Деница Минчева

The Fruit at the Bottom of the Bowl / The Fruit at the Bottom of the Bowl

→He glanced at all the doors in the room. Which doors had he used tonight? He couldn’t remember. Polish all of them, then. He started on the doorknobs, shined them all up, and then he curried the doors from head to foot, taking no chances. Then he went to all the furniture in the room and wiped the chair arms.
0Огледа всички врати в стаята. През кои беше минавал тази вечер? Не помнеше. Значи щеше да ги избърше всичките. Започна от дръжките, излъска ги, а после, за по-сигурно, мина целите врати от горе до долу. След това мина и избърса подлакътниците на всички мебели в стаята.
→He stood looking at it.
0Остана на място, загледан в картината.
→“I’m certain I didn’t touch _that_,” he said.
0— _Сигурен_ съм, че и _това_ не съм докосвал — каза пак той.
→After rubbing the table he came to a picture frame hung over it.
0След като приключи с масата, видя картина в рамка, окачена над нея.
→“I’m _sure_ I didn’t touch _them_,” he said.
0— _Сигурен_ съм, че _тях_ не съм ги пипал — заяви той.
→Gloved, William Acton returned to the room and knelt down upon the floor and laboriously began the task of swabbing every wildly infested inch of it. Inch by inch, inch by inch, he polished and polished until he could almost see his intent, sweating face in it. Then he came to a table and polished the leg of it, on up its solid body and along the knobs and over the top. He came to a bowl of wax fruit and wiped them clean, leaving the fruit at the bottom unpolished.
0С ръце в ръкавици Уилям Актън се върна в стаята на първия етаж, коленичи на пода и се зае усърдно да избърше всеки зацапан сантиметър. Малко по малко той търкаше и лъскаше, докато почти можеше да види отражението на потното си лице. Тогава стигна до масата и избърса единия й крак. Продължи нагоре по солидния й корпус, продължи по извивките и мина отгоре. Попадна на купа с изкуствени плодове и ги забърса, като остави само плодовете на дъното на купата неизбърсани.
→Huxley had fallen to the floor, _purposely_! Oh, what a wickedly clever man! Down onto the hardwood floor had dropped Huxley, with Acton after him. They had rolled and tussled and clawed at the floor, printing and printing it with their frantic fingertips! Huxley had slipped away a few feet, Acton crawling after to lay hands on his neck and squeeze until the life came out like paste from a tube!
0Хъксли беше паднал на пода _умишлено_! О, какъв хитър, коварен човек! Долу, на твърдия паркет се беше строполил Хъксли и беше повлякъл Актън след себе си. Бяха се търкаляли, боричкали и драскали по пода, като така целия го бяха изпъстрили с трескавите си отпечатъци. Хъксли се беше отскубнал и беше успял да се отдалечи малко, но Актън го беше последвал и го беше стиснал за гърлото, докато беше изцедил живота от тялото му като паста за зъби от тубичка!
→What a wicked plan it had been.
0Колко коварен беше планът му.
→“NO!” cried Huxley.
0— Не! — беше извикал Хъксли.
→“Oh, my Lord, my Lord!” He slumped against the bureau, sighing. He tried the gloves on, held them up, proudly flexed them, buttoned them. They were soft, grey, thick, impregnable. He could do all sorts of tricks with hands now and leave no trace. He thumbed his nose in the bedroom mirror, sucking his teeth.
0— Боже мой, боже мой! — отпусна се той над бюрото, въздъхвайки с облекчение. Сложи си ръкавиците, вдигна ръце, размърда пръсти одобрително, закопча ги. Те бяха меки, дебели, сиви и непромокаеми. Вече можеше да прави каквото си иска с ръцете си и нямаше да остави никаква следа. Той хвърли самодоволен поглед в огледалото и пое рязко дъх през зъби.
→At the bottom of the eighty-fifth drawer he found gloves.
0На дъното на осемдесет и петото чекмедже намери ръкавици.
→More drawers! Be quiet, be curious, be careful, he told himself.
0Още чекмеджета! Бъди тих, подробен и внимателен, каза си той.
→Acton hurried about upstairs opening drawers, using the handkerchief as blotter. He untidied seventy or eighty drawers in six rooms, left them with their tongues, so to speak, hanging out, ran on to new ones. He felt naked, unable to do anything until he found gloves. He might scour the entire house with the handkerchief, buffing every possible surface where fingerprints might lie, then accidentally bump a wall here or there, thus sealing his own fate with one microscopic, whorling symbol! It would be putting his stamp of approval on the murder, that’s what it would be! Like those waxen seals in the old days when they rattled papyrus, flourished ink, dusted all with sand to dry the ink, and pressed their signet rings in hot crimson tallow at the bottom. So it would be if he left one, mind you, one fingerprint upon the scene! His approval of the murder did not extend as far as affixing said seal.
0Актън набързо се зае да прерови чекмеджетата на втория етаж, като си служеше с кърпичката. Той прехвърли съдържанието на седемдесет или осемдесет чекмеджета в шест стаи, остави ги, така да се каже, с изплезени езици и продължи към следващите. Усещаше се гол, неспособен да прави нищо друго, докато не намереше ръкавици. Можеше да мине цялата къща с кърпичката, да забърше всяка повърхност, върху която би могло да има отпечатъци, а после без да иска да пипне някоя стена и сам да реши съдбата си с най-дребния отпечатък на някой пръст! Все едно да подпечата собственото си престъпление. Като в старите времена, когато хората пишели върху папирус с мастило, наръсвали написаното с пясък, за да попие излишното мастило и запечатвали писмата с отпечатък на гербовия си пръстен в горещ червен восък. Съвсем същото би било, ако той оставеше даже един пръстов отпечатък наоколо. Той нямаше желание да засвидетелства личното си одобрение за това убийство.
→His hands in his pockets again, he walked upstairs, moving with a controlled swiftness, allowing himself nothing frantic, nothing wild. He had made the initial error of not wearing gloves (but, after all, he hadn’t _planned_ a murder, and his subconscious, which may have known of the crime before its commitment, had not even hinted he might need gloves before the night was finished), so now he had to sweat for his sin of omission. Somewhere in the house there must be at least one pair of gloves. He would have to hurry; there was every chance that someone might visit Huxley, even at this hour. Rich friends drinking themselves in and out the door, laughing, shouting, coming and going without so much as a hello-goodbye. He would have until six in the morning, at the outside, when Huxley’s friends were to pick Huxley up for the trip to the airport and Mexico City…
0Отново с ръце в джобовете се качи на горния етаж, като се движеше бързо, но овладяно, без да си позволява никакви необуздани движения. Беше направил грешка, като не беше носил ръкавици поначало (но все пак не беше _планирал_ да извърши убийство, а подсъзнанието му, което може и да е знаело за предстоящото престъпление, преди той да го беше извършил, не му беше подсказало, че ще му трябват ръкавици тази нощ), така че сега щеше да си плати за този непростим пропуск. Някъде в тази къща трябваше да има поне един чифт ръкавици. Трябваше да побърза. Нищо чудно някой да беше решил да навести Хъксли, въпреки късния час. Разни приятели богаташи, които полу-пияни се вмъкваха и измъкваха от къщата, смееха се, викаха, идваха и си отиваха, без даже да поздравят или да се сбогуват. В най-добрия случай му оставаше време до шест часа сутринта, когато приятелите на Хъксли трябваше да дойдат да го вземат на път за летището, откъдето щяха да отпътуват за Мексико.
→No gloves.
0Нямаше ръкавици.
→He put his hands in his pockets. He walked through the house to the hall umbrella stand, the hat-rack. Huxley’s overcoat. He pulled out the overcoat pockets.
0Сложи ръце в джобовете си, излезе от стаята и прекоси коридора до стойката за чадъри и шапки. Палтото на Хъксли. Той провери джобовете му.
→Before he did one more thing, before he polished another area, he must have a pair of gloves, or he might unintentionally, after cleaning a surface, redistribute his identity.
0Преди да направеше каквото и да било друго, преди да избършеше някой друг участък от къщата, трябваше да се снабди с ръкавици или можеше да се окаже, че не толкова бърше, колкото оставя нови отпечатъци.
→A pair of gloves.
0Чифт ръкавици.
→“Mind getting the burgundy, Acton, eh? The burgundy bottle, eh? With your fingers, eh? I’m terribly tired. You understand?”
0— Ще извадиш ли бургундското, Актън, а? Бутилката с бургундско, а? Със собствените си пръсти. Аз съм ужасно изморен, нали разбираш?
→The fingerprints were everywhere, _everywhere_!
0Отпечатъците от пръстите му бяха навсякъде, _навсякъде_!
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2560 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара