→He fell into the ditch, his books fluttering about like dry, white birds. When he got up, sucking his lips, the gate was only twenty yards further on.
0Падна в канавката, а книгите му се разпиляха около него като хартиени бели птици. Когато се изправи, видя, че е само на двадесет крачки от портата.
0Джейми забърза крачка, след това се втурна да бяга.
→At this moment, in a traitorous, mechanical action, a car jumped over the low hill behind him and roared forward.
0В този момент една предателска кола се появи иззад хълма зад него и забръмча напред.
→"I bet I can get down to Schabold's ranch gate before another car comes and do it walking easy," he declared to the sky. "And that will make Mama well all the quicker."
0— Обзалагам се, че ще стигна до портата на ранчото на Шаболд, преди да е дошла друга кола, при това без да бързам — обяви той високо. — И така мама ще се оправи още по-бързо.
→Forget about her. Forget about wishes and things, he told himself. But it was tempting, like a hot pie on a windowsill. He had to touch it. He couldn't leave it be, oh, no. He looked ahead on the road and behind on the road.
0„Не мисли за нея, не си пожелавай нищо”, каза си той, но му беше трудно да устои. Мисълта го изкушаваше като топъл пай, оставен да изстива на прозореца. Той трябваше да се поддаде, не можеше да се спре. Огледа пътя пред себе си и назад.
→Jamie pumped past the pole just in time; the car roared by.
0Той прекрачи покрай стълба тъкмо навреме. В следващия момент колата го задмина.
→Jamie whistled cautiously. The car was coming too fast!
0Джейми подсвирна изненадан. Колата сериозно се беше забързала!
→The telegraph pole approached. So did the car behind.
0Стълбът наближаваше. Колата също.
→Jamie walked casually, not looking back, ears itching, legs wanting to run to make the wish come true.
0Той си наложи да върви спокойно, без да бърза, но се напрягаше да чуе колата и едва се удържаше да не се затича.
→Friday night, walking alone from Ingrid's house, Jamie watched telegraph poles swing by him very slowly. He thought, If I get to the next telegraph pole before that car behind me reaches me, Mama will be all well.
0Петък вечерта Джейми вървеше към вкъщи, след като беше изпратил Ингрид, и гледаше телеграфните стълбове, които бавно изчезваха зад него. Помисли си: „Ако стигна до следващия стълб, преди онази кола зад мен да ме настигне, мама ще се оправи.”
→Thursday, Ma looked worse. She bleached out to a pallid trembling and a pale coughing. Dad looked scared. Jamie spent less time trying to make things come out wonderful in school and thought more and more of curing Ma.
0В четвъртък майка му изглеждаше по-зле. Беше побеляла като платно, цялата трепереше и кашляше ужасно. Татко му изглеждаше загрижен. Джейми пренасочи усилията си от успехите в училище към това да накара майка си да се почувства по-добре.
→He walked Ingrid home, and Billiard didn't bother him again. Billiard played after-school baseball, which was a greater attraction than Ingrid-the sudden sport interest being induced indirectly by telepathy via Jamie, Jamie decided.
0Той изпращаше Ингрид след училище и Билярда вече не ги закачаше. Той играеше бейзбол, което му беше по-интересно от Ингрид. Джейми реши, че той лично му е внушил телепатично този спортен ентусиазъм.
→With one thing and another, including Epsom salts and a great resurgence of faith in himself because Ingrid loved him now more than ever, Jamie went through the rest of the week without much pain.
0С помощта на лекарството и възстановената му вяра в себе си, защото Ингрид сега го обичаше повече от всякога, Джейми не изпитваше никаква болка цялата седмица.
