Sheba

Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

→В последний раз я была здесь во время родов. И не думала, что вернусь в таких обстоятельствах. Меня охватила дрожь, когда поняла, что придется остаться в чужой страшной квартире одной с ребенком.

— Ты останешься?

Зверь повернул меня к себе, и поцеловал в лоб.

— Нет, но приду утром. В соседней квартире медработник останется, не волнуйся.

Я вздохнула.

В этой квартире я была заложницей и, помню о ней только плохое. Лучше не думать об этом, ничего не вспоминать. Зверь отвел мои волосы с лица, и я автоматически отвернулась.

— Ты злишься? — не понял он, и тон неприятно меня царапнул.

Как будто я не имею права злиться или быть недовольной.

Хотя…
0Последният път, когато бях тук, беше по време на раждане. И не мислех, че ще се върна при такива обстоятелства. Потръпнах, когато разбрах, че ще трябва да остана в този чужд ужасен апартамент сама с детето.

-Ще останеш ли?-обърнах се към Кирил.

Звярът ме обърна към него и ме целуна по челото.

-Не, но ще се върна сутринта.Здравният работник ще бъде в съседната квартира, не се притеснявай.

Въздъхнах.

Тук бях заложница и помня само лоши неща. По-добре е да не мисля за това, да не си спомням нищо. Звярът отдръпна косата ми от лицето ми и аз автоматично се обърнах.

-Ядосана ли си?" Той не разбираше нищо и тонът му неприятно ми прозвуча.

Сякаш нямам право да се ядосвам или да съм недоволна.

И все пак...
→9 глава

— Вот мы и дома, — вздохнула я, переступив порог пентхауса.

Как давно меня здесь не было… От входа вел темный коридор вглубь пустой огромной квартиры. Мы переезжали под покровом темноты, и сейчас была глубокая ночь.

Зверь включил свет, и я вздрогнула: на зеркале во всю стену была огромная вмятина, покрытая трещинами. Смотреться в разбитое зеркало к беде. Я торопливо отвернулась. Мне рассказывали, когда Зверь увез меня в «Авалон» — Руслан был вне себя, разгромил квартиру. Что-то тяжелое швырнул в зеркало. Дальше по коридору валялись вещи…

Мои вещи.

Я подошла к куче тряпья, и поняла, что это платья, которые он подарил. Мех. Мои драгоценности: порванные ожерелья, уничтоженные Русланом в порыве гнева.
0Глава 9

- Ето ни вкъщи - въздъхнах, когато прекрачих прага на мезонета.

Мина доста време, откакто бях тук... От входа водеше тъмен коридор дълбоко в празният огромен апартамент. Движехме се под прикритието на тъмнината и беше късно през нощта.

Звярът включи светлината и аз потръпнах: имаше огромна вдлъбнатина на огледалото в цялата стена, покрита с пукнатини.Спомних си веднага кой знае защо за поверието за счупеното огледало и какви неприятности предизвиква.Бързо се отдръпнах. Казаха ми, че когато Звярът ме завел в Авалон, Руслан бил извън себе си и разгромил апартамента. Хвърлил нещо тежко в огледалото. Вещи лежаха по-надолу по коридора...

Моите неща.

Отидох до купчина парцали и осъзнах, че това са рокли, които той ми беше купил. Кожи. Моите бижута: разкъсани огърлици, унищожени от Руслан в пристъп на гняв.
→Я похолодела, представив нас с ребенком здесь, за стеной огня. Малыша так просто не унесешь, он еще слишком слаб.

— Сначала обеспечу вам безопасность, затем займусь остальным, — решил он. — Тебе пока лучше спрятаться. Временно переедете в квартиру Руслана.
0Замръзнах, когато си представих детето и мен тук зад огнената стена. Не можех просто да го взема на ръце, то все още е твърде слабо.

Първо ще ви обезпеча безопасност, а след това ще се погрижа за останалото“, реши той. — По-добре се скрий засега. Временно се премести в апартамента на Руслан.
→— И что ты предлагаешь?

— Не знаю…

— Ее опекун фактически объявил нам войну. И он профи, принцесса.

— Может быть, ему нужно только ее наследство, и Коринна знает об этом. Обещай, что не причинишь ей вреда. Меня пугает ее опекун.

Зверь молчал.

Я понимала это траурное молчание. За один день этот человек разгромил нам всю жизнь и оставил собирать осколки. Это был продуманный шаг: убив Руслана, он сделал подсечку и Зверю — ему нужно было время, чтобы собраться после смерти брата, а как раз времени у нас и не было.

— Знаешь, я хочу перевезти тебя из клуба, — вдруг сказал он. — Куда-нибудь подальше…

— Почему?

— Не хочу, чтобы ты была здесь с ребенком, если «Авалон» загорится, как тот чертов дом.
0- И какво предлагаш?

- Не знам…

„Нейният настойник на практика ни обяви война. И той е професионалист, принцесо.

-Може би всичко, което той иска, е нейното наследство и Корина го знае. Обещай, че няма да я нараниш. Настойникът й ме плаши.

Животното мълчеше.

Разбирах това тъжно мълчание. За един ден този човек смачка целия ни живот и ни остави да събираме парчетата. Това беше добре обмислена стъпка: след като уби Руслан, той също подряза и Звяра - който имаше нужда от време да се събере след смъртта на брат си, а ние просто го нямахме.

-Знаеш ли, искам да те транспортирам от клуба“, внезапно каза той. - Някъде далеч...

- Защо?

— Не искам да си тук с бебето, ако,, Авалон'' пламне като онази проклета къща.
→Во время разговора мужчина прокололся — как с юристом. Сказал, что изучил материалы дела — сам вел расследование, значит, имел отношения к силовым структурам, полиции, армии… Где еще мог этому научиться? Можно позвонить сестре, но мне кажется, это бесполезно…

Бесполезно все.

Я встала и начала мерить шагами комнату. Ждать трудно — очень, но другого выбора у меня нет. Только ждать его.

Зверь вернулся через несколько часов.

От него пахло гарью, на руках и в волосах сажа. Мы молча обнялись. И пока я прижималась к нему, ощущая огромную ладонь на спине, поняла, что мне никто не нужен, кроме него. Мы втроем остались на этом пепелище.

— Ну что? — нежно спросила я, оторвавшись от груди.

— Дом сгорел. На пожарище обнаружены тела, кто это — еще неизвестно.

— Знаешь… — пробормотала я. — Я начинаю беспокоиться за сестру…

— В смысле? — прищурился Зверь.

— Она еще ребенок. И я… Знаешь, я думала о том, какая у нее роль. Коринна намекнула мне, где искать малыша. Понимаешь? Она хотела мне помочь, только не могла сделать это напрямую. Кто ее опекун — выяснить невозможно. Она может быть такой же заложницей, Кирилл.
0По време на разговора мъжът направи признания- като пред адвокат. Той каза, че е проучвал материалите по делото - той сам е водил разследването, което означава, че е имал отношения с правоохранителните органи, полицията, армията ... Откъде другаде може да научи това? Можех да се обадя на сестра си, но мисля, че е безполезно ...

Всичко е безсмислено.

Станах и започнах да крача из стаята. Трудно е да чакам, много трудно, но нямам друг избор.

Звярът се върна след няколко часа.

Миришеше на изгоряло,имаше сажди по ръцете и косата. Ние мълчаливо се прегърнахме. И докато се вкопчвах в него, усещайки огромната му ръка на гърба си, осъзнах, че нямам нужда от никого освен от него. Ние тримата останахме на това пепелище.

- Как си? – попитах тихо, откъсвайки се от гърдите му.

- Къщата изгоря. В останките от пожара са открити трупове, засега не се знае на кои.

— Знаеш ли… — промърморих.- Започвам да се тревожа за сестра ми...

- В смисъл?- Звярът направи гримаса.

- Тя е още дете. И аз... Знаеш ли, мислех каква е нейната роля. Корина ми намекна къде да търся бебето. разбираш ли? Искаше да ми помогне, но не можеше да го направи директно. Невъзможно е да се разбере кой е нейният настойник. Тя може би е също заложница, Кирил.
→Выходит, была права.

И опекун знает об этом. Зверь будет вторым.

Я сжала зубы.

Я не хочу его терять. Еще и его — не хочу. Иначе останусь одна на всем свете с недоношенным младенцем на руках, а я уже была одна. Я знаю, как это страшно и как холодно бывает дома, где тебя никто не ждет, и ты никому не нужен. Я чуть не умерла тогда от тоски…

Я заставила себя успокоиться.

Руслан был в тюрьме, закованный в наручники. Со Зверем справиться не так легко. Он может постоять за себя, нас с ребенком, и всех, кто признал его главным. Все будет хорошо.

Опекуна нужно найти первыми.

Но где он, никто не знает. Пока он опередил нас на несколько шагов, и нам еще нужно понять, что происходит и подсчитать потери. Возможно, погиб кто-то еще из наших, только мы не знаем об этом.

Кто же он?
0Оказах се, че съм права.

И настойникът знае това. Звярът ще бъде вторият.

Стиснах зъби.

Не искам да го загубя. Иначе ще остана съвсем сама в целия свят с недоносено бебе на ръце.Знам колко е страшно и колко е студено у дома, където никой не те чака и на никой не си нужен.Тогава почти умрях от тъга.

Насилих се да се успокоя.

Руслан беше мъртъв, но не е лесно да се справиш със Звяра. Той може да отстоява себе си, нас с детето и всеки, който го признава за главен. Всичко ще бъде наред.

Първо трябва да се намери настойникът.

Но къде е, никой не знае. Засега той ни изпреварва с няколко крачки и все още трябва да разберем какво се случва и да изчислим загубите. Възможно е още някой друг сред нас да е умрял, но ние не знаем за това.

Кой ще е той?
→Несколько секунд я сидела, сжавшись.

Слез не было — глаза были сухими и раздраженными. Несколько секунд я переводила дух, а затем позвонила Зверю.

— Принцесса?

— Он снова звонил. На этот раз угрожал тебе. Будь осторожен.

— Хорошо.

Я отключилась. Когда этот урод угрожал Руслану, расклеилась, но теперь внутреннее собралась. Может, смирилась с тем, что этот человек — наш враг.

Мысленно я вернулась к празднованию Дня города.

Нас со Зверем не пригласили, но там был Руслан и мой отец. Девин выступал первым — по традиции, первым выступает самый влиятельный горожанин… Я еще подумала, что Руслан выйдет.

И предложил посмотреть трансляцию именно Зверь, я ни о чем не подозревала. А он знал, что произойдет. Там был его человек, которого Кирилл использовал в качестве карателя. Он попытался атаковать первым, отвлек на себя внимание охраны и всех присутствующих — и погиб. Только потом Руслан совершил контрольный выстрел. Я еще тогда подумала, что братья сговорились, несмотря на все разногласия, и убрали Девина вместе.
0Няколко секунди седях все така сгушена.

Нямаше сълзи - очите ми бяха сухи и раздразнени. Поех си въздух за няколко секунди и след това извиках Звяра.

- Принцесо?

– Пак се обади той. Този път заплаши теб. Бъди внимателен.

- Добре.

Изключих се. Когато този изрод заплаши Руслан,направо се разпаднах, но сега събрах цялото си вътрешно аз. Може би се примирих с факта, че този човек е наш враг.

Мислено се върнах към празнуването на Деня на града.

Не бяхме поканени със Звяра, но Руслан и баща ми бяха там. Първи говори Девин - според традицията за най-влиятелният жител на града. Мислех също, че Руслан ще излезе.

И Звярът предложи да гледам предаването, нищо не подозирах. И знаеше какво ще се случи. Там беше неговият човек, когото Кирил използваше като наказател. Атакува пръв, отвлече вниманието на охраната и всички присъстващи – и загина. Едва тогава Руслан извърши убийството. Още тогава си помислих, че братята са се сговорили, въпреки всички различия, и са премахнали Девин заедно.
→Телефон зазвонил через полчаса, я уставилась на номер и похолодела.

Это снова он.

Ощущая испуганное дыхание на холодных губах, я приняла звонок, но ничего не сказала. Молчала в трубку.

— Надеюсь, вы убедились, что я не бросаю слов на ветер, Лили, — сказал опекун. — Вам пришлют его вещи.

— Где вы? — я понимала, что он не в доме, может быть уже и не в стране.

— Ближе, чем вы думаете. Я повторю еще раз: вам ничего не угрожает, Лили. Вы его дочь. Но ваши мужчины ничего не получат, кроме как по заслугам, — опекун говорил о наследстве. — Я изучил материалы дела со Дня города, и знаете, что я увидел?

Я молчала, но это был риторический вопрос.

— У вашего любовника был сговор с братом. Убийца — Руслан, но без помощи Зверя он бы не справился.

— Вы ему угрожаете? — у меня перехватило горло, и из-за этого голос получился сухим и сдавленным.

— Я делаю свою работу, — он отключил телефон.

Несколько секунд я сидела, сжавшись.
0Телефонът звънна след половин час, втренчих се в номера и изстинах.

Пак е той.

Усещайки уплашен дъх върху студените устни, приех обаждането, но не казах нищо. Мълчах по телефона.

-Надявам се, че си видяла, че не хабя думи, Лили“, каза настойникът-Ще Ви изпратят вещите му..

- Къде сте? - Разбрах, че не е в къщата, може би вече не е в страната.

- По-близо, отколкото си мислите. Ще го кажа отново: не сте в опасност, Лили. Вие сте негова дъщеря. Но и този ви мъж няма да получи нищо друго, освен това, което заслужава, -каза пазителят за наследството. -Проучих материалите по делото от деня на града и знаете ли какво видях?

Мълчах, но въпросът беше риторичен.

-Вашият любовник е имал споразумение с брат си. Убиецът е Руслан, но без помощта на Звяра той нямаше да се справи.

-Заплашвате ли го?- Гърлото ми се сви и пресъхна, а гласът ми прозвуча глух и задавен.

-Върша си работата.” Той изключи телефона си.
→А я поняла, что у меня за состояние. Охранник сам не понял, но попал в точку. Пепелище. От нашей жизни опекун Коринны оставил пепелище: наказал Руслана, спалил дом, уничтожив улики, убил юриста, уверена, и без наследства попытается нас оставить. Теперь мы стоим и смотрим, как наша сгорает за десять минут, и затем придется разгребать пепел и обломки, чтобы осознать потери.

Меня охватил странный страх за ребенка.

Я подобрала телефон и вскочила с кровати, и Зверь схватил меня за запястье.

— Я к ребенку!

Он меня отпустил.

— Иди… — разрешил он. — Я съезжу к дому.

Я добежала до комнаты с инкубатором, заперлась там одна и прижалась лбом к пластиковой стенке. Ребенок спал, и не мог меня слышать, но я прошептала:

— Твоего отца больше нет, — и разрыдалась.

Сжавшись, я ждала звонка от Зверя, хоть от кого-то.
0И разбрах какво е състоянието ми. Вестителятне разбра, но уцели целта. Пепел. От нашия живот настойникът на Корина остави пепелище: той наказа Руслан, изгори къщата, унищожи доказателствата, уби адвоката, сигурна съм, и ще се опита да ни остави без наследство. Сега стоим и гледаме как изгаря всичко постигнато за десет минути, а след това трябва да разчистим пепелта и отломките, за да изчислим и осъзнаем загубите.

Обхвана ме странен страх за детето.

Взех телефона си и скочих от леглото, а Звярът ме хвана за китката.

- Аз отивам при бебето!

Той ме пусна.

-Върви…“ разреши той. - Отивам до къщата.

Изтичах до стаята с кувьоза, затворих се там сама и долепих чело до пластмасовата стена. Детето спеше и не ме чуваше, но аз прошепнах:

-Баща ти вече го няма“ и избухнах отново в сълзи.

Свивайки се на кълбо, зачаках да ми се обади Звяра, поне вест от някого.
→

Я об одном жалела: нужно было ему сказать! Сказать, что наш ребенок жив, пока была такая возможность.

— Вряд ли, Лили, — Зверь встал.

Он стоял спиной ко мне, я не видела лица. Кожаная куртка натянулась между лопатками. Сейчас уйдет. Он не знал, что предпринять, но тело наполнено энергией.

Вернулся охранник, и по лицу я поняла, что нас ждут плохие новости.

— Шеф, мы послали людей к дому на озере, как вы велели… — охранник мялся.

— Ну и что там? — прорычал Зверь, чувствуя подвох.

— Дом горит, там серьезный пожар. К дому не подъехать. Когда все прогорит, останется пепелище.

Зверь вздохнул.
0-Съжалявах за едно нещо: трябваше да му кажа! Да му кажем, че детето ни е живо, докато имаше такава възможност.

— Не успяхме, Лили. — Звярът се изправи.

Стоеше с гръб към мен, не виждах лицето му. Коженото яке беше опънато между лопатките. Сега ще тръгне по задачи.. Той не знаеше какво да прави, но тялото му е изпълнено с енергия.

Охранителят се върна и по изражението на лицето му разбрах, че ни очакват лоши новини.

-Шефе, изпратихме хора в къщата на езерото, както казахте…“ пазачът се поколеба.

- Е, какво има? — изръмжа Звярът, усещайки неприятности.

Къщата гори, има сериозен пожар. Не може да се стигне до къщата. Когато всичко изгори, ще остане пепел.

Звярът въздъхна.
→— Шеф, мы нашли юриста, интересует?

— Что там?

— Он уехал в свой загородный дом и не выходил на связь несколько дней. Я направил туда людей. К сожалению, он мертв. Застрелен сутки-двое назад, есть следы пыток.

— Еще лучше, — пробормотал Зверь.

— Вызвать Леонарда? Пусть осмотрит место преступления.

— Не нужно, я знаю, кто это сделал. Вышли людей к дому на озеро. Девчонку захватите живой, ее опекуна казните на месте, — велел он.

Охранник чуть прищурился, не понимая, почему Зверь в таком состоянии, но кивнул и ушел. Несколько минут мы сидели молча. Думаю, Кирилл тоже вспоминал свое с братом детство. Он обнял меня, притянул к себе и поцеловал в макушку.

— Если брат действительно убит, это требует от меня ответных действий, — признался он. — Несмотря на наш конфликт, я обязан за него отомстить. Это правило в нашей семье.

— Может, он жив… — прошептала я.

Смерть Руслана не укладывалась в голове.
0Шефе, намерихме адвоката, още интересува ли те?“

- Къде е?

- Той бил в къщата си и не се свързвал с никого няколко дни. Изпратих хора там. За съжаление той е мъртъв. Застрелян преди ден-два, има следи от мъчения.

— Още по-добре — измърмори Звярът.

-Обади се на Леонард? Нека да огледа местопрестъплението.

Всъщност няма нужда.Знам кой го е направил. Прати хора до къщата на езерото. Хванете момичето живо, екзекутирайте настойника й на място“, заповяда той.

Мъжът леко присви очи, без да разбира защо Звярът е в такова състояние, но кимна и тръгна. Няколко минути седяхме в мълчание. Мисля, че Кирил също си спомни детството си с брат си. Той ме прегърна, придърпа ме към себе си и ме целуна по темето.

-Ако брат ми наистина е убит, това изисква от мен ответни действия“, призна той. -Въпреки конфликта ни, трябва да отмъстя за него. Това е правилото в нашето семейство.

-Може би е жив…“ прошепнах.

Смъртта на Руслан не се побираше в главата ми.
→К счастью, обошлось без сцен ревности. Он не стал высказывать, что из-за смерти его брата я закатила истерику и чуть не выплакала глаза. Чего ему теперь волноваться… Все кончено.

Ощущая себя раздавленной и слабой, я села на кровати. Перед глазами все еще носились сцены из прошлого: наша первая встреча, пентхаус, где мы жили вместе. Руслан ведь был прав: я не смогу его забыть.

Зверь тоже выглядел подавленным.

Я взглянула с мольбой ему в глаза: искала утешения, поддержки. Скажи, что все будет хорошо. Скажи, что все можно исправить…

— Я этого не ожидал, Лили, — хрипло признался он.

На пороге появился охранник:
0За щастие не се стигна до сцени на ревност. Той нищо не каза, че заради смъртта на брат му, аз избухнах в истерия и почти си изплаках очите. Защо да се тревожи сега... Всичко свърши.

Чувствайки се съкрушена и слаба, седнах в леглото. Сцени от миналото все още се рееха пред очите ми: първата ни среща, мезонетът, в който живеехме заедно. Руслан беше прав: няма да мога да го забравя.

Звярът също изглеждаше потиснат.

Гледах го умолително в очите: търсех утеха, подкрепа. Кажи, че всичко ще бъде наред. Кажи ми, че всичко може да се поправи ...

— Не го очаквах, Лили — призна той дрезгаво
На вратата се появи охранител.
→Я пыталась осмыслить происходящее и у меня не получалось. Эта мразь — опекун моей сестры — просто раздавил меня. Он дал всего несколько секунд, за которые ничего не изменить, а любые попытки вызывают панику.

Я упала на кровать, плач раздирал меня на части.

Зверь прилег рядом, я ощутила, как он гладит меня по спине, и перестала плакать. Мне не стало спокойнее, просто все уходило: мысли о Руслане, невысказанные ему слова, обида и гнев, которые я так на него и не выплеснула. Наши последние две встречи — когда он прощался перед запланированным убийством, и уже в тюрьме.

Он так и не узнал, что наш сын жив.

Вот он. Вот почему я хотела его спасти. Из-за ребенка. Мое отношение к Руслану стало меняться после того, как мы спасли малыша. Он не верил в это, но все равно был его отцом. И, наверное, рано или поздно узнал бы об этом. Мы бы не смогли хранить эту тайну вечно.

— Главное, твой ребенок жив, — горячо прошептал Зверь мне на ухо. — И мы знаем, кто наши враги.
0Опитах се да разбера какво се случва и не можах. Тази измет - настойникът на сестра ми - направо ме смачка. Той даде само няколко секунди, през които нищо не може да се промени и всякаквите опити за помощ само да предизвикват паника.

Струснах се на леглото, плачът ме раздираше.

Звярът легна до мен, усетих как ме гали по гърба и постепенно спрях да рева. Не се чувствах по-спокойна, всичко просто изчезна: мислите ми за Руслан, неизказаните към него думи, негодуванието и гневът, които никога не изливах върху него. Последните ни две срещи - когато се сбогува преди планираното убийство, и вече в затвора.

Той така и не узна,че синът ни е жив.

Ето прозрението. Затова исках да го спася. Заради детето. Отношението ми към Руслан започна да се променя, след като спасихме бебето. Той не вярваше, но все пак му беше баща. И вероятно рано или късно щеше да разбере за това. Не можехме да пазим тази тайна завинаги.

- Най-важното е, че детето ти е живо - прошепна разпалено Звяра в ухото ми.- И сега ние знаем кои са нашите врагове.
→— Мне нужен начальник тюрьмы, — начал он. — Нет, вы свяжете нас немедленно! Мне плевать, что он занят! Что?..

У него вытянулось лицо. Выражение стало ускользающим, словно Зверя что-то глубоко шокировало.

— Когда я смогу забрать тело?

Тело.

В ушах застучал набат. Зверь отключил телефон, долгая пауза, взгляд мне в глаза искоса.

— Меня не смогли соединить с начальником тюрьмы, — сказал он, каждое слово резало по нервам. — Произошло ЧП. Убийство. Начальник тюрьмы на месте происшествия.

— Ты спросил про тело…

— Убийство произошло в допросной, где допрашивали Руслана.

Он не успел.
0
— Свържете ме с началникът на затвора— започна той. — Не...ама веднага... Не ме интересува дали е зает! Какво?..

Лицето му изведнъж се изпъна. Изражението му стана такова, сякаш Звярът беше дълбоко шокиран от нещо.

-Кога мога да взема тялото?

Тяло?

Аларма звънна в ушите ми. Звярът свали телефона от ухото си и дълга пауза се проточи помжду ни. После ме погледна с кос поглед в очите.

-Не можаха да ме свържат с шефа на затвора“, каза той, като с всяка дума лазеше по нервите ми. - Имаше спешен случай. Убийство. Началникът на затвора бил на мястото.

-Попита за тялото...

- Убийството е станало в стаята за разпити, където е разпитван Руслан.

Той не успя.
→.

— Сделай что-нибудь…

Он бросил на меня жесткий взгляд.

— Почему ты его защищаешь?

— Не знаю… — призналась я.

— Что я могу сделать, принцесса? — процедил он, и приблизился, чтобы схватить меня за подбородок. — Он в столице далеко отсюда. У меня не настолько длинные руки, чтобы помочь ему за десять минут!

Или ты не хочешь этого.

Я ничего не сказала, просто плакала и смотрела на него. Я не могла поверить, что Зверю плевать и он спокойно подождет десять минут, чтобы избавиться от конкурента… Он ведь и так уже от него избавился. Зачем еще и это…

Зверь тяжело дышал, я видела: он не знает, что делать.

Наконец, он подобрал трубку и набрал другой номер.
0- Направи нещо…

Той ме погледна твърдо.

-Защо го защитаваш?

— Не знам… — признах аз.

Какво мога да направя, принцесо? изсумтя той и се приближи, за да ме хване за брадичката. -Той е в столицата, далеч оттук. Нямам дълги ръце, за да му помогна за десет минути!

Или не го искаш.

Не казах нищо, само плачех и го гледах. Не можех да повярвам, че на Звяра не му пука и ще изчака спокойно десет минути, за да се отърве от конкурента си ... Той така или иначе вече се е отървал от него. Защо сега не реагира?

Звярът дишаше тежко, видях, че не знае какво да прави.

Накрая той вдигна телефона и набра друг номер.
→Зачем он сказал это? Чтобы отомстить? Показать, что мы проиграли? Мне опекун сообщил это, просто чтобы причинить боль.

Я решительно вышла в коридор вслед за охранником, не собираясь ждать, пока Кирилла позовут. Мы столкнулись в конце коридора: в слезах я налетела на него, схватила за руки и зарыдала.

— Лили? — Зверь поднял мокрое лицо себе навстречу.

— Мне позвонил опекун! Ты должен помочь Руслану! — прокричала я. — Слышишь, Зверь, его сейчас убивают!

— Что конкретно он сказал? — резко спросил Кирилл.

Меня бесил его взгляд. Недоверчивый и недовольный — Зверю не нравилось, что я пытаюсь помочь Руслану. Он как будто не верил, что все серьезно!

— Что сейчас его убьют, — сказала я, — прямо в эту минуту, в наказание за убийство его хозяина. Задушат в тюрьме.

— Запись разговора есть? — резко спросил он.

Я покачала головой, и он увлек меня по коридору к спальне, чтобы не выяснять отношения у всех на глазах. Он подобрал телефон с ковра, проверил входящие и перезвонил на последний номер. Опекуну. Я стояла рядом, зажав рот ладонью.

— Не отвечает, — Зверь отшвырнул телефон.

Несколько секунд он думал.
0Решително излязох в коридора след пазача, без да чакам да извикат Кирил. Сблъскахме се в края на коридора: обляна в сълзи, аз се натъкнах на него, хванах го за ръцете и захлипах.

— Лили?- Звярът вдигна мокрото ми лице към себе си.

- Опекунът ми се обади! Трябва да помогнеш на Руслан!- Извиках. „Чуваш ли, Звяр, сега го убиват!“

-Какво точно каза той? — рязко попита Кирил.

Погледът му ме подразни. Недоверчив и недоволен - На Звярът не му се нрави, че се опитвам да помогна на Руслан. Той сякаш не вярваше, че всичко е сериозно!

-Че ще го убият сега“, казах аз, „Точно този момент, като наказание за убийството на господаря му“. Ще го удушат в затвора.

-Има ли запис на разговора? — попита рязко той.

Поклатих глава и той ме поведе по коридора към спалнята, за да не изясняваме отношенията си пред всички. Той взе телефона от килима, провери входящата си кутия и се обади на последния номер.На опекуна. Застанах до него и затиснах с длан устата си.

-Не отговаря-.“ Звярът отмести телефона.

За няколко секунди той се замисли.
→Глава 8

Я выронила трубку — от страха пальцы стали ватными.

— Алло! — когда подобрала ее, уже звучали гудки. — Алло, сукин ты сын! Зачем ты это сказал!

Я заорала неожиданно для себя, не справившись с чувствами. Двери распахнулись и на пороге появился охранник.

— Позовите Зверя! — проорала я. — Это касается его брата!

Я не могла отделаться от видения: ничего не подозревающего Руслана заводят в комнату для допросов, сажают за стол, приковывают к нему наручниками, и сзади набрасывают удавку… Я не переживу, если это случится! Мне достаточно, что мы не вместе, но я не хочу его смерти. И даже больше. Я думаю, что Зверь не справится без брата.

Зачем?

Зачем он сказал это? Чтобы отомстить? Показать, что мы проиграли? Мне опекун сообщил это, просто чтобы причинить боль.
0Глава 8

Изтървах телефона,защото изведнъж пръстите ми,станаха меки като вата.

- Алооо?- Докато го вдигна, звуковите сигнали вече нямаше. -Алоо?Кучи сине! Защо ми каза това!

Извиках неочаквано за себе си, неспособна да се справя с чувствата си. Вратите се отвориха и на прага се появи охранител.

-Обадете се на Звяра! извиках аз.- Става дума за брат му!

Не можах да се отърва от видения: нищо неподозиращият Руслан беше отведен в стаята за разпит, седна на масата, закопчаха му белезници и отзад беше хвърлена примка ... Няма да оцелея, ако това се случи! Достатъчно ми е, че не сме заедно, но не го искам мъртъв. И още повече. Мисля, че Звярът няма да се справи без брат си.Изобщо,вече ми е ясно.Затова всичко така беше замислено.

За какво?

Защо каза това? Да си отмъсти? Да ни покаже, че сме загубили? Настойникът ми каза това, просто за да ми причини болка.
→Я знала о чем он. Я поняла, и ощутила холод на сердце.

— Руслан обладает значительным влиянием. Я не могу допустить, чтобы он вышел сухим из воды. Сейчас его ведут, как он думает, на очередной допрос.

Я сразу же представила серые тюремные коридоры и Руслана в наручниках. В моем воображении он выглядел так же, как при нашей последней встрече. Представила выражение его глаз, когда он говорил, что наш сын мертв, а мне нужен хороший врач…

Я стиснула трубку до боли в пальцах, не могла бросить ее или что-нибудь сказать. Язык примерз к небу.

— Вместо этого его задушат за убийство моего господина, Лили, — пауза. — Через десять минут. Я хочу, чтобы вы это знали.
0Знаех за какво става въпрос. Разбрах и усетих хлад в сърцето си.

— Руслан има значително влияние. Не мога да го оставя да се измъкне. Сега го водят, както той смята, за нов разпит.

Веднага си представих сиви затворнически коридори и Руслан с белезници. Във въображението ми той изглеждаше същият като при последната ни среща. Представих си погледа в очите му, когато каза, че синът ни е мъртъв и имам нужда от добър лекар...

Стиснах слушалката, докато ме заболяха пръстите, без да мога да я изпусна или да кажа нещо. Езикът залепна за небцето.

„Вместо това той ще бъде удушен за убийството на моя господар, Лили.“ Пауза. - След десет минути. Искам да знаеш.
→У опекуна сестры не было причин звонить мне сейчас — ни одной. Я не хотела разговаривать с ним без Зверя.

— За то, что позволили остановиться в доме.

Пульс подпрыгнул — он говорил про дом у озера, где мы нашли ребенка. Зверь позаботился, чтобы убрать оттуда все улики и следы пребывания ребенка, но кто знает… Вдруг они знали.

— Это ваш дом, — осторожно ответила я.

— Но вы были здесь.

— Я не…

— Перестаньте вилять, Лили. Я должен сказать вам кое-что еще. Сегодня утром я говорил, что не виню вас и это правда. Ответственность за смерть моего хозяина несет ваш любовник. По особому распоряжению Девина я должен позаботиться о том, чтобы виновный понес наказание.

— О чем вы? — мой голос задрожал.
0
Нямаше никаква причина настойникът на сестра ми да ми се обажда сега. Не исках да говоря с него без Звяра.

-За това, че ми позволи да остана в къщата.

Пулсът ми скочи - говори за къщата край езерото, където намерихме детето. Звярът се погрижи да премахне всички улики и следи от престоя на детето оттам, но кой знае...И изведнъж те разбраха.

— Това е твоята къща — отвърнах предпазливо.

-Но и Вие бяхте тук.

- Аз не…

-Спрете да се опитвате да се измъквате, Лили. Трябва да Ви кажа още нещо. Тази сутрин казах, че не Ве обвинявам и е вярно. Вашият любовник е виновен за смъртта на господаря ми. По специална заповед от Девин трябва да се погрижа виновникът да бъде наказан.

- За какво говорите?- Гласът ми затрепери.
→В клубе я сразу же поднялась к ребенку, игнорируя остальное. С сыном все было в порядке. Я переоделась и проверила новости. Как я и думала, фото с кладбища появилось на всех разворотах. «Дочери Девина вступают в борьбу?», — спрашивали передовицы. И фото, где мы с опекуном сошлись над гробом моего отца, словно в поединке.

Зверь ушел и время до вечера я провела в спальне одна. В сумочке зазвонил мой телефон, и я вопросительно подняла брови. Мне уже сто лет никто не звонил. Во-первых, мои контакты с внешним миром контролирует Кирилл с тех пор, как я с ним, во-вторых… кому я к черту нужна.

— Алло?

Я думала, что это сестра. Но могильный холодный голос узнала сразу.

— Спасибо, Лилия.

— За что? — не поняла я, сердце быстро забилось.
0В клуба веднага се качих при детето, пренебрегвайки останалите. Всичко беше наред със сина ми.Преоблякох се и прегледах новините. Както си мислех, снимката от гробището се появи във всички разпространения. „Дъщерите на Девин се включват в битката?“, прогнозират редакции. И тази снимка, на която с нейният настойник се срещнахме над ковчега на баща ми, сякаш на дуел.

Звярът излезе някъде и аз прекарах времето до вечерта сама в спалнята. Телефонът ми иззвъня в чантата ми и аз повдигнах въпросително вежди. Никой не ми се е обаждал от сто години. Първо, контактите ми с външния свят се контролират от Кирил, откакто съм с него, и второ... кому, по дяволите, съм нужна.

- Здравейте?

Мислех, че е сестра ми. Но мрачно студеният глас разпознах веднага.

-Благодаря, Лилия.

- За какво?- Не разбрах, сърцето ми бързо запрепуска.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1087 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0