→The chief went down, and the natives backed away in horror. Quickly, the chief snapped out a knife and brought it up to his throat. Fannia's hands closed on the chief's wrists.
0Вождът падна, а всички останали отстъпиха назад ужасени. Вождът светкавично измъкна един нож и го вдигна до гърлото си, но Фания здраво стисна китките му.
→His mind an angry blank, Fannia staggered forward and hit the chief in the face with a mailed glove.
0В яростта си, той пристъпи напред и цапардоса вожда по лицето с юмрук в тежка ръкавица.
→Fannia's face contorted. He couldn't give himself and Donnaught up to the Cascellans. They might be cooked at the next church supper. For a moment he considered going after the fuel and letting the damned fools suicide all they pleased.
0Лицето на Фания се изкриви в гримаса. Двамата с Дунот не можеха да се предадат на каселанците. Кой знае, можеше да ги сготвят за следващото ритуално религиозно ястие. За момент си помисли дали да не вземе горивото и да остави идиотите да се самоубиват на воля.
→The thousands of warriors—possibly millions, because more were arriving every second—shouted their blood-wrath. The cry was taken up on the outskirts and echoed to the hills, where more fighting men were pouring down into the crowded plain.
0Хилядите, а може да бяха и милиони войни, защото нови хора пристигаха постоянно, изреваха кръвожадно. Викът им беше подет от по-далечните редици и отекна из хълмовете, обграждащи града.
→"Now," the chief said, "surrender at once. Take off your armor or do battle with us."
0— А сега, предайте се окончателно — нареди вождът. — Свалете бронята си или да продължим битката.
→DONNAUGHT and Fannia staggered to their feet. Fannia was exhausted from fighting in the heavy space armor; he barely made it up.
0Дунот и Фания се изправиха тежко на крака. Фания беше изтощен от борбата в тежкия космически костюм и едва се надигна.
→"You are aliens. If you want to do this disgraceful thing, do it. But you shall not profane our religious relics."
0— Ти си пришълец. Щом искаш, можеш да извършиш това позорно дело, но няма да ти позволим да оскверниш свещените ни реликви.
0— Прави се, че умираш, идиот такъв — просъска му той.
→Donnaught obliged by falling to the ground. Fannia clamped both hands around Donnaught's armored neck, and squeezed.
0Дунот послушно падна на земята. Фания събра ръце около врата му и стисна.
→"It's working," Fannia panted. "Now let me strangle you. I think that might do it."
0— Получава се — отбеляза Фания, задъхано. — Сега се престори, че те душа и да приключваме.
→"Stop it!" the chief cried. "This is disgusting!"
0— Престанете! — кресна вождът. — Това е отвратително!
→"A little lighter," Fannia gasped, picking himself up from the ground. "You're denting my ribs." He belted Donnaught viciously on the helmet.
0— По-леко, де. Натърти ми ребрата — изпъшка Фания, като се надигаше от земята. След миг той свирепо цапардоса шлема на Дунот.
→Donnaught swung, and Fannia staggered from the force of the blow. In a second they were at it like a pair of blacksmiths, mailed blows ringing from their armored hides.
0Дунот замахна на свой ред и Фания се олюля от силата на удара. След малко двамата се развихриха като двойка враждуващи ковачи, а скафандрите им дрънчаха с всеки удар.
