| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
| TEA PARTY | Чаено парти moosehead 3.02.18 в 13:05 | |
| E. C. Tubb | Едуин Чарлз Туб КатеринаК 3.02.18 в 13:26 | |
On the surface, everything was quiet and beautiful. But underground the old man was at play. | На повърхността всичко беше спокойно и красиво. Но под земята старецът играеше. КатеринаК 3.02.18 в 15:14 | |
Caroline sat in the garden and played with her toys. A chubby four, pushing five, she wore a short polka-dot dress covered with a clean apron bright with little animals and nursery-land people. Her tow-colored hair was gathered into plaits and tied with shining yellow ribbon. Her little bare feet were thrust into rabbit slippers, pink and floppy eared, with gleaming button-eyes and gentle smiling mouths. | Карълайн седеше в градината и играеше с играчките си. Беше навършила четири години, наближаваше петата, облечена бе в къса рокля на точки, а върху нея имаше чиста престилка изпъстрена с мънички животни и градинари. moosehead 3.02.18 в 13:04 Карълайн седеше в градината и играеше с играчките си. Беше навършила четири години, наближаваше петата, носеше къса рокля на точки, а върху нея имаше чиста престилка изпъстрена с фигурки на малки животни и градински създания. Лененорусата й коса беше сплетена на плитки завързани с ярко жълта панделка. Малките й боси стъпала бяха напъхани в пантофи във формата на зайци, с розови, клюмнали уши, с лъскави копчета за очи и нежни усмихнати муцунки. КатеринаК 3.02.18 в 14:46 | |
She sat, frowning a little, as she carefully poured milk into several cups of cheerful red plastic and broke a fairy cake into six unequal portions. Cat stretched in the sun, watching her with his smoky yellow eyes, and flexing his needle-sharp claws. | Тя седна малко начумерена, внимателно наля мляко в няколко чаши от светлочервена пластмаса и разчупи едно кексче на шест различни по големина късчета. Котарак се беше изтегнал на слънце и я наблюдаваше с топазено жълтите си очи, присвивайки острите си нокти. КатеринаК 3.02.18 в 13:24 | |
He sniffed at the cake, then lapped at his milk with a long pink tongue, twitching his whiskers a little as they touched the sides of the cup. Teddy bear wasn't hungry and Dolly was being naughty. Gnome and Fairy as usual were greedy and wanted more. | Той подуши кексчето, после заблиза от млякото си с дълъг розов език, а мустаците му потръпваха леко, щом докоснеха ръба на чашата. Мечето не беше гладно, а Кукличката беше непослушна. Гномът и Феята както обикновено бяха лакоми у искаха още. КатеринаК 3.02.18 в 15:29 | |
Caroline knew that Gnome and Fairy weren't really there, that they were only pretend people, but she knew all about them from her story books, the ones Mummy read to her at bedtime, and to her they were very real. | Карълайн разбираше, че Гномът и Феята не бяха наистина там, че бяха само въображаеми същества, но тя знаеше всичко за тях от книжките си с приказки, онези, които мама й четеше за лека нощ и за нея те бяха съвсем истински. КатеринаК 3.02.18 в 15:33 | |
Gnome was like a very old man with a long white beard and pointed shoes and hat, while Fairy had wings and carried a wand. They came to tea whenever Caroline wanted them to, and sometimes they fetched other nursery-land people with them, but they were her favorites. Teddy Bear and Dolly came as well, of course, but Cat was sometimes naughty and wouldn't sit still and drink his milk. | Гномът изглеждаше като много стар мъж, с дълга бяла брада, отстровърхи обувки и шапка, а Феята имаше криле и носеше пръчица. Те идваха на чай, когато Карълайн пожелаеше и понякога водеха със себе си други градински създания, но те двамата бяха нейните любимци. Мечето и Кукличката също идваха, разбира се, а Котарака понякога беше непослушен и не искаше да стои мирен и да пие млякото си. КатеринаК 3.02.18 в 15:57 | |
Today, though, he was very good. | Макар че днес беше много послушен. КатеринаК 3.02.18 в 16:01 | |
She tutted, just as Mummy tutted when she wouldn't eat her dinner, and looked sternly at Dolly. | Карълайн изхъмка, точно както мама изхъмкваше, когато тя не си ядеше вечерята и погледна строго към Кукличката. КатеринаК 3.02.18 в 16:14 | |
"Eat your cake," she said, and held it to the china lips. "Eat it all up like a good girl." | - Яж си кексчето. - каза тя и го повдигна към порцелановите устни. - Изяж го цялото като добро момиченце. КатеринаК 3.02.18 в 16:15 | |
Dolly said nothing and still wouldn't eat her cake. Caroline pursed her lips and rested plump hands in the region of her waist. | Кукличката не каза нищо и все още не изяждаше кексчето си. Карълайн сви устни и сложи пухкавите си длани на кръста. КатеринаК 3.02.18 в 16:18 | |
"You're so bad," she said firmly. "If you won't eat your cake I'll give it to Teddy Bear!" | - Ти си толкова лоша, - каза тя строго. - Ако няма да си ядеш кексчето ще го дам на Мечо! КатеринаК 3.02.18 в 16:19 | |
Teddy sat and stared at her with his bright button-eyes not saying a word. Caroline smiled at him and picked him up, feeling the scratchiness of his short brown fur against her plump arms. | Мечо седеше и се взираше в нея с блестящите си очи от копчета без да каже дума. Карълайн му се усмихна и го вдигна усещайки дращенето на късата му кафява козина по пухкавите си ръце. КатеринаК 3.02.18 в 16:23 | |
"Teddy is a good boy," she said, hugging him until he squeaked. "Why can't you be good like he is?" | - Мечо е добро момче. - каза тя и го прегърна докато КатеринаК 3.02.18 в 16:51 | |
Dolly sat stubborn and still wouldn't speak. | Кукличката седеше упорито и все още отказваше да говори. КатеринаК 3.02.18 в 16:52 | |
Caroline sighed and sat Teddy down beside her. | Карълайн въздъхна и сложи Мечо да седне до нея. КатеринаК 3.02.18 в 16:52 | |
"You are a bad girl, Dolly, and I'm going to smack you hard!" Picking her up she turned Dolly over her knee. | - Ти си лошо момиченце, Кукличке и ще те напляскам здраво! КатеринаК 3.02.18 в 16:55 | |
"Mamaaa." | - Мамааа. КатеринаК 3.02.18 в 16:56 | |
"It's no good crying." Caroline was very firm. "You shouldn't have been so naughty. You are a bad girl and wouldn't eat your cake." | - Безсмислено е да плачеш. - Карълайн беше много строга. - Не трябваше да бъдеш толкова непослушна. Ти беше лошо момиченце и не си изяде кексчето. КатеринаК 3.02.18 в 17:06 | |
Gently she smacked Dolly, not too hard, because she loved her and didn't really want to hurt her. | Тя шляпна нежно Кукличката, съвсем леко, защото я обичаше и не искаше наистина да я заболи. КатеринаК 3.02.18 в 17:08 | |
"There! Will you be a good girl now?" | - На ти! Ще бъдеш ли сега добро момиченце? КатеринаК 3.02.18 в 17:09 | |
"Mamaaa." | - Мамааа. КатеринаК 3.02.18 в 17:09 | |
"Sit beside Teddy and eat up all your cake and grow big and strong." | - Седни до Мечо, изяж си цялото кексче и ще пораснеш голяма и силна. КатеринаК 3.02.18 в 17:11 | |
She frowned at Teddy, he seemed to be laughing at her, his bright button-eyes reflecting the warm sun and his little round ears golden and fuzzy looking. | Тя се намръщи на Мечо, той изглеждаше сякаш й се присмива, блестящите му очи-копчета отразяваха топлото слънце, малките му кръгли уши изглеждаха златисти и рошави. КатеринаК 3.02.18 в 17:17 | |
"Don't laugh at Dolly, Teddy," she said firmly, just as Mummy spoke when she had been naughty. "She is a good girl. Now drink your milk or I won't let you have any more cake." | - Не се смей на Кукличката, Мечо. - каза строго, точно както казваше мама, когато тя беше непослушна. - Тя е добро момиченце. Сега си пий млякото или няма да ти позволя да ядеш повече от кексчето. КатеринаК 3.02.18 в 17:20 | |
Cat grinned and arched his back, his long tail quivering like a pennon as he yawned. He walked delicately between the tea things and rubbed his head against Caroline's leg, his fur tickling and feeling warm and soft against the bare skin. | Коратакът се озъби и изви гърба си, дългата му опашка потрепваше като знаме докато се прозяваше. Премина внимателно покрай чаените прибори и отърка главата си в крака на Карълайн, козината му гъделичкаше и се усещаше топла и мека върху голата кожа. КатеринаК 3.02.18 в 17:44 | |
He purred, then rolled over on his back and stretched all four of his legs, waiting for her to rub his tummy and catching at her hand with his velvet paws. | Той измърка, после се обърна на гръб и протегна четирите си крака и хвана дланта й кадифените си лапи чакайки да го погали по коремчето. КатеринаК 4.02.18 в 22:26 | |
Inside the house Mummy was singing and a bee droned from flower to flower as he collected his tea. The sun was warm and the air full of the scent of growing things. | Вътре в къщата мама пееше, а една пчела прелиташе от цвят на цвят докато събираше своя чай. Слънцето грееше, а въздухът беше изпълнен с аромата на растенията. КатеринаК 4.02.18 в 22:38 | |
It was very peaceful. | Цареше голямо спокойствие. КатеринаК 4.02.18 в 22:39 | |
* * * | * * * КатеринаК 3.02.18 в 15:10 | |
The general sat in the bomb-proof shelter and played with his toys. | Генералът седеше в бомбоубежището си и играеше с играчките си. КатеринаК 4.02.18 в 22:39 | |
A sparse sixty, pushing seventy, he wore his uniform like a second skin, the fine material heavy with medal ribbons and gilt insignia. His almost naked head glistened pink and white in the light of the fluorescents and this thin, lip-less mouth was framed by a close-clipped mustache. His feet were thrust into black knee-boots and a gold braided cap and pistol belt hung on a rack against the wall. | В края на шестдесетте си години, почти на седемдесет, той носеше униформата си като втора кожа, а фината й материя беше натежала от лентички с медали и позлатени значки. Почти голата му глава блестеше в розово и бяло от флуоресцентната светлина, ниско подрязани мустаци очертаваха тънката му, почти без устни уста. Краката му бяха обути в черни ботуши до коленете, поръбена със златно фуражка и кобур висяха на поставка до стената. КатеринаК 4.02.18 в 22:56 | |
He sat, frowning down at the map before him, a colored, lined and intricate section of the habitable globe. He traced paths on the map with a wrinkled finger, sere and hooked with age, claw-like, vulture-like, a thing of stained nails, swollen knuckles and parchment skin. | Той седна мръщейки се на картата пред него, оцветена, разграфена и детайлна част от обитаемата земя. Той проследи линиите на картата със сбръчкания си пръст, съсухрен и изкривен от възрастта, като нокът на лешояд, с оцветени нокти, подути стави и кожа като пергамент. КатеринаК 4.02.18 в 23:47 | |
He looked at the men sitting round the table. Air, dressed all in blue and silver. Sea, darker blue and gold. Land, khaki and black plastic, scarlet flashes and stained webbing. | Той погледна към мъжете седнали около масата. Въздушния - целият облечен в синьо и сребърно, Морския - по-тъмносиньо и златно. Земния - каки и черна пластмаса, алени връзки и камуфлажна екипировка.. КатеринаК 5.02.18 в 0:11 | |
He knew that they didn't really agree with him, but they came whenever he wanted them to, and they would continue to come at his call. He had the power. He was the leader of combined operations and these men were pawns to be moved at his whim. | Той знаеше, че те всъщност не са съвсем съгласни с него, но идваха когато той поискаше и щяха да продължат да го правят. Той имаше власт. Беше ръководител на общите операции и тези мъже бяха пешки, които изпълняваха прищевките му КатеринаК 5.02.18 в 0:17 | |
Toys! | Играчки! КатеринаК 5.02.18 в 0:17 | |
Ships and mines, planes and bombs, tanks and invading armies. He had played with them all his life, played the game of theoretical war, at the Academy, on the field in maneuvers, and twice now in actual combat. | Кораби и мини, самолети и бомби, танкове и нахлуващи армии. Беше играл с тях през целия си живот, разиграваше теоретична война в Академията, на терен по време на маневри и вече два пъти в реална битка. КатеринаК 5.02.18 в 0:21 | |
War! | Война! КатеринаК 5.02.18 в 0:21 | |
It was his life, his profession, the only thing he knew, and so he sat at his table deep beneath the ground, away from the sun, the sweet scent of growing things, the beauty of a summer's afternoon, and gave orders in a harsh rustling voice. | Беше неговият живот, неговата професия, единственото нещо, което разбираше, така че седеше на масата си дълбоко под земята, далеч от слънцето, от сладкият аромат на растения, от красотата на летния следобед и даваше заповеди с груб стържещ глас. КатеринаК 5.02.18 в 0:26 | |
"It has been decided. Air will commence the operation, followed by Sea and Land. A crippling blow to fling the enemy into chaos, then the blockade and invasion. Any questions?" | - Решено е. Въздушния ще започне операцията, следван от Морския и Земния. Осакатяващ удар, който да хвърли врага в хаос, после блокада и инвазия. Някакви въпроси? КатеринаК 5.02.18 в 0:29 | |
It was a rhetorical thing to say, but it was always said. These men weren't here to ask questions, they were here to receive orders and to obey them blindly without question or thought, but the old forms die hard. | Беше реторичен въпрос, но винаги го задаваше. Тези мъже не бяха тук за да задават въпроси, те бяха тук за да получават заповеди и да им се подчиняват сляпо без въпроси или коментар, но старите привички умираха трудно. КатеринаК 5.02.18 в 0:35 | |
Air shifted a little on his seat and tried to meet the general's glaring eyes. | Въздушния се размърда леко на мястото си и опита да посрещне заплашителния поглед на генерала. КатеринаК 5.02.18 в 0:38 | |
"Have they been notified?" | - Били ли са уведомени? КатеринаК 5.02.18 в 0:38 | |
"Who?" | - Кои? КатеринаК 5.02.18 в 0:38 | |
"The enemy, of course, who else?" | - Враговете разбира се, кой друг? КатеринаК 5.02.18 в 0:39 | |
The general sneered as he stared at the trim figure in blue and silver. His thin old hands caressed the map with an almost loving touch, and he inflated his chest a little, the light gleaming from his massive insignia. | Генералът се подсмихна взрян в стегнатата фигура в синьо и сребърно. Старите му мършави ръце галеха картата почти любовно и той изду леко гърдите си, а светлината се отразяваше от масивните му значки. КатеринаК 5.02.18 в 0:50 | |
"You will notify them," he said deliberately. "Your bombs will tell them that they are at war." | - Вие ще ги уведомите, - каза бавно той. - Вашите бомби ще им кажат, че са във война. КатеринаК 5.02.18 в 0:52 | |
"I see." Air lowered his eyes, he was almost an intelligent man. "Atomics?" | - Разбирам. - Въздушния сведе поглед, беше почти интелигентен мъж. - Атомни? КатеринаК 5.02.18 в 0:53 | |
"No. Later perhaps, but not at first. We need their cities, their factories, the soil of their fields and the new explosives are more suited to local damage. I have prepared your bombing pattern. Here." | - Не. По-късно може би, но не в началото. Имаме нужда от градовете им, от техните фабрики и обработваемата им земя, а новите експлозиви са по-подходящи за локални щети. Приготвил съм схема на бомбардировките ви. Ето. КатеринаК 5.02.18 в 0:57 |