си работа, може да свикна с идеята. И, боже мой, Исусе, не ми се струва правилно човек някога изобщо да свиква с подобна идея.
She took a deep breath. "Can't we think it over a few more days?"
0Тя си пое дъх дълбоко.
— Не можем ли да го обмислим поне още няколко дни?
"Sure, all of our friends are here in town," he went on reasonably. "And movies and shows and the kids' friends, and..."
0— Вярно, всичките ни приятели са тук в града — продължи той да разсъждава. — И приятелите на децата са тук, и кината и театрите...
She said nothing.
0Тя не отговори.
His wife started to talk swiftly. She named a lot of things and she talked about a lot more, but before she got very far he cut gently across her talking. "I know, I know, the kids and school, our car, I know," he said. "And bills and money and credit. But what about that farm Dad left us? Why can't we move there, away from cities? I know a little about farming. We could stock up, hole in, have enough to live on for months if anything happened."
0— Знам, знам, децата и училището, и колата, знам. Сметките и парите, и кредитните карти. Но какво ще кажеш, за фермата, дето ни я остави татко? Защо не се преместим там, далеч от града? Аз знам това-онова за земеделската работа. Можем да съберем провизии и запаси, за да изкараме месеци наред, ако нещо се случи.
"All day since this morning. I thought: Maybe now I don't want to be a garbage collector any more. It used to be Tom and me had fun with a kind of game. You got to do that. Garbage is bad. But if you work at it you can make a game. Tom and me did that. We watched people's garbage. We saw what kind they had. Steak bones in rich houses, lettuce and orange peel in poor ones. Sure it's silly, but a guy's got to make his work as good as he can and worth while or why in hell do it? And you're your own boss, in a way, on a truck. You get out early in the morning and it's an outdoor job, anyway; you see the sun come up and you see the town get up, and that's not bad at all. But now, today, all of a sudden it's not the kind of job for me any more."
0— Цял ден от сутринта. Мисля, че вече не искам да бъда боклукчия. Преди двамата с Том намирахме начин да се забавляваме, като играехме един вид игра. Човек има нужда от нещо такова. Боклукът е гаден, но ако се опиташ, можеш да го обърнеш на игра. Двамата с Том си я измислихме. Опитвахме се да познаем по боклука, що за хора го бяха изхвърлили. Оглозгани кокали в боклука на богатите къщи, салата и портокалови обелки в бедните. Глупава игра, вярно, но човек трябва да се опитва да извлича най-доброто от работата си, иначе защо изобщо да се занимава с нея? А и докато сме навън с камиона, в известен смисъл сами сме си началници. Вярно, ставаме рано, но така можем да излезем рано навън и да гледаме как слънцето изгрява, което не е никак лошо. Но днес, сега, тази работа изведнъж вече не ми се струва подходяща за мене.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2559 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара