Деница Минчева

Warrior Race / Warrior Race

→"They'd just elect another god." The sun was almost below the horizon now. "I've got an idea, though," Fannia said. He scratched his head. "It might work. All we can do is try."
0Слънцето почти се беше скрило.
— Те ще си изберат друг бог —— отвърна Фания. — Обаче аз имам идея. Не знам дали ще се получи, но трябва поне да опитаме.
→Donnaught shrugged his big shoulders in disgust. "Why don't we knock him off?"
0Дунот сви едрите си рамене.
— Ами защо не го елиминираме, тогава?
→"I don't think so," Fannia said. "They might go on committing suicide for the next ten years, figuring they were still fighting us." He looked thoughtfully at the city. "It's that chief of theirs. He's their god and he'd probably keep them suiciding until he was the only man left. Then he'd grin, say, 'We are great warriors,' and kill himself."
0— Не мисля. Те може да продължат да се убиват още десет години, убедени, че войната продължава. Ключът се крие в техния вожд. Те го имат за бог и той вероятно ще ги остави да се избият до крак. Накрая самодоволно ще заключи, че расата му се състои от най-великите войни и сам ще си тегли ножа.
→"Couldn't we just barge in and grab the fuel quick?" Donnaught asked. "And get out before they all killed themselves?"
0— Не можем ли да притичаме, да си вземем горивото и да се измъкнем, преди да се избили всичките? — попита Дунот.
→"Before these people united, they must have fought it out tribe to tribe, suiciding until someone gave up. The losers probably joined the victors; the tribe must have grown until it could take over the planet by sheer weight of numbers." Fannia looked carefully at Donnaught, trying to see if he understood. "It's anti-survival, of course; if someone didn't give up, the race would probably kill themselves." He shook his head. "But war of any kind is anti-survival. Perhaps they've got rules."
0— Преди да се обединят, отделните племена трябва да са воювали, като са се самоизтребвали, докато някоя от страните се предаде. Губещите вероятно са се присъединявали към победителите и някое от племената се е разраснало, докато е покорило планетата — Фания се чудеше дали Дунот го разбира. — Това, разбира се, противоречи на инстинкта за самосъхранение. Ако никоя страна не се предаде, цялата раса е може да се затрие. Но всяка война влиза в разрез със стремежа за оцеляване. Те просто имат своите правила.
→"What if the enemy doesn't give up?"
0— Ами, ако врагът не се предаде?
→"I'll buy that. The idea seems to be that if enough people slaughter themselves, the enemy gives up out of sheer guilty conscience."
0— Аз ги разбирам. Идеята е, че ако достатъчно хора се самоубият, враговете ще се предадат, поразени от собствената си съвест.
→"I still say it's crazy." Donnaught had some definite ideas on fighting. "It ain't human."
0— И все пак не е нормално — повтори Дунот, който имаше съвсем ясни идеи относно воюването. — Не е човешко.
→"It works, doesn't it?" Fannia got up and stared out a porthole. The sun was setting, painting the city a charming red in its glow. The beams of light glistened off the spire of the Galactic cache. Through the open doorway they could hear the boom and rattle of drums. "Tribal call to arms," Fannia said.
0— Е, да, но върши работа, нали? — Фания се изправи и се загледа през люка. Слънцето залязваше и беше обагрило града в червено сияние. Слънчевите лъчи се отразяваха в кулата на галактическото хранилище. През открехнатата врата се чуваше тътен на барабани. — А ето, че сега призовават всички на бой.
→"They must be nuts," Donnaught grumbled. "That's no way to fight."
0— Ама те трябва да са побъркани — измърмори Дунот. — Кой се бие по такъв глупав начин?
→"SO that's what Galactic meant by 'a unique social structure,'" Fannia said morosely. He stripped off his armor and lay down on his bunk. "Their way of making war is to suicide their enemies into capitulation."
0— Значи това ще рече „уникална социална структура” — произнесе Фания мрачно. Свали скафандъра се отпусна на койката си. — Техният метод на водене на война е да се самоубиват, докато враговете им се предадат.
→The two aliens dazedly stumbled back to their ship.
0Двамата чужденци замаяно се дотътриха обратно в кораба си.
→The natives shouted their approval and triumph.
0Поданиците му нададоха одобрителни триумфални викове.
→"We have won the first battle!" he said proudly. "The might of our warriors frightens even such aliens as yourselves. You shall not profane our temple while a man is alive on Cascella!"
0— Спечелихме първата битка! — провъзгласи той. — Могъществото на нашите войни изплаши нашествениците. Докато има поне един жив на Касела, няма да ви позволим да оскверните храма ни.
→The crowd parted and the chief was carried through. With two knives clenched in his fists, he was panting from excitement.
0Тълпата се раздели и носачите изведоха вожда напред. Сграбчил по един нож във всяка ръка, той се беше задъхал от вълнение.
→"All right!" Fannia shouted. "Stop it." He yanked Donnaught back with him, to profane ground. "Truce!" he yelled in Cascellan.
0— Добре! — провикна се Фания на каселански, дръпна Дунот и двамата излязоха от ограждението на свещената земя. — Стига толкова. Мир!
→Natives were rushing forward by the hundreds now, their knives poised, screaming at the Earthmen. As they came within range, each native stabbed himself, tumbling on a quickly growing pile of bodies. In minutes the Earthmen were surrounded by a heap of bleeding Cascellan flesh, which was steadily growing higher.
0Стотици местни вече търчаха към тях с крясъци и вдигнати ножове. Когато стигнаха на няколко крачки от тях, всеки се наръгваше с ножа си и падаше върху бързо растящата купчина тела. За минути двамата пришълци се оказаха обградени от стена кървава каселанска плът, която постепенно се издигаше нагоре.
→Fannia was frozen for a moment, unable to believe his eyes. Donnaught halted behind him.
0Фания остана втрещен на място, неспособен да повярва на очите си. Дунот спря зад него.
→Once they were within stabbing range of the Earthmen, the natives were slitting their own throats!
0Щом се окажеха достатъчно близо до земляните, за да ги намушкат, местните войни сами си прерязваха гърлата!
→Three more natives bounded forward, their knives held high. They tumbled to the ground also. Fannia stopped and watched as a platoon of natives advanced on them.
0Още трима каселанци пристъпиха напред с високо вдигнати ножове. Те също паднаха на земята. Фания спря и се загледа в отряда, който настъпваше към него.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2324 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара