| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"Mercy has nothing to do with it." | - Милосърдието няма нищо общо. КатеринаК 28.06.18 в 3:25 | |
"Mercy has everything to do with it. That is why we elected to become doctors—not for the fat fees we could expect from the job, but because we wanted to do something to help our fellow men. If you thought differently about it in the old days, then you shouldn't be what you are. A doctor is a man of mercy, Collins, not a highwayman with a gun." | - Точно за милосърдие става дума. Заради това сме избрали да станем лекари, не заради дебелите хонорари, които бихме могли да очакваме от работата си, а защото сме искали да направим нещо с което да помогнем на ближните си. Ако тогава си мислел другояче, не е трябвало да ставаш лекар. Лекарят е милосърден човек, не магистрален разбойник с пистолет. КатеринаК 28.06.18 в 3:32 | |
"I don't have to listen to this." Collins stepped back from the desk, his thin features flushing with anger. "You're living in the past, John, and you won't admit it. How can we cure those wrecks out there? We've no penicillin, no sulfa drugs, no irradiation lamps, no special equipment. More important of all we've no beds or staff, no nurses, nothing to take away what they are or to help them in any way. All we can do is to kill them—or let them linger in agony for the remainder of their lives. Is that being stupid? I say that it makes good sense." | - Не съм длъжен да слушам това. - Колинс се отдалечи от бюрото със зачервено от гняв лице. - Ти живееш в миналото, Джон и не искаш да го признаеш. Как бихме могли да излекуваме онези развалини отвън? Нямаме пеницилин, нямаме сулфонамиди, нямаме облъчващи лампи, нямаме специално оборудване. И най-важното от всичко - нямаме легла и персонал, нямаме сестри, нищо, което да ги излекува или да им помогне по някакъв начин. Всичко, коетото можем да направим е да ги убием, или да ги оставим да агонизират до края на дните си. Това ли е глупаво? Бих казал, че е доста разумно. КатеринаК 31.07.18 в 2:43 | |
"And so does Carl?" | - И Карл казва същото, нали? КатеринаК 31.07.18 в 2:43 | |
"Leave Carl out of this." | - Не замесвай Карл в това. КатеринаК 31.07.18 в 2:44 | |
"Carl won't stay out." For the first time since the young man had entered the room John felt the surging warmth of anger. "Carl is a would-be despot, a dictator, an idealist if you like, but dangerous all the same. This is my hospital, Collins. Remember that. I made it what it is, settled here, cleared out the rooms and searched around for the few drugs and instruments we have. You weren't here then. You don't know what we had to do, Sally and I, to get this place going. It's mine, and while I'm here you'll do as I say. No one, remember that, no one will come here for help to be turned away. This is the General Mercy Hospital, not the local bargain counter, and if you don't like it you know what you can do." | - Карл сам ще се замеси. - за пръв път откакто младият мъж бе влязъл в стаята Джон усети в него да се надига гняв. - Карл е един бъдещ деспот, диктатор, идеалист ако предпочиташ, но въпреки това опасен. Това е моята болница, Колинс. Запомни това. Аз я направих това, което е, установих се тук, подготвих стаите и намерих малкото лекарства и инструментис които разполагаме. Тогава теб те нямаше. Не знаеш какво ни струваше, на мен и на Сали да накараме това място да заработи. Мое е и докато съм тук, ще правиш това, което казвам. Никой, запомни това, никой който е потърсил помощ тук няма да бъде отпратен. Това е болница Дженерал мърси, не местната бакалия и ако не ти харесва, знаеш какво да направиш. КатеринаК 31.07.18 в 2:57 | |
"Maybe I will." | - Може и да го направя. КатеринаК 31.07.18 в 2:57 | |
"You're not threatening me, Collins. A bad doctor is worse than no doctor at all. Go if you like, but while you remain here you'll obey my orders." | - Не се чувствам заплашен Колинс. Лош лекар е по-лошо от никакъв лекар. Заминавай ако искаш, но докато си тук, ще изпълняваш нарежданията ми. КатеринаК 31.07.18 в 3:01 | |
For a moment they stared at each other, the older man, his face sagging with fatigue, his body slumped with weariness, and yet with his eyes bright with the inner fires of his conviction. Collins stared back, hard, brash, certain that he was right, almost contemptuous of the other man's idealism, and yet, as they stared at each other, it was the younger man who admitted defeat. | -За момент те се взряха един в друг - по-стария мъж с отпуснато от умора лице, тяло прегърбено от изтощение, но в ясните му очи горяха пламъците на убеждението. Колинс се взираше също - твърд, безочлив, убеден в правотата си, почти презрителен към идеализма на другия мъж и все пак докато се взираха един в друг, младият беше този, който си призна поражението. КатеринаК 31.07.18 в 3:07 | |
"Sorry, John. I suppose that I'm just too tired to think straight." | - Извинявай, Джон. Изглежда съм твърде уморен за да мисля трезво. КатеринаК 31.07.18 в 3:08 | |
"Forget it." With victory came lassitude and a craving for peace and quiet away from the clash of wills and the storms of emotion. "We're all overworked, but things may get better soon. When the midwives are trained and the visiting nurses established we should be able to take things a little easier. Anyway, I want to get started on the medical school as soon as possible; the quicker we train some new blood the happier I will be." | - Забрави за това. - с победата дойде изтощението и копнежът мир и тишина, далеч от сблъсъка на волите и бурята на емоциите. - Всички сме преуморени, но нещата може скоро да се подобрят. Щом акушерките се обучат и приходящите сестри се установят, би трябвало да можем да облекчим положението. Във всеки случай искам да започна с медицинското училища възможно най-скоро, колкото по-бързо обучим нови кадри, толкова по-доволен ще съм аз. КатеринаК 12.08.18 в 4:51 | |
"What about them?" Collins jerked his thumb towards the waiting room. "You think that they will get less?" | - А тези та,? - Колинс посочи с пръст към чакалнята. - Мислиш ли че ще намалеят? КатеринаК 12.08.18 в 4:52 | |
"We must tell them the truth. We're only wasting their time and arousing false hopes by offering something to them we can't accomplish." John flushed as he saw the expression in the other's eyes. "I, too, can be a realist, Collins, but there is a big difference between handing a man a gun and telling him to shoot himself, and helping him to accept the inevitable with kindness and understanding. We can tell them the truth, but we needn't be sadistic about it." | - Трябва да им кажем истината.Само им губим времето и събуждаме лъжливи надежди, като им предлагаме нещо, което не можем да изпълним. - Джон се изчерви, като видя изражението в очите на колегата си. - Аз също мога да бъда реалист Колинс, но има голяма разлика между това да дадеш на един човек пистолет и да му кажеш да се гръмне и това а му помогнеш да приеме неизбежното с доброта и разбиране. Можем да им кажем истината, но няма нужда да сме жестоки. КатеринаК 12.08.18 в 4:58 | |
"We should have a priest," said Collins cynically. "They used to be pretty good at that sort of thing." | - Би трябвало да имаме свещеник. - каза Колинс цинично. - те са били доста добри в тази област. КатеринаК 12.08.18 в 4:59 | |
"Yes," agreed John shortly. He reached for the bell wire. "Let's get back to work." | - Да, - съгласи се меко Джон. Посегна към въжето на звънеца. - Да се връщаме на работа. КатеринаК 12.08.18 в 5:00 | |
* * * | * * * КатеринаК 12.08.18 в 5:00 | |
The first man was a victim of his own ignorance. He was dying and didn't know why, but John could tell that he had blandly disregarded the overall command never to enter a contaminated area. He shook his head as he finished the tests. | Първият мъж беше жертва на собственото си невежество. Умираше и не знаеше защо, но Джон се досещаше че небрежно е игнорирал повсеместната заповед да не се влиза в заразената област. Поклати глава, когато свърши с изследванията. КатеринаК 12.08.18 в 5:03 | |
"Can you cure me, doctor?" The man leaned forward with pathetic faith in the power of the man in charge. "I feel sick and can't work as hard as I did." | - Можеш ли да ме излекуваш, докторе? - мъжът се приближи с трогателна вяра в силата на човека с престилката. - Лошо ми е и не мога да работя толкова, колкото преди. КатеринаК 12.08.18 в 5:06 | |
"I'm sorry." John hesitated at the naked panic in the man's eyes. "You'll have to take things very quietly from now on. Rest as much as you can, sleep all you want to, eat plenty of good food and get out in the sun." He reached for the bell wire. | - Съжалявам. - Джон се поколеба от откровената паника в очите на мъжа. - Трябва отсега нататък да я караш по-полека. Почивай си когато можеш, спи колкото искаш , яж много качествена храна и излизай на слънце. - той посегна към въжето на звънеца. КатеринаК 12.08.18 в 5:09 | |
"Aren't you going to give me something?" | - Няма ли да ми дадете нещо? КатеринаК 12.08.18 в 5:09 | |
"Nothing I can give you will do any good. Rest and food are all that can help you. I'm sorry." | - Нищо, което мога да ти дам няма ти свърши работа. Почивка и храна са всичко, което може да ти помогне. Съжалявам. КатеринаК 12.08.18 в 5:10 | |
"But..." | - Но... КатеринаК 12.08.18 в 5:10 | |
"I'm sorry." | - Съжалявам. КатеринаК 12.08.18 в 5:10 | |
It hurt to see him go. It hurt not to be able to give the lying words of comfort, the useless injections, the bottle of colored water. Nothing could prevent the man's death, but now, devoid of the trappings of faith, he would die cursing the "doctors" who had refused to help him. Slowly John pulled the bell and signaled for the next patient. | Заболя го като видя мъжа да си тръгва. Заболя го, че не е в състояние да го успокои с лъжливи думи, с безполезни инжекции, с бутилка оцветена вода. Нищо не можеше да предотврати смъртта на мъжа, но сега той лишен от илюзиите на вярата, ще проклина "лекарите", които са отказали да му помогнат. Бавно Джон дръпна звънеца за да повика следващият пациент. КатеринаК 12.08.18 в 6:23 | |
A mother entered with a bundle in her arms. It wasn't a baby she carried, but a ten-year-old boy, lank haired, loose mouthed, dangling limbed. Not an idiot; that would have been kinder; an idiot would have been taken care of in the old days and would have died as the rest had died. Her son was a spastic, one of those unfortunates who, while mentally sound, had such poor control of their bodies as to be a constant burden on those around them. | Една майка влезе с вързоп на ръце, но не носеше бебе, а десет годишно момче с рядка коса, зяпнала уста и поклащащи се крайници. Не беше слабоумен, това щеше да е по-милостиво, за слабоумния в миналото щяха да се погрижат и щеше да е мъртъв заедно с останалите. Синът й беше парализиран, един от онези нещастници, които ментално бяха здрави, но трудноподвижни и бяха зависими от околните. КатеринаК 6.10.18 в 1:03 | |
There was nothing John could do. | Джон нямаше какво да направи. КатеринаК 12.08.18 в 6:24 | |
The drugs hadn't been invented to cure the condition. The schools to train spastics had vanished with their staffs and all he could do was to sympathize with the mother and express his regret. She left, carrying her cross, her eyes bitter with frustrated hope. | Нямаше лекарства, които да излекуват това състояние. Специализираните училища бяха изчезнали заедно с персонала им и всичко, което можеше да направи е да съчувства на майката и да изкаже съжалението си. Тя излезе носейки кръста си, а очите й бяха пълни с горчиво разочарование. КатеринаК 6.10.18 в 1:07 | |
An old man was next, twisted and crippled with arthritis, ill-tempered through pain and hunger, truculent as he compared present conditions with his memories of snug, warm hospitals with their attentive nurses, sympathetic doctors, and the endless treatments which had made his illness a thing to while away the lengthening hours. | Ред беше на възрастен мъж, изкривен и осакатен от артрита, изнервен от болка и глад, който свадливо сравняваше настоящите условия със спомените си за уютни, топли болници с техните внимателни сестри и отзивчиви лекари и за безкрайните лечения, които правеха болестта му нещо с което да си запълва времето. КатеринаК 17.03.21 в 23:38 | +1 |
Then came a man with jaundice, a woman with varicose veins like swollen purple plums on her legs, a child with mastoid, another with rickets, a third with pus-filled oozing eyes. A boy with a humped back and swollen throat, a man with diabetes, a woman with cancer of the breast, another with a dropped womb, a third with fatty heart. Two men with radiation sores and one with gangrene of the arm. A girl with milky white cataracts in her eyes and another with puerperal fever. A family suffering from tuberculosis, then a man with acute appendicitis... | Последваха го мъж с жълтеница, жена с разширени вени издуващи се като лилави сливи по краката й, дете с мастоидит, друго с рахит, трето с гноясали сълзящи очи. Момче с гърбица и подута шия, мъж с диабет, жена с рак на гърдата, друга със смъкната матка, трета със затлъстяло сърце. Двама мъже с радиационни рани и един с гангрена на ръката. Момиче с млечнобели катаракти на очите и друго с родилна треска. Семейство болни от туберкулоза, последвани от мъж с възпален апендикс. КатеринаК 17.03.21 в 23:52 | +1 |
John could do something about the jaundice, nothing about the varicose veins because the woman refused to allow an operation. He booked the mastoid for the theater, told the mother of the boy with rickets to give him plenty of milk and green vegetables, shook his head over the ruined eyes. Nothing for the glandular trouble; the diabetes—there was no insulin; the cancer—too far gone for operation; the fatty heart. Nothing for the radiation sores, but amputation for the gangrene. Operation for the cataracts; no drugs for the fever; nothing for the tuberculosis. The man with appendicitis... | Джон можеше да направи нещо за жълтеницата, нищо за разширените вени, защото жената отказа операция. За мастоидита запази час за операционната зала, на майката на момчето с рахита каза да му дава много мляко и зелени зеленчуци, а за увредените очи поклати глава. Нищо за вродените заболявания, за диабета - нямаше инсулин, ракът беше твърде напреднал за операция, както и затлъстялото сърце. Нищо за радиационните рани, но ампутация за гангрената, Операция на катарактите, нямаше медикаменти за треската, нищо за туберкулозата. Мъжът с апендикса... КатеринаК 18.03.21 в 1:10 | +1 |
The hospital wasn't geared for emergency operations. | Болницата не беше оборудвана за спешни операции. КатеринаК 17.03.21 в 23:57 | +1 |
John felt sick as he stared down at the limp figure on the improvised operating table. The operation was such a simple thing—with the correct equipment and staff. The anesthetic, the incision, the sutures and clamps, the scalpels, the forceps, the swabs, the brilliant lights and attentive nurses. Then the removal of the inflamed organ, the cleansing, the tying, sewing and final dressing. A. few hours' work, less than that, followed by ten days hospitalization. As simple as having a tooth removed, as blowing a nose, as trimming an inconvenient toenail. | Стомахът на Джон се присви докато се взираше в отпусната фигура върху импровизираната операционна маса. Операцията беше изключително проста, стига да разполагаше с правилното оборудване и екип. Анестетикът, разрезът, конците и скобите, скалпелите, форцепсите, тампоните, блестящите светлини и бдителните медицински сестри. След това отстраняването на възпаления орган, прочистване, завързване, шиене и финална превръзка. Работа за по-малко от няколко часа, последвана от десетдневна хоспитализация. Проста като ваденето на зъб, издухването на нос или подрязването на врастнал нокът. КатеринаК 18.03.21 в 0:09 | |
But the man was dead. | Но мъжът беше мъртъв. КатеринаК 18.03.21 в 0:09 | |
Lack had killed him. Lack of staff, of drugs, of equipment and time. Mostly lack of time, caused solely by the crowded waiting room, the sheer necessity of taking each in their turn, the time wasted on seeing patients who hadn't a hope in hell of direct benefit—and because of that a man had died. | Недостигът го бе убил. Недостиг на персонал, на лекарства, на оборудване и време. Най-вече недостиг на време причинен единствено от претъпканата чакалня, от абсолютната необходимост всеки един да бъде приет, времето пропиляно да се преглеждат пациенти с безнадеждни случаи. Заради това мъжа бе починал. КатеринаК 18.03.21 в 1:19 | |
A young man, a farmer, one who had grown up on the land and who, by his skill and experience, could have grown the food essential to the community. Dead so that others could receive the psychological benefit of telling their troubles to a doctor. | Млад мъж, фермер, израснал на нивите, който чрез своите умения и опит би могъл да отгледа храната, необходима за общността. Мъртъв, за да могат други да получат психологическото успокоение, че са споделили проблема си с лекар. КатеринаК 18.03.21 в 1:24 | |
John slowly peeled off the rubber gloves, patched now and worn, slipped off the mask, futile pandering to almost forgotten Gods of hygiene and, hanging his gown on a peg, turned towards the door. | Джон бавно свали гумените ръкавици, закърпени и износени, смъкна маската, нищожна почит към почти забравените богове на хигиената, овеси престилката си на закачалката и се обърна към вратата. КатеринаК 18.03.21 в 1:34 | |
He didn't want to meet the accusation in Collins's eyes. | Не искаше да види обвинението в очите на Колинс. КатеринаК 18.03.21 в 1:36 | |
Chapter Two | Втора глава КатеринаК 18.03.21 в 1:36 | |
Carl Hammond stood on the brow of a low hill and stared through field glasses at a thin line of cyclists moving slowly along an overgrown road. He was tall, with close-cropped dark hair, broad shouldered and thick-limbed. Arrogance rested on his heavy features and his mouth, thin and cruel, betrayed his driving ambition. There was nothing soft about Carl, nothing gentle. He was a realist and, during the past three years, had lived more than all his previous thirty. He lowered the glasses as the last of the cyclists vanished around a bend in the road. | Карл Хамънд стоеше на ръба на нисък хълм и се взираше през военен бинокъл в малобройна колона колоездачи, движещи се бавно по обраслия път. Карл беше висок, с късо подстригана тъмна коса, широки рамене и яки крайници. Арогантност беше изписана по сериозното му лице, а устата му тънка и жестока, издаваше амбицията която го водеше. В Карл нямаше нищо меко, нищо нежно. Той беше реалист и през последните три години беше живял повече от всичките си предишни тридесет. Той свали бинокъла, когато последният от колоездачите изчезна зад завоя на пътя. КатеринаК 18.03.21 в 1:48 | |
"Right, Janson. Send off the other column." | - Добре, Янсън. Изпрати другата колона КатеринаК 18.03.21 в 1:49 | |
His sergeant, a short, stocky, scar-faced man, saluted, yelled harsh orders to a waiting knot of men, then turned back to Carl. | Сержантът му, нисък, набит мъж с белязано лице, козирува, изрева дрезгаво заповеди към чакаща група мъже и се обърна към Карл. КатеринаК 18.03.21 в 1:52 | |
"You expect trouble, sir?" | - Очаквате проблеми ли, сър? КатеринаК 18.03.21 в 1:52 | |
"No. If our intelligence is correct they'll be glad to see us, but I don't believe in taking any chances." Carl stared briefly through his binoculars. "This is about as far north as we can go, isn't it?" | - Не. Ако разузнаването ни е право, те ще се радват да ни видят, но не искам да поемам никакви рискове. КатеринаК 18.03.21 в 1:56 | |
"Yes, sir. The radiation is dangerous further on." | - Да, сър. Радиацията е опасна по-нататък. КатеринаК 18.03.21 в 1:57 | |
The sergeant hesitated. "Sir?" | Сержантът се поколеба. КатеринаК 18.03.21 в 1:57 | |
"What is it?" | - Какво има? КатеринаК 18.03.21 в 1:57 | |
"May I tell the men that we're returning to Base after this operation? They're getting a little restless. We've been out a month now and they don't like getting too close to the contaminated areas." | - Мога ли да кажа на мъжете, че се връщаме в Базата след тази операция? Стават малко неспокойни. Вече месец сме навън и те не обичат да се доближават твърде много до замърсените райони. КатеринаК 18.03.21 в 1:59 | |
"I don't blame them." Carl slipped the field glasses into a leather case, closed it, and slung it behind him, then stood, his hand resting on the butt of the machine pistol at his side. "They've worked well and deserve a rest. You can tell them that we'll be heading back as soon as we've swept this area." | - Не ги обвинявам. Карл пъхна бинокъла в кожен калъф, затвори го и преметна зад себе си, после се изправи, ръката му почиваше върху приклада на машинния пистолет на хълбока му. - Те са работили добре и заслужават почивка. Можеш да им кажеш, че ще се отправим обратно, веднага щом прочистим този район. КатеринаК 18.03.21 в 2:10 | |
"Yes, sir. Thank you, sir." | - Да, сър. Благодаря, сър. КатеринаК 18.03.21 в 2:10 | |
Carl smiled at the gratitude in the sergeant's voice then frowned as he winced. "What's the matter?" | Карл се усмихна на благодарността в гласът на сержанта, после се намръщи, когато той трепна. КатеринаК 18.03.21 в 2:11 |