| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Decision | Решение КатеринаК 4.05.18 в 4:05 | |
by E. C. Tubb | от Едуин Чарлз Таб КатеринаК 4.05.18 в 4:06 | |
Two lives were at stake and he had to make a—decision... | Два живота бяха в опасност и той трябваше да вземе решение. КатеринаК 4.05.18 в 4:07 | |
Chapter One | Глава Първа КатеринаК 4.05.18 в 4:07 | |
John Gibson had always thought that the waiting room of the General Mercy Hospital must be similar to the annex to hell. It was a large room, the floor of stamped dirt puddled with wet, the walls of cracked and broken concrete seeping with moisture and mottled with slimy lichen and creeping moss, the roof a mass of splintered beams pierced by a single, dirt-encrusted skylight. A few rough benches rested against the walls and, sitting on the benches, squatting on the floor, pressed against the walls or humped into corners, waited the most concentrated distillation of human misery the world had ever known. | Джон Гибсън винаги беше смятал, че чакалнята в болницата Дженерал Мърси е подобие на преддверието на ада. Представляваше голяма стая с под от утъпкана мокра пръст, със стени от напукан и разтрошен бетон, които бяха просмукани от влага и изпъстрени от слизести лишеи и мъх, покривът беше купчина счупени греди държащи покрит с мръсотия тавански прозорец. Имаше няколко груби пейки покрай стените и там - седнало на пейките, клекнало на пода, облегнато на стените или свряно в ъглите чакаше най-концентрираното съдържание на човешко нещастие, което светът бе познавал. КатеринаК 20.05.18 в 0:23 | |
John sighed as he saw them, feeling the grit of fatigue rasp his eyeballs and the burning discomfort of too many sleepless nights churn his stomach. It wasn't the assembled misery which upset him—he had seen too much misery in his half-century of life—it was the growing knowledge that there wasn't anything he could do to alleviate it, that there wasn't anything anyone could do. He looked at the woman at his side. | Джон въздъхна щом ги видя, чувстваше очите си раздразнени от умора и парещият дискомфорт от твърде много безсънни нощи преобръщаше стомаха му. Причината за безпокойството му не беше всичкото нещастие събрано тук - беше виждал твърде много нещастие през петдесетгодишния си живот. Причината беше нарастващото осъзнаване, че не можеше да направи нищо за да го облекчи, че никой не можеше да направи нищо. Той погледна към жената до себе си. КатеринаК 25.06.18 в 2:17 | +1 |
She was thin, too thin, but that was normal now. Her eyes glistened with drug-induced wakefulness and her hands quivered in constant motion as she toyed with a set of cards so marked, erased and marked again as to be almost indecipherable. She wore a smock of a drab gray color. Once it had been white, and had long ago abandoned any effort to appear attractive. | Тя беше слаба, твърде слаба, но това сега беше нормално. Очите й блестяха с предизвикана от лекарствата бодрост, ръцете и трепереха непрекъснато, докато си играеше с комплект картони, изписани, изтрити и отново изписани, така че бяха почти неразбираеми. Беше облечена в престилка в мръсносив цвят, която някога беше бяла, но тя отдавна беше изоставила всяко усилие да изглежда привлекателна. КатеринаК 25.06.18 в 2:42 | |
"Have you sorted them, nurse?" | - Разпределихте ли ги, сестра? КатеринаК 25.06.18 в 2:43 | |
"Yes, doctor." She didn't look at him, but there was no mistaking the despair in her voice. "It's getting worse. Two hundred and eight this morning. About seventy stand a chance of being helped, the rest..." | - Да, докторе. - тя не погледна към него, но отчаянието в гласа й не можеше да бъде сгрешено. - Става все по-лошо. Двеста и осем тази сутрин. За около седемдесет има шанс да им бъде помогнато, останалите... КатеринаК 25.06.18 в 2:45 | |
"We must do what we can." John reached for the cards. "I'll take maternity. Collins, flesh wounds and minor injuries. Fenshaw, chronic illness, radiation sickness, incurable and internal diseases. Send them in strict waiting-rotation; some of these poor devils have been waiting two days now." | - Трябва да правим това, което можем. - Джон посегна към картоните. - Аз ще поема родилките. Колинс - рани на меките тъкани и леки телесни повреди. Феншоу - хронични заболявания, лъчева болест, нелечими и вътрешни болести. Изпращай ги в строга последователност, някои от тези дяволи, чакат вече два дни. КатеринаК 25.06.18 в 2:56 | |
"Yes, doctor." She hesitated. "After maternities?" | - Да, докторе. - тя се поколеба. - След родилките? КатеринаК 25.06.18 в 2:57 | |
"The hard ones; use your discretion." He gripped her shoulders and turned her to look at him, smiling into her eyes. "One other thing, Sally, and this is important. We don't want you cracking up on us, so go easy on the benzedrine, will you?" | - Силните, бъди дискретна. - той я хвана за раменете и я обърна към себе си, усмихвайки й се. - Още нещо, Сали и то е важно. Не искаме да рухнеш, така че по-леко с бензедрина, нали? КатеринаК 25.06.18 в 3:02 | |
"Yes, doctor." She tried to smile with her bloodless lips and the glitter in her eyes increased as she stared at him. "And you?" | - Да, докторе. - Тя се опита да се усмихне с безкръвните си устни и блясъкът в очите й се усили, докато се взираше в него. - А Вие? КатеринаК 25.06.18 в 3:02 | |
"I'll manage." He patted her shoulder. "You've got to get some rest, Sally. We need you too much for you to take chances." | - Ще се справя. - потупа я по рамото. - Сега иди да си починеш малко, Сали. Нуждаем се твърде много от теб за да си позволим да те загубим. КатеринаК 25.06.18 в 3:05 | |
"Yes, doctor." The title came with the ease of ingrained habit but the hunger in her eyes left no doubt as to the word she would rather have used. "It's nice of you to say that, but I can always be replaced—you can't." | - Да, докторе. - титлата бе произнесена с лекотата на изградения навик, но гладът в очите й не остави съмнение, коя е думата, която би предпочела да използва. - Мило е от Ваша страна да го кажете, но аз винаги мога да бъда заменена, Вие не можете. КатеринаК 25.06.18 в 3:27 | |
"Where could I find another trained nurse?" John shook his head. "There may be some more doctors around but you're more than just a doctor. You are a diagnostician now, and you save us an endless amount of time. No, Sally, I'd rather lose Collins or Fenshaw than you." | - Къде бих могъл да намеря обучена сестра? - Джон поклати глава. - Тук може да има още няколко доктори, но Вие сте повече от просто доктор. Сега вече сте диагностик и ни спестявате безкрайно много време. Не, Сали. По-скоро бих загубил Колинс или Феншоу, отколкото Вас. КатеринаК 25.06.18 в 3:31 | |
"You have other nurses." | - Имате други сестри. КатеринаК 25.06.18 в 3:32 | |
"I know that." He smiled at her again, shaking her gently as he gripped her shoulders. "I'm not going to flatter you, Sally, so you can stop fishing for compliments. You know how much you mean to me." | - Знам това. - той й се усмихна отново и леко я разтърси, когато хвана раменете й. - Нямам намерение да те лаская, Сали, затова спри да ме караш да ти правя комплименти. Знаеш колко много означаваш за мен. КатеринаК 25.06.18 в 3:38 | |
She flushed, a rising tide of red suffusing her sallow features and restoring for a moment something of her lost beauty. For a moment she clung to him; then, as habit and ingrained duty overcame desire, reached for the cards and began to call out names. | - Тя поруменя, надигаща се вълна червено заля бледото й лице и за момент възвърна част от погубената й красота. Притисна се за момент към него, но после навика и вкорененият дълг преодоляха желанието и тя посегна към картоните и започна да повиква имена. КатеринаК 25.06.18 в 3:46 | |
The procession to hell began. | Процесията към ада започна. КатеринаК 25.06.18 в 3:46 | |
* * * | *** КатеринаК 25.06.18 в 3:38 | |
It had begun three years before, when the soughing whine of falling missiles had painted the night with flame and mushroom clouds of smoke. It had begun when London vanished in a cloud of radioactive glory, when Liverpool and Newcastle, Glasgow and Manchester, Bristol and Portsmouth and a dozen other big cities had glowed and slumped and ran into heaps of molten slag. It had begun within the space of twelve hours in which half the population had died with merciful swiftness and it had carried over for another seven days, during which three quarters of the remainder had spewed out their lives in uncontrollable vomiting. | Бе започнало преди три години, когато свистенето на падащите ракети бе обагрило нощта с пламъци и облаци-гъби от пушек. Бе започнало, когато Лондон изчезна в облак от радиоактивен блясък, когато Ливърпул, Нюкасъл, Глазгоу, Манчестър, Бристол, Портсмут и дузина други големи градове пламнаха, сринаха се и потекоха като потоци разтопена лава. Бе започнало, когато в рамките на дванадесет часа половината от населението загина с милостива бързина и продължи през следващите седем дни, когато три четвърти от оцелелите загубиха живота си повръщайки неконтролируемо. КатеринаК 28.06.18 в 1:32 | |
But it hadn't ended there. | Но това не беше краят. КатеринаК 28.06.18 в 1:33 | +1 |
A man can lose a leg and he will live. A man can have his limbs severed, bis eyes taken out, his ears destroyed, his senses dulled and rendered useless, and still he can remain a reasoning, intelligent entity. But no nation can have the heart and guts ripped from it and hope to recover, to carry on as usual, to remain a close-knit unity. England was dead—but it was a long time dying. | Човек може да загуби крака си и да живее. Може да счупи крайниците си, да изгуби очите, ушите и сетивата си, но пак може да остане разумно и интелигентно същество. Но никоя нация не може да се надява да се възстанови, ако сърцето и същността й са изтръгнати. Да продължи да бъде сплотена както преди. Англия бе мъртва и това беше бавна смърт. КатеринаК 28.06.18 в 1:40 | |
John wished that he had died with it. | На Джон му се искаше да бе умрял с нея. КатеринаК 28.06.18 в 1:40 | |
He sat at his desk and stared at the file of maternity cases Sally had sent in from the waiting room. They were all the same, dull-eyed, indifferent, without imagination or the subtle something which would inevitably have driven them from their tiny villages into the big cities. They accepted life as it came and already most of them were ridden with superstition. Tiredly he went through the routine, knowing that he could have been an African witch doctor, masked and mumbling incantations, for all the impression he was making. | Той седеше на бюрото си и се взираше в досиетата на родилките, които Сали бе изпратила от чакалнята. Всичките бяха еднакви - с угаснали очи, безразлични, без идеи или дори полъх на нещо, което неизбежно би ги довело от малките им селища в големите градове. Те бяха приели живота, какъвто беше, а и вече повечето от тях бяха изпълнени със суеверия. Уморено той започна с обичайните прегледи, осъзнавайки, че можеше да е и африкански шаман, маскиран и мърморещ заклинания, заради цялото впечатление , което създаваше. КатеринаК 28.06.18 в 1:54 | |
Blood counts. Geiger tests. Tracer elements. Albumen reaction. Teeth and skin. Wasserman and smear. Test for diabetes, for cancer, for radiation sickness. Test for vitamin deficiency, for calcium lack, for malnutrition. He didn't have to test for intelligence. | Кръвопреливане. Гайгерови тестове. Радиоактивни елементи.Реакция на албумин. Зъби и кожа. Васерман и проби. Тест за диабет, за рак, за лъчева болест. Тест за липса на витамини, за липса на калций, за недохранване. Не трябваше да тества за интелигентност. КатеринаК 28.06.18 в 1:58 | |
"How are you feeling?" | - Как се чувстваш? КатеринаК 28.06.18 в 1:58 | +1 |
"Sick, doctor." | - Болна, докторе. КатеринаК 28.06.18 в 1:58 | |
"You'll get over that. Now this is what you must do. Drink plenty of milk, boil all water, wash frequently, eat plenty of vegetables, stay away from all radioactive areas, refrain from lifting heavy weights, don't wear tight clothing. Don't drink too much. Get plenty of rest. You understand?" | - Ще го преодолееш. Ето какво трябва да правиш - пий много мляко, преварявай водата, мий се често, яж много зеленчуци, стой далеч от радиоактивните зони, избягвай да вдигаш тежко и не носи тесни дрехи. Не пий твърде много. Почивай си. Разбираш ли? КатеринаК 28.06.18 в 2:02 | |
"Yes, doctor." | - Да, докторе. КатеринаК 28.06.18 в 2:02 | |
They didn't, of course; how could they? Drink plenty of milk—when a cow was something most of them had only heard of. Wash frequently —when there was no soap. Stay away from radioactive areas—when they didn't know the meaning of the word. Plenty of vegetables—nettles, lettuce, berries, some wizened fruit. All hard to gather. All hard to cook—and there were plenty of rusty cans still to be found—if you went into the radioactive areas. Don't drink too much—when it was their only pleasure. Rest—how? | Те не го правеха естествено, как биха могли? Да пият много мляко, когато крава беше нещо за което само са чували. Да се мият често, когато няма сапун. Да стоят далеч от радиоактивните зони, когато не разбираха значението на думата. Много зеленчуци - коприва, марули, горски плодове, малко сушени плодове. Всичките трудни за добиване. И трудни за готвене, а все още можеше да се намерят много ръждясали консерви - ако отидеш в радиоактивните зони. Не пий твърде много.. когато това беше единственото им удоволствие. Почивай.. как? КатеринаК 28.06.18 в 2:08 | |
He watched them file out, knowing that half of their expected children would carry the inheritance of their parents' gift of blindness, distorted bones, congenital disease as proved by the Wasserman and smear tests. And yet there was nothing he could do to prevent it. No doctor can cure a patient if the patient won't take the trouble to be cured. Even if he has the intent he still needs the essential drugs and medicines, and the drugs had vanished along with the thousand other needs of civilization when the alphabet bombs had drifted down from the sullen clouds. | Той попълваше картоните, знаейки че половината от децата, които очакваха, ще наследят от родителите си слепота, изкривени кости, вродени заболявания, които бяха доказани с Васерман и микроскопски тестове. Въпреки това, той не можеше да стори нищо за да ги предотврати. Никой лекар не може да излекува пациент, който не го е грижа дали ще бъде излекуван. Дори да имаше това намерение намерение, пак му трябваха основни лекарства и препарати, а лекарствата бяха изчезнали с още хиляда други облаги на цивилизацията, когато азбучните бомби се спуснаха от навъсените облаци. КатеринаК 28.06.18 в 2:20 | |
Tiredness clawed at him and he almost yielded to it, resting his head on his folded arms and closing his eyes, letting his body relax and slump against the edge of the desk. Memories came swimming to the forefront of his consciousness—white-tiled corridors and polished floors, rows of neat white beds and attentive, neat, white nurses. The gleam of sterile steel and the glare of brilliant lights. Ranked ampules of drugs, the slender perfection of hypodermics, the miracle of modern surgery. | Умората го затисна и той почти й се предаде, подпря главата си ръце и затвори очи, оставяйки тялото си да се отпусне и облегне на ръба на бюрото. Спомени изплуваха на повърхността на съзнанието му, облицовани с бели плочки коридори и излъскани подове, редици от подредени бели легла и внимателни, изрядни, бели сестри. Лъскавината на стерилната стомана и ослепителния блясък на лампите. Подредените ампули с лекарства, изящната перфектност на инжекционните разтвори, чудото на модерната хирургия. КатеринаК 28.06.18 в 2:38 | |
"John." | - Джон. КатеринаК 28.06.18 в 2:38 | |
He started, blinking and feeling the sudden pounding of his heart as he surged upwards from the desk. Collins stood before him, a steaming jug in one hand and some thick, cracked china cups in the other. | Той се стресна, премига и усети внезапно сърцебиене, когато вдигна галва от бюрото си. Колинс стоеше пред него, с димяща кана в едната ръка и някакви дебели, напукани порцеланови чаши в другата. КатеринаК 28.06.18 в 2:42 | |
"Tea?" | - Чай? КатеринаК 28.06.18 в 2:42 | +1 |
"Thanks." John rubbed his eyes and wondered if he should take another benzedrine tablet. He decided against it. The supply was getting low and he had driven himself too far as it was. He sipped at the hot brew, grimacing at the herbal tang, and felt brief regret at lost pleasures. "How is it going?" | - Благодаря. - Джон потърка очите си и се зачуди дали би трябвало да вземе още една таблетка бензедрин. Реши да не взема. Доставките намаляваха, а той беше вече стигнал твърде далеч. Отпи от горещата отвара, намръщи се на вкуса на билките и за малко изпита съжаление за изгубените удоволствия. - Как върви? КатеринаК 28.06.18 в 2:48 | |
"As usual." Collins shrugged. He was a young man, twenty years younger than John, and still had the cynical indifference of youth to the unfortunate. "I've looked at a few scratches and sewn up a few cuts; all I can do, really." He sipped at his tea. "How's the new generation?" | - Както обикновено. - Колинс вдигна рамене. Беше млад човек, двадесет години по-млад от Джон и все още притежаваше циничното безразличие на младостта към нещастието. - Прегледах няколко драскотини и заших няколко порязвания. Всичко, което мога да направя всъщност. - отпи от чая си. - Как е новото поколение? КатеринаК 28.06.18 в 2:51 | |
"They'll arrive." John tried not to show his irritation at the other's levity. "If you've cleared your cases how about starting on the chronics?" | - Задава се. - Джон се опита да не показва раздразнението си от лекомислието му. - Ако си приключил със случаите си, защо не започнеш с хроничните? КатеринаК 28.06.18 в 2:54 | |
"Why?" Collins stared directly at the elder man. "What good will it do?" | - Защо? - Колинс се втренчи в по-възрастния мъж. - Какво ще помогне това? КатеринаК 28.06.18 в 2:59 | |
"It will relieve me and Fenshaw for one thing. I won't mention common humanity. If you haven't heard of it yet it's a bit late in the day to start." | - Например ще освободи мен и Феншоу. Няма да споменавам за обикновената човещина. Ако не си чувал за нея досега, е малко късно вече. КатеринаК 28.06.18 в 3:01 | |
"I'm a realist, John. What possible good can we do to a man dying of radiation sickness? The only real mercy we can give him is the easy way out. The same applies to most of the other chronics out there. They are just wasting our time." | - Аз съм реалист, Джон. Какво сме способни да направим за да помогнем на човек с лъчева болест? Единствената милост, която можем да му окажем е да му дадем лесен изход. Същото важи и за останалите хронични. Те просто ни губят времето. КатеринаК 28.06.18 в 3:06 | |
"I see." John stared down into his cup, not seeing the dark brown, almost transparent liquid it contained. "Carl?" | - Разбирам. - Джон взря надолу в чашата си без да вижда тъмнокафявата, почти прозрачна течност, която беше в нея. - Карл? КатеринаК 28.06.18 в 3:07 | |
"Why do you insist on ascribing everything I say to the influence of Carl?" Collins set down his cup with exaggerated care. "I can think for myself, John. That I happen to believe that Carl is right in a lot of what he says is merely coincidence." | - Защо настояваш да припишеш всичко, което казвам на влиянието на Карл? - Колинс постави чашата си прекалено грижливо.- Мога да мисля самостоятелно, Джон. Това, че вярвам, че Карл е прав в много от онова, което казва е просто съвпадение. КатеринаК 28.06.18 в 3:10 | |
"Is it?" | - Така ли? КатеринаК 28.06.18 в 3:11 | +1 |
"Yes." | - Да. КатеринаК 28.06.18 в 3:11 | |
"You are a doctor, Collins," said John quietly. "As such you took a certain oath. Must I remind you of it? Must I bring to your notice that bit about 'comfort to the dying'? A doctor isn't just a mechanic, Collins; he has a greater duty towards humanity than to repair their bodies—if they are repairable. Those people out there look towards us for help. Some of them have waited two or more days just to get to see us, some of them have traveled a long way. Are you asking me to turn them away? Is that the kind of man you think I am?" | - Ти си лекар, Колинс. - каза тихо Джон. - Като такъв си дал определена клетва. Трябва ли да ти напомням за нея? Трябва ли да ти обръщам внимание на частта за "комфорта на умиращия"? Лекарят не е просто механик, Колинс, дългът му към човечеството е по-голям от това да поправя телата.. ако те могат да се поправят. Тези хора отвън са се обърнали към нас за помощ. Някои от тях са чакали два и повече дни за да ги прегледаме, някои от тях са изминали дълъг път. Искаш ли от мен да ги отхвърля? За такъв човек ли ме мислиш? КатеринаК 28.06.18 в 3:19 | |
"I didn't say that." | - Не съм казал това. КатеринаК 28.06.18 в 3:19 | +1 |
"You inferred it. You think that I'm soft, weak; in fact you think that I'm a fool. You have thought so ever since I refused to fall in with your plan to make all patients bring us food and material before they could expect treatment. Mercy isn't for sale, Collins. I told you that then, and I tell it to you now. Mercy is something you give away—or it isn't mercy." | - Намекна го. Мислиш че съм мек, слаб.. в действителност ме смяташ за глупак. Мислиш така откакто отказах да се съглася с плана ти, да искаме от пациентите да ни носят храна и материали ако желаят да ги лекуваме. Милосърдието не е за продан, Колинс. Казах ти тогава, казвам ти и сега. Милосърдието е нещо, което се подарява.. или не е милосърдие. КатеринаК 28.06.18 в 3:25 |