Sheba

Таифская роза адама / Розата от Таиф на Адам

→Ника все еще ощущала во рту гадко — щиплющий привкус щелочного мыла — самого термоядерного, вонючего из всех видов. Ее глаза были красными и продолжали щипать — Кейтлин постаралась, чтобы гадкая субстанция попала везде, где только можно.

— Скажи спасибо, что тебе не промыли другие части тела, — злобно усмехнулась она, не без удовольствия наблюдая, как бедная девушка давилась от мыльной пены, — будешь и впредь такой строптивой и глупой, то ли еще будет…

Ника в очередной раз сплюнула гадкий осадок во рту, пытаясь разлепить глаза, пылающие от боли.

— Почему это доставляет тебе удовольствие? Ты сумасшедшая или таким образом отыгрываешься за его нелюбовь к тебе?

И зачем только она опять к ней обратилась, зачем опять спровоцировала. Секунда — и щеку Ники в очередной раз обжег удар. Под ногами было скользко — она не удержалась, упала и больно ударилась бедром о фаянсовую раковину. Хорошо хоть, что не головой…

Кейтлин, казалось, тоже испугалась, что девица могла расшибить себе что — то посерьезнее и почти сразу ретировалась, напоследок осыпав Нику очередной порцией уничижений и ругательств.
0Ника все още усещаше в устата си неприятния, щипещ вкус на алкален сапун, най-термоядрения и миризлив от всички видове. Очите й бяха зачервени и пареха, докато Кейтлин се опитваше да вкара неприятното вещество навсякъде, където можеше.

-Кажи ми благодаря, че не ти промих други части от тялото си“, усмихна се тя злобно, не без удоволствие да гледа как горкото момиче се задавя от сапунената пяна, „ако ще продължаваш да си толкова упорита и глупава, колко ли още ще има от това...

Ника отново изплю неприятна утайка от устата си, опитвайки се да отлепи очите си,които сякаш изгоряха от нарочно вкараното лютиво вещество.

- Защо това ти доставя удоволствие? Ти луда ли си, или просто компенсираш липсата му на любов към към теб?

И защо пак се обърна към нея, защо пак я провокира. Секунда - и бузата на Ника отново беше изгорена от силен удар.Тъй като под краката й беше хлъзгаво – тя не можа да се задържи и падна. Удари болезнено бедрото си във фаянсова мивка. Добре че не беше главата...
Кейтлин, изглежда, също се уплаши, че момичето може да се нарани по-сериозно и почти веднага се отдръпна, като накрая обсипа Ник с поредната порция унижения и ругатни.
→Снова отпрянула от него, снова дернулась. Плевать, что за этим последует — порывисто наклонилась, схватив с пола халат, судорожно прикрыв свое тело, словно бы это помогло ей спрятаться от истины, которую он сейчас глаголил…

Подняла на него полные ненависти глаза и прошипела сквозь зубы.

— Только мысль о том, что ты, чудовище, можешь убить ни в чем не повинных людей в случае моего неповиновения вынуждает меня слушать весь тот бред, который ты говоришь. Ты можешь позвать даже всю свою армию, чтобы они держали меня, когда ты будешь меня терзать, но знай одно — никогда и ни при каком раскладе я не буду получать с тобой удовольствие и не отдамся тебе добровольно. Что бы ты ни делал, как бы ни пытался меня одурманить, опоить, морально уничтожить. Я не одна из этих твоих слабых и никчемных шлюх, вроде той, что плещется в твоей ванной позади нас, вынуждая себя тебе улыбаться, а сама ненавидит себя и ситуацию за то, что ты сейчас так нагло и беззастенчиво смотришь на меня и хочешь меня, а не ее. Вот тебе ответ победительницы, Макдиси…

Она говорила, а он слушал совершенно спокойно, безэмоционально. Иногда чуть заметно улыбался. Казалось, его даже забавляла ее тирада.

В конце хмыкнул, приподняв бровь. Капризно скривил полные губы.

— Все-таки глупая незрелая девчонка. Кейтлин, — повелительно обратился к своей любовнице через плечо, — раз так, то прикажи ей вымыть рот мылом, как поступают со сквернословящими, невоспитанными малолетками.

С этими словами шейх Макдиси пошел на выход, на ходу хватая полотенце.
***
0Тя отново се отдръпна от него и отново потрепна.
- Не ме интересува какво ще се случи след това - импулсивно се наведе, грабна халатът от пода, конвулсивно покри тялото си, сякаш това щеше да й помогне да се скрие от истината, която той сега казваше ...

Погледна с пълни с омраза очи и изсъска през зъби.

-Само мисълта, че ти, чудовище, можеш да убиеш невинни хора в случай на мое неподчинение, ме принуждава да слушам всичките глупости, които говориш. Можеш дори да повикаш цялата си армия да ме държи, когато ме измъчваш, но знай едно - никога и при никакви обстоятелства няма да се наслаждавам с теб и няма да ти се предам доброволно. Каквото и да правиш, както и да се опитваш да ме упоиш и да ме унищожиш морално. Аз не съм от твоите слаби и безполезни курви, като онази, която се пръска в банята ти зад нас. Насилва се да ти се усмихва, но тя мрази себе си и тази ситуация, защото сега ме гледаш толкова нагло и безсрамно и искаш мен, не нея. Ето отговора на победителката, Макдиси...

Тя говореше, а той слушаше съвсем спокойно, безчувствено. Понякога се усмихваше така,че да я дразни.Той дори изглеждаше развеселен от нейната тирада.

Той се изкикоти накрая, повдигайки вежда и капризно изви пълните си устни.
-Все пак, си глупаво незряло момиче. Кейтлин — каза властно на фаворитката си през рамо, -щом е така, заповядай й да измият устата със сапун, както правят с мръсните, невъзпитани малолетки.

С тези думи Шейх Макдиси излезе, грабвайки кърпата на пътя.

* * *
→Он поцокал языком, коснувшись ее бедер. Он был сзади. И она ощущала его дыхание на своей шее.

— Ты еще маленькая и глупая, Ника. И ничего не понимаешь. Еще мгновение назад ты была проигравшей, а сейчас, стоя в таком виде передо мной, можешь быть победительницей. С таким идеальным телом женщина может быть только победительницей. Это твой единственный козырь сейчас, так что используй его правильно.

Его слова одновременно и задевали ее, и волновали, и деморализовали. Мерзавец знал, как манипулировать сознанием, как усыплять бдительность, жалить и тут же зализывать укушенное место…

— Мне не нужна такая победа… — ответила хрипло, а он лишь рассмеялся.

— Блеф. Человеку нужна любая победа. В этом его природа! Все мы рождены для того, чтобы побеждать, и только неудачники говорят, что победа — не главное!

Встал к ней лицом, провел руками по шее, талии, бедрам, задержал руки на ее лобке, но дальше не нырнул.

— Ты похожа на свою виолончель, Ника. На твоем теле будет интересно играть. Я уже предвкушаю всю палитру эмоций, которую ты сможешь мне подарить. Добровольно или насильно, через удовольствие или боль, сопротивление или подчинение. Это решать уже не тебе. Я сам буду решать, когда и что тебе дать. Ты же можешь выбрать только из двух вариантов — насладиться своей ролью красивой женщины — победительницы, с высоко поднятой головой и походкой от бедра или стоять вот так же, как сейчас, глупой незрелой девчонкой, ссутулившись и стесняясь, будучи униженной своим статусом…
0Той цъкна с език, докосвайки бедрата й. Той беше отзад. И тя усещаше дъха му на врата си.

-Все още си малка и глупава, Ника. И нищо не разбираш. Преди миг ти беше проиграла всичко, а сега, стоейки така пред мен, можеш да бъдеш победителка. С такова перфектно тяло една жена може да спечели само голямата награда. Това е единственият ти коз в момента, така че го използвай правилно.

Думите му едновременно я нараниха, разтревожиха и деморализираха. Копелето знаеше как да манипулира съзнанието, как да приспи бдителността, да ужили и веднага да оближе ухапаното място ...

– Нямам нужда от такава победа… – отговори дрезгаво тя, а той само се засмя.

- Блъф. Човекът има нужда от всяка победа. Такава му е природата! Всички сме родени да побеждаваме и само губещите казват, че победата не е най-важното!

Той застана с лице към нея, прокара ръце по врата, талията, бедрата й, държеше ръцете си на пубиса й, но не направи опит да проникне навътре.
-Приличаш на своето виолончело, Ника. Ще бъде интересно да посвиря върху тялото ти. Вече се радвам на цялата палитра от емоции, които можеш да ми подариш. Доброволно или насила, чрез удоволствие или болка, съпротива или подчинение. Но вече това не зависи от теб да решаваш. Аз сам ще го направя кога и какво да ти дам. Можеш да избираш само от два варианта - да се насладиш на ролята си на красива жена - победителка, с високо вдигната глава и кършейки бедрата си когато вървиш, или да стоиш така, глупаво незряло момиче, прегърбено и засрамено, унизено от новият си статус.
→— Триумф? Триумф бывает после серьезной победы, Ника. А в отношении тебя, простой пустышки, оказавшейся у меня во владениях, это слишком громко сказано. Ты много возомнила о себе, девочка — киллер… Хотя нет, была бы ты киллером, то не стояла бы здесь, передо мной, голым, в моей ванной. Умасленная и приготовленная для меня, осмотренная врачом, проэпилированная до последнего волоска на теле. Ключевое из всего, что ты сказала — что ты не преуспела. Ни в чем не преуспела. Ни в убийстве меня, ни в том, чтобы разорвать свою девственную плеву. Ты проигравшая, Ника. Вот правда, которую ты так боишься и из-за которой так ершишься…

Его руки легли на ее плечи и потянули вниз полы халата. Мгновение — и девушка оказалась совершенно голой перед ним. Она невольно бросила взгляд на всё еще находящуюся в бассейне и внимательно наблюдающую за происходящим Кейтлин — и встретила там только еще больше яда и ненависти…

Адам Макдиси снова начал ее обходить. Он не трогал руками, но трогал глазами. И она так ярко, так отчетливо ощущала эти прикосновения, что становилось дурно. Непроизвольно попыталась прикрыть себя, закрыться, ссутулиться.
0— Триумф? Триумфът идва след голяма победа, Ника. А по отношение на теб, един обикновено,незначително момиче, което се озова в моите владения, това е твърде силно казано. Ти си си вдигнала цената прекалено високо, момиче - убиец ... Въпреки че не, ако беше наистина убиец, нямаше да стоиш тук пред мен, почти гола, в банята ми. Със нежната си кожа,със втрити в нея масла и подготвена за мен, прегледана от лекар и епилирана до последния косъм по тялото си. Ключът към всичко, което каза е, че не успя в нищо. Нито да ме убиеш, нито да разкъсаш химена си. Ти си губеща, Ника. Ето истината, от която толкова се страхуваш и заради която толкова се ядосваш.

Ръцете му се отпуснаха върху раменете й и дръпнаха надолу полите на халата й. Миг - и момичето беше напълно голо пред него. Тя неволно погледна Кейтлин, която все още беше в басейна и внимателно наблюдаваше какво се случва - и срещна там още повече отрова и ненавист.

Адам Макдиси отново започна да обикаля в кръг окло нея. Не я докосваше с ръце, но я изпиваше с очи. И тя усети тези докосвания толкова ярко, толкова отчетливо, че й прималя. Тя неволно се опита да се прикрие, да се затвори в себе си, дори се прегърби.
→Он оставил ее комментарий без ответа, продолжая изучать девушку, вцепившуюся в края своего халата в этот момент, как в спасательный круг.

Минута — он подплыл к краю бортика, тут же вылез из воды и, совершенно не стесняясь своей наготы, подошел к Нике. Она невольно отвела глаза в сторону, не желая смотреть на то, что у него между ног. Но тут же взяла себя в руки. Она не даст ему почувствовать свое превосходство, не даст понять, что смущена…

В ту же минуту их глаза встречаются. Он совсем близко, нависает над ней. Его мокрая кожа, на которой танцуют капельки воды, светится таким же золотом, как и убранство вокруг. Он сам словно из золота. Дьявольская красота, неземная.

Его рука касается ее подбородка. Не лаская, но нежно.

— Дерзкая… — говорит тихо, теперь уже в открытую усмехаясь, — не боишься меня, девочка?

— Нет! — беззастенчиво врет Ника, отстраняясь от его пальцев.

— Тогда почему хотела порвать себя палкой? Неужели наивно подумала, что я не узнаю? — наклоняет голову набок, наблюдая за ее реакциями.

— Мне плевать на Ваше мнение. И плевать на то, узнаете Вы или нет. Но наверняка, преуспей я, Ваш триумф уже не был бы таким абсолютным…

Адам хмыкает, обходя ее по кругу. Рассматривая.
0Той остави коментара й без отговор, продължавайки да изучава момичето, което в този момент стискаше краищата на халата си като спасително въже.

Минута - той доплува до ръба на заграденото водно пространство, веднага излезе от водата и, напълно без да се срамува от голотата си, се приближи до Ника Тя неволно извърна очи настрани, не искаше да погледне какво има между краката му. Но след това взе нещата в свои ръце.Няма да му позволи да почувства своето превъзходство и да разбере, че е смутена...

В този момент погледите им се срещат. Той е много близо, надвиснал над нея. Мократа му кожа, по която танцуват водни капчици, блести в същото злато като украсата около него. Той е като злато. Дяволска неземна,красота.

Ръката му докосва брадичката й. Не галещо, но нежно.

„Дръзка си-, казва той тихо, вече ухилен, „не се ли страхуваш от мен, момиче?“

- Не! - Ника безсрамно лъже, отдръпвайки се от пръстите му.

— Тогава защо искахте да се прободеш с бастунът на доктора? Наивно ли си мислеше, че няма да разбера? -Той навежда глава настрани, наблюдавайки реакциите й.
- Не ме интересува Вашето мнение. И ми е все едно дали знаете или не. Но със сигурност, ако успеех, вашият триумф вече нямаше да е толкова пълен.

Адам само изхъмква, докато я обикаля,разглеждайки я като някакво рядко явление.
→Девушка прошла вглубь помещения, преодолевая арку, чтобы увидеть перед собой красивый бассейн с воркующими внутри Адамом Макдиси и уже ставшей ненавистной Кейтлин.

Адам смотрел на девушку расслабленно. Почему-то совершенно невраждебно. Только отчетливо прорисованный триумф читался в радужке глубоких изумрудных глаз. Кейт же, оторвавшись от мужчины в момент, когда одаривала его одной из самых сладких своих улыбок, обожгла Нику ненавистным и презренным взглядом. Еще мгновение назад игравшая на губах медовая сладость вмиг превратилась в горький, устрашающий оскал…

Ника дошла до края бассейна и остановилась. Ее щеки невольно зарделись пунцовым цветом. Ей показалось, или Макдиси это заметил и чуть усмехнулся краем губ?

— И что ты в ней нашел, Адам? — спросила Кейт громко, чтобы специально показать Нике, что ей дозволено обращаться к нему по имени
0Момичето влезе по-навътре в помещението, преодолявайки арката, за да види пред себе си красив басейн с гукащите Адам Макдиси и Кейтлин, вътре в него, която вече й беше станала ненавистна.

Адам погледна момичето с нега. По някаква причина напълно приветливо. Само ясно очертан триумф се четеше в ириса на дълбоките изумрудени очи. Кейт, откъсвайки се от мъжа в момента, в който му дари една от най-милите си усмивки, изгори Ника с омразен и презрителен поглед. Преди малко медената сладост, която играеше на устните, моментално се превърна в горчива, застрашителна усмивка ...

Ника стигна до ръба на басейна и спря. Бузите й неволно се зачервиха силно. Стори й се, или Макдиси наистина го забеляза и се усмихна леко с ъгълчетата на устните си?

— И какво откри в нея, Адам?- Кейт го попита високо, за да покаже конкретно на девойката, че й е позволено да го нарича с малкото му име.

→Там, впереди, за аркой, она слышала приятный плеск воды и приглушенные разговоры — воркующий голос женщины и расслабленно-утробный мужчины. На заднем фоне играла приятная, мягкая музыка, матовый и теплый блеск свечей красиво играл на оттенках золота, составляющих главный лейтмотив тонально-стилистического убранства хаммам. Даже витражи на куполообразном потолке были выполнены в этих оттенках. Эта атмосфера могла бы ее успокоить, расслабить, но не в ее ситуации. Ника чувствовала себя сейчас как один большой накаленный нерв. Чертова идеальность, которую хотелось разрушить до основания.
0Там, напред, зад арката, тя чу приятното плискане на вода и приглушени разговори - гукащ глас на жена и отпуснат по корем, мъж. На заден план се чуваше приятна, мека музика, матовият и топъл блясък на свещи, хвърляха красиви, златни нюанси, които съставляват основния лайтмотив на тоналната и стилистична украса на хамама. Дори витражите на куполния таван бяха направени в тези нюанси. Тази атмосфера можеше да успокои и отпусне всеки, но не и в нейното положение. Сега Ника се чувстваше така напрегната,че усещаше всеки оголен,свой нерв. Проклета идеалност, която искаше да я разруши до основи.
→Место, куда ее повели, тоже было именно таким — идеальным. Ника зашла в открытые для нее молчаливой прислужницей деревянные двери, украшенные золотым кантом. Мягкая подошва специальных тапочек на ногах делала ее шаги почти бесшумными. Только красивый халат в пол из бежевого, с золотым отливом бархата, подпоясанный на талии двумя пушистыми кисточками, создавал мягкое шуршание по полу.
0Мястото, където я отведоха, също беше точно това — идеално. Ника влезе в дървените врати, отворени за нея от мълчалив слуга, украсени със златни кантове. Меките подметки на специалните чехли на краката й правеха стъпките й почти безшумни. Само един такъв красив тоалет до земята от бежово кадифе със златист отблясък, препасан на талията с два пухкави пискюла, създаваше тихо шумолене на пода.
→Снова эта дикая, бьющая через край роскошь… Ника хотела бы назвать ее вычурной, но язык не поворачивался. На самом деле, все, что окружало Адама Макдиси, было ярким, запоминающимся, эффектным, и в то же время, ненавязчивым. Словно бы какая-то невидимая сила проверяла, соблюдены ли идеальные пропорции, будь то в интерьерах дворца, внешнем облике шейха или окружающей его свите.
0Глава 8

Отново този див, преливащ лукс ... Ника би искала да го нарече претенциозно, но езикът й не се обърна. Всъщност всичко, което заобикаляше Адам Макдиси, беше ярко, запомнящо се, зрелищно и в същото време ненатрапчиво. Сякаш някаква невидима сила проверяваше дали са спазени идеалните пропорции, дали в интериора на двореца, външния вид на шейха или свитата около него.
→Откинулся в кресле. Посмотрел на Омара.

— Марта говорила?

— Нет, господин. Вы знаете, по девственницам мы все всегда оговариваем отдельно, чтобы ни у кого не было претензий. Канал Марты — это умелые девушки, знающие, как приносить удовольствие мужчине, готовые на всё. Мы всегда набираем невинных отдельно.

— Не посвящай меня сейчас в эту ненужную ерунду. Где она сейчас?

— Ей выделена небольшая скромная комната. Мы накормили ее и заперли.

Выдохнул.

— Хорошо, через час я пойду в хаммам. Приводите ее туда.

Омар чуть заметно дернулся.

— Господин, Вы ведь… Госпожа Кейтлин… собиралась с Вами…

Адам хмыкнул.

— Я ведь ничего не сказал о том, чтобы госпожа Кейтлин не приходила.
0Той се облегна на стола си. Погледна Омар.

Марта беше ли ти казала това?

- Не, Господине. Знаете ли, винаги уговаряме всичко отделно за девиците, така че никой да няма оплаквания. Каналът на Марта е сръчни момичета, които знаят как да угодят на мъж, готов на всичко. Винаги набираме невинни отделно.

-Не ме открехвай сега до тези ненужни глупости. Къде е тя сега?

Отредена й е малка, скромна стая. Нахранихме я и я затворихме.

Изпусна бавно,задържаният си дъх.

— Добре, ще отида до хамама след час. Доведи я там.

Омар леко потрепна.

-Господарю, Вие… г-жа Кейтлин… се готвеше да дойде с Вас…

Адам се засмя.

Не съм казал нищо за това, че господарката Кейтлин няма да дойде.
→— Господин, Вам стоит на это посмотреть. Результаты медицинского осмотра девчонки.

Протянул красивую кожаную папку.

— Что там? Стерва умудрилась спрятать при себе еще и гадюку? Это не последний ее сюрприз? С нее станется, — усмехнулся мрачно.

Вгляделся в заключение врача. Перечитал. Губы невольно исказила чуть заметная усмешка. Хорошо, что он сидел за своим большим, массивным столом. Иначе бы Омар увидел, как снова вздыбился его член, стоило ему подтвердить собственную догадку.

Красотка невинна. Он сразу почувствовал эту неопытность, неумело прикрываемую резкостью и бравадой. Думал, дело просто в том, что ее никто для себя не раскрыл, не показал ей, как быть женщиной, но такое… Абсолютная невинность тела. Всего. Старик Маурер знал толк в том, чтобы безошибочно определять всё, что женщина могла делать, даже из того, что не оставляло за собой следов. Физиология все равно давала все ответы — говорил старый доктор. Он был уверен — ее губы тоже нецелованные… Мужское чутье подсказало ему это, как только он коснулся красноватых, вспухших лепестков. Это так и раздосадовало его, когда вместо вкусного продолжения пришлось спасать свою шкуру от быстрой смерти от яда.
0-Господарю, трябва да погледнете това. Резултатите от медицинския преглед на момичето.

Той протегна красива кожена папка.

- Какво има там? Кучката успя да се скрие и под маската усойница ? Това ли е последната й изненада? Тя ще се справи с всичко — изсмя се той мрачно.

Погледна доклада на лекаря. Прочете отново. Устните му се извиха в леко доловима усмивка. Добре, че седеше на голямата си масивна маса. В противен случай Омар щеше да види как членът му се възбужда и изправя отново, щом потвърди собственото си предчувствие.

Красавицата е невинна. Веднага усети тази неопитност, неумело прикрита от грубост и перчене. Мислеше си, че просто никой не я е открил за себе си, не й е показал как да бъде жена, но такава... Абсолютната невинност на тялото й говореше за много неща. Всичко. Старият Маурер знаеше как точно да определи всичко, което една жена може да направи, дори от това, което не оставя следа. Физиологията все още дава всички отговори, казваше старият лекар. Той беше сигурен, че устните й също не са целувани ... Човешкият инстинкт му каза това веднага щом докосна червеникавите, подути венчелистчета. Това го дразнеше толкова много, когато вместо вкусно продължение трябваше да спаси собствената си кожа от отровата на бърза смърт.
→Он снова пил… И снова впустую. Ни грамма опьянения. И почему эта ситуация его не отпускала? Шейха Макдиси пытались убить — и не раз. Он привык к тому, что враг может напасть с любого угла. Именно поэтому и ушел в длительные, изнурительные тренировки. Освоил техники, позволяющие ему не просто обороняться, а предугадывать, предотвращать. Но эта девчонка… зачем это ей? Идеальная красота, идеальное исполнение. Она могла бы быть звездой, перед которой бы ниц падали богатейшие и влиятельнейшие мужчины этого мира, а она… Жалкие мизантропы фаталов, отчаянные самоубицы, готовые на любые риски ради исполнения заказа. Извращенный орден по подобию то ли иезуитов (прим. духовный орден христиан-аскетов), то ли ассасинов (прим. — члены религиозно-военизированного формирования у мусульман-исмаилитов в XI–XIII вв.), только в более бессмысленном, ничтожном исполнении…И тем не менее — перед ним на столе лежала найденная при ней карта туз пик, визитная карточка фаталов, оставляющих такую метку на месте убийства… Кто завербовал ее? Кто отправил ее этим путем? Почему научил убийствам, а не любви?

В дверь постучались. На пороге показался Омар, посмотревший на шейха многозначительно-вопросительно. По одному его взгляду было понятно, тот принес ему какую-то очередную важную информацию.
0Отново пиеше ... И отново напразно. Нито грам пиянство. И защо тази ситуация не го отпусна? Опитваха се неведнъж да убият Шейх Макдиси . Той беше свикнал с факта, че врагът може да го атакува от всякакъв ъгъл. Ето защо той ходеше на дълги, изтощителни тренировки. Той владее техники, които му позволяват не само да защитава, но и да прогнозира, предотвратява. Но това момиче... защо й е да го убива? Перфектна красота, перфектно изпълнение. Тя можеше да бъде звезда, пред която най-богатите и влиятелни мъже на този свят биха се поклонили, а тя .представителка на жалки мизантропи на фатални случаи, отчаяни самоубийци, готови да поемат всякакви рискове в името на изпълнението на поръчка. Извратен орден по подобие или на йезуитите ( духовния орден на християнските аскети), или на асасините ( членове на религиозната паравоенна формация сред мюсюлманите исмаилити през 11-13 век), само че в по-безсмислено, безполезно представяне... И все пак на масата пред него лежеше картата асо пика, намерена у нея, визитната картичка на фаталните, които оставят такава следа на мястото на убийството... Кой я е вербувал? Кой я е изпратил по този начин? Защо са я учили на убийство, а не на любов?

На вратата се почука. Омар се появи на прага, гледайки шейха многозначително, въпросително. От един поглед стана ясно, че той му носи друга важна информация.
→— А теперь не заставляй меня звать на подмогу и использовать силу. Проходи в соседнюю комнату на осмотр. Всё будет быстро. Я не желаю тебе зла и боли…

Она закрыла глаза, стараясь не думать об унизительных манипуляциях, которым сейчас подвергали ее тело. Попыталась отключить разум и мозг, абстрагироваться. Мечтать о хорошем, вспоминать редкие улыбки матери, ощущения скользящих по струнам пальцев, словно бы любовно перебирающих волосы родного, близкого человека.

— Закончили, девочка. Можешь вставать и одеваться. Там, в соседней комнате тебя ждет горничная, которая отведет тебя в душ и выдаст твое новое платье. То, в котором ты пришла, уже грязное и некрасивое. А в этом дворце не бывает ничего некрасивого и грязного. Разве что мысли его обитателей.

* * *
0-Не ме карай да викам за помощ и да използвам сила. Отиди до следващата стая за проверка. Всичко ще бъде бързо. Не ти желая зло и болка...

Тя затвори очи, опитвайки се да не мисли за унизителната манипулация, на която след малко ще бъде подхвърлено тялото й. Опита се да изключи ума и мозъка, да се абстрахира. Започна да си мисли за хубави неща, спомни си редките усмивки на майката си, усещанията за пръстите си, плъзгащи се нежно по струните, сякаш с любов подреждаше косата на любим човек.

-Готово, момиче. Можеш да станеш и да се облечеш. Там, в съседната стая, те чака прислужница, която ще те заведе до банята и ще ти даде нова рокля. Този, в който дойде, вече е мръсна и прилича на парцал. А в този дворец няма нищо грозно и мръсно. Такива са само мислите на някои от жителите му.

* * *
→— Дура, зачем это тебе? — продолжал доктор тихим, успокаивающим тоном. Если бы не ее истерика, она бы сейчас заметила, что он стоит и гладит ее по голове, — это может, напротив, стать твоим преимуществом!

— Какое преимущество?! Я не хочу быть его шлюхой!

— Тогда почему ты здесь?

— Я должна была его убить! Просто… Все сорвалось.

Доктор тяжело вздохнул…

— Тогда ты полная дура, девочка. Ягненок, полезший в пасть ко льву. Никто, никто не спасется от пламени дракона, Ника. Он все равно тебя испепелит. Или изменит. Другого выхода нет. Покорись и подстройся — и тогда сможешь выжить. Шейх Макдиси добр и справедлив, он не воюет с женщинами, он их укрощает. Это дело времени. Не только твое тело, но и разум окажутся в его власти. Так зачем усложнять свою жизнь? Поддайся потоку, не трать зазря силы. Ты безумно красива, нежна, невинна, истинная таифская роза. Произведение искусств. Не давай ему тебя сломать. Позволь ласкать твои лепестки, не причиняя излишней боли…

— Нет… Нет… Нет… — судорожно шептали ее губы, а лицо было спрятано за разметавшимися волосами.

Доктор лишь вздохнул.
0— Просто момиче, защо правиш това? — продължи докторът с тих, успокояващ тон. Ако не беше нейната истерия, сега щеше да забележи, че той стои и я гали по главата - това, напротив, може да стане твое предимство!

- Какво предимство?! Не искам да съм му курва!

— Тогава защо си тук?

-Трябваше да го убия! Просто... Всичко се разпадна.

Докторът си пое дълбоко въздух...

— Тогава си наистина тъпанарка, момиче. Агне, пълзящо в устата на лъв. Никой, никой не може да избяга от пламъка на дракона, Ника. Все едно-ще те изпепели или промени. Няма друг изход. Подчини се и се адаптирай - и тогава можете да оцелееш. Шейх Макдиси е мил и справедлив, той не се кара с жените, той ги опитомява. Въпрос на време е. Не само тялото ти, но и разумътти ще са в неговата власт. Така че защо да усложняваш живота си? Отдай се на течението, не хаби енергията си. Ти си безумно красива, нежна, невинна, истинска таифска роза. Произведение на изкуството. Не му позволявай да те пречупи. Позволи ми да погаля листенцата ти, без да причинявам излишна болка ...

– Не… Не… Не… – прошепнаха конвулсивно устните й, а лицето й бе скрито зад разматаната й коса.

Докторът само въздъхна.
→Сняла в два счета платье, сжав зубы, натянула на себя ненавистную робу, оставляющую ее совершенно открытой сзади. Мысль о том, что она станет игрушкой в руках этого тирана, была нестерпимой. Она знала, что как только опытный доктор посмотрит на нее, все сразу станет понятно. Уже представляла полные триумфа и похоти глаза ненавистного Макдиси. Нет, нет… Она не доставит ему такой радости!

Глаза судорожно забегали по комнате, где, казалось бы, кроме личных вещей доктора, не было ничего. Взор сам упал на длинную палку-трость, видимо, используемую стариком для того, чтобы опираться на нее во время ходьбы — она сразу приметила, что он хромает.

Не думая о последствиях, подбежала к ней, схватила, развела свои ноги и начала было со всей силы заталкивать ее в себя, чтобы…

Не успела. Старик был проворнее, чем она думала. В один мах оказался возле нее, отшвырнул трость и со всей силы тряхнул ее за плечи.

— Что ты творишь, глупая?! — закричал, снова встряхивая.

— Нет! — не выдержала, зайдясь в рыданиях, — ему не достанется моя невинность! Он не станет… Нет! Хочу, чтобы он думал, что у меня были сотни, тысячи мужчин! Что он далеко не первый! — кричала она, — пожалуйста, я вижу в Ваших глазах человечность! Вы не такой, как все они, его верные псы! Псы на услужении у дьявола! Уберите мою девственность — я знаю, так делают врачи. Скажите, что у меня уже были… мужчины
0
Тя свали роклята си за нула време, стискайки зъби, навлече омразната роба, оставяйки я напълно отворена зад гърба си. Мисълта, че ще стане играчка в ръцете на този тиранин, беше непоносима. Тя знаеше, че щом опитен лекар я погледне, всичко веднага ще стане ясно. Вече си представях пълните с триумф и похот очи на омразния Макдиси. Не, не ... Тя няма да му даде такава радост!

Очите й трескаво се стрелнаха из стаята, където, изглежда, нямаше нищо освен личните вещи на доктора. Погледът й попадна на дълъг бастун, явно използван от стареца, за да се подпира на него при ходене – тя веднага забеляза, че той накуцва.

Без да мисли за последствията, тя изтича до него, сграбчи го, разтвори краката си и се опита да си го натика навътре в себе си с всички сили, така че ...

Не успя. Старецът беше по-бърз, отколкото си мислеше. С един замах той беше до нея, хвърли бастуна си настрани и я разтърси с всичка сила за раменете.

Какво правиш, глупачко?! — извика, тръскайки я пак.

- Не! - не издържах, избухнах в ридания, - той няма да получи моята невинност! Той няма... Не! Искам да си мисли, че съм имала стотици, хиляди мъже! Че не е първият! тя извика, "моля ви, виждам човечност в очите ви!" Вие не сте като всички негови верни кучета! Кучета в служба на дявола! Отнемете ми девствеността - знам, че така може да направи лекар. Кажете му, че вече съм имала... мъже .
→Кейтлин удалилась из комнаты, а Ника только сейчас поняла, как сильно бьется ее сердце. Словесная дуэль с ревнивой любовницей — ерунда на фоне того, что ей выпало глобально. А здесь и сейчас ей предстояло пережить первое из многих своих унижений в этом дворце. Горечь осознания этого факта накрыла ее в полной мере только сейчас. Там, во тьме карцера, эта правда была словно бы запрятана. Как же гадко, как же неприятно.

Мужчина оценивающе обошел девушку, расстегнул наручники. Ника тут же обхватила свои запястья. Руки сильно затекли.

— Ника, да? Так тебя зовут? Веди себя хорошо, Ника. Будь хорошей девочкой. Я явно не тот человек, с кем тебе нужно воевать. Прибереги свои силы для других противников, реальных. Вот халат для осмотра. Снимай с себя все, надевай его и проходи в соседнюю комнату.

Ника едва подавила громкий всхлип — тон этого взрослого мужчины, годившегося ей в отцы, вмиг всколыхнул в душе такую жалость, боль к самой себе. Как же обидно ей было. Здесь и сейчас она была ни кем иным, как маленькой, загнанной в угол девочкой, у которой не было никого на свете. Один на один со всеми своими демонами, столько лет терзавшими душу.
0Кейтлин излезе от стаята и Ника едва сега осъзна колко силно бие сърцето й. Словесният двубой с ревнива любовница е глупост на фона на случилото се с нея в световен мащаб. И тук и сега тя трябваше да изтърпи първото от многото си унижения в този дворец. Точно сега я обхвана горчивината от осъзнаването на този факт. Там, в тъмнината на наказателната килия, тази истина сякаш беше скрита. Колко отвратително, колко срамно.

Мъжът преценяващо заобиколи момичето, разкопча белезниците. Ника веднага си сграбчи китките и запона да ги разтрива.Ръцете й са много изтръпнали.

- Ника, а? Така ли се казваш? Бъди добро момиче. Очевидно не съм човекът, с когото трябва да се биеш. Пази силата си за други противници, реални. Ето роклята за проверка. Съблечи всичко, облечи това и отиди в съседната стая.

Ника едва потисна силното ридание - тонът на този възрастен мъж, който беше подходящ да й бъде баща,моментално събуди такова съжаление в душата й, болка за себе си. Колко й беше обидно. Тук и сега тя не беше нищо друго освен малко, притиснато в ъгъла момиче, което нямаше никого на света. Един на един с всичките си демони, които са измъчвали душата й толкова много години.
→— Я та, кем тебе не быть никогда! И никому из вас не быть, глупые малолетние подстилки! Что у вас есть? Только молодость! Самый ликвидный и дешевый товар в наши дни! Поверь мне, ты не задержишься в его жизни больше, чем на месяц. Я-то знаю. Хотя… «В жизни» — для такой, как ты, громко сказано. У тебя нет места в его жизни. Ты как отхожее место, сосуд для того, чтобы справлять нужду.

Губы Ники слегка дрогнули в подобии усмешки.

— Ты так усиленно это себе внушаешь, что у меня даже появились опасения, что я и правда могу задержаться здесь дольше, чем хотелось бы… Только ты не учла одного — мне не нужен твой шейх, и мне плевать, какое место я могла бы занять в его жизни. Вчера я хотела, чтобы он сдох. Я промахнулась. Но это не значит, что теперь я этого не хочу. И не значит, что я не попытаюсь сделать это снова.

Кейтлин чуть заметно наклонила голову, словно бы разглядывая Нику.

— И зачем только он оставил тебя в живых? Никчемная худышка. В тебе нет ничего. Злобная и глупая. Я думаю, ты не продержишься и месяца. Доктор Маурер, — громко крикнула женщина.

Прошла секунда — и из соседней комнаты показался тучный взрослый мужчина в медицинском халате и очках, почти старик…

— Тщательно осмотрите новую игрушку правителя. Проверьте все ее дырки. Не осторожничайте. Уверена, эта сука пропустила через себя целый легион мужиков.
0-Аз съм това, което ти никога няма да бъдеш! И никоя от вас няма да бъде, глупава,млада постелка! Какво имаш? Само младост! Най-ликвидните и евтини стоки в наши дни! Повярвай ми, няма да останеш при него повече от месец. Знам го. Въпреки че ... ,,В живота" - за човек като теб, това е голяма дума. Ти нямаш място там.Ти си за него като клозет, съд за уриниране.

Устните на Ники леко потрепнаха в нещо като усмивка.

-Ти толкова упорито си го внушаваш,че дори започнах да придобивам страхове, че наистина мога да остана тук повече, отколкото бих искала... Само че не взе предвид едно нещо - нямам нужда от твоя шейх и не ми пука какво място мога да заема в живота му. Вчера исках да умре. Пропуснах. Но това не означава, че не го искам сега. И това не означава, че няма да опитам отново.

Кейтлин леко наклони глава, сякаш гледаше Ника.

— И защо те остави жива? Безполезно слаботелесно същество. Нямаш нищо, само си зла и глупава. Не мисля, че ще издържиш и месец. Д-р Маурер, извика жената силно.

Мина секунда - и от съседната стая се появи дебел възрастен мъж в медицински халат и очила, почти старец.

- Внимателно огледайте новата играчка на владетеля. Вижте всичките й дупки. Не внимавайте. Сигурен съм, че тази кучка е преминала през цял легион мъже.
→— Тогда почему я до сих пор жива? — старалась держаться как можно более уверенно, хотя сил ей на это хватало все меньше.

— Только потому, что Он любит играться экзотическими игрушками, дура. Не питай иллюзий. Ты закончишь плохо. Только перед этим он хорошенько с тобой поразвлекается. Даже представить себе не можешь, какими порочными и извращенными могут быть желания Адама Макдиси, наивная идиотка. Поверь мне, смерть — не самое страшное, что могло бы с тобой случиться в стенах этого дворца…

— Поэтому ты так крепко за него держишься? Марта мне рассказала. Я знаю, кто ты. Рыба-прилипала, столько лет надеющаяся стать чем-то большим для него, чем просто…

Она не успела договорить, потому что почувствовала, как хлесткая пощечина обожгла теперь и вторую ее щеку.

— Кто ты такая, тварь, чтобы обращаться ко мне на «ты». Для тебя я госпожа!

— Разве в этом доме не один господин? Шейх не женат. Ты просто его любовница. Ничем не отличаешься от других.

Кейтлин злобно хмыкнула, подходя теперь вплотную к Нике настолько, что можно было уловить ее дыхание, словно бы тоже парфюмированное
0— Тогава защо съм още жива? - тя се опита да се държи възможно най-уверено, въпреки че имаше все по-малко сили за това.

-Само защото обича да си играе с екзотични играчки, глупачко. Не си прави никакви илюзии. Лошо ще свършиш. Точно преди това той ще си прекара добре с теб. Дори не можеш да си представиш колко порочни и извратени могат да бъдат желанията на Адам Макдиси,ти наивна идиотке. Повярвай ми, смъртта не е най-лошото нещо, което може да ти се случи в стените на този дворец...

— Затова ли го държиш толкова здраво? Марта ми разказа. Знам коя си. Рибка-прилепало, която се надява толкова много години да стане нещо повече за него от просто...

Нямаше време да довърши, защото усети как хапещият шамар изгаря и другата й буза.

- Коя си ти, твар, че да се обръщаш към мен на "ти". За теб аз съм господарка.

-Не е ли само един господарят в тази къща? Шейх не е женен. Ти си просто неговата любовница. Не си по-различна от другите.

Кейтлин изсумтя ядосано, приближавайки се до Ника толкова много, че можеше като си поемеше дъх, да го усети така сякаш също беше парфюмиран.
→Глава 7

За Никой пришли спустя пару часов, когда она, казалось, успела забыться в тревожном сне, притулившись к одной из стен карцера. В помещение, бряцая увесистой связкой ключей, вошли три сурового вида женщины в платьях в пол. Не проронив ни слова, потянули ее на себя, заставив встать, и тут же зацепили ее руки за спиной наручниками. Не церемонясь, в буквальном смысле пинками погнали к выходу и потом — вдоль узкого коридора. Не прошло и пары минут, как они оказались в довольно просторном светлом помещении с приторным запахом дезинфектора, напоминающим больницу. От контраста света, после долгих часов, проведенных в карцере, Нике пришлось зажмуриться. Поэтому она не сразу увидела стоявшую перед ней статную молодую женщину. Она абсолютно не вписывалась в антураж — красивая, одетая дорого и со вкусом… По ней сразу читалось — она принадлежит миру Макдиси. Это же помещение, как и карцер, являли собой скорее оборотную сторону, изнанку этого королевства кривых зеркал.

Женщина подошла к Нике ближе, внимательно вгляделась в ее лицо и со всей силы, наотмашь, ударила.

— Шлюха… — процедила она злобно.

Ника почувствовала металлически-соленый привкус крови во рту. Должно быть, рана на ее губе снова открылась. Она пыталась сопротивляться, когда ее тащили в карцер после неудавшейся попытки убить деспота. Сопротивление подавлялось всеми возможными способами, включая рукоприкладство.

— Ты заслуживаешь долгой, мучительной смерти, — снова с ненавистью выплюнула женщина.

Ника вскинула голову.
0Глава 7

Те дойдоха за Ника няколко часа по-късно, когато тя сякаш успя да потъне в сън, облегната на една от стените на наказателната килия. Три жени със строг вид в дълги до земята рокли влязоха в стаята, дрънкайки с тежка връзка ключове. Без да кажат дума, те я придърпали към себе си, принуждавайки я да се изправи и веднага закопчаха ръцете й зад гърба с белезници. Без церемонии буквално я изритаха до изхода и после я блъскаха по тесен коридор. След по-малко от няколко минути се озоваха в доста просторна, светла стая с неприятна миризма на дезинфектант, напомняща на болница. От контраста на светлината, след дълги часове, прекарани в наказателната килия, Ника трябваше да затвори очи. Затова тя не видя веднага величествената млада жена, застанала пред нея. Тя абсолютно не се вписваше в обкръжението - красива, облечена скъпо и с вкус... И невежият можеше да разбере ,оглеждайки я-че тя принадлежи към света на Макдиси.

Жената се приближи до Ника, внимателно се вгледа в лицето й и с всичка сила й удари плесница.

-Мръсница…“ измърмори тя ядосано.

Ника усети металическия солен вкус на кръв в устата си. Раната на устната й трябва да се е отворила отново. Тя се опита да се съпротивлява, докато я влачеха в наказателната килия след неуспешният й опит да убие деспота. Съпротивата бе потушена с всички възможни средства, включително и бой.

-Заслужаваш дълга, мъчителна смърт“, изплю жената отново с омраза.

Ника повдигна глава.
→Глава 3
0.

Глава 3

Ника не разбра веднага, че огромната арка пред нея, от която се открива невероятно красива гледка към зелените израстъци на планините и синьото небе, е отражение на това, което е зад нея, а не истински пейзаж. И само образът на ярко, грандиозно момиче в дълга до пода червена рокля, в което тя се разпозна с учудване, стана очевидно обяснение за факта, че архитектите съзнателно са поставили това огромно огледало точно тук. Благодарение на умелия дизайнерски ход, пространството в стаята изглеждаше безразмерно, потопено в обем и въздух. Тя колебливо, сякаш се страхуваше да не разруши идеалността на картината с стъпките си, се приближи до лъскавата повърхност, за да се види по-добре, неволно ахна.

Момичето знаеше, че е привлекателна. Знаеше, че мъжете проявяват интерес към нея, а жените примижават преценяващо. Знаеше, че е слаба, за нечий вкус дори прекалено. Марта го нарече благодат. Нейните конкуренти на сцената - прекомерна слабост. Тя имаше дълъг врат, изсечени рамене, идеална извивка на торса, преминаваща в талия на оса, и наклонени, апетитни бедра за нейния размер. Краката на Ника бяха тънки и дълги. Откровеното изрязване на роклята й до пода, разбира се, сега подчерта това благоприятно. Освен прекалено дръзкото деколте, изпъкваха и малките й, но красиво оформени гърди, като два сочни малки плода.

Косата й не беше вдигната, а пусната на небрежна каскада от раменете. Има малко грим - лек руж и безцветен гланц за устни. Без бижута, с изключение на малък кръгъл рубин на тънка верижка около врата - изящно допълнение към изображението. Ето го, истинският шик на минимализма, четлив във всеки детайл.

Стилистите на този невероятен дворец, живеещ в свой собствен ритъм, успяха, изглежда, да подчертаят най-добрите му страни и в същото време да не изкривяват, преправят или прекаляват, както често се случва, особено когато се избират сценични образи за артисти. Грим, прожектори, престорен образ - всичко това изтрива индивидуалността на художника. Сега в отражението на огледалото тя видя не художника, а себе си.

– Добре – чу се някак женствен, но приятен мъжки глас някъде отстрани. Nike се обърна рязко към новодошлия от съседния, сякаш несъществуващи врати, на пръв поглед също изглеждаха като огледален портал.

„Някакво царство през огледалото…“ проблесна в ума й, но тя веднага прогони тази мисъл. Някой, но тя знаеше със сигурност, че това изобщо не е огледало.

Мъжът пристъпи по-близо, гледайки момичето със задоволство.

И така, Ника. Чудесен. - Той й се усмихна с лукаво присвиване, - Дори името е красиво. Точно това, което е необходимо. А ти как се чувстваш в нашето царство на абсолютна красота, Ника?

— Красиво — отвърна тя с усмивка. През последните часове тя беше чувала думата "красота" толкова много пъти, че дори й стана някак малко досадно.

- Неоригинален отговор...

„Неоригинален въпрос…“ отвърна тя, като този път предизвика искрена усмивка от мъжа.

- Аз съм Омар, владетелят на същата тази "красота" - той се приближава, откровено я разглежда, - ако играете толкова невероятно, колкото изглеждате, тогава смятайте, че сте ударили джакпота ... Да излезем ли на терасата ?

Ника мълчаливо кима, въпреки че въпросът на мъжа е риторичен. Очевидно къде и кога да излезе, той решава тук ...

— Виждали ли сте розовите насаждения на входа на двореца? — попита той, като се хвана за парапета с добре поддържаните си ръце. Нике неволно сведе очи към тях, забелязвайки колко излъскани са идеално завършените нокти. Или беше безцветен лак?

Внимателният Омар не можа да не забележи нейния интерес.

"Да, това е корица", отговори той на мълчалив въпрос, "и не, аз не съм гей." Аз ... обяснявайки на прост, разбираем език, можете да кажете, че тук играя ролята на евнух, като тези, за които сигурно сте чели в "Хиляда и една нощ" или сте гледали някой скучен и красив сериал.

— Евнух? Ник повдигна изненадано вежди. Да, той веднага й се стори прекалено женствен, мек, добре поддържан, но ...

Не правете такива кръгли очи. Да, в наше време има евнуси. И не, ние не носим смешни шалвари и клоунски шапки.

Вярно, мъжът беше облечен в европейски бизнес костюм, освен може би без вратовръзка. Сигурно и той е ходил на концерта.

И така, обратно към същината на разговора. Виждали ли сте тези полета? Не знам дали сте наясно или не, но тези полета не са нищо друго освен световноизвестните розови насаждения Таиф... Точно тези, от които се правят най-добрите ароматни розово масло и вода. Преди петнадесет години тези земи преминаха под контрола на шейх Адам и станаха любимото му място за почивка. Той дори го избра за своя лятна резиденция.

- А как отидоха при шейх Адам?

Омар хвърли изненадан, раздразнен поглед към Ник.

Това ли те притеснява сега? Населението само избира нов владетел. Но сега имаме урок не по история, а по-скоро по мъдрост... Женска мъдрост... Факт е, скъпа моя - учтиво продължи Омар, като я покани с гъвкаво, почти танцуващо движение на ръката си да върви покрай нея колонадата на терасата, - Негово Височество обича да се обгражда с уникални неща и прекрасни хора - талантливи, умни, привлекателни. Наречете го хедонизъм, ако искате. Така че красивите жени са една от неговите области на интерес. Красива си, Ника. Как бихте реагирали на факта, че шейх Адам може да ви предложи да продължите запознанството си след концерта в по-интимна обстановка?

Какво означава "интимна обстановка"? – попита момичето, като едва потискаше нервното си напрежение. Колкото и да беше смела, тя беше развълнувана. И дори Марта да разказва за така наречените „допълнителни условия“ сто пъти, така или иначе, не беше лесно да чуя за това от Омар сега, няколко минути преди речта, няколко минути преди срещата с Него…

- Нямам идея. Това, което се случва между господаря и неговите гости при затворени врати, е негово право. Мога да си представя, че това може да бъде невинна вечеря и интересен разговор, който може би ще има някакво продължение. Едно знам със сигурност - за госта на този дворец вниманието на собственика му е голяма чест. Не се разпилява и не се отхвърля. Фактът, че сте тук, предполагам, потвърждава, че нямате нищо против бонус версията на вашата реч? нали

Тя кима тихо, преглъщайки буцата в гърлото си. Този разговор, въпреки външното си дружелюбие, по същество е груб. Защото както и да украсявате, прозаичните неща няма да станат поезия. А да продаваш себе си под каквато и да е форма е проза.

— Трябва да те предупредя предварително, момичето ми. Може би това е най-важното, за което дойдох тук. Така да се каже, моята инструкция към вас. Не си правете илюзии и не се заблуждавайте... Шейх Адам със сигурност е необикновена личност, която завинаги ще промени представата ви за мъжкия пол. Разбира се, това е този, за който мечтаят. Заради когото са готови на всичко, но ... Вашата роля, както и ролята на другите му красиви цветя, е много мимолетна. Розовите пъпки са годни да се превърнат в ароматна есенция само за няколко десетки минути в един ден от узряването им. Ако пропуснете този момент, те само ще развалят вкуса. Момичетата също. В живота на шейха има само една постоянна жена. Всички вие сте само забавление, избрано в скалата на живота за чудовищно кратко време, за да се превърнете в ароматна есенция, но не и в зловонна слуз. Ясно е?

„Разбрано“, отговаря тя с тих глас.

- За прекарване на времето с шейха, ако иска да те избере, ще ти платят сто хиляди долара. Независимо какво ще се случи между вас зад затворени врати. Веднага ви предупреждавам, пазаренето в тази ситуация е неуместно. Това е стандартната цена, която получават всички без изключение временни избраници на властника. За някой е много, за някой не е достатъчно. Имате въпроси?

- Няма въпроси. - отговори тя тихо.

— Добре, тогава се пригответе да тръгваме. Вашият инструмент вече ви очаква на сцената.

Той я огледа отново от горе до долу.

- И да, красавице, когато играеш, прегъни плата на линията на среза, така че да отвориш крака си. Това значително ще увеличи шансовете ви да попаднете в кръга на Неговото внимание ...

Глава 4
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1087 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0