| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
He threw a map across the desk and elaborated the legend traced on the smooth paper. | Той разстла една карта върху бюрото и разясни легендата начертана на гладката хартия. КатеринаК 5.02.18 в 1:22 | |
"Railway termini and power stations. Road junctions and warehouses. Water works and sewage disposal plants. A few hospitals, and, naturally, the airports and barracks. Well?" | - Железопътни терминали и електроцентрали. Пътни възли и складове. Водни съоръжения и инсталации за отпадни води. Няколко болници и естествено летищата и казармите. Е?" КатеринаК 5.02.18 в 1:23 | |
"Hospitals?" Air seemed uncomfortable. | - Болници? - Въздушния изглеждаше притеснен. КатеринаК 5.02.18 в 1:23 | |
"Yes. Shifting the patients will cause great confusion and the moral effect will be high." The old man chuckled. "Everyone with a relative who has been hospitalized will be frantic to know what has happened to them. The medical services will be overburdened and the civilian population thrown into panic. It will make our victory much easier." | - Да. Изместването на пациентите ще предизвика голямо объркване и моралното въздействие ще бъде силно. - старият мъж се засмя. - Всеки, който има роднина, който е бил хоспитализиран, ще иска да знае какво се е случило с тях. Медицинските служби ще бъдат претоварени и цивилното население ще се паникьоса. Това ще направи нашата победа много по-лесна. КатеринаК 5.02.18 в 1:26 | |
He glanced at the others. | Погледна към останалите. КатеринаК 5.02.18 в 1:27 | |
"Any questions?" | - Някакви въпроси? КатеринаК 5.02.18 в 1:27 | |
Air shook his head, folded his map into a neat bundle. | Въздушния поклати глава и сгъна картата си на стегнат пакет. КатеринаК 5.02.18 в 1:28 | |
Sea shrugged, his mind already with his fleets. | Морския сви рамене, мисълта му вече беше при неговия флот. КатеринаК 5.02.18 в 1:30 | |
Land grunted. As usual, he would have most of the work and least of the credit. | Земния изсумтя. Както винаги щеше да свърши повечето работа и да получи най-малко признание. КатеринаК 5.02.18 в 1:32 | |
The general shivered a little. He was an old man and his blood ran thin in his withered veins. He looked at the others. | Генералът потрепери леко. Беше възрастен човек и кръвта едва се движеше в изсъхналите му вени. Погледна към другите. КатеринаК 5.02.18 в 1:35 | |
"That will be all, gentlemen. You know the time of attack, but in the meanwhile, will you join me in tea?" | - Това беше всичко, господа. Знаете времето на атаката, а междувременно ще се присъедините ли към мен за чая? КатеринаК 5.02.18 в 1:36 | |
They nodded, not daring to refuse, and the old man pressed a button with his claw-like finger. | Те кимнаха, без да смеят да откажат и мъжът натисна едно копче с костеливия си пръст. КатеринаК 5.02.18 в 1:38 | |
It wasn't tea-time, of course, but then time had long ceased to have meaning in the bomb proof, and meals were served when ordered, day or night, morning or afternoon. | Не беше време за чай, разбира се, но пък времето отдавна беше изгубило значението си в бомбоубежището и храната се сервираше, когато се поръча, през деня или през нощта, сутрин или следобед. КатеринаК 5.02.18 в 1:40 | |
And so they sat and sipped their bitter tea and nibbled at little cakes, not enjoying them, their minds elsewhere, eager to get through the meal and be away. | И така те седяха, отпиваха от горчивия си чай и дъвчеха с неудоволствие малки кексчета. Умът им беше другаде, нямаха търпение да приключат с храната и да си отидат. КатеринаК 5.02.18 в 1:42 | |
* * * | * * * КатеринаК 5.02.18 в 1:42 | |
The milk was gone, and the cake, and the red plastic tea things lay scattered over the grass, making bright touches of color against the green. Caroline sat, feeling rather swollen after eating all the cake and drinking almost all of the milk, then slowly began to gather up her tea set. | Млякото свърши, кексчето също, а червеният пластмасов комплект за чай лежеше разпръснат по тревата, образувайки ярки цветни петна в зеленината. Карълайн седеше чувствайки се доста надута след като изяде цялото кексче и изпи почти всичкото мляко, после бавно започна да събира сервиза си за чай. КатеринаК 5.02.18 в 1:46 | |
Dolly and Teddy Bear sat and watched her, while Cat blinked smoky eyes and licked the long plume of his tail. | Кукличката и Мечо седяха и я наблюдаваха, докато Котарака примигаше със замъглени очи и ближеше дългата си опашка. КатеринаК 5.02.18 в 1:53 | |
Mummy called from within the house. | Мама извика от къщата. КатеринаК 5.02.18 в 1:53 | |
"Carol! Come in now, darling." | - Каръл! Влизай вече, скъпа. КатеринаК 5.02.18 в 1:53 | |
"Yes, Mummy," she said, and remained sitting where she was, staring at the droning bee and feeling the sun nice and warm against the bare skin of her legs and arms. | - Да, мамо. - каза тя и остана да седи където беше, загледана в жужащата пчела, наслаждавайки се на усещането от приятното и топло слънце по голата кожа на краката и ръцете си. КатеринаК 5.02.18 в 1:55 | |
It was so nice in the garden. She felt happy and a little sleepy as she sat on the grass, and the long, floppy ears of her rabbit slippers tickled her instep as they stared with wide mouths at the blue of the sky as if laughing with sheer contentment. | Беше толкова хубаво в градината. Чувстваше се щастлива и леко сънена, докато седеше на тревата, а дългите,клюмнали уши на заешките пантофи гъделичкаха извивките на ходилата й, широките им усти обърнати към синьото небе сякаш се усмихваха със задоволство. КатеринаК 5.02.18 в 2:07 | |
A second bee joined the first, droning with a deep, soft murmur, throbbing and humming as it swept across the azure bowl of the sky. | Втора пчела се присъедини към първата, бръмчеше с дълбок и нежен звук, вибрираше и жужеше, докато прелиташе през небесния лазур. КатеринаК 5.02.18 в 2:15 | |
"Carol!" Mummy stood just within the garden and her voice sounded just as it did when she was angry or when Daddy had done something naughty. "Carol! Come on in this very minute! | - Каръл! - Мама беше почти в градината и гласът й звучеше почти както когато беше ядосана или когато татко беше направил нещо нередно. - Каръл! Ела на минутата! КатеринаК 5.02.18 в 2:19 | |
"Yes, Mummy." | - Да, мамо. КатеринаК 5.02.18 в 2:19 | |
Reluctantly she struggled to her feet and stood looking down at the scattered tea things. Dolly and Teddy Bear stared at her in silent reproach at being forgotten, and Cat looked alert, ready for his tea. | Неохотно тя се изправи на крака и спусна поглед върху разхвърляните чаени принадлежности. Кукличката и Мечо се взираха в нея с мълчалив укор, че ги е забравила, а Котарака изглеждаше нащрек, готов за чая си. КатеринаК 5.02.18 в 2:23 | |
Slowly she began to collect the tea things, not wanting to leave the warmth of the garden, and listening to the twin murmur of bees. As she expected, Mummy came into the garden and made a sudden grab at her. She broke away, laughing, eager for this more exciting game, her plump little legs thrusting at the grass as she ran in twisting circles. | Бавно, тя започна да прибира чайните принадлежности, нежелаейки да напусне топлината на градината и звука от жуженето на пчелите. Както очакваше, мама дойде в градината и я сграбчи ненадейно. Тя се откопчи смеейки се, готова за тази по-вълнуваща игра, пухкавите й крачета газеха тревата докато бягаше в кръг и се въртеше. КатеринаК 5.02.18 в 2:37 | |
"You can't catch me!" she chanted. "You can't catch me! You can't..." | - Не можеш да ме хванеш! - затананика тя. - Не можеш да ме хванеш! Не можеш... КатеринаК 5.02.18 в 2:45 | |
The first blast struck! | Първият взрив избухна! КатеринаК 5.02.18 в 2:47 | |
It came as a shattering noise and a great wind. It shook and thundered, roaring and snarling, shaking the houses and darkening the sky. Glass splintered in a thousand crystalline tinklings and the air was full of smoke and dirt, powdered brick and pulverized concrete, swirling and writhing like fog or the smoke from a garden fire. | Дойде като разтърсващ шум и ужасяващ вятър. Тресеше и гърмеше, ревеше и ръмжеше, разклати къщите и затъмни небето. Стъклата се пръснаха със звън на хиляди кристалчета, а въздухът беше изпълнен с дим и пръст, тухлен прах и разтрошен бетон, въртеше се и се завихряше като мъгла или пушек от градински огън. КатеринаК 5.02.18 в 3:03 | |
She stood and screamed with shock and fear, her little heart leaping against her ribs and the easy tears of youth streaming down her little round cheeks. | Тя стоеше уплашена и ужасена, малкото й сърце блъскаше срещу ребрата й, а лесно бликващите сълзи на младостта се стичаха по малките й кръгли бузи. КатеринаК 5.02.18 в 3:07 | |
"Mummy!" | - Мамо! КатеринаК 5.02.18 в 3:07 | |
Mummy didn't answer. Mummy lay just within the garden, her hair across her face, and her arms white and limp as they sprawled across the grass. | Мама не отговори. Мама лежеше в градината, косата й беше върху лицето, а ръцете й бели и отпуснати бяха простряни на тревата. КатеринаК 5.02.18 в 3:09 | |
"Mummy!" | - Мамо! КатеринаК 5.02.18 в 3:09 | |
Something thick and red and nasty streamed from Mummy's head. It stained the grass and spread in a great pool from the soft dark hair. It touched her foot and the rabbit slippers became a deeper pink, the long floppy ears trailing ugly marks across her instep, and the bright eyes stained and dull. | Нещо гъсто, червено и гадно течеше от главата на мама. То оцвети тревата и образува голяма локва до меката тъмна коса. Докосна стъпалата й и заешките пантофи станаха по-тъмно розови, дългите , клюмнали уши оставяха грозни следи по стъпалата й, а блестящите очи станаха зацапани и потъмнели. КатеринаК 5.02.18 в 3:15 | |
"Mummy!" | - Мамо! КатеринаК 5.02.18 в 3:15 | |
Mummy didn't answer! | Мама не отговори. КатеринаК 5.02.18 в 3:15 | |
Cat whimpered from near the tea things. He lay on his side, his tiger-fur wet and sticky, and the proud plume of his tail bedraggled and matted with dirt and wet. He looked appealingly at her with his smoky yellow eyes, and tried to lick his side with his long pink tongue. Glass sprinkled the garden, and a big piece lay beside him, dull now, and with fur sticking to the sharp edges. | Котарака изскимтя близо до чайните принадлежности. Лежеше на една страна, тигровата му козина беше мокра и лепкава, внушителната му опашка беше мръсна и сплъстена от пръст и влага. Той я погледна умоляващо с топазеножълтите си очи и се опита да оближе страната си дългия си розов език. Градината бе посипана със стъкла, а едно голямо парче лежеше до него, вече потъмняло, а по острите му ръбове имаше полепнала козина. КатеринаК 5.02.18 в 3:24 | |
Caroline whimpered with fear and terror. She picked up Dolly then screamed as a china arm came off in her hand and a china head rolled from a china body. | Карълайн изхленчи от страх и ужас. Тя вдигна Кукличката, а после изпищя когато порцелановата ръка остана в ръката й, а порцелановата глава се търкулна от порцелановото тяло. КатеринаК 5.02.18 в 3:25 | |
"Mamaaa." | - Мамааа. КатеринаК 5.02.18 в 3:26 | |
Teddy Bear stared at her with his bright, button-eyes. She snatched him to her, hugging him until he squeaked, and felt the scratchiness of his short brown fur as it rubbed against her bare arms. | Мечо я гледаше с блестящите си очи-копчета. Тя го грабна, притисна го докато той не изписука усещайки дращенето на късата му кафява козина, която се триеше по голите й ръце. КатеринаК 5.02.18 в 3:27 | |
"Mummy doesn't answer," she whimpered to the bear. "Make her answer me, Teddy! Make her answer!" | - Мама не отговаря. - тя изхленчи на мечето. -Накарай я й да ми отговори, Мечо! Накарай я да ми отговори! КатеринаК 5.02.18 в 3:35 | |
The second blast struck! | Вторият взрив избухна! КатеринаК 5.02.18 в 3:35 | |
She screamed again, screamed with all the horror of outraged nature, her little throat sore and her little face all screwed up. | Тя изпищя отново, изпищя с целият ужас на потресено същество с изкривено лице и продрано гърло. КатеринаК 5.02.18 в 3:42 | |
She stopped screaming, and felt sick and ill as dust swirled around her and the air was full of dirt and smoke and nasty smells. | Спря да пищи и усети как й прилошава и й се гади, докато около нея се вихреше прахоляк и въздухът беше пълен с мръсотия, пушек и неприятни миризми. КатеринаК 5.02.18 в 3:45 | |
Teddy Bear squeaked as she crushed him against her chest, and she stared at him, wanting to be sick just like that time at her last party when she had eaten too much ice cream and cake. Her apron was covered with a nasty red stuff; it hid all the brightly-colored animals and the little nursery-people, and she knew that it was blood. | Мечето изписука щом го притисна до гърдите си и се взря в него, искайки да й е лошо точно както на последното й парти, когато изяде твърде много сладолед и торта. Престилката й беше покрита с червено гадно нещо, то покри всички ярко оцветени животни и малките градински създания и тя разбра, че това беше кръв. КатеринаК 5.02.18 в 3:50 | |
Pain came then, pain and terror and mind-shattering fear. | После дойде болката, болка, ужас и умопомрачителен страх. КатеринаК 5.02.18 в 3:52 | |
"Mummy!" | - Мамо! КатеринаК 5.02.18 в 3:52 | |
But Mummy lay silent, face down on the grass, her head a soggy red ruin. | Но мама лежеше мълчалива, с лице надолу върху тревата, главата й - подгизнала червена развалина. КатеринаК 5.02.18 в 3:53 | |
"Cat!" | - Котарак! КатеринаК 5.02.18 в 3:54 | |
But Cat lay with wide, dead eyes staring yellowy at the dust-filled sky. | Но Котарака лежеше с широко отворени, мъртви очи жълтеникаво взрени в прашното небе. КатеринаК 5.02.18 в 3:55 |