Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

Я решила не спорить. Если ему все равно нечего терять, то перед смертью ничто не помешает свернуть мне шею.

— Если вы добровольно сдадитесь, — все же произнесла я. — Маре вас не достанет. Вы получите деньги и убежище, пока со мной ничего не случилось. Зверь щедро вознаградит вас.

— Шеф… — начал второй.

— Завали пасть! — взбесился начальник охраны. — Чтобы даже не думал слушать эту девку!

Безопасник смотрел в сторону входу — в фойе уже вошли полицейские. Ну и что он собирается делать? Не пробиваться же наружу, взяв меня в заложники? Он лихорадочно искал пути.

— Наверх нельзя подниматься, — решил он. — Там нас и зажмут. Идем к служебному выходу, если там их меньше, попробуем выйти.

— Шеф, — снова начал второй, пытаясь взять его за руку. — Вы же знаете, что мы не сможем выбраться.

— Ну и что ты предлагаешь?! — психанул тот.

Охранник кивнул на меня и поднял брови. Мне эта мимика ни черта не понравилась.
0

Реших да не споря. Ако той все още няма какво да губи, тогава преди да умре, нищо няма да му попречи да ми извие врата.

- Ако се предадеш доброволно - казах аз, - Маре няма да може да ти направи нищо.. Ще получиш пари и подслон, преди да ми се случи нещо. Звярът ще ви възнагради щедро.

-Шефе" започна другият.

-Напълни си устата с лайна!" - Шефът на охраната беше бесен. "За да не си помисля дори да слушам това момиче!"

Служителят по сигурността погледна към входа - полицията вече беше влязла във фоайето. И така, какво ще направи? Дали няма да се опита да да излезе, като ме вземе за заложник?Виждах го как трескаво търси начини.

-Не можем да се качим горе", реши той. "Това е мястото, където ще бъдем притиснати. Отиваме на служебния изход, ако са по-малко, ще се опитаме да излезем.

- Шефе - започна отново другият, опитвайки се да хване ръката му. -Знаете, че не можем да излезем.

-И така, какво предлагате?!" Той откачи.

Пазачът кимна към мен и повдигна вежди. Не ми хареса тази мимика.
Он сбросил звонок и сглотнул. Смотрел мимо меня и ждущих приказов охраны. После такого косяка его снимут с должности, это как минимум. Скорее, судя по вспотевшему лбу, накажут более жестоко, вплоть до смерти. Я не питала иллюзий, что Маре мягче, чем Зверь или Руслан. По его рассказам, он мог быть только хуже.

— Выпустите меня, — попросила я. — Это за мной приехали.

Я получила взгляд, полный ненависти. Как будто я заставила его наниматься к Маре. Ведь нет же.

— Отпустите, и ничего не случится, — повторила я.

— Тогда нам точно конец, девочка, — хрипло огрызнулся он.

— Вам конец, если вы меня не отпустите. Я плохо себя чувствую, это не ложь! Если сейчас у меня случится выкидыш, тогда вас точно убьют! Зверь выследит вас и прикончит каждого!

— Ты думаешь, я поверю тебе второй раз?

— Это правда!

— Заткнись, — посоветовал он.
0

Той прекъсна обаждането и преглътна. Той погледна покрай мен и пазачите, чакащи заповеди. След такава бъркотия той ще бъде отстранен от длъжност, това е минимума По-скоро, съдейки по потното чело, те ще наказват по-строго, до смърт. Нямах илюзии, че Маре е по-мек от Звяра или Руслан. Според разказите му той можеше да бъде само по-лош.

-Пусни ме", посъветвах го аз, -Те дойдоха за мен."

Изгледа ме с такава ненавист, сякаш аз го бях принудила да бъде нает от Маре.

-Пусни ме и нищо няма да ти се случи", повторих аз.

- Тогава определено край на моят живот, момиче - отсече дрезгаво той.

-Свършено е с теб и ако не ме пуснеш." Не се чувствам добре, не е лъжа! Ако сега направя спонтанен аборт, тогава определено всички ще бъдете убити! Звярът ще ви преследва и ще ви довърши всички!

-Мислиш ли, че ще ти повярвам втори път?"

-Вярно е!

-Затвори си устата,- посъветва той.
Сирены приближались и это вызвало панику среди охраны. Так вышло, что полиция в этом городе всегда была за Руслана или прикрывала выходки Зверя. Братья среди них пользовались огромным уважением.

Меня вытащили на крыльцо в тот момент, когда к госпиталю подлетели полицейские машины и несколько джипов из «Авалона». Здесь было уже нечего ловить — пробиться к своим безопасник не успел.

Меня оттащили назад и заволокли в здание. Не знаю, заметили нас из машин или нет, на крыльце было много народа. Через огромное фойе они отошли к лифтам и укрылись за рядом торговых автоматов: газировка, снэки и прочая всячина. Безопасник, мазнув по мне гневным взглядом, связался со своими:

— Мы не успели выйти. Сейчас на первом этаже. Снаружи полиция и приехали люди Зверя, я узнал номера. Сейчас их тут будет не продохнуть… — в голосе появилось сдавленное молчание, он тяжело дышал, хотя мы и не бегали особо. — Свяжись с Маре. Спроси, что делать.
0Сирените наближаваха и това предизвика паника сред охраната. Покровителството на братятата се разпростираше и полицията в този град и тя винаги била зад Руслан или прикриваше лудориите на Звяра. Братята сред служителите на реда бяха високо ценени.

Бях завлечена на верандата в момента, когато полицейски коли и няколко джипа от ,,,Авалон'' долетяха до болницата. Тук повече нямаше какво да се направи от страна на хората на Маре и служителят по сигурността нямаше време да пробие до своите.

Завлякоха ме обратно в сградата. Не знам дали са ни забелязали от колите или не, на верандата имаше доста хора. През огромното фоайе те се измъкнаха обратно до асансьорите и се скриха зад редица вендинг машини: сода, закуски и други неща. Служителят по сигурността, размазвайки ме с гневен поглед, се свърза със своите:

-Нямахме време да излезем. Сега сме на приземния етаж. Отвън пристигнаха полицаите и хората на Звяра, разпознах номерата на колите им. . Скоро няма да може да се диша тук ... - в гласа му имаше потисната тишина, дишаше тежко, въпреки че не тичахме много. -Свържете се с Маре. Попитайте какво да правим.
— Заткнись, — негромко, но с чувством сказал он, растеряв остатки уважения перед дочерью Девин. В конце концов, сколько бы у тебя ни было денег и влияния, перед лицом смерти все равны. — Попытаешься сбежать — сломаю тебе ноги и все равно попадешь туда, куда надо.

С седьмого этажа мы ехали мучительно долго. Безопасник побледнел, на лбу выступила испарина.

— Если что, возвращаемся наверх, — негромко сказал он, когда лифт, мелодично звякнув, прибыл на первый этаж.

Он ждал, что нас будут ждать сразу за открывающими створками. Но за ними была толпа персонала — мы сели в служебный лифт. Растолкав их, охрана бросилась вперед, меня выволокли сзади.

Я с трудом шла, при каждом шаге ощущая боль. Хотелось послать их матом, но я могла только дышать.

Ну, где же он? Где Зверь?..

И тут издалека я услышала полицейские сирены.

— Да где их носит?! — заорал безопасник, взмахнул оружием и начал ломиться через толпу. — Пропустите, вашу мать! Пошли вон!
0- Млъкни - каза той тихо, но с чувство, губейки всякакви остатъци от уважение пред факта,че съм от родът на Девин. В крайна сметка, колкото и пари и влияние да имаш, всички са равни пред лицето на смъртта. -Ако се опиташ да избягаш, ще ти счупя краката и пак ще стигнеш там, където трябва."

От седмия етаж слизахме мъчително бавно. Охранителят пребледня, на челото му се появи пот.

-Ако нещо се обърка, се качваме пак нагоре- каза той, когато асансьорът пристигна на първия етаж.

Очакваше, че ще ни чакат точно зад отварящите се врати. Но зад тях имаше тълпа от персонала - бяхме се качили в служебния лифт. След като ги разтласкаха, пазачите се втурнаха напред, а аз бях влачена зад тях.

Почти не можех да ходя, усещайки болка с всяка крачка. Исках да ги наругая с нецензурни думи, но имах сили само да дишам.

Е, къде е той? Къде е звярът?..

И тогава, отдалеч, чух полицейски сирени.

-Чумата ги носи,тук?!" Охранителят се развика, размаха оръжието си и започнал да си пробива път през тълпата. "Пропусни ме , мамка ти! Да се махаме!
Глава 23

— Я не пойду, — начала я упираться.

Безопасник так рванул меня за плечо, что чуть не выдернул руку. Кажется, Маре им сказал не церемониться со мной.

— Немедленно отпустите! — проорала я, когда поняла, что меня тащат к лифтам. — Помогите!

Втроем они зашвырнули меня в лифт, и отрезали выход. Я прижалась спиной к зеркальной стенке, глядя, как в коридоре толпится медперсонал и даже пациенты больницы — мы наделали шума.

— Помогите! — снова заорала я на них.

Безопасник молча оголил пистолет, и никто не рискнул подойти к лифту. Когда створки закрылись, он резко повернулся ко мне. Поджатые губы, глаза, полные разочарования и паники. Понял, что если не успеем выйти и нас здесь зажмут — он и его люди, которых тут всего двое, покойники. Или их убьют братья, или расправится сам Маре за ошибку.
0Глава 23

-Няма да дойда с вас", започнах да се съпротивлявам.

Охранителят ме дръпна за рамото така силно, че едва не ми извади ръката. Мисля, че Маре им каза да не се церемонят с мен.

-Пусни ме веднага!" -Изкрещях, когато разбрах, че ме влачат към асансьорите. -Помощ!

Тримата ме хвърлиха в лифта и отрязаха изхода. Притиснах гръб към огледалната стена, гледайки как коридорът е претъпкан с медицински персонал и дори болнични пациенти - вдигнахме такъв шум.

-Помощ! -Отново се развиках.

Служителят по сигурността мълчаливо оголи пистолета си и никой не посмя да се доближи до устройството за придвижване.. Когато вратите се затвориха, той се обърна рязко към мен. Свити устни, очи, пълни с чувство на неудовлетвореност и паника. Разбрах, че ако нямаме време да излезем и ни притиснат тук, той и хората му, от които има само двама, са мъртви. Или ще бъдат убити от братята, или самият Маре ще ги ликвидира за грешката му.
Меня не слушали. Врачи расступились в стороны, не понимая, что происходит и почему меня уводят. Начальник охраны бросил своему:

— Подкрепление вызови, когда они приедут? — одновременно он пытался держать все под контролем, но было видно, что он едва сдерживается, чтобы не распсиховаться.

Он был на пределе, понимая, что они втроем могут попасть в засаду, из которой уже не выберутся.

Я крепко их подставила, и они это знали.
0Не ме послушаха. Лекарите отстъпиха встрани, без да разбират какво се случва и защо ме отвеждат. Шефът на охраната подхвърли своите:

— Ще повикаш подкрепления, когато пристигнат? В същото време той се опитваше да държи всичко под контрол, но беше ясно, че едва се сдържа, за да не психяса.

Той беше на предела, осъзнавайки, че тримата могат да влязат в засада, от която няма да излязат.

Подставих ги яко в опасност и те го знаеха.
Это слышно по звериным эмоциям и реакциям: он ищет меня. Вика все ему рассказала.

— Я в госпитале, — выдохнула я сквозь слезы, в дверь уже начали стучать, так что мы говорим последние секунды. — Сейчас меня увезут назад. Если ты не успеешь, скорее всего, мы больше не увидимся.

— Мы уже едем. Как ты, Лили? Ты здорова?

Я не успела ответить: дверь не сломали, а открыли ключом. Охрана вырвала телефон, проверяя кому я звонила, но и я не собиралась этого скрывать.

— Она звонила в «Авалон», — сказал начальник охраны, сверив номер. — Твою мать!

Он так взглянул, словно хотел врезать мне. Наверное, почувствовал себя идиотом, попавшись на уловку двух девчонок. Но бить дочь Девина не осмелился.

— Быстро за мной! — меня схватили за рукав, не церемонясь, и повели к выходу из палаты.

— Что вы делаете! Я плохо себя чувствую! Это правда!
0Може би това се дължеше на зверският му усет и реакции: той ме търси. Вика му е разказала всичко.

-В болницата съм", издишах през сълзи,на вратата вече се чукаше,така,че текат последните ми свободни секунди.-Сега ще бъда върната обратно. Ако не успееш, има вероятност повече да не се видим.

-На път сме. Как си, Лили? Здрави ли сте?

Нямах време да отговоря: вратата не беше разбита, а се отвори с ключ. Пазачите грабнаха телефона, проверявайки на кого се обаждам, но и аз нямаше да го скрия.

- Тя се обади в ,,Авалон'' - каза шефът на охраната, проверявайки номера. Мамка ти!

Той ме погледна така, сякаш искаше да ме удари. Вероятно се почувства истински идиот, попаднал в уловката на две момичета. Но не посмя да удари дъщерята на Девин.

-Последвай ме бързо!" Хванаха ме за ръкава, без церемонии, и ме поведоха към изхода на отделението.

-Какво правите? Не се чувствам добре! Истина е!
Кажется, догадался, что мы задумали.

— Мне стало плохо…

— Немедленно возвращайся назад! — гаркнул он.

— Хорошо, — выдохнула я, сбросила звонок и сразу же набрала номер Зверя.

У меня была еще минута, может, две. Сейчас Маре свяжется с другими охранниками и узнает, что я все еще прячусь и говорю с кем-то. Дверь сломают, а меня увезут назад.

— Да.

Голос Зверя — родной и знакомый — грел, как мягкий плед. Уставший, злой, но эта злость предназначалась не мне — я звонила с незнакомого номера. Я разрыдалась в трубку, не выдержав напряжения последних дней.

— Лили! — голос охрип, в нем появился сырой голод, который кричал: где ты, как ты, что с тобой?!

Он уже знает, что я беременна.
0Мисля, че се досети какво сме намислили.

-Почувствах се зле...

-Върни се веднага!" -Той излая.

- Добре - издишах, изпуснах обаждането и веднага набрах номера на Звяра.

Имах още една минута, може би две. Сега Маре ще се свърже с другите охранители и ще разбере, че все още се крия и говоря с някого. Вратата ще бъде разбита, а аз ще бъда върната обратно.

-Да.

Гласът на Звяра - познат и роден - ме стопли като меко одеяло. Уморен, ядосан, но този гняв не беше предназначен за мен - обаждах се от непознат номер. Избухнах в сълзи в телефона, неспособна да издържа на напрежението от последните дни.

-Лили!" - Гласът беше дрезгав, в него се появи някаква непозната нотка, който викаше: къде си, как си, какво ти става?!

Значи вече знае, че съм бременна.
Медсестра.

— Да-да, все отлично! — торопливо заверила я, чтобы они не вломились. — Дайте мне минутку, пожалуйста!

— Мы вас ждем. Доктор пришел для осмотра.

— Сейчас! — чуть не плача, я вполголоса произнесла. — Проклятие…

За дверью раздался звонок. Начальник охраны с кем-то заговорил. Слов я не разбирала, но по тону поняла, что дозвонились до Маре. Сейчас сюда еще нагонят охрану, он приедет сам, а то еще и велит везти меня обратно несмотря на последствия. Ему моя беременность не так важна, как мне.

А я еще ничего не решила. Нужно рискнуть. Я открыла дверь, невинно глядя на охранника.

— Дайте поговорить с дядей, — плача, сказала я и забрала трубку.

Увидев мое заплаканное лицо, перечить мне не посмели. Я снова заперлась в туалете и приложила трубку к уху. Мне до дрожи не хотелось с ним говорить. Я мечтала позвонить в «Авалон» и услышать кого-то из них.

— Алло? Алло, Лилия? — голос Маре был резким.

— Да. Я в больнице.

— Немедленно возвращайтесь обратно, — он говорил низко и предостерегающе, от этого загробного голоса у меня пошли мурашки по спине.
0Медицинска сестра.

- Да, да, всичко е наред! Набързо ги уверих, за да не влязат с взлом. -Дайте ми минутка, моля!

-Очакваме Ви! Докторът дойде за преглед.

-Сега! - Почти се разплаках, казах с нисък глас. -Проклятие..

Зад вратата се раздаде звън. Шефът на охраната е говорил с някого. Не разбирах думите, но знаех от тона, че са се свързали с Маре. Сега охраната ще нахлуе тук, той сам ще дойде и ще заповяда да ме върнат обратно, въпреки последствията. Бременността ми не е толкова важна за него, колкото Аз.

И все още не съм решила нищо. Трябва да се възползвам от шанса. Отворих вратата, гледайки невинно пазача.

- Нека поговоря с чичо си - казах аз,плачейки наистина и вдигнах телефона.

Виждайки окъпаното ми в сълзи лице, не посмяха да ми противоречат. Отново се заключих в тоалетната и сложих телефона до ухото си. Не исках да говоря с него до степен да треперя. Мислех как да се обадя в ,,Авалон ''и ще чуя някой от тях.

-Ало? Здравей, Лили?- Гласът на Маре беше груб.

-Да. В болницата съм.

-Връщай се веднага", каза той ниско и с предупреждение, този задгробен глас изпрати тръпки по гръбнака ми.
Вопросительно взглянула на охрану, но те не стали возражать. Все равно в туалет меня повели под конвоем. Я шла медленно, боясь, как бы чего не вышло с ребенком. Потерять вторую беременность подряд я не могу. Меня отвели в туалет в ВИП-палате, где, скорее всего и планировали разместить. Это было просторное помещение с собственным душем, но без окон.

И что теперь делать?

Из одной ловушки попала в другую.

За дверью стояла охрана, пока я смотрела на себя в зеркало, пытаясь найти выход. Телефона у меня, нет ни хрена чтобы связаться с внешним миром! А они скоро сообщат обо всем Маре. Тогда я вряд ли сбегу. Нужно выходить и попытаться еще раз. Не знаю, убежать?..

У меня было бледное лицо, а глаза темные и отчаянные, как у животного в западне. Живот ныл, от нервов или из-за ушиба, но бегать от охраны по этажам я не смогу. Не рискну.

В дверь постучали.

— С вами все в порядке?
0Погледнах въпросително към охраната, но те не възразиха. Все пак ме заведоха до там под ескорт. Вървях бавно, страхувайки се, че нещо ще се случи с детето. Не мога да рискувам да загубя и втората си бременност. Отведоха ме до тоалетната във ВИП отделението, където най-вероятно планираха да ме настанят. Беше просторна стая със собствен душ, но без прозорци.

И какво да правя сега?

От един капан попаднах в друг.

Пред вратата имаше пазачи, докато аз се гледах в огледалото, опитвайки се да намеря изход. Нямам телефон, за да се свържа с външния свят! И скоро ще докладват всичко на Маре. Тогава едва ли пак ще избягам. Трябва да излезя и да опитам отново. Не знам дали да не избягам?..

Лицето ми беше бледо, а очите ми бяха тъмни и отчаяни, като хванато в капан животно. Стомахът ме болеше, от нерви или заради натъртването, но нямаше да мога да бягам от охраната по етажите. Няма да рискувам.

На вратата се почука.

-Добре ли сте?
Сестра осеклась и беспомощно взглянула на меня. Мы думали, что нам разрешат поехать вместе.

— Но… мы же сестры. А если Лили станет хуже?

— Только с разрешения Маре, — отсек ее начальник безопасности, и Коринна тоскливо взглянула на меня, прощаясь.

Помоги мне, кричали ее глаза, только не забудь! Используй все шансы для нас!

— Все будет хорошо, не волнуйся, — дрожащим голосом пообещала я.

Я хотела воспользоваться телефоном еще в машине, взяв его у медперсонала, но один охранник сел со мной, еще и машина сзади нас сопровождала. Времени оставалось не так много, и они выйдут на контакт с Маре. Ничего, через несколько минут мы будем в госпитале…

Оттуда я смогу позвонить Зверю или сбежать, если все пойдет по плану.

Еще в машине мне что-то вкололи и стало легче. Я сильно приложилась об пол, когда падала. И сейчас жалела об этом, но переиграть не могла, да и не было другого выбора — переиграть неудачный дубль я не могла, у нас был только один шанс.

— Мне нужно в туалет, — сказала я, как только мы приехали.
0Сестра ми се сепна и ме погледна безпомощно. Мислехме, че ще ни позволят да отидем заедно.

-Но... Ние сме сестри. Ами ако Лили се влоши?

- Само с позволението на Маре - прекъсна я шефът на охраната и Корина ме погледна замислено, докато се сбогувахме.

-Помогни ми-, очите й крещяха,- само не ме забравяй! Използвай всяка възможност за нас!

-Всичко ще бъде наред, не се притеснявай обещах с треперещ глас.

Исках да използвам телефона в колата, като го взема от медицинския персонал, но един охранител седна с мен, а колата зад нас ни придружи. Не оставаше много време и те щяха да се свържат с Маре. Нищо, след няколко минути ще сме в болницата..

Оттам мога да се обадя на Звяра или да избягам, ако всичко върви по план.

Дори в колата нещо ми беше инжектирано и ми олекна от болката след ударът ми в масата. Ударих се силно, когато паднах. И сега съжалих, но не можех да върна всичко назад, а и нямаше друг избор - не можах да направя неуспешен опит, имахме само един шанс.

— Трябва да отида до тоалетната — казах веднага щом пристигнахме.
Судя по шагам, ко мне приближались, и пришлось открыть глаза и сделать вид, что прихожу в себя. Нам могут не поверить, если заметят, что обморок ненастоящий.

— Вы можете оказать помощь на месте? — спросил начальник охраны.

И я поняла, что он будет давить на это, пока не приедет Маре.

— Я беременна, — сказала я врачам, и оглядела присутствующих. В шок была даже Коринна, но мне пришлось на это пойти. Не госпитализировать беременную они не откажутся точно, и охране нечем будет крыть. — У меня начинается из-за судорог выкидыш!

Это решило все.

Но в последний момент, когда сестра шагнула за мной, чтобы ехать со мной в машине, начальник безопасности преградил ей путь.

— Нет, Коринна. Вы останетесь здесь, вам не нужна медицинская помощь.
0Съдейки по стъпките, те се приближиха до мен, а аз трябваше да отворя очи и да се престоря, че идвам на себе си. Може да не ни повярват, ако забележат, че припадъкът не е реален.

- Можете ли да окажете помощ на място?- попита шефът на охраната.

И разбрах, че ще окаже натиск върху медицинският екип, докато пристигне Маре.

-Бременна съм", казах на лекарите и се огледах. Дори Корина беше шокирана, но трябваше да го направя. Те няма да откажат да хоспитализират бременна жена със сигурност, а пазачите няма да могат да ги спрат. - Струва ми се,че правя спонтанен аборт поради конвулсиите!

Това реши всичко.

Но в последния момент, когато сестра ми застана зад мен, за да дойде с мен в колата, шефът на охраната блокира пътя й.

-Не, Корина. Ще останете тук, нямате нужда от медицинска помощ.
Бригада быстро может понять, что я их разыгрываю. Ладно, на этот случай у меня есть козырь, и они не посмеют отказать.

Коринна сидела у меня в голове, закрывая от слишком назойливых взглядов. Но охранник отодвинул ее, начал ворочать мое тело, пытаясь расположить меня так, как было сказано по телефону. Очень трудно было оставаться безучастной, и полностью расслабиться.

— Не трогайте, — попросила Коринна.

Сирену я услышала через несколько минут. Страшно хотелось перевернуться, но я приложила все усилия, чтобы не шелохнуться и выглядеть так, словно я в глубоком обмороке. Но перед врачами придется прийти в себя. Они быстро поймут, что я притворяюсь.

Мне было сложно оценивать ситуацию. Я могла только слушать: хлопнула дверь, раздались голоса. Хреново будет, если вместе с врачами войдет Маре, его провести не удастся.

— Что случилось?

— Она упала, — сбивчиво, но убедительно начала Коринна. — У нее начались судороги! Ее срочно нужно везти в больницу! Вы не понимаете, это наследственное, у нашей бабушки было также, она умерла!
0Отборът от излъгани може бързо да разбере, че ги разигравам. Добре, в този случай имам коз и те няма да посмеят да ме обвинят.

Корина седеше до главата ми, предпазвайки ме от прекалено натрапчиви погледи. Но пазачът я отдръпна назад и започна да обръща тялото ми, опитвайки се да ме разположитака, както му бе казано по телефона. Беше ми много трудно да остана безучастна и напълно отпусната.

— Не я пипайте — молеше Корина.

Чух сирената няколко минути по-късно. Наистина исках да се преобърна, но направих всичко възможно да не се движа и да изглеждам така, сякаш съм в дълбок припадък. Но преди лекарите ще трябва да дойда на себе си. Те бързо ще разберат, че се преструвам.

Беше ми трудно да преценя ситуацията. Можех само да слушам: вратата се затръшна, чуха се гласове. Ще е гадно, ако Маре влезе с лекарите, няма да е възможно да ме откарат в болницата.

-Какво се е случило?

- Тя падна - започна объркано, но убедително Корина. -Тя започна да се тресе в конвулсии! Спешно трябва да бъде откарана в болница! Не можете да ме разбирете,но е наследствено. Баба ни същото го имаше и тя почина!
Я закатила глаза и захрипела, изображая судороги. По правде говоря, я и так хреново себя чувствовала, ударившись об стол. Ощутила, как меня поднимают на руки, как препятствует этому Коринна, бросившись вперед на охранника:

— Нет, не трогайте ее! У нее приступ, как было у нашей бабушки! Срочно позвоните дяде! — меня отпустили, и я осталась лежать в прежней позе на полу. — Да скорей же, она может погибнуть!

— Маре не отвечает!..

Я слышала только голоса, но не видела их — смотреть с закатившимися глазами трудновато. Расслабила тело, изображая, что я в бессознанке, хотя наоборот, хотелось сжаться в комок от вполне реальной боли.

— Так вызовите скорую! — потребовала Коринна.

Своего мы добились: через несколько секунд начальник охраны разрешает вызвать бригаду из городского госпиталя. Объясняет ситуацию. Произносит адрес. Теперь главное не спалиться до прибытия врачей. И постараться сделать так, чтобы врачи нас не раскрыли.

Этот момент я продумала плохо.
0Извъртях очи и хриптях, преструвайки се, че съм в конвулсии. Честно казано, вече усетих, че удрям в масата. Усетих, че ме вдигат в нечии прегръдки и, как Корина предотвратява това, втурвайки се напред към вдигналият ме охранител:

-Не, не я докосвайте! Тя получи припадък, точно както баба ни! Обади се спешно на чичо ! -Пуснаха ме, а аз останах да лежа в същото положение на пода. -По-скоро тя може да се задуши!

-Маре не отговаря!..

Чувах само гласове, но не ги виждах - трудно е да гледаш с извърнати назад очи. Отпуснах тялото си, преструвайки се, че съм в безсъзнание, въпреки че напротив, исках да се свия на кълбо от много реална болка.

-Извикайте линейка!- Корина поиска.

Постигнахме целта си: след няколко секунди началникът на охраната ни позволява да извикаме екип от градската болница. Обяснява ситуацията. Произнася адреса. Сега най-важното е да не изляза от припадъка до пристигането на лекарите. И да се постарая така,че всички да се уверят, и лекарите да не ни разкрият.

Но този момент не го бях обмислила добре.
— Лилия! — закричала Коринна, когда я попыталась встать и упала — не просто реалистично. Я поскользнулась на пролитом чае и осколках и, схватившись за скатерть, влетела боком в стол и рухнула, стянув со стола скатерть и посуду.

— Лилия! — заорала Коринна и в голосе звучала натуральная паника.

Так даже лучше. Несмотря на боль, которая всерьез охватила бок и вообще левую сторону. Даже живот прихватило, я покрылась бледной испариной от страха за ребенка.

Сестра бросилась ко мне и подхватила голову.

— Помогите!

Я слышала, что в комнату вбежали, но не видела кто — слуги или охрана. Везти меня в больницу или нет, решать будет именно охрана.

— Вызовите врача! — проорала Коринна. — Позвоните дяде! У Лилии приступ!
0

-Лилия! -Корина закрещя, докато се опитвах да стана и паднах – реалистично. Подхлъзнах се върху разлетия чай и парчетата и, сграбчвайки покривката, полетях странично в масата и се сринах, издърпвайки покривката и чиниите от нея.

-Лили! -извика Корина и в гласа й прозвуча естествена паника.

Още по-добре! Въпреки болката, която сериозно обхвана като цяло лявата ми страна се почувствах удовлетворена.Дори стомахът ми болезнено се сви, покрих се с пот от страх за детето.

Сестра ми се втурна към мен и ми повдигна главата.

-Помощ!

Чух, че са се втурнали в стаята, но не видях кой - слугите или пазачите. Ще зависи от охраната да реши дали да ме заведе в болницата или не.

- Извикайте лекар! -извика Корина. -Обадете се на чичо ми! Лили припадна!
Как будто сигнал или знак. Но глядя на него, я поняла, что если собралась бежать, то нужно сваливать как можно быстрее. В примирение братьев я не верю.

Отшвырнув газету, какое-то время глядя перед собой. Если пробовать, то сегодня. Все, что хотели мы выяснили, и даже все обсудили. Пора решаться.

Заранее мы договорились об условном сигнале.

Я должна была взять чашку, когда решу, что пора начинать и выронить на пол. Это должно было привлечь внимание охраны. Я страшно волновалась, мне, беременной, хоть и на маленьком сроке, не хотелось натуралистично падать на пол и изображать судороги. Сегодня будет второй раз, когда она с любопытством поглядывает на меня, спрашивая взглядом, мол, когда?!

Во время обеда с Коринной я взяла в руки чашку на блюдце. Я переглянулась с сестрой, прежде чем бросила чайную пару на пол. Неуклюже: теплый чай попал на мои брюки, блюдце съездило по коленке и со звоном раскололось об пол.

Тем лучше.
0Това е като сигнал или знак. Но гледайки я, осъзнах, че ако ще бягам, тогава трябва да го направя възможно най-бързо. Не вярвам в помиряването на братята.

Отместих вестника, взирайки се известно време пред себе си. Ако опитам , то ще е днес. Разбрах всичко, което исках, и дори обсъдих всичко. Време е да реша.

Предварително се разбрахме за условен сигнал.

Трябваше да вдигна чашата, когато реших, че е време да започна и да я изпусна на пода. Това трябваше да привлече вниманието на охраната. Бях ужасно притеснена, аз, бременна, макар и не от дълго време, не исках натуралистично да падна на пода и да изобразя конвулсии. Днес ще бъде вторият път, когато Корина ме гледа любопитно, питайки с очите си, кога?!

По време на обяда с нея взех чаша от чинийката. Разменихме погледи, преди да ги хвърляна пода. Неловко: топълият чай попи в долнището на панталона ми, чинийката подскочи до коляното ми и се спука на пода със звънтящ звук.

Толкова по-добре.
Каждое утро мне продолжали доставлять газеты. Другой связи с внешним миром не было. Как выяснилось, Коринне тоже обрезали связь и интернет, видимо, из опаски, что я тоже ими воспользуюсь. Я внимательно читала ее целиком, разыскивая статьи об «Авалоне» и наших людях. Раньше про «Авалон» писали часто. Не сделали исключение и на этот раз. С задержкой в два дня напечатали большую статью о пожаре в клубе, нападениях на наших, и всем что произошло с городом после того, как Зверь попал в плен, а Руслан «погиб».

В конце статьи меня ждал сюрприз.

Свежее фото братьев.

Не очень качественное, черно-белое. Но снято явно недавно. Зверь стоял вперед, голова наклонена вперед, взгляд тяжелый и в сторону. Руслан чуть позади, смотрит прямо. Какого хрена он выставил себя на всеобщее обозрение? Он же в розыске за убийство моего отца! Несколько секунд я рассматривала его, не понимая, что происходит.

Зато они взяли город под контроль.

Все снова стихло, виновные наказаны, Маре здесь нечего ловить. Но им с наследством империи Девин нечего ловить тоже, потому что я здесь. Снова ничья.

И все же это фото сильно напрягало.
0Вестниците продължаваха да ми се доставят всяка сутрин. Нямах друга връзка с външния свят.Четях ги внимателно изцяло, търсейки статии за ,,Авалон'' и моите хора. Преди това често пишеха за клубът и този път също не направиха изключение. Със закъснение от два дни беше публикувана голяма статия за пожара там, атаките срещу него и другите клубове в града. Публикувано бе,което се случва там, след като Звярът беше заловен, а Руслан "умря".Както се оказа, Корина също беше отрязана от комуникацията и интернет, очевидно от страх, че и аз ще ги използвам.

В края на статията ме очакваше изненада.

Свежа снимка на братята.

Не много високо качество, черно и бяло. Но очевидно е заснета наскоро. Звярът стоеше отпред, леко наклонил глава,като бе погледнал тежко и настрани. Руслан е малко назад, с взор отправен към обектива.Защо по дяволите се е появил пред хората? Издирван е за убийството на баща ми! В продължение на няколко секунди го гледах, без да разбирам какво се случва.

Но те отново поеха контрола над града.

Всичко отново е тихо, извършителите са наказани, Маре за няма какво да хване тук. Но и те няма как да се хванат с наследството на Девинската империя, защото аз съм тук. Отново е реми,отново съм ничия.

И все пак тази снимка силно ме напрегна.
Коринна не знала, куда уходит Маре. Но ей удалось выяснить, в какое время он отсутствует, и когда до него сложнее всего дозвониться. Чаще всего — около полудня или ближе к позднему вечеру, около одиннадцати. Это меня заинтересовало. Либо он входил куда-то, где глушили сотовую связь, либо бывал под землей. В бункере, что ли?

Мы решили действовать днем. Во-первых, охрана не так напряжена, во-вторых, вечером у Маре был плавающий график. Иногда он оставался дома. Однажды сел играть с нами в шахматы в комнате с камином. Если вычеркнуть из памяти сына, по которому я начала сильно, почти по-звериному скучать, но не подавала вида, чтобы не вызвать вопросы. Зверя и мое беспокойство за него, даже за них обоих — за его брата тоже. И вычеркнуть обиду за маму. То это были почти домашние сцены. В доме с Маре было тепло, спокойно, видимо, сказывалась его привычка жить с Коринной, когда она была ребенком, и он обеспечивал ей опеку и заботу. Это усыпляло бдительность. Потому что Маре был совсем не «добрым дядей», которым пытался казаться.
0Корина не знаеше Маре,къде ходи така често. Но тя успя да разбере в колко часа отсъства и кога е най-трудно да се стигне до него. Най-често - около обяд или по-близо до късна вечер, около единадесет. Това ме заинтересува. Или е влязъл някъде, където клетъчните комуникации са били заглушени, или е бил под земята. В бункер или нещо подобно?

Решихме да действаме през деня. Първо, охраната не е толкова напрегната, и второ, вечерта Маре имаше плаващ график. Понякога си оставаше вкъщи. Един ден той седна да играе шах с нас в стаята с камината. Може би се надяваше да изтрие от паметта ми -синът ми, по когото започнах силно да тъгувам, почти като животно, но не повдигах въпросът. Не споменавах и Звярът и моята загриженост за него- за брат му също. И зачеркнах негодуванието си към майка ми. Това бяха почти домашни сцени. Къщата с Маре беше топла, спокойна, уютна-очевидно от навика му да живее с Корина, докато е била дете, и той й осигуряваше настойничество и грижи. Това за мен беше приспана бдителност, защото Маре изобщо не беше "добрият чичо", който се опитваше да изглежда.
охоту.

Там она рассказывала, что ей удалось узнать, а я — что нужно делать, если она сбежит. Не факт, что случай предоставится именно мне. Рассказывала, как все устроено, кто «наш», а на кого не стоит полагаться. И сама не верила, что она справится. Коринна — оранжерейная орхидея. Даже не роза, которая может расти в саду. Она одна никогда не была на улицах города. В нашем мегаполисе, где на каждом шагу можешь стать жертвой, это все равно что войти в клетку со львом и думать, что перед тобой ягненок.
0Корина и аз отново отидохме на лов.

Там тя ми разказа какво е научила, а аз й казах какво да прави, ако избяга. Не е факт, че именно на мен ще ми бъде дадена тази възможност. Тя ми разказа как е устроено всичко, кой е по-толерантен и на кого не трябва да се разчита. А самата тя не вярваше, че ще може да се справи. Корина е оранжерийна орхидея. даже не е и роза, която може да расте в градината. Тя сама никога не е излизала по улиците на града. В нашия мегаполис, където можеш да станеш жертва на всяка крачка, е като да влезеш в клетка с лъв и да си мислиш, че имаш агне пред себе си.
Глава 22

Несколько дней мы выжидали. Я прикидывалась паинькой, и когда на следующий вечер ко мне заглянул Маре, уверила его, что со временем приму его условия, просто пока не готова. Пообещала подумать, на кого буду учиться, и сославшись на плохое самочувствие, отсиживалась в комнате.

— Что с твоим ребенком? — поинтересовался он.

— Сейчас он с Русланом, — сказала я правду. — Скорее всего, он спрятал сына. Но со временем я его заберу, уверенна.

По взгляду Маре я поняла, что принимать в семью «внука» он не слишком хочет. К счастью, он отстал с этим вопросом.

С Коринной мы еще раз ходили на
0Глава 22

Изчакахме няколко дни. Преструвах се на добро момиче и когато Маре дойде при мен на следващата вечер, го уверих, че в крайна сметка ще приема условията му, просто още не съм готова. Обещах да помисля за каква професия ще уча и позовавайки се на лошо здраве, си сидях в стаята.

-Какво не е наред с детето ти?" поинтересува се той.

-Сега той е с Руслан", казах истината. -Най-вероятно е скрил сина си. Но в крайна сметка ще си го върна, сигурна съм.

От погледа на Маре разбрах, че той всъщност не иска да приеме "внук" в семейството. За щастие, той не повдигна повече този въпрос.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1087 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0