| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Only two things in life are certain. | Има две сигурни неща в живота. kamiem123 3.01.18 в 22:44 | |
Guess which one I am. | Познайте кое съм аз. kamiem123 3.01.18 в 22:44 | |
—CHARLEY DAVIDSON, GRIM REAPER | -ЧАРЛИ ДЕЙВИДСЪН, ЖЪТВАР НА ДУШИ kamiem123 3.01.18 в 22:45 | |
I sat watching the Buy From Home Channel with my dead aunt Lillian and wondered what my life would’ve been like had I not just eaten an entire carton of Ben & Jerry’s Chocolate Therapy with a mocha latte chaser. Probably about the same, but it was something to think about. | Седях, гледайки Телешоп канала с мъртвата си леля Лилиан, и се чудех какъв би бил живота ми, ако току-що не бях погълнала една кутия зърнена закуска и моча лате. Вероятно същия, но все пак си беше тема за размисъл. kamiem123 3.01.18 в 22:48 | |
A midmorning sun filtered through the blinds and cut hard streaks of light across my body, casting me in an ultra-cool film noir effect. Since my life had definitely taken a turn toward the dark side, film noir fit. It would have fit even better if I weren’t wearing Star Wars pajama bottoms and a sparkly tank top that proudly proclaimed EARTH GIRLS ARE EASY. | Предобедното слънце се процеждаше през щорите и отрязваше широки ивици от светлина по тялото ми, добавяйки му супер як филмов ефект като от криминален филм от осемдесетте. След като животът ми определено се обърна към тъмната страна, напълно подхождайки на ефекта. Щеше да си отиват още повече, ако не носех бельо на Междузвездни войни и брокатена тениска, която гордо обявяваше: "ЗЕМНИТЕ МОМИЧЕТА СА ЛЕСНИ". kamiem123 3.01.18 в 23:05 | |
But I just didn’t have the energy that morning to change into something less inappropriate. I’d been having lethargy issues for a few weeks now. And I was suddenly a tad agoraphobic. Ever since a man named Earl tortured me. | Но тази сутрин нямах енергията да се преоблека в нещо по-подходящо. Вече от няколко седмици насам имам проблеми с летаргията.И внезапно развих лек страх от открити пространства. Откакто мъж на име Ърл ме измъчва. kamiem123 3.01.18 в 23:10 | |
It sucked. | Беше гадно. kamiem123 3.01.18 в 23:11 | |
The torture. Not his name. | Мъченията. Не името му. kamiem123 3.01.18 в 23:12 | |
My name, on the other hand, was Charlotte Davidson, but most people called me Charley. | Моето име, от друга страна, е Шарлът Дейвидсън, но повечето хора ме наричат Чарли. kamiem123 3.01.18 в 23:12 | |
“Can I talk to you, pumpkin cheeks?” | - Може ли да говоря с теб, тиквени бузки? kamiem123 3.01.18 в 23:13 | |
Or pumpkin cheeks, one of the many pet names involving the fall fruit that Aunt Lillian insisted on calling me. Aunt Lil had died sometime in the sixties, and I could see her because I’d been born the grim reaper, which basically meant three things: | Или тиквени бузки, едно от многото галени имена, свързващи есенни плодове, с които леля Лилиан настояваше да ме нарича.Леля Лил беше умряла около шейсетте години и можех да я виждам, понеже съм Жътваря на души, което като цяло значеше три неща: kamiem123 3.01.18 в 23:18 | |
One, I could interact with dead people—those departed who didn’t cross over when they died—and usually did so on a daily basis. | Първо, можех да общувам с мъртви хора - тези, които бяха тръгнали, но не и минали от другата страна - и обикновено го правех всеки ден. kamiem123 3.01.18 в 23:22 | |
Two, I was super-duper bright to those in the spiritual realm, and the aforementioned dead people could see me from anywhere in the world. When they were ready to cross, they could cross through me. Which brought me to three—I was a portal from the earthly plane to what many refer to as heaven. | Второ, светех със супер-дупер ярка светлина за тези в духовния свят, и според гореспоменатите мъртви хора можеха да ме видят от целия свят. Когато бяха готови да преминат, можеха да го направят през мен. Което ме доведе до три - Аз бях портал за земния самолет към това, което много хора наричат рай. kamiem123 3.01.18 в 23:25 | |
There was a tad more to it than that—including things I had yet to learn myself—but that was the basic gist of my day job. The one I didn’t actually get paid to do. I was also a PI, but that gig wasn’t paying the bills either. Not lately, anyway. | Има още няколко дреболии към това, включително и неща, които ми предстояха да науча, но това беше основния предмет на моята дневна работа. Тази, за която не ми плащаха. Освен това бях и частен детектив, но това също не плащаше сметките. Или поне не в последно време. kamiem123 3.01.18 в 23:27 | |
I rolled my head along the back of the sofa toward Aunt Lil, who was actually a great-aunt on my father’s side. A thin, elderly woman with soft gray eyes and pale blue hair, she was wearing her usual attire, as dead people rarely changed clothes: a leather vest over a floral muumuu and love beads, the ensemble a testament to her demise in the sixties. | Облегнах главата си на облегалката на дивана в посока на леля Лил, която всъщност ми се падаше пралеля от страната на баща ми. Слаба, възрастна жена с меки сиви очи и светлосиня коса, тя носеше своите обичайни одежди, тъй като призраците рядко се преобличаха: кожен елек върху дълга рокля с флорален мотив и дълги нанизи с мъниста, колекция, останала от нейната смърт през шесетте. kamiem123 3.01.18 в 23:35 | |
She also had a loving smile that tilted a bit south of kilter. But that only made me adore her all the more. I had a soft spot for crazy people. I wasn’t sure how the muumuu came into play, with her being so tiny and all—she looked like a pole with a collapsed tent gathered about her fragile hips—but who was I to judge? | Тя също така имаше обичлива усмивка, която леко клонеше към лудостта. Но това само ме накара да я обожавам още повече. Имам меко място за луди хора. Не съм сигурна как е избрала дългата рокля, след като беше толкова дребна и така нататък - изглеждаше като пръчка с паднала палатка, събрана около крехките й бедра - но коя съм аз да я съдя? kamiem123 13.01.18 в 17:45 | |
“You can absolutely talk to me, Aunt Lil.” I tried to straighten but couldn’t get past the realization that movement of any kind would take effort. I’d been sitting on one sofa or another for two months, recovering from the torture thing. | - Определено можеш да говориш с мен, лельо Лил. - опитах се да се изправя, но осъзнах, че всяко движение ще изисква усилие. От два месеца седях на този и онзи диван, докато се възстановявах от мъченията. kamiem123 13.01.18 в 17:56 | |
Then I remembered that the cookware I’d been waiting for all morning was up next. Surely Aunt Lil would understand. Before she could say anything, I raised a finger to put her in pause mode. “But can our talk wait until the stone-coated cookware is over? I’ve been eyeing this cookware for a while now. And it’s coated. With stone.” | След това си спомних, че следваха кухненските съдове, които чаках от цяла сутрин. Вероятно леля Лил би разбрала. Преди тя да каже нещо, аз вдигнах показалец, за да я сложа на пауза. - Но може ли след като свършат съдовете с каменно покритие? Следя ги от известно време. И имат покритие. От камък. kamiem123 13.01.18 в 18:05 | |
“You don’t cook.” | -Ти не готвиш. kamiem123 13.01.18 в 18:12 | |
She had a point. “So what’s up?” I propped my bunny-slippered feet on the coffee table and crossed my legs at the ankles. | Тя беше права. kamiem123 13.01.18 в 18:15 | |
“I’m not sure how to tell you this.” Her breath hitched, and she bowed her blue head. | -Не съм сигурна как да ти кажа това. - Тя затаи дъх и наведе синята си глава. kamiem123 13.01.18 в 18:29 | |
I straightened in alarm despite the energy it took. “Aunt Lil?” | Притеснено се изправих въпреки енергията, която ми отне. kamiem123 13.01.18 в 18:30 | |
She tucked her chin in sadness. “I—I think I’m dead.” | Тя потърка тъжно брадичката си. kamiem123 13.01.18 в 18:32 | |
I blinked. Stared at her a moment. Then blinked again. | Мигнах. Взирах се в нея за момент. После пак мигнах. kamiem123 13.01.18 в 18:32 | |
“I know.” She sniffled into the massive sleeve of her muumuu, and the love beads shifted soundlessly with the movement. Inanimate objects in death carried an eerie silence. Like mimes. Or that scream Al Pacino did in The Godfather: Part III when his daughter died on those steps. “I know, I know.” She patted my shoulder in consolation. “It’s a lot to absorb.” | -Знам. - Тя подсмръкна в огромния ръкав на роклята си и мънистата беззвучно се разместиха с нейното движение. Неживите обекти в смъртта носеха феерично мълчание. Като мимовете. Или като вика на Ал Пачино в Кръстника: Част 3, когато дъщеря му умря наонези стъпала. - Знам, знам. - Тя потупа рамото ми утешително. - Трудно е да се приеме. kamiem123 13.01.18 в 19:36 | |
Aunt Lillian died long before I was born, but I had no idea if she knew that or not. Many departed didn’t. Because of this doubt, I’d never mentioned it. For years, I’d let her make me invisible coffee in the mornings or cook me invisible eggs; then she’d go off on another adventure. Aunt Lil was still sowing her wild oats. | Леля Лил е умряла много преди да се родя, но аз не знаех дали тя го знае или не. Много починали не го знаеха. Заради това съмнение, нокога не го споменах. С години я оставях да ми прави невидимо кафе сутрин или да ми готви невидими яйца; след това тя тръгваше на друго пътешествие.Тя все още живееше диво, както когато е била млада. kamiem123 13.01.18 в 19:41 | |
A world traveler, that one. And she rarely stayed in one place very long. Which was good. Otherwise, I’d never get real coffee in the mornings. Or the twelve other times during the day I needed a java fix. If she were around more often, I’d go through caffeine withdrawal on a regular basis. And get really bad headaches. | Тя е пътешественик по света. И рядко остава на едно място за дълго. Което беше хубаво. Иначе нямаше да пия истинско кафе сутрин. Или дванадесетте други пъти през деня, когато се нуждаех от доза кафе. Ако идваше по-често, щеше да трябва да се отказвам редовно от кофеин. И да получавам много лоши главоболия. kamiem123 13.01.18 в 19:46 | |
But maybe now that she knew, I could explain the whole coffee thing. | Но може би сега, след като тя знаеше, можех да й обясня цялата история с кафето. kamiem123 13.01.18 в 19:46 | |
I was curious enough about her death to ask, “Do you know how you died? What happened?” | Бях достатъчно любопитна относно нейната смърт, за да я попитам: kamiem123 13.01.18 в 19:47 | |
According to my family, she’d died in a hippie commune in Madrid at the height of the flower power revolution. Before that, she really had been a world traveler, spending her summers in South America and Europe and her winters in Africa and Australia. And she’d continued that tradition even after her death, traveling far and wide. | Според семейството ми, тя починала в хипи комуна в Мадрид по време на кулминацията на революцията "Силата на цветята". Преди това тя наистина е била пътешественик по света, прекарвайки летата в Южна Америка и Европа и зимите в Африка и Австралия. И тя продължаваше тази традиция даже и след смъртта си, като пътуваше надлъж и нашир. kamiem123 13.01.18 в 19:53 | |
Passport no longer needed. But no one could really tell me how she died exactly. Or what she did for a living. | Вече не се нуждаеше от паспорт. Но никой не можеше да ми каже как точно е умряла. Или с какво се прехранваше. kamiem123 13.01.18 в 19:54 | |
How she could afford to do all that traveling when she was alive. I knew she’d been married for a while, but my family didn’t know much about her husband. My uncle thought he might’ve been an oil tycoon from Texas, but the family had lost contact, and nobody knew for certain. | Как можеше да си позволи да пътува приживе. Знам, че е била омъжена за извесно време, но семейството ми не знаеше много за съпруга й. Чичо мислеше, че може би е бил бензинов магнат от Тексас, но семейството ми е изгубило контакт, и никой не беше сигурен. kamiem123 13.01.18 в 19:56 | |
“I’m just not sure,” she said, shaking her head. “I remember we were sitting around a campfire, singing songs and dropping acid—” | -Не съм сигурна. - каза тя, поклащайки глава. - Помня, че седях около лагерен огън, пеех песни и вземах ЛСД... kamiem123 13.01.18 в 20:00 | |
I used every ounce of strength I had to keep the horror I felt from manifesting in my expression. | Трябваше да използвам и последната си капка самообладание, за да не позволя на ужаса да се появи на лицето ми. kamiem123 13.01.18 в 20:01 | |
“—and Bernie asked me what was wrong, but since Bernie had just done a hit of acid himself, I didn’t take him seriously.” | - И Бърни ме попита какво не е наред, но тъй като самият Бърни току-що беше взел своята доза, не го приех на сериозно. kamiem123 13.01.18 в 20:02 | |
I could understand that. | Можех да разбера това. kamiem123 13.01.18 в 20:03 | |
She looked up at me, her eyes watering with sorrow. “Maybe I should have listened.” | Тя ме погледна с очи, изпълнени с тъга. kamiem123 13.01.18 в 20:03 | |
I put an arm around her slight shoulders. “I’m so sorry, Aunt Lil.” | Прегърнах я през тесните рамене. kamiem123 13.01.18 в 20:05 | |
“I know, pumpkin head.” She patted my cheek, her hand cool in the absence of flesh and blood. She smiled that lopsided smile of hers, and I suddenly wondered if she’d perhaps dropped one hit too many. “I remember the day you were born.” | - Знам, тиквичке. - Тя ме потупа по бузата, а ръката ѝ беше студена заради липсата на плът и кръв. Тя се усмихна с тази нейна крива усмивка, и внезапно се запитах дали не е взела с една доза повече. - Помня деня, в който се роди. kamiem123 13.01.18 в 20:37 | |
I blinked yet again in surprise. “Really? You were there?” | Примигах отново от изненада. kamiem123 13.01.18 в 20:38 | |
“I was. I’m so sorry about your mother.” | - Бях. Съжалявам за майка ти. kamiem123 13.01.18 в 20:38 | |
A harsh pang of regret shot through me. I wasn’t expecting it, and it took me a moment to recover. “I—I’m sorry, too.” The memory of my mother’s passing right after I’d been born was not my favorite. | Силен удар на съжаление мина през мен. Не го очаквах и ми отне момент да се опомня. kamiem123 13.01.18 в 20:44 | |
And I remembered it so clearly, so precisely. The moment she parted from her physical body, a pop like a rubber band snapping into place ricocheted through my body, and I knew our connection had been severed. I loved her, even then. | И го помнех толкова ясно, толкова точно. Моментът, в който тя се отдели от физическото си тяло, звукът като от пуснат опънат ластик рикошира през тялото ми, и знаех, че връзката ни беше прекъсната. Обичах я, даже и тогава. kamiem123 13.01.18 в 21:28 | |
“You were so special,” Aunt Lil said, shaking her head with the memory. “But now that you know I’m a goner, I have to ask, why in tarnation are you so bright?” | - Беше толкова специална. - Каза леля Лил, поклащайки глава. - Но сега, като знам, че съм пътничка, трябва да попитам, защо си толкова ярка в отвъдния свят? kamiem123 13.01.18 в 22:05 | |
Crap. I couldn’t tell her the truth, that I was the grim reaper and the floodlights came with the gig. She thought I was special, not grim. It just sounded so bad when I said it out loud. I decided to deflect. | По дяволите. Не можех да ѝ кажа, че съм Жътваря на души и прожекторите са част от костюма. Мислеше, че съм специална, а не жътвар. Просто звучеше твърде зле, изречено на глас. Реших да сменя темата. kamiem123 13.01.18 в 22:11 | |
“Well, that’s kind of a long story, Aunt Lil, but if you want, you can pass through me. You can cross to the other side and be with your family.” I lowered my head, hoping she wouldn’t take me up on my offer. I liked having her around, as selfish as that made me. | - Добре, това е доста дълга история, лельо Лил, но, ако искаш, можеш да преминеш през мен. Можеш да минеш от другата страна и да си със семейството си. - Наведох глава с надеждата, че тя няма да приеме офертата ми. Харесваше ми да е около мен, колкото и егоистично да звучеше това. kamiem123 13.01.18 в 22:22 | |
“Are you kidding?” She slapped a knee. “And miss all the crap you get yourself into? Never.” After a disturbing cackle that brought to mind the last horror movie I’d seen, she turned back to the TV. “Now, what’s so groovy about this cookware?” | - Шегуваш ли се? - Тя се удари по коляното. - И да изпусна всичките глупости, в които се забъркваш? Никога. - След притеснително кискане, което ми напомни за последния филм на ужасите, който гледах, тя отново се обърна към телевизора. - Сега, какво им е толкова хубаво на тези съдове? kamiem123 13.01.18 в 22:35 | |
I settled in next to her and we watched a whole segment on pans that could take all kinds of abuse, including a bevy of rocks sliding around the nonstick bottom, but since people didn’t actually cook rocks, I wasn’t sure what the point was. | Настаних се до нея и гледахме цял епизод за тигани, които можеха да преминат през всякакви видове насилие, включващо купчина камъни, плъзгащи се по незалепващото дъно, но след като никой не готвеше камъни, не разбирах смисъла. kamiem123 13.01.18 в 22:37 | |
Still, the pans were pretty. And I could make low monthly payments. I totally needed them. | Все пак, тиганите бяха хубави. И можех да внасям ниските месечни такси. Определено се нуждаех от тях. kamiem123 13.01.18 в 22:38 | |
I was on the phone with a healthy-sounding customer service representative named Herman when Cookie walked in. | Точно говорих по телефона с добрезвучащия продавач на име Херман, когато Куки влезе. kamiem123 13.01.18 в 22:39 |