Деница Минчева

Warrior Race / Warrior Race

→"And where is it?"
0— И къде се намира?
→"It makes our ship go."
0— То кара кораба ни да лети.
→"What is this 'fuel'?" the chief asked, haltingly because there was no equivalent for it in the Cascellan language.
0— Какво е това „гориво”? — попита вождът, произнасяйки думата несигурно, защото тя нямаше еквивалент в каселанския език.
→Bit by bit, Fannia led up to the matter of the fuel.
0Малко по малко, Фания обърна разговора към горивото.
→"I have not fought a war for many years," the chief said. "We are united now, and all our enemies have joined us."
0— Не съм воювал от много години — отвърна кралят. — Сега всички сме обединени и дори най-големите ни врагове се присъединиха към нас.
→"You must have fought some great wars," Fannia said politely, wondering what idiot had written up the galactic report.
0— Трябва да сте водили велики войни — каза Фания учтиво, като се чудеше що за идиот е писал галактическия доклад.
→"That is as it should be," the chief said proudly. "We are a race of warriors, the like of which has never been seen. Every man of us dies fighting."
0— Така и трябва да бъде — отвърна той гордо. — Ние сме раса на войни, каквато никой никога не е виждал. Всеки от нас умира в битка.
→Fannia sat cross-legged in front of the dais and exchanged conversation with the king while Donnaught played with the spurned toys. Trying to overcome the initial bad impression, Fannia told the chief about the stars and other worlds, since simple people usually liked fables. He spoke of the ship, not mentioning yet that it was out of fuel. He spoke of Cascella, telling the chief how its fame was known throughout the Galaxy.
0Фания седна пред краля също с кръстосани крака и поведе разговор с него, докато Дунот си играеше с отказаните подаръци. За да опита да замаже първоначалното лошо впечатление, Фания разказа на краля за звездите и другите светове, понеже примитивните хора обикновено харесват такива фантастични истории. Каза му и за звездолета, но засега спести факта, че им е свършило горивото. Накрая спомена и Касела и увери вожда, че славата му се носи из цялата галактика.
→"No," the king said. "We accept no gifts." Was that the unique social structure? Fannia wondered. It certainly was not human. "We are a warrior race. What we want, we take."
0— Не. Ние не приемаме дарове — отсече величеството. Дали в това се състоеше уникалната им социална структура? Фания реши, че такова поведение със сигурност не е присъщо на хората. — Ние сме раса на войни. Ако искаме нещо, вземаме си го.
→"We have a few simple gifts here," Fannia added, placing the gewgaws at the king's feet. "Will his majesty accept?"
0— Тук сме ви донесли няколко скромни дара — добави Фания и сложи дрънкулките в краката на краля. — Дали ваше величество ще ги приеме?
→"We are privileged," Fannia said. He remembered from the hypnotic language lesson that "chief" on Cascella meant more than it usually did on Earth. The chief here was a combination of king, high priest, deity and bravest warrior.
0— За нас е чест — отвърна Фания.
От хипнотично заучените уроци той си спомни, че вождът тук има доста по-широка роля, отколкото на Земята. Той беше комбинация от монарх, върховен жрец, божество и най-смел войн.
→"If you come in peace," the chief said when they entered, "you are welcome." He was a middle-aged Cascellan with at least fifteen knives strapped to various parts of his person. He squatted cross-legged on a raised dais.
0— Ако идвате с мир — заговори вождът, когато влязоха, — сте добре дошли.
Той беше на средна възраст и по тялото му бяха препасани поне петнадесет ножа. Беше седнал с кръстосани крака на леко издигнат подиум.
→The chief's house was the only three-story building in the city. The tall spire of the cache was right behind it.
0Къщата на вожда беше единствената триетажна постройка в града. Високата кула на хранилището беше точно зад нея.
→THE city was typical of a non-mechanical culture. Narrow, packed-dirt streets twisted between ramshackle huts. A few two-story buildings threatened to collapse at any minute. A stench filled the air, so strong that Fannia's filter couldn't quite eradicate it. The Cascellans bounded ahead of the heavily laden Earthmen, dashing around like a pack of playful puppies. Their knives glittered and clanked.
0Градът беше типичен за примитивна култура. Тесни непавирани улици се извиваха между паянтови постройки. Двуетажните сгради бяха рядкост и изглеждаха сякаш всеки момент ще се срутят. Из въздуха се носеше толкова силна воня, че дори филтрите на скафандрите не успяваха напълно да я премахнат. Каселанците подскачаха около тежко екипираните земляни като развълнувани кутрета. Ножовете им подрънкваха и блестяха.
→"Maybe Galactic got their signals crossed," Fannia said, as the natives spread out in an escort. "Or maybe the natives just use the knives for mumblypeg."
0— Може изследователите от галактическия справочник да са се объркали — предположи Фания, докато посрещачите им се подредиха в шпалир около тях. — А може и местните да си умират да играят на ножки.
→"If they're friendly," Donnaught asked, climbing out of the port, "why all the hardware?" The Cascellans were dressed predominantly in a collection of knives, swords and daggers. Each man had at least five, and some had eight or nine.
0— Ако са приятелски настроени — попита Дунот, който тъкмо излизаше през люка, — защо са им всичките тези железа?
Облеклото на каселанците изглежда се състоеше предимно от разнообразен набор ножове, мечове и ками. Всеки имаше поне по пет, някои по осем или девет.
→The natives clustered around, gaping at the ship and the space armor. Although they had the same number of eyes, ears and limbs as humans, they completely missed looking like them.
0Местните се струпаха наоколо, зяпайки кораба и скафандрите. Макар да имаха същото количество очи, уши и крайници като земляните, те някак успяваха да са напълно различни от тях.
→"We come as friends and brothers. Take us to the chief."
0— Идваме като ваши приятели и събратя. Отведете ни при водача си.
→Helmeted and armored, Fannia slid out the port and raised one hand to the Cascellans. The language, hypnotically placed in his mind, leaped to his lips.
0Опакован в скафандъра от глава до пети, Фания се измъкна през люка и вдигна ръка в поздрав към каселанците. Езикът, хипнотично вложен в ума му, вече му беше като роден.
→"I don't think we have anything to worry about," Fannia said, tightening the last nut on his helmet. "Even if they get rough, they can't crack space armor. And if they're not rough, we won't have any trouble. Maybe these gewgaws will help." He picked up a box of trading articles—mirrors, toys and the like.
0— Мисля, че няма да имаме проблеми — каза Фания и затегна последния винт на шлема си. — Даже да ни нападнат, не могат да пробият скафандъра. А, ако не ни нападнат, още по-добре. Може би тези дрънкулки ще помогнат.
Той взе в ръце една кутия с дреболии — огледала, играчки, украшения и пр.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2324 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара