Деница Минчева

The Garbage Collector / The Garbage Collector

→"So you've been thinking about it all day," she said.
0— Значи мислиш за това вече цял ден?
→"It's all blueprinted out. They have squads, sergeants, captains, corporals, everything," he said. "We even know where to bring the bodies."
0— Всичко е планирано. Разделили са хората на отряди, избрали са сержанти, капитани, ефрейтори, всичко. Казаха ни даже къде да караме телата.
→Some water in the kitchen boiled over loudly. She let it boil for five seconds and then held the arm of the chair with one hand and got up and found the door and went out. The boiling sound stopped. She stood in the door and then walked back to where he still sat, not moving, his head in one position only.
0Откъм кухнята се чу шум от вряща вода. Тя остави водата да ври няколко минути, после хвана подлакътника на стола с една ръка, за да си помогне да се изправи, отиде до вратата и излезе от стаята. Звукът от вряща вода изчезна. Тя отново се появи в рамката на вратата и се върна при него. Той все още седеше на мястото си, без да помръдва.
→He shook his head. He felt his head moving from left to right and from right to left, as slowly as everything else had happened. "No. They put a receiver on my truck today. They said, at the alert, if you're working, dump your garbage anywhere. When we radio you, get in there and haul out the dead."
0Той поклати глава. Усещаше как главата му се движи също тъй бавно, както всичко друго около него в момента.
— Не. Днес монтираха приемника в нашия камион. Казаха, когато чуем съобщението, ако вече имаме боклук в ремаркето, да го изсипем където ни падне. Щом ни се обадят, веднага да оставим всичко и да отидем да разчистим мъртвите.
→At last she laughed. "They were joking!"
0Накрая тя се изсмя.
— Те са се пошегували!
→He listened to his wrist watch ticking, but with only a small part of his attention.
0Той чуваше тик-такането на ръчния си часовник, но това ангажираше само малко част от вниманието му.
→"You can't just leave bodies around, can you? You've got to take them and -" His wife shut her mouth very slowly. She blinked, one time only, and she did this very slowly also. He watched that one slow blink of her eyes. Then, with a turn of her body, as if someone else had turned it for her, she walked to a chair, paused, thought how to do it, and sat down, very straight and stiff. She said nothing.
0— Естествено, няма да оставят телата пръснати навсякъде. Ще трябва да ги приберат и... — жена му млъкна, без да си довърши мисълта. Устните й се затвориха бавно. Клепачите й примигаха, също тъй бавно. Той наблюдаваше това единствено бавно движение на очите й. След това тя се извърна сковано, сякаш някой друг движеше тялото й вместо нея, отиде до един стол, остана до него за миг, сякаш трябваше да се сети как да го използва, и после седна, с напълно изправен, вдървен гръб. Не каза нищо повече.
→"The garbage trucks," he said, "go out and pick up all the bodies."
0— Боклукчийски камиони — повтори той, — ще отидат да събират телата на мъртвите.
→"Well, that seems practical. When -"
0— Ами, това звучи практично. Кога...
→He opened his rough hand and drew with one clean fingernail, slowly, trying to put everything there where he could see it and she could see it. "In this article the mayor says they'll put sending and receiving apparatus on every garbage truck in town." He squinted at his hand. "After the atom bombs hit our city, those radios will talk to us. And then our garbage trucks will go pick up the bodies."
0Той започна да прокарва нокътя на единия си показалец по отворената длан на другата ръка, сякаш се опиваше да изобрази там всичко, така че да се вижда съвсем ясно.
— В статията пише, че кметът е разпоредил да сложат радиоприемници и предаватели във всеки боклукчийски камион в града — той присви очи, вторачен в ръката си. — След като атомните бомби ударят града ни, ще използват радиоапаратите за връзка с нас. По радиото ще ни кажат къде да отидем, за да приберем телата.
→"No music. You don't understand. No music."
0— Няма да има музика, не разбираш. Никаква музика.
→"Well, what's so bad about a little music?"
0— Добре де, какво толкова ще ви навреди малко музика?
→He took part of a newspaper from the pocket of his leather jacket. "This is today's paper," he said. "December 10, 1951. Los Angeles Times. Civil Defense Bulletin. It says they're buying radios for our garbage trucks."
0Той извади изрезка от вестник от джоба на коженото си яке.
— Това е от днешния вестник. 10-ти декември, 1951 г. Лос Анжелис Таймс. Бюлетин на Гражданска защита. Пише, че ще купят радиоапарати за боклукчийските камиони.
→"Well, don't just sit there?"
0— Добре де, няма ли да ми кажеш?
→"It can't be helped. This is all the strangest damned thing that ever happened to me in my life." He opened his eyes and sat there, his hands feeling cold when he rubbed his thumb and forefingers together. "The thing that happened was strange."
0— Няма как иначе. Това е най-странното нещо, което се е случвало в живота ми — той отвори очи и остана на място, потривайки пръстите на ръцете си, които му се струваха ужасно студени. — Толкова странно нещо се случи.
→"Understand!" she cried.
0— Да не се сърдя?! — възкликна тя.
→"On my garbage truck, something happened." His tongue moved dryly on his lips and his eyes shut over his seeing until there was all blackness and no light of any sort and it was like standing alone in a room when you got out of bed in the middle of a dark night. "I think I'm going to quit my job. Try to understand."
0— Нещо се случи с боклукчийския камион — езикът му се стрелна по пресъхналите устни, а клепачите му се затвориха и скриха очите му, така че всичко, което виждаше, беше мрак, без никаква светлина, както когато човек се събуди съвсем сам в тъмна стая през нощта. — Мисля, че ще напусна работа. Моля те, не се сърди.
→She waited for him.
0Тя го изчака да продължи.
→"Something happened at work today," he said.
0— Нещо се случи на работа днес — отвърна й.
→"Wrong?" He looked at this woman and yes, it was his wife all right, it was someone he knew, and this was their apartment with the tall ceilings and the worn carpeting.
0Той я погледна и, да, това беше жена му, която той познаваше толкова добре, а това беше техният апартамент с високите тавани и износените мокети.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 19 декември 2017 (2330 дни)
Дейност:
671 версии на превод с общ рейтинг 0
2 коментара