Warrior Race / Warrior Race

The beaten Earthmen walked slowly back to their ship amid the jeers of the victorious populace.
0Победените земляни бавно закрачиха към кораба, съпроводени от подигравателните подвиквания на местните.
The chief thought for a moment, then said, "Very well. Until tomorrow."
0Вождът обмисли думите му.
— Добре тогава. До утре.
"Hold it!" Fannia shouted. "Grant us a truce. We are allowed to fight only by sunlight. It is a tribal taboo."
0— Чакай! — извика Фания. — На нас ни е позволено да се бием само денем. Такъв е законът на нашето племе. Затова молим за примирие.
"I myself will fight you," the chief said, holding up a dagger. "I will die for my people, as a warrior must!"
0— Аз лично ще се бия с вас — провъзгласи вождът и вдигна ножа си. — Ще умра за хората си, както се полага на истински войн.
"Sure," Fannia said. "But let's talk about it—"
0— Добре, де — опита пак Фания. — Но дай да го обсъдим...
"No," the chief said. "You started the battle. It must go to its conclusion. Brave men wish to die in battle. It is our fondest wish. You are the first enemy we have had in many years, since we subdued the mountain tribes."
0— Не — отсече вождът. — Вие започнахте битката. Трябва да продължим, докато я завършим. Всеки смел войн желае да падне геройски в боя. Откак покорихме планинските племена, вие сте първите ни истински врагове.
"Let me confer with my partner tonight. I will speak with you tomorrow."
0— Нека обсъдя ситуацията с партньора си тази нощ и да продължим преговорите утре.
"Wait, Chief," Fannia panted, sick at the sight of so much blood. The clearing was a scene out of the Inferno. Hundreds of bodies were sprawled around. The streets were muddy with blood.
0— Чакай малко, вожде — произнесе Фания задъхано, отвратен от гледката на толкова кръв. Сцената беше като извадена от ада. Стотици тела бяха проснати по земята, а улиците бяха разкаляни от кръвта.
He looked proudly at his fellow-Cascellans, then back to the Earthmen. "I myself will lead my people into battle now. There will be no stopping us. We will fight until you surrender yourselves completely, stripping off your armor."
0Той огледа гордо сънародниците си и пак се обърна към земляните.
— Този път аз самият ще поведа хората в боя. Няма да можете да ни спрете. Ще се бием, докато се предадете и свалите бронята си.
"This is war," the chief said, striding forward. His almost human face was stern under the torchlight. "You have seen our warriors. You know now that you cannot stand against them. The word has spread to all our lands. My entire people are prepared to do battle."
0— Това е то, войната — произнесе вождът. Почти човешкото му лице беше напрегнато в светлината на факлите. — Видяхте войните ни. Знаете, че не можете да се мерите с тях. Новината вече е разнесена по целия свят. Всичките ни хора са готови за битка.
Reluctantly, the Cascellans stopped their slaughter.
0Неохотно каселанците спряха собственото си заколение.
"Truce, damn it!" Fannia called out. "Let me speak to the chief. Stop it! Stop it! I want a truce!"
0— Мир, по дяволите! — извика Фания. — Искам да говоря с вожда. Стига толкова, мир!
Donnaught hurriedly retreated. The natives had been waiting for them. Screaming, yowling, they rushed at the Earthmen, slitting their own throats at five-foot range. Bodies tumbled in front of Fannia, almost tripping him as he backed up. Donnaught caught him by an arm and yanked him straight. They ran out of the sacred area.
0Дунот побърза да отстъпи. Местните ги бяха чакали. Крещейки, те се втурнаха към земляните и почнаха да си прерязват гърлата на около пет крачки от тях. Тела се свличаха около Фания и едва не го препънаха. Дунот го подхвана и му помогна да се изправи. Отново се измъкнаха от свещената зона.
"We've been ambushed!" Fannia shouted. "Get back here, Donnaught!"
0— Това е клопка! — провикна се Фания. — Дунот, върни се!
Torches instantly flared, natives boiled out of every alleyway, shouting, waving their knives.
0Веднага пламнаха факли и от всички страни заприиждаха хора, размахали ножове.
The men moved across the shadowy steps in front of the cache. There were three Cascellans guarding the entrance, their knives stuck in their loincloths. Fannia stunned them with a medium charge, and Donnaught broke into a run.
0Двамата пристъпиха към сенчестите стъпала пред кулата. Входът се охраняваше от трима пазачи с ножове, затъкнати в препаските им. Фания ги парализира и Дунот хукна да бяга.
"Have you got it straight?" Fannia asked. "I paralyze the guards. You bolt in and fill up those cans. We get the hell out of here, quick. When they check, they find the cans still there. Maybe they won't commit suicide then."
0— Запомни ли? — провери Фания. — Аз парализирам пазачите. Ти се втурваш вътре и пълниш тубите. После се махаме от тук незабавно. Като проверят, ще видят, че резервоарът е още на мястото си и може би няма да почнат да се самоубиват.
They crouched in the darkness, in the mouth of an alley facing the cache.
0Спотаиха се в мрака на една уличката, директно срещу хранилището.
The streets were dark and silent as they slid along walls and around posts, keeping out of sight. A native turned a corner suddenly, but Fannia paralyzed him before he could make a sound.
0Улиците бяха тъмни и празни и двамата се промъкваха покрай стените на къщите незабелязани. Зад един ъгъл внезапно попаднаха на местен жител, но Фания го парализира, преди да е издал звук.
AT midnight, the two men sneaked out of the ship, moving silently into the city. They were both dressed in space armor again. Donnaught carried two empty fuel cans. Fannia had his paralyzer out.
0В полунощ двамата спътници напуснаха кораба и тихо се промъкнаха към града. И двамата отново бяха в скафандри. Дунот носеше две празни туби от гориво. Фания държеше парализатора си.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2560 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара