| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
| Kalgan the Golden | Калган Златния КатеринаК 21.02.18 в 2:52 | |
| E. C. Tubb | Едуин Чарлз Таб КатеринаК 21.02.18 в 2:52 | |
From the spaceport the Street of Starmen ran a twisted mile to the great plaza of Ghort. A strange mile this, where the old met the new and the muted drone of a thousand tongues blended with the throb of starships as they settled down on their wings of flame. Small booths jostled the glittering mobiles of the Star Traders, taverns and houses of delight with samples of their wares suspended in gilded cages as they simpered at the men below. Sloe-eyed maidens from the torrid worlds of Phenris and ice-eyed women from the bleak planets of Eddoria. Black hair and blonde, green hair and orange, red hair and mottled blue, caressing smooth shoulders and revealing delectable limbs. | Улицата на астронавтите се виеше цяла миля от космодрума до големия площад на Горт. Една особена миля, където старото се срещаше с новото, а приглушеният брътвеж от хиляда езика се смесваше с вибрациите на космическите кораби, които се приземяваха с крилете си от пламък. Малки сергии се бутаха между лъскавите павилиони на Звездните търговци, таверни и къщи на удоволствието, окачили позлатени клетки с образци на стоката си усмихваща се фалшиво на хората отдолу. Девици със синьочерни като боровинки очи от жарките светове на Фенрис и леденооки жени от мрачните планети на Едория. Черни, руси, зелени и оранжеви коси, червени и сини кичури галеха гладките им рамене и разкриваха прекрасните им крайници. КатеринаК 21.02.18 в 3:37 | |
They matched the men thronging the street, the tall, cold-eyed men of space and the furtive peddlers of unnamed delights. Their calls mingled with the drone from the taverns and the shrill, complaining whine of the beggars as they held out their claw-like hands and showed their oozing radiation scars. From the shops came the persuasive tones of black-haired, swarthy-skinned traders, offering the sleek beauty of a proton blaster to the chill perfection of a finely-hammered blade. | Те си приличаха с мъжете, които се тълпяха по улицата - високите, студенооки мъже на космоса и потайните търговци на неназовани удоволствия. Техните викове се сливаха с шума от таверните и пискливия, жален хленч на просяците, които протягаха костеливите си ръце и показваха сълзящите си белези от радиация. Откъм магазините долитаха подканващите гласове на чернокоси, мургави търговци, които предлагаха от блестящата красота на протонния бластер до хладното съвършенство на фино изковано острие. КатеринаК 21.02.18 в 4:07 | |
In the taverns dull-eyed men sipped at their goblets filled with drink as black as night and as bitter as lost ambition, scowling at the roars of mirth from those who gulped the ruby wine of Keldoris or the poisonous green brews of Calgai. Heat there was, and dust, and the murmur of winged and crawling things. The sounds of shuffling feet, and the steely click of sword scabbard against blaster butt, the jingle of spurs from the desert tribes and the thin, wailing song of the slavers. All shifting and eddying along the Street of Starmen beneath the blazing, blue-white inferno of the sun that was Deneb. | В таверните мъже с мътни очи отпиваха от чашите си пълни с напитка черна като нощ и горчива като погубени амбиции. Мръщеха се на веселите викове на онези, които се наливаха с рубиненото вино от Келдорис или отровно зеленото пиво от Калгай. Беше горещо, прашно и наоколо жужаха крилати и пълзящи неща. Звуци от тътрещи се крака, острото тракане на ножница на меч по приклада на бластер , дрънкане на шпори от пустинните племена и пискливата, протяжна песен на роботърговците. Всички сновяха нагоре-надолу по Улицата на астронавтите под ярката, синьо-бяла светлина на слънцето, което беше Денеб. КатеринаК 21.02.18 в 4:50 | |
This was Ghort at auction time. | Такъв беше Горт по време на търговете. КатеринаК 21.02.18 в 4:51 | |
A man strode down the street from the spaceport. A tall man, slender as a tempered blade and with a litheness of motion that betrayed hidden strength. All of bronze he was, from the soles of his polished knee-boots to the crown of the helmet hugging his bleak, deeply tanned features. A short cloak swirled from his shoulders, half hiding the steel blade at his left hip and the blaster at his right. Straight he walked, his eyes never flickering, and he walked as though he walked alone. | Един мъж крачеше надолу по улицата от космодрума. Висок мъж, тънък като закалено острие, а лекотата на движенията му издаваха скрита сила. Беше целият бронз - от подметките на излъсканите му ботуши до върха на шлема му, който обгръщаше мрачното, силно загоряло лице. Около раменете му имаше късо наметало, което почти скриваше стоманеното острие на лявото му бедро и бластера на дясното. Вървеше право напред, без да се озърта сякаш наоколо нямаше никого. КатеринаК 25.02.18 в 2:58 | |
A beggar saw him, a stooped and ravaged old man, his face scarred with the blue sears of radiation blasts and his scalp a raw egg. Ragged he was, grimed with dirt no water could remove, and his voice shrilled with the beggars’ whine. | Един просяк го забеляза - прегърбен и съсипан старец с лице нашарено от сините белези на радиационни заряди, скалпа му като сурово яйце. Беше парцалив, покрит с мръсотия, която не можеше да бъде измита с вода, а гласът му трепереше в просешки хленч. КатеринаК 25.02.18 в 3:16 | |
“Charity, my lords. Charity to an old man. Bread for my lips and medicine for my wounds. Charity!” | - Милостиня, господари мои. Милостиня за един старец. Хляб за стомаха ми и лек за раните ми. Милостиня! КатеринаК 25.02.18 в 3:20 | |
The tall figure strode onwards, like a thing of metal, a thing of stone and, seeing him, the beggar thrust forward the bowl in his hand. | Високият човек крачеше напред като парче метал, като парче камък и виждайки го просякът протегна купичката в ръката си. КатеринаК 25.02.18 в 3:31 | |
“Charity, my lord! Of your generosity, remember me.” | - Милостиня, господарю мой! Бъдете великодушен, спомнете си за мен. КатеринаК 25.02.18 в 3:36 | |
“Remember you?” The man halted, his eyes as cold and hard as ice and iron as he stared at the wreck of what had once been a man. | - Да си те спомня? - Мъжът се спря и очите му студени и твърди като лед и желязо се взряха в развалината, която някога е била човек. КатеринаК 25.02.18 в 3:39 | |
“Aye. For are you not he whom men call the Golden One? Kalgan the Golden?” | - Да. Не сте ли вие този, когото наричат Златния? Калган Златния? КатеринаК 25.02.18 в 3:41 | |
“That is my name.” | - Това е името ми. КатеринаК 25.02.18 в 3:41 | |
“Then truly the Gods have blessed me this day. For are you not he who walks the worlds and ages not while other men grow old and die?” The beggar reached out his claw-hand and gripped the edge of the swirling cloak. “Remember me, my lord. Once when I was young I served you well, aye I bear the scars to this day. On Fethal it was, a raid, a grim time of blasting guns and flashing blades. There was a woman....” | - Тогава наистина Боговете са ме благословили днес. Не сте ли вие този, който броди из светове и времена, докато другите хора остаряват и умират? КатеринаК 25.02.18 в 3:56 | |
“Hold!” Kalgan twisted, and the old man’s hand fell from his cloak. “Enough.” He dipped into his pouch, and coins rattled into the wooden bowl. “Take this and remind me no more of the past, old man. Of what use are dead dreams?” | - Спри! - Калган се обърна и ръката на стареца изпусна наметалото. - Достатъчно. КатеринаК 25.02.18 в 4:01 | |
“To an old man dreams are all that are left.” The beggar licked his lips as he stared at the slender youth of the man before him. “I would not take your gold, Kalgan. There is a greater gift you can give to one who has reached the end of his days. You know well of what I speak.” | - На един старец мечтите са всичко, което му е останало. - Просякът облиза устните си и се вгледа в стройния млад мъж пред себе си. - Не бих взел златото ти, Калган. Има по-голям дар, който можеш да дадеш на някой, който е достигнал края на дните си. Знаеш добре за какво говоря. КатеринаК 25.02.18 в 4:05 | |
“Do I?” | - Така ли? КатеринаК 2.03.18 в 18:02 | |
“Aye. For are you not Kalgan the Golden?” | - Да. Не си ли ти Калган Златния? КатеринаК 25.02.18 в 4:06 | |
“So men have called me.” | - Така ме нарекоха. КатеринаК 25.02.18 в 4:06 | |
“And called you well.” The beggar licked his lips again, oblivious to the crowds thrusting past. “For you have that which all men desire, and that thing is not the gold you own. I would give you a new name.” His voice dropped to a low whisper. “I would call you—Kalgan the Deathless!” | - И добре са те нарекли, - Просякът облиза отново устните си без да обръща внимание на навалицата наоколо. - Защото имате това, което всички желаят и то не е златото, което притежавате. Аз бих ти дал ново име. - гласът му се сниши в шепот. - Бих те нарекъл - Калган Безсмъртния. КатеринаК 2.03.18 в 18:11 | |
“You talk foolish words, old man.” | - Говориш глупости, стари човече. КатеринаК 2.03.18 в 18:12 | |
“Nay.” Abruptly the old man fell to his knees and grovelled in the dust before the tall figure. “Give me your secret, Kalgan. Give me life! Give me a little longer to suck the air and to taste the wine, to caress the flesh and to feel the gold. Let me be young again, for a year, a month, a day. Give me life, Kalgan. Of your charity, give me life!” | - Не. - Внезапно старецът коленичи и запълзя в прахта пред високия мъж. - Дай ми тайната си, Калган. Дай ми живот! Позволи ми още малко да дишам, да опитвам вино, да галя плът и да усещам златото. Нека бъда отново млад, за година, за месец, за ден. Дай ми живот, Калган. Прояви милосърдие, дай ми живот! КатеринаК 2.03.18 в 18:39 | |
“Life?” Kalgan stared down at the beggar, and now his cold eyes had softened into something like pity. “You know not what you ask. Here.” Again light twinkled from the stream of gold he poured into the wooden bowl. “Drink of the black liquor of Ghort and forget your longings in delectable dreams.” | - Живот? - Калган се втренчи в просяка, а в студените му очи се прокрадваше нещо като жал. - Не знаеш за какво молиш. Ето. КатеринаК 2.03.18 в 18:44 | |
“But....” Bitterly the beggar stared after the tall figure of the golden man, then cringed, his thin hands clutching at his gold as he stared at the man who had gripped him by the arm. | - Но.. - с горчивина просякът се взираше след високата фигура на златния мъж, после се присви, а тънките му ръцете стискаха златото. Тогава един мъж го хвана за ръката. КатеринаК 2.03.18 в 18:48 | |
A thick-set man this, with a flaming mop of hair and broad features spotted with the scars of gamma leakage. A barrel for a chest and trees for legs, two great hands and fingers which looked as if they could tear steel. He stared down at the cringing beggar and jerked his head towards a golden fleck amongst the crowd. | Този мъж беше набит, с рошава коса като пламък и широко лице изпъстрено с белези от гама лъчи. Гърдите му бяха като бъчва, краката му като дънери, с огромни длани и пръсти, които изглеждаха сякаш могат да огънат стомана. Той погледна към присвития просяк и кимна с глава към златното петно в тълпата. КатеринаК 4.03.18 в 1:13 | |
“I heard you talk, beggar,” he snapped, and grey eyes stared into bloodshot ones of muddy brown as he hauled the man to his feet. “You know him?” | - Чух те да говориш, просяко - изръмжа той и го издърпа да се изправи.Сивите му очи се втренчиха в кървясалите мътнокафяви. - Познаваш ли го? КатеринаК 4.03.18 в 1:18 | |
“Kalgan?” The beggar nodded. “The Golden One? Aye, I know him well.” | - Калган? - просякът кимна. - Златния? Да, познавам го добре. КатеринаК 4.03.18 в 1:18 | |
“You called him something else.” Tharg released the thin arm of the cringing figure and rested his hand easily on the hilt of the steel blade he wore at his side. “My ears are sharp, old man, and you breathed a word. Was there sense in what you said?” | - Ти го нарече другояче. - Тарг пусна тънката ръка на свитата фигура и леко постави дланта си върху дръжката на стоманеното острие което носеше. - Слухът ми е остър, старче, а ти шепнеше. Вярно ли е това, което каза? КатеринаК 4.03.18 в 1:25 | |
“Aye.” The wooden bowl moved suggestively towards the thick chest of the red-haired man. Tharg grunted and poured a handful of silver into the bowl. | - Да. - той протегна дървената купичка към широките гърди на червенокосия мъж. Тарг изсумтя и изсипа шепа сребро в купичката. КатеринаК 4.03.18 в 1:28 | |
“Speak.” | - Говори. КатеринаК 4.03.18 в 1:28 | |
“For silver?” The beggar shrugged. “Kalgan gave me gold—and the secret is golden.” | - За сребро? - просякът сви рамене. - Калган ми даде злато, а тайната е златна. КатеринаК 4.03.18 в 1:29 | |
“Silver—or steel?” The big man’s hand moved a little, and sunlight splintered from the razor edge of the steel blade as it left its scabbard. “Trifle not with me, beggar. Speak.” | - Сребро... или стомана? - ръката на големият мъж помръдна леко и слънцето заблестя по острия ръб на стоманата, когато я извади от ножницата. - Не си играй с мен, просяко. Говори. КатеринаК 4.03.18 в 1:32 | |
“I did but jest,” gasped the old man, and swallowed with relief as the big man thrust back the blade. “Kalgan is known wherever there are worlds which can bear the foot of men. Kalgan the Golden they call him, from Eddoria to Phenris, from Calgai to Necpothre, wherever the starships land and men talk in taverns, he is known. And yet I think that I know a little more than most.” | - Само се пошегувах. - изпъшка старецът и преглътна с облекчение, когато големия мъж прибра оръжието си. - Калган е известен на всички светове на които е стъпвал човешки крак. Наричат го Калган Златния от Едория до Фенрис, от Калгай до Некпотър. Известен е на всички места, където кацат звездни кораби и във всички таверни. Обаче аз мисля, че знам малко повече от другите. КатеринаК 4.03.18 в 1:43 | |
“Yes?” | - Да? КатеринаК 4.03.18 в 1:43 | |
“I knew him when young, when as a lad I killed my owner and went to space. They were lusty days those, with steel and gold, women and wine, and the thrill of bright deeds. Kalgan ran a starship, a slender hull loaded with guns, and like a ravening flame he struck at the Freebooters on the Independent worlds. I saw him again, it must have been a generation later, and again after twenty years. Now I have seen him a fourth time—and he has not altered.” | - Познавах го като млад, когато бях момче убих собственика си и заминах в космоса. Беше страхотно време, на стомана и злато, жени и вино и тръпката от приключения. Калган управляваше междузвезден кораб, малка черупка пълна с оръдия и яростно нападаше разбойниците от Независимите светове. Следващият път когато го видях може би беше поколение по-късно, а после след още двадесет години. Сега го видях за четвърти път - и той не се е променил. КатеринаК 4.03.18 в 2:25 | |
“His ways you mean?” | - Имаш предвид навиците му? КатеринаК 4.03.18 в 2:26 | |
“I mean that he has not altered. He has aged not, bears no scars, walks as he always did, tall and proud, spurning the dust and lesser men.” The beggar blinked pus-filled eyes at the big man. “Can a man live forever?” | - Имам предвид, че той не се е променил. Не е остарял, няма никакви белези, не е променил походката си, висок и горд, тъпчещ прахта и незначителните хора. - Просякът премигна с гуреливите си очи срещу огромния мъж. - Може ли човек да живее вечно? КатеринаК 4.03.18 в 2:31 | |
“No.” | - Не. КатеринаК 4.03.18 в 2:31 | |
“For eighty years have I known Kalgan, and he has not aged. Neither has he been scarred, though always in the thick, and he looks now as he did when I first saw him as a boy.” He grinned, baring the rotting snags of teeth that filled his scabrous mouth. “Read me that riddle, man of fire, and when you learn the answer, teach it to me.” | - Познавам Калган от осемдесет години и той не е остарял. Няма белези, макар винаги да е бил в центъра на опасността и сега изглежда така, както изглеждаше когато за пръв път го видях като момче. КатеринаК 4.03.18 в 2:39 | |
He was gone then, wriggling into the crowd, heading for one of the tiny booths that sold the night-black wine of forgetfulness. Tharg felt him go, but cared not, standing, eyes thoughtful, as he followed a tiny fleck of gold as it strode through the crowd filling the street of Starmen. | После той тръгна, пробивайки си път през навалицата към една от онези малки будки, където продаваха черното като нощ вино на забравата. Тарг го видя, че си тръгва, но не се обезпокои. Стоеше и внимателно наблюдаваше малко златно петънце, което се движеше в тълпата изпълваща Улицата на астронавтите. КатеринаК 4.03.18 в 2:50 | |
Finally he sighed and headed towards the great plaza. | Накрая въздъхна и се отправи към големия площад. КатеринаК 4.03.18 в 2:51 | |
* * * | * * * КатеринаК 21.02.18 в 4:54 | |
A strange man this Tharg. A man of searing ambition and frustrated hopes. A man who would sit with a bottle for company, drinking, drinking, his eyes twin clouds of heavy thought, his body coiled with tension as a spring, his mind wandering in the cold wastes between the stars. Mostly he was left alone at such times, left to his drinking and his thoughts, but sometimes he was not left so; sometimes burly starmen fresh from space would try to bait him and ridicule his aloofness. Such men died quickly. | Тарг беше особен човек. Човек със силни амбиции и излъгани надежди. Мъж, който би седял с бутилка за компания пиейки докато очите му се замъглят от мрачни мисли, тялото му се напрегне като навита пружина, а съзнанието му броди в студената пустош между звездите. В повечето случаи той биваше оставян на мира в такива дни, сам с пиенето и мислите си. Но понякога не го оставяха, понякога някой снажен астронавт, току що върнал се от космоса се опитваше да го предизвика и да се подиграе на усамотението му. Такива хора загиваха бързо. КатеринаК 4.03.18 в 2:53 | |
Now, as he thrust his way through the crowd, his grey eyes held that same mist of thought, and jostled men turned to curse him, stared, and moved silently away. | Сега докато си пробиваше път през тълпата, в сивите му очи се четяха онези същите мрачни мисли и мъжете които разблъскваше по пътя си обръщайки се да го наругаят го поглеждаха и се отдръпваха мълчаливо. КатеринаК 4.03.18 в 3:11 | |
So he came at last to the great plaza of Ghort. | Най-накрая стигна до големия площад на Горт. КатеринаК 4.03.18 в 3:12 | |
A great place this, floored with stone and surrounded by the ranked pens that held the human cattle. A block raised itself at one end, and guards, armed and watchful, paced the edges of the cleared area before it. An auctioneer stood at the block, an old man dressed all in white, and around him his assistants awaited his terse commands. The rest of the area was filled with a motley collection of starmen, traders, nomads, wealthy profligates, hard-faced harridans, veiled men of the cloud-worlds and near-naked men of the strange planets circling a double sun. | Той представляваше огромна площ с настилка от камъни, заобиколена от ограждения в които се намираше човешката стока. В единия край беше издигната платформа, а пазачите зорки и въоръжени крачеха по периферията на празното място пред нея. Един аукционер стоеше на платформата, старец облечен целият в бяло, заобиколен от помощниците си, които изпълняваха кратките му нареждания. Останалото пространство беше изпълнено с разнородна смесица от астронавти, търговци, номади, богати прахосници, брантии със злобни лица, забулени хора от облачните светове и полуголи хора от странните планети обикалящи около двойно слънце. КатеринаК 4.03.18 в 3:20 | |
Kalgan stood to one side, his cloak about his shoulders, his features blank as he watched the wares offered for sale. | Калган стоеше настрана, увит в наметалото си и с безизразно лице наблюдаваше стоката предлагана за продан. КатеринаК 4.03.18 в 4:19 | |
“A prime beauty this, my masters,” droned the auctioneer. “The daughter of a king, a maiden, taken with much blood from the private starship of Kuss.” He pointed to where a veiled figure stood at his side. “A prize fit for the seraglio of a king. What am I bid?” | - Това е несравнима красавица, господари мои, - нареждаше аукционера. - Дъщеря на крал, девица, отвлечена с много жертви от частен космически кораб от Кус. - Той посочи към забулената фигура стояща до него. - Трофей подходящ за харема на цар. Колко давате? КатеринаК 4.03.18 в 4:25 | |
“Two hundred stellars,” called a raddled harridan, then scowled as a haughty nomad doubled her price. | - Двеста стелара. - извика една сбръчкана брантия и се намръщи, когато надут номад удвои цената й. КатеринаК 4.03.18 в 4:28 |