Sheba

Таифская роза адама / Розата от Таиф на Адам

→Ника сама не поняла, каким образом смогла ухватить момент — и выкрутиться из его полузахвата. Быстро отошла в сторону в направлении стола.

— Хочу свое вино.

Из ниоткуда тут же материализовался официант, но Адам нетерпеливо махнул рукой, чтобы тот ушел. Сам подошел и освежил ей бокал.

— Хорошо, если так. Ответьте тогда мне, что компенсируете Вы, желая быть доминантом? Получается, что в доминанты идут те, кто лишен контроля в обычной жизни, кто ничего не решает и не имеет никакой власти, но разве это про Вас, шейх Макдиси? От чего бежите Вы? Что пытаетесь компенсировать, если рассуждать, согласно Вашей логике?

Она посмотрела на него с вызовом, но невольно осеклась. Впервые за сегодняшний вечер его взгляд стал отстраненным и закрытым. И очень глубоким. Казалось, вглядись в эти глаза-утонешь.

— Ты хотела играть на своей виолончели, Ника? — резко перевел он тему. — Я услышал тебя. Пойдем.
0Самата Ника не разбираше как успя да се възползва от момента - и да се измъкне от неговия полузахват. Тя бързо отстъпи встрани по посока на масата.

- Искам още вино.

Веднага от нищото се появи сервитьор, но Адам нетърпеливо му махна с ръка да си тръгва. Той се приближи и напълни чашата й.

- Е, щом е така. Отговорете ми тогава, какво компенсирате с желанието си да сте доминант? Оказва се, че тези, които са лишени от контрол в обикновения живот, които не решават нищо и нямат власт, отиват при доминантите, но това важи ли за Вас,шейх Макдиси? От какво се стремите да избягате? Какво се опитвате да компенсирате, ако разсъждавате според Вашата логика?

Тя го погледна предизвикателно, но неволно млъкна. За първи път тази вечер погледът му стана далечен и затворен. И много дълбок. Стори й се,че ако се вгледа сега,в тези очи, ще потъне.

— Искаше да посвириш на своето виолончело, Ника?- Той рязко смени темата. - Чух за това. Хайде да вървим.
→Девушка только сейчас почувствовала, что упирается спиной к стене. Он рядом, но сохраняет между ними жалкие полметра. И это все равно нестерпимо близко…

— Хорошо, даже если и так, с чего убеждение, что я рабыня по своей природе? Я сильная, поверьте мне, посильнее многих. Уж точно сильнее всех этих ваших дурочек в окружении…

Адам усмехнулся…

— Не сомневаюсь, красавица. Ты очень смелая и сильная. До глупости. Девичьей глупости, максималистской. В том-то и дело, Ника. Каждый ищет в теме компенсацию. Я читал твою историю. Ты выросла сиротой, с детства заботилась о себе сама, принимала слишком важные, ответственные решения сама. Это тяжело вынести психике, какой бы сильной она ни была. Твоя природа жаждет передышки. Она отчаянно просит тебя хотя бы раз в жизни попробовать передать кому-то право контролировать тебя. Полностью. Освободить себя. Снять с себя бремя. Попробуй отдаться этим чувствам — и увидишь, насколько легче тебе станет.
0Момичето едва сега усети, че е облегнала с гръб на стената. Той е там, но съхранява някакво жалко разстояние между тях. И въпреки това, е непоносимо близо...

-Е, дори и да е така, защо ме убеждавате,че съм робиня по природа? Аз съм силна, повярвайте ми,притежавам повече хрброст от мнозина. Със сигурност повече от всички тези Ваши глупачки наоколо...

Адам се засмя...

-Не се съмнявам, красавице,че си много смела и силна. До глупост. Момичешки наивинитет и максимализъм. Това е смисълът, Ника. Всеки търси компенсация в живота. Прочетох твоята история. Израснала си сирак, от детството си се грижила за себе си, сама си вземала твърде важни, отговорни решения. Трудно се понася такова психическо натоварване, колкото и да си на ниво. Твоята природа копнее за почивка. Тя отчаяно те моли да се опиташ да дадеш на някого правото да те контролира поне веднъж в живота си. Напълно. Освободи се. Свали бремето. Опитайте се да се предадеш на тези чувства - и ще видиш колко по-лесно ще ти стане
→Девушка машинально отстранилась, хмыкнув и разорвав их зрительный контакт. Тоже резко встала. Отошла в сторону, но он продолжал наступать, сужая личное пространство между ними.

— Это абьюз…

— Это точно не абьюз. БДСМ — это прежде всего, доверие партнеру. Самого высокого разряда. Это точное знание того, что если ты упадешь, он подхватит, в то время, как в отношениях с абьюзером ты никогда не знаешь, долетишь ли до земли или разобьешься. Абьюзер забирает твою энергию, верхний — высвобождает ее, направляет, дает твоим батарейкам перезарядиться. Возможно, если бы ты поняла и приняла свою природу нижней раньше, ты бы не подалась к этим ничтожным фаталам. Не пошла бы по пути саморазрушения. Потому что связь с такой организацией, Ника, это конец даже без начала. Ты же понимаешь, что преуспей ты в своем замысле, тебя бы давно уже не было в живых. И даже если бы ты не смогла, но попыталась, будь на моем месте кто-то другой, ты бы тоже была уже мертвой. Это одна из форм суицида, Ника. Ничего больше…
0Тя се отдръпна машинално, изсумтявайки и прекъсвайки зрителния им контакт. Изправи се рязко и се отмести встрани, но той продължи да се приближава, стеснявайки личното пространство между тях.

- Това е злоупотреба...

- Определено не е злоупотреба. BDSM е преди всичко доверие в партньора. Най-висок клас. Това е точното знание, че ако паднеш, той ще те вдигне, докато във връзка с насилник никога не знаеш дали ще долетиш до земята или ще се разбиеш. Насилникът отнема енергията ти, горният член на това изкуство,за което спорим сега,те освобождава, насочва , позволява на батериите ти да се презаредят. Може би, ако беше разбрала и приела по-различната си природа по-рано, нямаше да се поддадеш на този нищожен фатализъм.. Не би тръгнала по пътя на самоунищожението. Защото връзката с такава организация, Ника, е край, даже без начало. Разбираш ли, че ако случайно беше успяла в плана си, отдавна нямаше да си жива. И дори заради това,че не не успя, но опита, ако някой друг беше на мое място, ти също щеше да си вече мъртва. Това е форма на самоубийство, Ника. Нищо повече…
→— Речь именно о них, Ника. Человеческая природа — это частности. Нет никаких общих правил, вернее, даже если они и есть, действуют они не всегда. А слепое следование этим правилам как раз и делает нас несчастными. Это и есть истинное насилие — всю жизнь пересиливать себя и делать так, как велит долг или общественное мнение, а не твоя собственная суть. Люди, пришедшие в БДСМ, как раз эту самую свою суть хорошо принимают и понимают. Для них тема — это освобождение, катарсис, перенос. Это возможность излить свою боль, то, что сдерживается внутри, во вне…

— Не все хотят что-то изливать…

— Верно. Именно поэтому не все хотят идти в БДСМ.

— С чего Вы решили, что этого хочу я?

Адам встал… Подошел к ней. Приподнял ее голову, подцепив подбородок кончиками пальцев.

— Я вижу в тебе эту застрявшую боль, Ника. Она разъедает тебя изнутри. Она мучает тебя. Я вижу это в твоих глазах. В самый первый день увидел, когда только ты села играть в зале…
0-Именно за тях става дума, Ника. Човешката природа е особена. Няма общи правила или по-скоро, дори и да съществуват, те не винаги важат. И сляпото им следване просто ни прави нещастни. Това е истинското насилие - цял живот да надвиваш себе си и да правиш както повелява дългът или общественото мнение, а не собствената ти същност. Хората, които са дошли в BDSM, просто приемат и разбират добре тази същност. За тях темата е освобождение, катарзис, пренос. Това е възможност да излеят болката си, която е задържана отвътре, извън себе си ...

- Не всеки го иска.

- Правилно. Ето защо не всеки иска да практикува BDSM.

- Защо решихте, че искам това?

Адам стана… Той се приближи до нея. Той вдигна главата й, хващайки брадичката й в пръстите си.

-Наблюдавам тази заседнала болка в теб, Ника. Изяжда те отвътре и измъчва. Взирам се в очите ти. Още от първия ден,я видях, когато просто седна да свириш в залата ...
→— Ты прочитала книги, которые я тебе передал?

— Да, у меня было время с ними ознакомиться, — ответила она предельно спокойно.

— И что думаешь?

Она пожала плечами.

— Что сказать? Абьюз, насилие, жестокость, агрессия.

Вскинул бровь скептически.

— Ты ведь не двоечница. БДСМ о чем угодно, только не об этих понятиях, о которых ты говоришь. Зачем ты опять обостряешь…

— Я говорю о своих личных впечатлениях. Простите, но я не могу понять, как причинение боли и насилия женщине может делать мужчину мужчиной. Нас всех с детства воспитывают в рамках определенных правил приличия и стандартов. По ним мужчины должны быть джентельменами, а не насильниками, а женщины — леди.

— А не киллерами, да, Ника? — закончил он за нее, отложив приборы, — так почему ты не стала леди. У тебя были на это все шансы — хорошее образование, утонченная профессия, идеальная внешность…

— Речь сейчас не о частностях, — возразила она.
0Прочете ли книгите, които ти дадох?

-Да, имах време да се запозная с тях“, отговори тя много спокойно.

- И какво мислиш?

Тя сви рамене.

- Какво да кажа? Злоупотреба, насилие, жестокост, агресия.

Той повдигна скептично вежда.

-Ти не си слаба ученичка. BDSM е всичко друго, но не и тези понятия, за които говориш. Защо пак си склонна към изостряне на нещата?

-Говоря за личните си преживявания. Съжалявам, но не мога да разбера как причиняването на болка и насилие върху жена може да направи от човек- мъж. Всички ние сме възпитавани от детството си в рамките на определени правила за приличие и стандарти. Според тях мъжете трябва да са джентълмени, а не насилници, а жените – дами.

—Но да не са убийци, нали, Ника? - завърши той вместо нея, оставяйки в страни приборитете си, - така че защо не стана дама. Имала си всички шансове за това - добро образование, изискана професия, идеален външен вид ...

-Тук не става дума за изключения,едно от които съм аз“, каза тя.
→Снова легкая улыбка на его губах. Молчит. Смотрит оценивающе. Адам знал, что она итальянка, но не более. Как ни пытались его люди что-то пробить про Нику, все упиралось в скудную информацию весьма тривиального характера. Сирота, отучилась в школе, подмеченный талант учителя музыки, развитие музыкальной карьеры, действительно, вся жизнь во Флоренции, даже по Италии она особо не ездила, пока не попала в труппу к Марте. Ничего нового или экстраординарного, за что можно бы было зацепиться…

— Давай насладимся едой, — заключил Макдиси, более не отвлекая ее от трапезы.

Ближайшие полчаса они, как и в прошлый раз, почти ничего не говорили друг другу. Она уже успела запомнить, что он не любил отвлекаться от приема пищи. Когда тарелки обоих опустели, а официанты начали заниматься сменой блюд и приборов, за очередным глотком вина Адам перешел к сути разговора, который Ника и предполагала.
0Отново лека,мълчалива усмивка на устните му, в отговор оценяващият й поглед.Адам знаеше, че е италианка, но нищо повече. Колкото и да се опитваха неговите хора да пробият нещо за Ника, всичко опираше до оскъдна информация от много тривиален характер. Сираче, учила в обикновенно училище, забележителен музикален талант като учител по музика и развитие на музикална кариера.Наистина, през целия си живот във Флоренция, тя дори не пътува много из Италия, докато не е влязла в трупата на Марта. Нищо ново или необикновено, за което да се захване.

-Нека да се насладим на нашата храна“, заключи Макдиси, без да я разсейва повече от трапезата.

През следващия половин час те, както и последния път, почти нищо не си казаха. Вече беше успяла да запомни, че той не обича да се разсейва от яденето. Когато чиниите и на двамата се изпразниха и сервитьорите започнаха да сменят съдовете и уредите. Тогава при поредната глътка вино Адам премина към същината на разговора, както Ника предполагаше.
→Девушка пригубила вино, которое действительно заиграло на языке пленительной терпкой насыщенностью, с аппетитом и знанием дела разрезая стейк посередине — так делали все те, кто любил есть правильно приготовленное мясо — не прожаренное до черных корост, а сочное, с розовой сердцевиной. Тем самым останавливался процесс приготовления, который в случае со стейками продолжался и на тарелке.

Взяла в рот тающий в буквальном смысле кусочек и невольно восхитилась его изумительным вкусом.

Адам улыбнулся.

— Почему-то знал, что ты оценишь прожарку медиум (прим. — средняя), когда сердце стейка все еще розовое, с крапинками крови при нарезке. Такие, как ты не любят велл-дан (прим. — сильно прожаренное), когда мясо превращается в подошву.

— Не стоит сейчас пытаться меня удивить. Вы наверняка читали мою биографичку, шейх Адам. Я выросла во Флоренции. Это родина стейков.
0Момичето отпиваше от виното, което наистина играеше по езика й със завладяваща тръпчивост, с апетит и познаване на материята, разрязвайки пържолата по средата - това правеха всички, които обичаха да ядат добре приготвено месо - не изпържено до черна подметка, а сочно, с розова сърцевина. Този остатъчен процес на добре задушена пържола,който продължава в чинията.

Взе буквално топящото се парче в устата си и неволно се възхити на невероятния му вкус.

Адам се усмихна.

- По някаква причина знаех, че ще оцениш средно изпеченото (приблизително - средно), когато сърцевината на пържолата е все още розова, с петна кръв при нарязване. Такива като теб не обичат препърженото месо,когато то става твърдо.

-Не се опитвайте да ме изненадате.Сигурно сте чел биографията ми, шейх Адам. Израснала съм във Флоренция. Това е земята на сейковете.
→В прошлый раз их ужин не закончился ничем хорошим. Впрочем, она изначально понимала, что ничего хорошего в том, что он позвал ее в свои покои, быть по определению не может и в этот раз. То, что сейчас мужчина вел себя подчеркнуто галантно, спокойно и даже расслабленно, говорило даже не о том, что он устал, хотя это было видно невооруженным глазом. Это было затишье перед бурей. Не иначе. Такие, как он, не умели отдыхать и отпускать ситуацию. Как и отказываться от цели.

Перед Никой поставили красивое блюдо. Пару мгновений — и его украсил шикарный фаянс коллекционного сервиза, на котором красовался дымящийся стейк. И снова, как всегда, невидимая рука официантов, снующих так услужливо и умело, что их даже не было заметно, словно бы все делали невидимки.

— Сегодня красное вино, Ника… Помнишь, наш первый разговор? Сейчас, когда мы имели возможность познакомиться… поближе, — на последнем слове его губы слегка дрогнули, — красное более уместно. Богатый купаж. Это бордо из моих собственных виноградников.

Ника молча проследила за тем, как ее стильный хрустальный бокал на тонкой, как шея лебедя, ножке наполнился красновато — бордовой жидкостью.
0Миналият път вечерята им не завърши добре. Тя обаче веднага разбра, че и сега няма нищо добро в това, че този път той я повика в покоите си. Фактът, че сега мъжът се държеше подчертано галантно, спокойно и дори отпуснато,така че нямаше и намек,че е изморен. Беше затишие преди буря. Хора като него не знаеха как действително да си отдъхват и да се отпускат напълно от ситуацията. Както и от поставените цели.

Красива чиния беше поставена пред Ника. Няколко мига - и върху нея кацна истинско произведение на готварското изкуство-пържола от която още се вдигаше пара. И отново, както винаги от невидимата ръка на един от сервитьорите, които щъкаха така услужливо и умело, че дори не се забелязваха.

— Червено вино днес, Ника… Помниш ли първия ни разговор? Сега, когато имахме възможност да се опознаем по-добре, - устните му леко потрепнаха при последната дума, - червеното е по-подходящо. Богата смес. Това е Бордо от собствените ми лозя.

Ника мълчаливо проследи как нейната стилна кристална чаша на тънък като лебедова шия крак ,се пълни с червеникаво-бордова течност.
→Сегодня на ней очередной халат. На этот раз черный, из плотной тафты. В пол. С ее белоснежной кожей и темными волосами создает изысканное сочетание. Все-таки она очень красива, утонченной, нежной красотой, даже слегка высокомерной. Из Ники вышла бы идеальная героиня-вампир. Фарфоровая статуэтка.

— Добрый вечер, — поздоровалась она первой, подняв на него свой самый спокойный, сдержанный взгляд, а Макдиси попытался разгадать, это попытка игры или она правда стала намного смиреннее, чем раньше. Неужели умнеет? Интересно…

— Привет, Ника. Как поживаешь? — пригласил ее за уже накрытый стол. Еда была красиво сервирована и явно дожидалась ее прихода — Макдиси ни к чему пока даже не прикоснулся.

— Скука… Безделие… Бессмысленность.

Адам улыбнулся.

— Пользуйся моментом, столько свободного времени на саморазвитие и самоосмысление. Давай приступим к трапезе. Я голоден, только с дороги.

Ника молча кивнула.
0Днес тя е облечена с друга роба. Този пътот черна, плътна тафта. До пода. Със снежнобялата си кожа и тъмна коса, представляваше изящна комбинация. Все пак тя е много красива, изискана, деликатна красота, дори малко арогантна. Ника би била перфектната героиня-вампир. Порцеланова фигурка.

— Добър вечер — поздрави го тя първа, вдигайки поглед към него с най-спокойния си,сдържан поглед, а Макдиси се опита да разбере дали това е опит за игра или наистина е станала много по-смирена от преди.Поумняла ли е? Интересно...

— Здравей, Ника. Как си? - покани я на вече наредената маса. Храната беше красиво сервирана и явно чакаше пристигането й - Макдиси дори още нищо не беше докоснал.

— Скука… Безделие… Безсмислие.

Адам се усмихна.

- Възползвайте се от момента, толкова много свободно време за саморазвитие и самоосмисляне. Да започнем да ядем.Огладнях от пътя.

Ника кимна мълчаливо.
→Адам в очередной раз посмотрел на часы и поймал себя на мысли, что предвкушает предстоящую встречу с маленькой чертовкой. Чисто на инстинктивном уровне что-то притягивало его в ней, заставляло вспоминать ее снова и снова. И дело было не только в простом физическом влечении. Шейх Макдиси давно уже перешел в разряд тех мужчин, которые не трепещут перед перспективой секса или мучаются от неудовлетворенного желания — слишком доступны им были все соблазны и прелести жизни. Он не питал иллюзий. Она для него, как и все остальные, никто. И в то же время, что-то было здесь более странное, более глубокое, более сложное. Может все дело в том, что она хотела его убить? Усмехнулся себе под нос. И что же он раньше не додумался сам себя заказать у тех же самых фаталов, когда годами скучал от пресыщенности тривиальными женщинами, которые оказывались в бессчетном количестве в его постели. Всего-то и нужно было — показать хотя бы одну, кто будет готова убить его самого, а не любого другого за право оказаться подле него в кровати.

В дверь негромко постучались. Он непроизвольно слишком резко, слишком жадно посмотрел на вход, чтобы увидеть, как в комнату нерешительной, напряженной походкой входит Ника, доведенная слугами до его личных покоев.
0Адам отново погледна часовника си и се улови, че с нетърпение очаква предстоящата среща с малкото дяволче. Чисто инстинктивно нещо го привличаше към нея, караше го да си я спомня отново и отново. И това не беше просто въпрос на просто физическо привличане. Шейх Макдиси отдавна се беше преместил в категорията на онези мъже, които не треперят от перспективата за секс или страдат от неудовлетворено желание - всички изкушения и удоволствия на живота бяха твърде достъпни за него. Не си правеше никакви илюзии. Тя е за него, като всички останали, никоя. И в същото време тук имаше нещо по-странно, по-дълбоко, по-сложно. Възможно ли е да е искала да го убие? Той се засмя под носа си. И защо не се сети да си я поръча по-рано, когато години наред скучаеше от пресищане с тривиални жени, които се появяваха в безбройни количества в леглото му. Всичко, което беше необходимо, поне една от тях да се опита реално да го убие,именно него, а не който и да е-само и само за да се настани в леглото му.Поне с реалният враг щеше да изпита неподозирани емоции,докато трае действието-кой-кого?

На вратата се почука тихо. Той неволно погледна твърде рязко и алчно към входа, за да види Ника, да влиза в стаята с нерешителна, напрегната походка, докарана от слугите в личната му квартира.
→Проклятые навязчивые мысли о Нем. О том, что было. Ника пребывала в полной уверенности, не создай он вокруг нее эту изоляцию, этих мыслей бы не было. Все было продумано у этого проклятого Макдиси. И так тоже он ее пытался подчинить.

На четвертый день появился Омар — и девушка с печальной усмешкой поймала себя на мысли, что рада даже такой компании.

— Я принес тебе книги, которые господин Адам просит тебя почитать. Тебе же явно нечем заняться, судя по тому, как ты маешься.

— Где моя виолончель? Хочу играть.

— Этот вопрос не ко мне, — попытался откреститься Омар.

— Пожалуйста…

— Хорошо, как только господин Адам вернется, я ему скажу о твоем желании. А пока настоятельно тебе рекомендую ознакомиться с литературой, которую я принес. Особенно если хочешь получить назад инструмент…

* * *
0Проклети натрапчиви мисли за Него. За това, което се беше случило. Ника беше напълно сигурна, че ако той не беше създал тази изолация около нея, тези мисли нямаше да съществуват. Всичко беше обмислено от този проклет Макдиси. И по този начин също се опита да я покори.

На четвъртия ден се появи Омар - и момичето с тъжна усмивка се улови, че си мисли, че се радва дори на такава компания.

-Донесох ти книгите, които г-н Адам те моли да прочетеш. Явно няма какво да правиш, съдейки по начина, по който се мотаеш насам-натам.

— Къде ми е виолончелото? Искам да посвиря.

-Не отправяй към мен този въпрос“, опита се да се отрече Омар.

- Моля Ви…

- Е, веднага щом господин Адам се върне, ще му кажа за твоето желание. Междувременно горещо ти препоръчвам да се запознаеш с литературата, която донесох. Особено ако искаш да си върнеш инструмента...

* * *
→Ей было разрешено ходить под присмотром в спортивный зал, гулять по небольшому палисаднику на этаже — поскольку дворец огибал склон, здесь на каждом террасном уровне был свой выход на свежий воздух. Можно было посещать библиотеку. Ее телевизор в комнате не был подключен к интернету, но имел доступ к домашнему кинотеатру. И тем не менее, уже на третий день такой образ жизни был просто невыносим. Скука, монотонность, отсутствие общения давали о себе знать. Ее пальцы в буквальном смысле чесались, болели без игры. Они отчаянно хотели почувствовать мягкими подушечками тонкую жесткость струн, приятное тепло древка смычка.

Ника только сейчас в полной мере ощутила, как же важно для нее было создавать музыку, наполнять пространство звучанием, окрашивать тишину в цвета своих эмоций, идеально переданных музыкальными произведениями великих гениев. Музыка помогала ей тогда, когда слова не могли — печаль, тоска, грусть, боль, одиночество, надежда, борьба. Ей были хорошо знакомы именно эти эмоции. Именно поэтому она, наверное, и выбрала виолончель — инструмент, говорящий языком души. Имея густой, насыщенный, певучий, проникновенный звук, виолончель напоминала тембр человеческого голоса. Всякий раз она говорила с ней. Иногда Ника садилась за инструмент и сама не знала, куда поведут ее пальцы. Виолончель решала за нее. Она бы так хотела поговорить с ней. О Нем?
0Беше й позволено да ходи под наблюдение в спортната зала, да се разхожда из малката предна градина на този етаж. Тъй като дворецът обикаляше склона, тук на всяко терасовидно ниво имаше собствен изход за чист въздух. Можеше да посещава библиотеката. Нейният телевизор в стаята не беше свързан с интернет, но имаше достъп до система за домашно кино. И все пак на третия ден този начин на живот беше просто непоносим. Скуката, монотонността, липсата на комуникация й писнаха. Пръстите буквално я сърбяха, боляха без да свирят. Те отчаяно искаха да усетят с меките си подложки фината твърдост на струните, приятната топлина на дръжката на лъка.

Едва сега Ника напълно усети колко е важно за нея да пресъздава музиката, да изпълва пространството със звук, да украсява тишината в цветовете на своите емоции, идеално предадени от музикалните произведения на велики гении. Мелодията й помагаше, когато думите не можеха - тъга, копнеж, мъка, болка, самота, надежда, борба. Тя добре осъзнаваше тези емоции. Затова сигурно е избрала виолончелото – инструмент, който говори езика на душата. Имайки плътен, богат, мелодичен, проникващ звук, то приличаше на тембърът на човешкия глас. Всеки път, когато тя говореше с него. Понякога Ника сядаше на инструмента и не знаеше накъде ще я отведат пръстите й. Виолончелото решаваше вместо нея. Тя би се радвала да говори с инсрумента. За него?
→Ника была достаточно сообразительна, чтобы понять, что все происходящее вокруг нее сейчас неслучайно. То, в какую комнату ее поселили, то, как обманчиво вежливо и осторожно себя с ней вели… То, что, по сути дела, создали вокруг нее вакуум — за все это время она видела только немногословную прислугу. Сам Адам тоже с их последней встречи более не вызывал ее к себе. Не было видно и Кейтлин. Ника не знала — возможно, они вообще куда-то уехали вместе, а может быть, просто ее пребывание здесь было организовано так, что они не пересекались.
0Ника беше достатъчно умна, за да разбере, че всичко, което се случва около нея сега, не е случайно. Стаята, в която я настаниха,как се държаха с нея измамно учтиво и внимателно ... Факт, е че всъщност създадоха вакуум около нея - през цялото това време тя виждаше само един лаконичен слуга. Самият Адам от последната им среща вече не я викаше при себе си. Кейтлин не се виждаше никъде. Ника не знаеше - може би бяха отишли ​​някъде заедно или може би престоят й тук просто беше организиран така, че да не се пресичат.
→Ника отчаянно пыталась выкинуть из головы то, что произошло между ней и Адамом в оранжерее, но тщетно. Мысли снова и снова возвращали к тому моменту. К его глазам, к его рукам, к его дерзким, грубым движениям. К этим колдовским словам, которые отпечатывались на ее сознании. Прошло уже несколько дней с того момента, как она видела Макдиси, как пережила с ним первые, такие непонятные и странные эмоции, которых всегда так отчаянно боялась, а тремор до сих пор пробегал по коже, стоило только подумать о том, что было.
0Глава 10

Ника отчаяно се опитваше да прогони от ума си случилото се между нея и Адам в оранжерията, но напразно. Мислите отново и отново се връщаха към този момент. На очите, на ръцете му, на дръзките му, груби движения. На онези вълшебни думи, които се бяха запечатали в съзнанието й. Бяха изминали няколко дни от момента, в който видя Макдиси, кoгато с него изпита първите, толкова неразбираеми и странни емоции, от които винаги отчаяно се е страхувала.Трепет все още минаваше по кожата й, трябваше само да се замисли какво беше се случило.
→9 глава

Ника в очередной раз за день вышла на балкон — вдохнуть пьянящего свежего воздуха гор. Подошла к краю, ухватилась до побеления костяшек за перила — голова кружилась, стоило только посмотреть вниз. За эти часы, признаться, она несколько раз снова и снова возвращалась сюда. Слова Омара не давали покоя. И дело было не только в том, что он в открытую, по сути, сказал ей о шансе самой свести счеты с жизнью. Не отпускали слова о Макдиси. Ника нервно закусывала губы, понимая, что проницательный Омар, конечно, был прав. Адам слишком опытный манипулятор, чтобы тягаться с ним в открытую, на равных. Даже тот факт, что здесь и сейчас он дал ей это право таким образом выбрать смерть или по факту проявить слабость, уступив ему, неимоверно раздражал. Через ее собственный выбор он хотел показать ей, что доминирует. Что это он решает.
0

Ника отново излезе на балкона през деня - да диша опияняващия свеж въздух на планината. Тя отиде до ръба, стисна парапета, докато кокалчетата й побеляха, главата й се завъртя веднага щом погледна надолу. През тези часове, трябваше да си признае, тя се връщаше тук няколко пъти отново и отново. Думите на Омар я преследваха. И не само, че той открито, всъщност й каза за шанса самата тя да се самоубие. Не й излизаха от главата и думите за Макдиси. Ника нервно прехапа устни, осъзнавайки, че проницателният Омар, разбира се, е прав. Адам е твърде опитен манипулатор, за да се състезава с него открито, на равна нога. Дори фактът, че тук и сега той й даде това право да избере смъртта по този начин или всъщност да покаже слабост, като му се поддаде, беше невероятно дразнещ. Чрез нейния собствен избор той искаше да й покаже, че е доминиращ.Всъщност и това той решава.
Настървено поклати глава. Той не решава нищо. Тя избира живота, не защото той така е решил. Тя познава смъртта. Познава миризмата й, познава гласа й, познава очите й. Всеки, който види това поне веднъж, сякаш запазва този отпечатък на знанието в себе си до края на живота си. Не, няма да му е толкова лесно. Не толкова глупаво и разточително за нея.

Тя чу тихо почукване в стаята. Смешна е такава проява на уважение? Тя е лишена даже от права на затворник. Защо някой трябва да чука на нея? Друга игра? Манипулация? Загуба на бдителност? Вече познатият, през цялото време мълчалив слуга я водеше по богато украсените коридори. И след няколко минути бяха навън, седнаха на предварително подготвена, чакаща ги количка за голф. Ника неволно се засмя - усещането, че не е в плен, а наистина в някакъв луксозен хотел на почивка я разтоварваше.. Мислите веднага останаха далеч назад, когато буквално след няколкостотин метра завиха по красива алея със сочни чинари, подредени в редица по посока на удивителната красота на стъклената конструкция. Когато се приближиха съвсем близо, Ника разбра, че това е оранжерия. Наоколо и вътре се виждаха стотици рози. Ароматът им беше такъв, че главата й се замая. Сърцето й заби неволно по-бързо- тази миризма докосна най-тънките, най-съкровените струни на душата й. И наистина, тук и сега тя самата за първи път се почувства като самото виолончело-на което свирят. Този антураж на абсолютна красота и обгръщаща нежност беше толкова фин и проникваше в цялата й същност.




Той сам излезе да я посрещне. Измамно спокоен, измамно дружелюбен. Ника потрепна, когато Адам хвана ръката й и я поднесе към устните си, сякаш тя не беше лишена от права и унизена затворничка, а негов почетен гост.

-Радвам се, че направи правилния избор, Ника…

Тя не каза нищо.

- Хайде да вървим.
- Искам да ти покажа нещо. Ти си човек на изкуството, трябва да го оцениш. Ръката му я обви около кръста. През тялото й неволно премина ток. Всичко това, разбира се, е от нервите ...

Веднага щом влязоха в стъклената стая, поразителна със своята изтънченост и красота,целия сладък спектър от миризмата на рози започна да гали обонянието им.

Адам спря, даде й време ,оставяйки я да се огледа.

- Красиво ... - неволно излетя от устните на Ники.

Sheba 17.05.23 в 13:46
0






„Може би си чувала, че Таиф, тази невероятна планинска област, в миналото е наричана столица на розите. Тук, всъщност се появило първо това цвете. Досега розовата вода и розовото масло на Таиф се оценяват като най-уникалните, с най-богат аромат и лечебни свойства. Наистина, малко може да се сравни с обезкуражаващата красота на розовите насаждения, особено на зазоряване - когато само отворените пъпки са пълни с нежна роса и крадешком започват да хвърлят трепетни погледи към първите слънчеви лъчи. Розите са красиви в своята невинност, Ника. Те са изпълнени със смирение и кротост. Те раздават аромата си с перфектна, абсолютна простота - приближиха се отзад, много близо. Така че дъхът му се усещаше на врата й - срещата им със слънцето е като първия контакт на момиче с мъж. Когато за първи път опознава силата му и властта над тялото си. Неизбежността на своята зависимост.

-Виж – продължи той, като посочи първия разклонен шипков храст пред тях, добре поддържан, но, разбира се, по-блед и не така разкошен на фона на останалите обитатели на тази приказна оранжерия, – това също е роза. Но колко губи на фона на останалите си съперници. Като диваче, бодливо, с рошави, неподредени пъпки. Дори ароматът изглежда приятен, но различен. Слушай сега…



Ника се наведе към цветето, усещайки голямата му ръка да я призовава, плъзгаща се по голата кожа на гърба й.

Тя не искаше да се облича в тази отворена рокля,макар тя да не изглеждаше помпозно, но все пак е някакси е предизвикателна. Имаше връзки около врата точно под гърлото, и падаше като каскада от коприна с приятен розово-ален цвят, към пода, но с гол гръб. За разходка в някой летен курорт би била много подходяща, но сега. Пред него… Отново онова извиващо пръстите чувство на уязвимост,коато пръстите на краката се подгъват.

-А сега се огледай наоколо, Ника… Какво виждаш?“

Момичето не разбра съвсем въпроса му. Тя се опитваше да разбере какво точно се опитваше да й каже. Очевидно е видяла...

- Зашеметяващи рози ... Разнообразие от цветове, форми, аромати ...

Адам се усмихна.
-<Пред него имаше градина, пълна с рози. - Добър ден - казаха розите. И малкият принц видя, че всички приличат на неговото цвете. - Кои сте вие? — попита той стреснато. "Ние сме рози", отговориха розите. - Така ли... - каза малкият принц. И се почувства много, много нещастен. Неговата красавица му каза, че няма друга като нея в цялата вселена. И ето пред него хиляди абсолютно еднакви цветя само в една градина>! -Знаеш ли от къде е този откъс?

Sheba 17.05.23 в 13:58
0




Ника мълчеше. Адам кимна снизходително. Той не очакваше нищо друго от нея. Виртуозното свирене на виолончело изобщо не означаваше, че момичето ще бъде любителка на такива класически произведения като,,Малкият принц''. Напротив, по правило хората от такива професии имаха много тесни интереси. А Сент-Екзюпери е известен на малцина дори сред естетите.

- Като дете, Ника, много обичах приказката за "Малкия принц", чувала ли си?

Тя отново замълча. Макдиси едва прикриваше усмивката си от пълното си напрежение. Като плячка пред лицето на хищник, сега тя трепереше.Продължи…

-Исках също да се обградя с красиви рози. И така аз...

-Решихте да завладеете тази провинция?“ -Ника завърши вместо него.

- Освободих ги. Дадох на народа право на избор – проведох референдум. И ме избраха. Вижте в каква цветуща земя превърнах, някога затънала в корупция и разруха, забравената от Аллах област Саудитска Арабия. Под мен буквално всичко цъфти и ухае...

— Вие самият не казахте ли току-що, че розите растат тук от незапомнени времена? И така, какво се е променило? Какво сте променил?

— Дизайнът се промени, Ника. Това е като шипката. Облагородих го. Позволих да разгърне потенциала си. Култивирах от него красива роза. Таифските розови насаждения бяха известни по целия свят, но едва по мое време те започнаха да носят истински доход, да дават такава реколта. Едва при мен търговските воини започнаха буквално да се провеждат за маслото от козметичните ми гиганти ...

Ръката му отново е на гръбнака й, движи се по вертикалата му, очертавайки кост по кост. Успоредно с това Адам я насочва дълбоко в оранжерията - друга живописна, този път преплетена с цветя, арка, както му харесва - и те се озовават в офис, организиран точно сред храстите с цветя, сякаш на открито ... Ако беше видяла снимка на такова пространство, нямаше да повярва, че то наистина съществува.

- Е, впечатляващо ли е? Едно от любимите ми места за работа.

- Красиво. Обаче... Както всичко останало във вашия дворец, просто... Тази идеална красота не ви ли се струва мъртва?

— Мъртва?- Беше ли изненадан от думите й?- Какво може да е мъртво, ако сме сред цветята..
- Получавам много букети на участия. Най-много обичам тези, които са направени от цветя, откъснати от собствениците от цветните им лехи. Дори и да не са съвършени, като онази дива роза, но... Те са истински... А най-необичаните са отбраните рози. Такова перфектно творение. Огромни, месести пъпки, ясен ръб на венчелистчетата, опънат цвят, липса на тръни на дебело стъбло, което е много удобно за рязане и почти невъзможно да се счупи ... Красиво, но ... Не е вече живо. . И все пак ... Те също не миришат изобщо ... Тези рози изглеждат направени от пластмаса ...

Адам се засмя, гледайки замислено момичето.

„Знаеш ли защо те извиках тук, Ника? — попита той, като се придвижи бързо и автоматично я избута към шикозна, дебела стъклена маса.

Момичето сякаш се почувства застрашено и започна да се отдръпва, докато бедрата й не опряха ръба на стъклената повърхност. Той я притисна по-силно..

Тя самата не разбра колко ловко я настани на плота, който със студа на повърхността си приятно охлади бедрата й през тънката материя на роклята.

Sheba 17.05.23 в 14:11
0





#20


„Искам да ти покажа разликата между дива роза и роза от моята цветна градина...“ – говореше той и ръцете му я заклинаха. Не е ясно откъде се появиха предварително подготвените тук въжета по ъглите на масата, които Адам умело уви около краката и ръцете й, като по този начин я разпъна и обездвижи, -докато ти беше просто диво момиче, Ника. Трева, но ти имаш много повече потенциал ... можете да се култивираш...

Ника започна да се гърчи безпомощно, но безуспешно. Порочната му усмивка и мътните, като зелено затънтено море, очи говореха, че очаква с нетърпение всичко, което иска да направи с нея.

Той вдигна роклята до врата й с едно движение.

Момичето нададе приглушен вик, когато в ръцете му блесна нож. След секунда тънкото му огледално острие се плъзна по кожата й с цвят на слонова кост. Тя замръзна. Адам се засмя. Миг - и тънката стомана разряза красивото й дантелено бельо - първо сутиена, после бикините.

-Днес няма да ни трябват. Искам да те разгледам.
Ръцете му започнаха да галят кожата й - Ника отново потрепна. Паниката обзе всяка клетка от тялото й. Сърцето биеше бясно. Така да си окована за масата - за да не мърдаш. Чувството я задави като риба, заседнала на брега.



#21


Сега Адам държеше роза в ръцете си. Ника затвори очи колкото може по-плътно, докато нежните листенца на пъпката докосваха възпалената й кожа. Тялото беше напрегнато до краен предел, всеки допир беше непоносимо ярък във всичките му части.

-Все още не разбираш много от чувствеността, Ника. Незрелостта ти е очевидна, въпреки че знаеш как да свириш. Въпреки че притежаваш естествена сексуалност. Истинската чувственост на една жена може да бъде разкрита само чрез еднакво познаване на ласката и болката. Виж колко е хубаво. Може ли да има нещо на света по-нежно от розовите листенца? Дали са само листенцата на девствеността между краката ти.

Сега той галеше отдолу плътта й с пъпката, нежно, почти безтегловно минавайки по гънките.

- Толкова си красива. Толкова невинна.

- Не, не е необходимо. Моля Ви... - тя се опита да се измъкне от тези докосвания, но напразно.

Адам вдигна пъпката и я поднесе към лицето си и я вдиша.
- Какъв аромат. Истинска роза, която току-що се отваря. Не шипка е, сбърках ...

Ръцете му отново пуснаха цветето върху нея. Само че този път той започна да се движи от краката си към цепката между бедрата й. Ника изпищя, когато усети бодлите на същата роза да драскат кожата й вече доста осезаемо.

— Но болката, Ника. Грубост, взискателност. Неизбежно е и когато една жена принадлежи на мъж. Вслушвай се в чувствата си. Само боли ли те? Не. Чувстваш се добре. Възхитително добре. Сега си на ръба на екстаз дори по-силен, отколкото от нежна ласка. Всичко е въпрос на хормони. Не можеш да вървиш срещу природата. Тялото ти чака тази болка, подготвя те за нея - допамин, серотонин и адреналин се инжектират в кръвта. Хормони на щастието, удоволствието и тръпката. Ето как работи нашата биология. Дори в праисторически времена жената е изпитвала удоволствие от правилното насилие - не да се нарани,а-опитоми. Малкият принц опитоми своята роза. Тя стана специална за него, въпреки че беше като хиляди други. Така е и с жените - ако искаш да станете повече или по-малко интересна за един мъж, трябва да се отвориш за него.. В противен случай лицето ти няма да бъде запомнено на сутринта.
Когато острите шипове започнаха да драскат вътрешната повърхност на бедрата и пубиса й, а след това и плътта й, Ника не издържа, и изпищя.

Този злодей наистина знаеше какво прави… Всяко негово движение беше обмислено, като нахвърлянето от опитен хищник.

Той се наведе към отворът между вътрешността на бедрата й и предизвикателно и демонстартивно пое дълбоко въздух.

…

#22


— Ммм, как ароматът ти се отваря в болката, Ника. А също и от факта, че сега си безпомощна, зависима от мен. Вие, жените, обичате да давате път на вашата истина, която се опитвате да скриете зад глупавия феминизъм на нашето време. Ето я твоята истина, Ника. Бъди зависима. Подчини се. И не изграждай от себе си таен агент-убиец ...

— Не — тялото й потрепна, сякаш от електрически заряд.

С другата си ръка Адам обърна лицето й към себе си, така че погледите им да се срещнат. Тя се задъхваше като шаран на сухото и той ликуваше.

Розата беше хвърлена настрани и пръстите му заеха мястото й — упорити, умели. Той започна да разтрива клитора й, докосвайки го с пръста си без предупреждение, карайки я да потрепва.

— Колко си тясна дори за моя пръст. Мокра... - погледна надолу, - долните ти устни са наистина толкова влажни и сочни, колкото и горните. Не сбърках ... Красота.

Той отново удари клитора й, като го стисна така, че вътрешностите на Ники се сгърчиха. Тя е изгубена в чувствата си. Изглежда, че пред очите й има хиляди звезди, в главата има фойерверки, а от центъра на корема до долните й устни има водовъртеж, който го засмуква като фуния ...


0





#23


-Ааа“, крещи тя, неспособна да контролира емоциите си. За нея това е първи път. Ника никога преди не е изпитвала оргазъм.

От начина, по който тялото й реагира, Адам разбира това много добре. Но иронията и арогантността вече бяха напуснали лицето му, отстъпвайки място на някои други, по-сложни емоции, за които Ника, в нейното състояние, не можеше, както се очакваше, да намери определение. Наслаждаваше се на нейната красота, нейната искреност. От хилядите жени, минали през леглото му, никоя не е свършвала толкова красиво и обилно..

Гърдите му се повдигаха нагоре-надолу. Той попи всичко - до последния й упоен дъх, до последните проблясъци на трепет по кожата й, покрита с лека пот. Ника не осъзна веднага, че сега ръцете му нежно галят тялото й, сякаш успокояващо, връщайки я към реалността. Той не проговори. Просто гледаше.

Още миг - и беше освободена от оковите. Тя стана, чувствайки леко замайване и слабост в крайниците.

Адам се отдалечи от нея до една библиотека, умело скрита сред храстите, която тя не забеляза веднага. Взе един от томовете, задълбочи се в четенето. Като,че ли вече не се интересуваше от нея.

— Это был твой первый урок, Ника. И мне кажется, ты неплохо себя на нем проявила. А теперь иди. Гольф-кар тебя ждет снаружи. Можешь отдыхать, ты больше мне сегодня не понадобишься.

— Това беше първият ти урок, Ника. И мисля, че се справи доста добре. Сега си върви. Количката за голф те чака отвън. Можеш да си починеш, днес вече няма да имам нужда от теб.
→9 глава

Ника в очередной раз за день вышла на балкон — вдохнуть пьянящего свежего воздуха гор. Подошла к краю, ухватилась до побеления костяшек за перила — голова кружилась, стоило только посмотреть вниз. За эти часы, признаться, она несколько раз снова и снова возвращалась сюда. Слова Омара не давали покоя. И дело было не только в том, что он в открытую, по сути, сказал ей о шансе самой свести счеты с жизнью. Не отпускали слова о Макдиси. Ника нервно закусывала губы, понимая, что проницательный Омар, конечно, был прав. Адам слишком опытный манипулятор, чтобы тягаться с ним в открытую, на равных. Даже тот факт, что здесь и сейчас он дал ей это право таким образом выбрать смерть или по факту проявить слабость, уступив ему, неимоверно раздражал. Через ее собственный выбор он хотел показать ей, что доминирует. Что это он решает.
09 глава
→За Никой пришли спустя пару часов, когда она, казалось, успела забыться в тревожном сне, притулившись к одной из стен карцера. В помещение, бряцая увесистой связкой ключей, вошли три сурового вида женщины в платьях в пол. Не проронив ни слова, потянули ее на себя, заставив встать, и тут же зацепили ее руки за спиной наручниками. Не церемонясь, в буквальном смысле пинками погнали к выходу и потом — вдоль узкого коридора. Не прошло и пары минут, как они оказались в довольно просторном светлом помещении с приторным запахом дезинфектора, напоминающим больницу. От контраста света, после долгих часов, проведенных в карцере, Нике пришлось зажмуриться. Поэтому она не сразу увидела стоявшую перед ней статную молодую женщину. Она абсолютно не вписывалась в антураж — красивая, одетая дорого и со вкусом… По ней сразу читалось — она принадлежит миру Макдиси. Это же помещение, как и карцер, являли собой скорее оборотную сторону, изнанку этого королевства кривых зеркал.
0Глава 7

Те дойдоха за Ника няколко часа по-късно, когато тя сякаш успя да потъне в сън, облегната на една от стените на наказателната килия. Три жени със строг вид в дълги до земята рокли влязоха в стаята, дрънкайки с тежка връзка ключове. Без да кажат дума, те я придърпали към себе си, принуждавайки я да се изправи и веднага закопчаха ръцете й зад гърба с белезници. Без церемонии буквално я изритаха до изхода и после я блъскаха по тесен коридор. След по-малко от няколко минути се озоваха в доста просторна, светла стая с неприятна миризма на дезинфектант, напомняща на болница. От контраста на светлината, след дълги часове, прекарани в наказателната килия, Ника трябваше да затвори очи. Затова тя не видя веднага величествената млада жена, застанала пред нея. Тя абсолютно не се вписваше в обкръжението - красива, облечена скъпо и с вкус... И невежият можеше да разбере ,оглеждайки я-че тя принадлежи към света на Макдиси.

Жената се приближи до Ника, внимателно се вгледа в лицето й и с всичка сила й удари плесница.

-Мръсница…“ измърмори тя ядосано.

Ника усети металическия солен вкус на кръв в устата си. Раната на устната й трябва да се е отворила отново. Тя се опита да се съпротивлява, докато я влачеха в наказателната килия след неуспешният й опит да убие деспота. Съпротивата бе потушена с всички възможни средства, включително и бой.

-Заслужаваш дълга, мъчителна смърт“, изплю жената отново с омраза.

Ника повдигна глава.

#39


— Тогава защо съм още жива? - тя се опита да се държи възможно най-уверено, въпреки че имаше все по-малко сили за това.

-Само защото обича да си играе с екзотични играчки, глупачко. Не си прави никакви илюзии. Лошо ще свършиш. Точно преди това той ще си прекара добре с теб. Дори не можеш да си представиш колко порочни и извратени могат да бъдат желанията на Адам Макдиси,ти наивна идиотке. Повярвай ми, смъртта не е най-лошото нещо, което може да ти се случи в стените на този дворец...

— Затова ли го държиш толкова здраво? Марта ми разказа. Знам коя си. Рибка-прилепало, която се надява толкова много години да стане нещо повече за него от просто...

Нямаше време да довърши, защото усети как хапещият шамар изгаря и другата й буза.

- Коя си ти, твар, че да се обръщаш към мен на "ти". За теб аз съм господарка.

-Не е ли само един господарят в тази къща? Шейх не е женен. Ти си просто неговата любовница. Не си по-различна от другите.

Кейтлин изсумтя ядосано, приближавайки се до Ника толкова много, че можеше като си поемеше дъх, да го усети така сякаш също беше парфюмиран.




-Аз съм това, което ти никога няма да бъдеш! И никоя от вас няма да бъде, глупава,млада постелка! Какво имаш? Само младост! Най-ликвидните и евтини стоки в наши дни! Повярвай ми, няма да останеш при него повече от месец. Знам го. Въпреки че ... ,,В живота" - за човек като теб, това е голяма дума. Ти нямаш място там.Ти си за него като клозет, съд за уриниране.

Устните на Ники леко потрепнаха в нещо като усмивка.

-Ти толкова упорито си го внушаваш,че дори започнах да придобивам страхове, че наистина мога да остана тук повече, отколкото бих искала... Само че не взе предвид едно нещо - нямам нужда от твоя шейх и не ми пука какво място мога да заема в живота му. Вчера исках да умре. Пропуснах. Но това не означава, че не го искам сега. И това не означава, че няма да опитам отново.

Кейтлин леко наклони глава, сякаш гледаше Ника.

— И защо те остави жива? Безполезно слаботелесно същество. Нямаш нищо, само си зла и глупава. Не мисля, че ще издържиш и месец. Д-р Маурер, извика жената силно.

Мина секунда - и от съседната стая се появи дебел възрастен мъж в медицински халат и очила, почти старец.

- Внимателно огледайте новата играчка на владетеля. Вижте всичките й дупки. Не внимавайте. Сигурен съм, че тази кучка е преминала през цял легион мъже.




Кейтлин излезе от стаята и Ника едва сега осъзна колко силно бие сърцето й. Словесният двубой с ревнива любовница е глупост на фона на случилото се с нея в световен мащаб. И тук и сега тя трябваше да изтърпи първото от многото си унижения в този дворец. Точно сега я обхвана горчивината от осъзнаването на този факт. Там, в тъмнината на наказателната килия, тази истина сякаш беше скрита. Колко отвратително, колко срамно.

Мъжът преценяващо заобиколи момичето, разкопча белезниците. Ника веднага си сграбчи китките и запона да ги разтрива.Ръцете й са много изтръпнали.

- Ника, а? Така ли се казваш? Бъди добро момиче. Очевидно не съм човекът, с когото трябва да се биеш. Пази силата си за други противници, реални. Ето роклята за проверка. Съблечи всичко, облечи това и отиди в съседната стая.

Ника едва потисна силното ридание - тонът на този възрастен мъж, който беше подходящ да й бъде баща,моментално събуди такова съжаление в душата й, болка за себе си. Колко й беше обидно. Тук и сега тя не беше нищо друго освен малко, притиснато в ъгъла момиче, което нямаше никого на света. Един на един с всичките си демони, които са измъчвали душата й толкова много години.





Тя свали роклята си за нула време, стискайки зъби, навлече омразната роба, оставяйки я напълно отворена зад гърба си. Мисълта, че ще стане играчка в ръцете на този тиранин, беше непоносима. Тя знаеше, че щом опитен лекар я погледне, всичко веднага ще стане ясно. Вече си представях пълните с триумф и похот очи на омразния Макдиси. Не, не ... Тя няма да му даде такава радост!

Очите й трескаво се стрелнаха из стаята, където, изглежда, нямаше нищо освен личните вещи на доктора. Погледът й попадна на дълъг бастун, явно използван от стареца, за да се подпира на него при ходене – тя веднага забеляза, че той накуцва.

Без да мисли за последствията, тя изтича до него, сграбчи го, разтвори краката си и се опита да си го натика навътре в себе си с всички сили, така че ...

Не успя. Старецът беше по-бърз, отколкото си мислеше. С един замах той беше до нея, хвърли бастуна си настрани и я разтърси с всичка сила за раменете.

Какво правиш, глупачко?! — извика, тръскайки я пак.

- Не! - не издържах, избухнах в ридания, - той няма да получи моята невинност! Той няма... Не! Искам да си мисли, че съм имала стотици, хиляди мъже! Че не е първият! тя извика, "моля ви, виждам човечност в очите ви!" Вие не сте като всички негови верни кучета! Кучета в служба на дявола! Отнемете ми девствеността - знам, че така може да направи лекар. Кажете му, че вече съм имала... мъже .


#43


— Просто момиче, защо правиш това? — продължи докторът с тих, успокояващ тон. Ако не беше нейната истерия, сега щеше да забележи, че той стои и я гали по главата - това, напротив, може да стане твое предимство!

- Какво предимство?! Не искам да съм му курва!

— Тогава защо си тук?

-Трябваше да го убия! Просто... Всичко се разпадна.

Докторът си пое дълбоко въздух...

— Тогава си наистина тъпанарка, момиче. Агне, пълзящо в устата на лъв. Никой, никой не може да избяга от пламъка на дракона, Ника. Все едно-ще те изпепели или промени. Няма друг изход. Подчини се и се адаптирай - и тогава можете да оцелееш. Шейх Макдиси е мил и справедлив, той не се кара с жените, той ги опитомява. Въпрос на време е. Не само тялото ти, но и разумътти ще са в неговата власт. Така че защо да усложняваш живота си? Отдай се на течението, не хаби енергията си. Ти си безумно красива, нежна, невинна, истинска таифска роза. Произведение на изкуството. Не му позволявай да те пречупи. Позволи ми да погаля листенцата ти, без да причинявам излишна болка ...

– Не… Не… Не… – прошепнаха конвулсивно устните й, а лицето й бе скрито зад разматаната й коса.

Докторът само въздъхна.



* * *

#44


-Не ме карай да викам за помощ и да използвам сила. Отиди до следващата стая за проверка. Всичко ще бъде бързо. Не ти желая зло и болка...

Тя затвори очи, опитвайки се да не мисли за унизителната манипулация, на която след малко ще бъде подхвърлено тялото й. Опита се да изключи ума и мозъка, да се абстрахира. Започна да си мисли за хубави неща, спомни си редките усмивки на майката си, усещанията за пръстите си, плъзгащи се нежно по струните, сякаш с любов подреждаше косата на любим човек.

-Готово, момиче. Можеш да станеш и да се облечеш. Там, в съседната стая, те чака прислужница, която ще те заведе до банята и ще ти даде нова рокля. Този, в който дойде, вече е мръсна и прилича на парцал. А в този дворец няма нищо грозно и мръсно. Такива са само мислите на някои от жителите му.

* * *

Sheba 16.05.23 в 18:40
0






Отново пиеше ... И отново напразно. Нито грам пиянство. И защо тази ситуация не го отпусна? Опитваха се неведнъж да убият Шейх Макдиси . Той беше свикнал с факта, че врагът може да го атакува от всякакъв ъгъл. Ето защо той ходеше на дълги, изтощителни тренировки. Той владее техники, които му позволяват не само да защитава, но и да прогнозира, предотвратява. Но това момиче... защо й е да го убива? Перфектна красота, перфектно изпълнение. Тя можеше да бъде звезда, пред която най-богатите и влиятелни мъже на този свят биха се поклонили, а тя .представителка на жалки мизантропи на фатални случаи, отчаяни самоубийци, готови да поемат всякакви рискове в името на изпълнението на поръчка. Извратен орден по подобие или на йезуитите ( духовния орден на християнските аскети), или на асасините ( членове на религиозната паравоенна формация сред мюсюлманите исмаилити през 11-13 век), само че в по-безсмислено, безполезно представяне... И все пак на масата пред него лежеше картата асо пика, намерена у нея, визитната картичка на фаталните, които оставят такава следа на мястото на убийството... Кой я е вербувал? Кой я е изпратил по този начин? Защо са я учили на убийство, а не на любов?

На вратата се почука. Омар се появи на прага, гледайки шейха многозначително, въпросително. От един поглед стана ясно, че той му носи друга важна информация.




-Господарю, трябва да погледнете това. Резултатите от медицинския преглед на момичето.

Той протегна красива кожена папка.

- Какво има там? Кучката успя да се скрие и под маската усойница ? Това ли е последната й изненада? Тя ще се справи с всичко — изсмя се той мрачно.

Погледна доклада на лекаря. Прочете отново. Устните му се извиха в леко доловима усмивка. Добре, че седеше на голямата си масивна маса. В противен случай Омар щеше да види как членът му се възбужда и изправя отново, щом потвърди собственото си предчувствие.

Красавицата е невинна. Веднага усети тази неопитност, неумело прикрита от грубост и перчене. Мислеше си, че просто никой не я е открил за себе си, не й е показал как да бъде жена, но такава... Абсолютната невинност на тялото й говореше за много неща. Всичко. Старият Маурер знаеше как точно да определи всичко, което една жена може да направи, дори от това, което не оставя следа. Физиологията все още дава всички отговори, казваше старият лекар. Той беше сигурен, че устните й също не са целувани ... Човешкият инстинкт му каза това веднага щом докосна червеникавите, подути венчелистчета. Това го дразнеше толкова много, когато вместо вкусно продължение трябваше да спаси собствената си кожа от отровата на бърза смърт.



Той се облегна на стола си. Погледна Омар.

Марта беше ли ти казала това?

- Не, Господине. Знаете ли, винаги уговаряме всичко отделно за девиците, така че никой да няма оплаквания. Каналът на Марта е сръчни момичета, които знаят как да угодят на мъж, готов на всичко. Винаги набираме невинни отделно.

-Не ме открехвай сега до тези ненужни глупости. Къде е тя сега?

Отредена й е малка, скромна стая. Нахранихме я и я затворихме.

Изпусна бавно,задържаният си дъх.

— Добре, ще отида до хамама след час. Доведи я там.

Омар леко потрепна.

-Господарю, Вие… г-жа Кейтлин… се готвеше да дойде с Вас…

Адам се засмя.

Не съм казал нищо за това, че господарката Кейтлин няма да дойде.
→Глава 7
07 глава
→— Господин, если только бы я знал, — трясясь от страха, начинает умоляющим голосом Омар, но Адам резко и нетерпеливо его прерывает.
0

- Каква кучка, а?! — изруга той сърдито, рязко падайки в едно кресло, скърцайки жално под него. Той вече не носи сако, ръкавите на снежнобялата му риза са навити, яката е разкопчана. Върху червената лъскава повърхност на масата, едва не разплисквайки съдържанието си, се изсипаха капки уиски, които той сам си наля, щом влязоха в офиса.

-Господарю, само ако знаех“, започва Омар, треперещ от страх, с умоляващ глас, но Адам рязко и нетърпеливо го прекъсва.

-Млъкни, спести нелепите си извинения за курвите, които контролираш. По-добре намери тази кучка Марта сега.

-Вече е намерена, сър! Тя не се е скрила! Нямала представа какво се случи тук! Наши хора вече са я разпитали. Тя се кълне, че не е подозирала, че момичето ще се осмели... - той отново млъкна, сякаш се страхуваше дори да говори на глас за случилото се току-що, - тя дошла в трупата им по препоръка, като обещаваща челистка. Самородно злато…

-По препоръка на кого? — пита грубо Адам, разтърсвайки евнуха със зъл поглед.

Той знаеше как да разпитва,умееше да изтръгва информация от хората, без дори да прибягва до физическо насилие. Неговото умствено превъзходство винаги е потискало другите не по-лошо от острите езици на камшика ...

Sheba 16.05.23 в 11:44
0




#29


— Преподавателят във Флорентинската консерватория. Ние също вече го проверяваме, но изглежда всичко е чисто там ...

-Явно…“ Адам го имитира,- „при теб винаги всичко е чисто. Междувременно тази кучка може...

Точно в този момент в стаята се почука леко. Един от шефовете на охраната на Макдиси се материализира на прага. Лицето на този сух, слаб човек, който се е научил да не показва емоции през годините на служба, беше смъртоносно бледо ...

— Господине — започна той, с продран глас, — шнолата, с която тази жена се опита да Ви удари, се оказа пропита с отровата на черна мамба... Ако успееше, щеше да е... моментално смърт. Тя не просто искаше да Ви нарани, тя е имала намерение да Ви убие...

Адам се засмя силно. И по някаква причина това, което току-що чу, не го изненада. И защото знаеше предварително какво ще каже сега охранителят.

Интуицията никога не подвеждаше Шейх Макдиси. В този миг, когато тънките ръце на това момиче се вдигнаха нагоре и пъргавите пръсти изтръгнаха от косата й фиба, тънка като игла за плетене, той усети докосването на ангела на смъртта, сякаш го галеше по бузата. Беше изпитвал това чувство и преди. И сега усещанията му не го разочароваха.

…

#30


Само годините на бойни ориенталски практики, перфектен контрол над телесния си апарат, способността да поема удар и да изпада в дълбока медитация му помогнаха да пресече ръката й буквално не на милиметър, а на микрон от смъртта с точен, уверен удар.

Ръцете й бяха силни въпреки крехката й физика. Момичето е добре подготвено. Охранителите, които веднага реагираха на призива му, го завъртяха здраво и я сгънаха почти наполовина. Друга на нейно място вече би вила от болка, но тази... Тази само му хвърляше изпод вежди изпълнени с омраза погледи , примижавайки сърдито...

- В наказателната килия , тази кучка. Без вода и храна, докато не реша как да я екзекутирам… – измърмори той студено, като отритна шнолата с крак. -той си спомни възмущението си в момента, в който се случи всичко.

-Не разбирам защо тя направи това ..." каза Омар замислено, едва чуто. Дали за себе си, дали за Адам.

В този момент охранителят извади от джоба си малък правоъгълник и го постави на масата. До почти празната чаша с уиски ,легна карта с асо пика.

- Знакът на смъртта.. Най-изкусните убийци в Европа. - ужасено каза Омар, като дори не пребледня, а посиня ...




Момичето нарочно направи всичко възможно,да Ви заинтригува - той се изкашля, подбирайки думите си, - и спечели доверие, за да изпълни поръчката.

Адам не каза нищо. Просто ги помоли да си тръгнат и да го оставят на мира.

Пиеше вече третата си чаша уиски,все едно пиеше вода. Преживяването толкова го накара да клокочи отвътре, че алкохолът по никакъв начин не го отпусна. Дръзка кучка. Никой досега не се беше осмелявал да го предизвиква толкова нагло и откровено. Някаква малка шармута (на арабски - курва), която се озовала в двореца му само защото Кейтлин я сметна за интересно животно за неговия зоопарк, искаше да го убие. Той се засмя на себе си под носа си. Срамна би била смъртта - от ръцете на ескортница. Няма какво да се каже, достойна съдба за владетеля. Той стисна юмруци. Дори не от яд към глупавата нахалница. Имаше нещо друго, което го измъчваше по-зле от самия факт, че той, неуязвимият, всемогъщ шейх Адам, днес беше на прага на смъртта- разочарование. Беше смешно да си признае, но беше разсърден по-скоро от факта, че целувката им приключи, преди да започне, че не е разкрачила краката си пред него, че не я е пробвал. Имаше нещо в тази наглост, която го прихвана - и той самият още не можеше да разбере какво беше. Дръзкият поглед? Крехкото тяло? Мистерията?

Sheba 16.05.23 в 12:00
0





* * *

#32


— Омар! — извика той, знаейки, че онзи търпеливо и послушно го чака пред вратата отвън.

Миг по-късно в отвора се показа главата на евнуха.

-Заведи ме там… искам да говоря с нея…“

* * *


#33


Адам Макдиси влезе в слабо осветена стая и видя виолончелистката, седнала на пода, предпазливо, но агресивно, вперила огромните си черни очи в величествената му фигура в отвора на вратата на наказателната килия. Тялото й, все още облечено в червена рокля, успяла доста да се намачка и замърси, сега изглеждаше още по-крехко на фона на масивните недялани камъни на стените на затвора. Снежнобялата кожа блестеше със студена бледост в слабата светлина на оголена лампа на тавана. Долната устна на Ника беше разцепена и леко подута. Раната, засъхнала върху нея, изглеждаше като черешова капка червило ...

Той се приближи, почти докосвайки плата на роклята й с ботушите си. Погледна надолу...

Сграбчи я за косата, уви я около юмрука си и я принуди да вдигне глава,за да го погледне в очите.

Прострелващи, остри очи, излъчващи отровата на презрение и омраза. Реакцията й към него беше странна — дори интересна. Нито грам страх, който толкова остро усещаше във враговете, които беше притискал в ъгъла.

-По какъв начинда те убия,челистке?“ — започна той, — знаеш, че според законите на моя щат покушението срещу член на семейството на владетеля се наказва със смърт…

-Не ме интересува“, отговаря тя смело, предизвикателно, с предизвикателство.

Необясним ток преминава през гръбнака на Адам Макдиси. Нейната наглост караше сърцето му да бие бясно.

-Има много начини да направиш екзекуцията дълга и унизителна, Ника…“ Самият той не разбра защо я нарече по име. Кучката не заслужаваше това. Изобщо не заслужаваше да бъде запомнена. И изобщо - истинско ли е това име ...

- Повтарям - не ми пука - пак наглост, пак нито грам съмнение или страх в гласа...

Шейхът се засмя. Той пусна така косата й, че главата й потрепери.

Sheba 16.05.23 в 12:10
0






Тя беше в краката му, на колене - и това беше невероятно вълнуващо. Адам се улови на мисълта, че отдавна не е бил толкова развълнуван от нещо. Това беше смисълът, острото, живо чувство на похот, което му липсваше толкова дълго, откакто пресищането се превърна в синоним на начина му на живот. Или може би от самото начало, от момента, в който се е родил в едно от най-богатите и влиятелни семейства в региона. Притиснато в ъгъла и победено, това момиче все още беше несломено, все още решено да си отмъсти. Сладка. Колко хубаво беше да я гледа. Колко сладко ще бъде да я огъне под себе си, завладее, укроти... и после да изпие доброволното й предаване, задавяйки се в екстаза да притежаването на това съвършено тяло, сякаш излято с любов от Създателя специално за него. Сега той жадно погледна крехката й фигура и разбра какво иска. Желае я. Диво се нуждае от нея.

Беше неопитна - той го усещаше с изтънчената си мъжка вътрешност. Това опияняваше. Той спусна палец към устните й, леко разтворени от задъхване и го прокара по съвършено чистия им ръб. Алени, сочни. Можеше така да ги опорочи. И определено ще го направи.Ще изпие до дъното тяхната неопитност и нежност, сравнима само с коприната на венчелистчетата на неговите таифски рози.



#35


Високата еластична гръд се полюшваше от всяко рязко вдишване - и това караше члена му вече да се изпълва с болезнено, диво желание да я опита, да я отпие. Усеща го как почуква силно там, показвайки мястото ,където щеше да се впие в нейното тяло, но той съзнателно отлагаше този неизбежен момент. Твърде лесната победа винаги има тръпчивостта на зелен, неузрял плод. Принудителната победа, напротив, излъчва остарял,презрял вкус на гнило. В този свят всичко трябва да е на своето време и на мястото си. И тогава той реши да погледне на ситуацията философски - както го учи неговият кунг-фу ментор. Не е случайно. И сега тя е коленичила пред него с причина...

Това момиче се появи в живота му точно когато имаше най-голяма нужда от нещо толкова различно.. Когато стана непоносимо скучно и безвкусно. Е, Вселената отново е на негова страна - той с благодарност ще приеме нейния подарък, дори ако самият дар все още не е възхитен от съдбата си ...

- Кой те нае? - отговори на въпроса ми - и може би ще ти спася живота ...

-Не знам кой… Аз съм просто изпълнител…“, отговаря тя безстрашно.

- Колко? Колко струваше животът ми?

- Достатъчно.

Защо да те убивам? Ти си красива и можеш да изкарваш пари, като правиш това,за което те поканих на вечеря тази нощ.

-Не продавам тялото си“, отговаря тя предизвикателно, все още отчаяна и предизвикателна.Той безпогрещно усещаше,че е искренна.




Той се усмихва, поглеждайки я отново.

-Всеки си има цена, Ника...

- Аз нямам- не... - изгаря го с омраза.

-Да… ще ти платя много висока цена, виолончелистке – ще ти платя с живота ти. И за това ще станеш моя робиня. Ще правиш каквото ти кажа.

- Не... - пак протест, пак прилив на омраза.

- Ще станеш. Или твоите сценични спътнички - Марта и нейните момичета, както и старият ти учител в консерваторията, чието приятелство толкова цениш. Ще загубят живота си тази вечер вместо теб.

Тя потрепва при думите му като камшик.

-Мразя…те“ издишва тя и очите й се овлажняват, правейки ги да изглеждат като два огромни черни диаманта.

- Мрази ме.. не ми пука...

- Мразя-яяяяя...

Това нейно „мразяяяя“ още дълго звучеше в ушите му, дрънчейки с натрапчив, изтощителен звън. Връща се в офиса си, тръшва ​​се обратно пред масата, отново напълва чаша с уиски с лед.



Той отпива няколко глътки и вратата се отваря. Повдигайки шлейфът си, Кейтлин нахлува в стаята.

- Хабиби (на арабски - любим,а), в шок съм! — започна тя разпалено и развълнувано, предизвиквайки вълна от необяснимо раздразнениечак в стомахът му.

Тя изтича до Адам, падна на колене пред него, започна да покрива краката му с целувки точно над горницата на панталоните му.

-Сърцето ми се къса при мисълта какво можеше да направи тази гадина! Тя ще отговаря за всичко! Няма да й позволя да се измъкне...

— Стига, Кейти — отблъсна я той от себе си, изправяйки се рязко, — върви си в стаята. Стига драми за днес. Исках да се насладя на добро представяне, но в крайна сметка изиграх главната роля...

Жената стисна устни и леко се изчерви. Беше очевидно колко дълбоко е разочарована от случилото се. Тя стисна здраво ръцете си в юмруци.Надигна от коленете си, толкова грациозно, колкото й позволяваше позицията.

Обърна се,за да си тръгне, но тогава усети как Адам внезапно сграбчи ръката й, обръщайки я към себе си.

„Смучи го…“ каза той дрезгаво, облягайки се в креслото.

Нямаше нужда от втора команда.

Тя пак послушно коленичи пред него,отвори широко устните си и дълбоко пое внушителния орган на мъжа.

Той стисна със сила тилът й, без да щади гърлото на жената,се вбиваше дълбоко в него, отметнал назад глава и тласкайки се срещу изкусните ласки.

- Кучко, кучко о о о.. - шепнеха устните му, а пред очите му леко трепереха пухкави устни със засъхналата кръв с цвят на зряла череша..
→6 глава
— Какова сучка, а?! — злобно ругается он, резко заваливаясь в кресло, от чего то жалобно скрипит. На нем уже нет пиджака, рукава белоснежной рубашки закатаны, ворот расстегнут. На рыжую глянцевую поверхность стола опускается, едва не расплескивая содержимое, рокс виски, который он себе сам налил, стоило только им зайти в кабинет.
06 глава
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1087 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0