Деница Минчева

The Fruit at the Bottom of the Bowl / The Fruit at the Bottom of the Bowl

→He twisted them in slow deliberation; they felt airy and feather-light. Why was he staring at them this way? he inquired of himself. Was there something in them of immense interest that he should pause now, after a successful throttling, and examine them whorl by whorl?
0Той бавно ги въртеше. Усещаше ги леки и въздушни. Защо така се взираше в тях, запита се сам. Дали в тях имаше нещо толкова интригуващо, та сега, след успешното удушаване, той трябваше да спре и да огледа всеки пръст?
→His hands hovered before his eyes, floating, turning.
0Ръцете му се носеха като в безтегловност пред очите му и се въртяха насам-натам.
→Now what? The clock ticked midnight. His every impulse exploded him in a hysteria toward the door. Rush, get away, run, never come back, board a train, hail a taxi, get, go, run, walk, saunter, but get the blazes _out_ of here!
0А сега какво? Часовникът беше отбелязал полунощ. Всеки инстинкт гръмогласно настояваше да се втурне незабавно към вратата. Да побърза, да се махне, да избяга, никога да не се връща, да се качи на влак, да спре такси, да тръгне, да замине, да върви, да се влачи, ако трябва, но да _изчезне_ от тук!
→It was done. He could not change it back. Had anyone heard? He listened. Outside, the normal late sounds of street traffic continued. There was no banging of the house door, no shoulder wrecking the portal into kindling, no voices demanding entrance. The murder, the sculpturing of clay from warmth to coldness was done, and nobody knew.
0Станалото станало. Не можеше да го върне назад. Дали някой беше чул? Той се ослуша. Отвън се чуваха обичайните късни вечерни звуци на уличното движение. Никой не тропаше на вратата, никой не правеше опит да разбие портата, никакви извисени гласове, които да настояват да ги пусне вътре. Убийството, оформянето на топлата глина в студена скулптура, беше извършено и никой не подозираше.
→William Acton looked at his own fingers.
0Уилям Актън разглеждаше пръстите си.
→Yes, it was an artistic conception. On the whole, the change had done Huxley a share of good. Death made him a handsomer man to deal with. You could talk to him now and he’d have to listen.
0Да, всичко сякаш беше замисъл на художник. Като цяло промяната изглежда беше положителна за Хъксли. Смъртта го беше превърнала в по-симпатичен събеседник. Сега, когато човек му говореше, той беше принуден да слуша.
→With a twist of his fingers he had wiped away the exacting glitter of Huxley’s grey eyes; replaced it with a blind dullness of eye cold in socket. The lips, always pink and sensuous, were gaped to show the equine teeth, the yellow incisors, the nicotined canines, the gold-inlaid molars. The nose, pink also, was now mottled, pale, discoloured, as were the ears. Huxley’s hands, upon the floor, were open, pleading for the first time in their lives, instead of demanding.
0С едно извиване на пръстите той беше заличил взискателния блясък в сивите очи на Хъксли и го беше заменил със студената безучастност на мъртвите очи. Устните, винаги досега розови и чувствени, сега зееха разтворени и разкриваха конски зъби, жълтеникави резци, потъмнели от никотин кучешки зъби, покритите със злато кътници. Носът, също досега розов, сега беше блед и безцветен, както и ушите. Ръцете не Хъксли, положени на пода, бяха разтворени и за първи път в живота му молеха, вместо да се разпореждат.
→He had never thought of himself as a sculptor and yet, in this moment, looking down between his hands at the body upon the polished hardwood floor, he realised that by some sculptural clenching and remodelling and twisting of human clay he had taken hold of this man Donald Huxley and changed his physiognomy, the very frame of his body.
0Той никога не се беше имал за скулптор, но сега, докато гледаше надолу измежду ръце си към тялото, проснато на лъснатия паркет, той осъзна, че чрез някакви типично скулптурни похвати на стискане, оформяне и извиване на човешката глина, той беше видоизменил напълно този човек, Доналд Хъксли, беше променил самия силует на тялото му.
→He looked at his fingers and he looked at the large room around him and he looked at the man lying on the floor. William Acton, whose fingers had stroked typewriter keys and made love and fried ham and eggs for early breakfasts, had now accomplished a murder with those same ten whorled fingers.
0Той огледа пръстите си, огледа обширното помещение и мъжа, който лежеше на пода. Уилям Актън, чиито пръсти бяха натискали машинописни клавиши и бяха правили любов, и бяха пържили яйца и шунка за закуска, сега, същите тези десет пръста бяха извършили убийство.
→William Acton rose to his feet. The clock on the mantel ticked midnight.
0Уилям Актън се изправи. Часовникът на полицата над камината удари полунощ.
→| The Fruit at the Bottom of the Bowl
0| Плодовете на дъното на купата
→| Ray Bradbury
0| Рей Бредбъри
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2330 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара