Decision / Решение: Decision

Английски оригинал Перевод на български

"He's got a lot of influence. Most of the people are only too willing to obey him."

#251

- Той има голямо влияние. Повечето хора са доста склонни да му се подчиняват.

КатеринаК 23.05.23 в 2:58

"Sure they are. They'd be only too willing to follow anyone who did their thinking for them. It was cretins like that which ruined the world." He burped and reached for the bottle. "One day I'll settle Carl for good."

#252

- Разбира се, че са. Те биха били твърде склонни да следват всеки, който мисли вместо тях. Точно като този кретени съсипаха света. - Той се оригна и посегна към бутилката. - Един ден ще укротя Карл завинаги.

КатеринаК 23.05.23 в 3:02

"How? He's armed, and so are his men."

#253

- Как? Той е въоръжен, както и хората му.

КатеринаК 23.05.23 в 3:04

"And a gun is power, eh? Is that it?" Fenshaw snorted. "Well, I've got power, too." He fumbled in a drawer and grinned as he found what he was looking for. "See? Nice and bright and shiny. Loaded in all six." He sobered as he stared at the revolver. "I don't suppose that I'll ever need the other five."

#254

- А оръжието е сила, а? Така ли? - Феншоу изсумтя. - Е, и аз имам сила. Той бръкна в едно чекмедже и се ухили, когато намери това, което търсеше. - Виждаш ли? Хубав, светъл и лъскав. Зареден и в шестте гнезда. - Той изтрезня, докато гледаше револвера. — Не мисля, че ще ми потрябват останалите пет.

КатеринаК 23.05.23 в 3:08

"Please, doctor. Put that thing away."

#255

- Моля, докторе. Махнете това нещо.

КатеринаК 23.05.23 в 3:08

"Yes." He dropped the pistol back into the drawer. "Handling guns can be dangerous. They make a man think that he's a God, with the power of life and death. Nasty things, guns, but they have their uses." He looked at the woman. "Well? Do you want me to examine you or not?"

#256

- Да. — Той пусна револвера обратно в чекмеджето. — Боравенето с оръжия може да бъде опасно. Те карат човек да мисли, че е Бог, с власт над живота и смъртта. Гадни неща, оръжия, но те си имат своето приложение. Той погледна жената. Е? Искаш ли да те прегледам или не?

КатеринаК 23.05.23 в 3:10

"Just tell Doctor Gibson that you examined me. He may worry about it unless he knows that it has been done."

#257

- Просто кажете на доктор Гибсън, че сте ме прегледал. Може да се притесни, ако знае, че не сте.

КатеринаК 23.05.23 в 3:11

"So that's it. Who do you think you're kidding, Sally? I may be hitting the bottle lately, but I'm still a doctor and I can tell when a person is ill. You're ill both mentally and physically. Why don't you want John to know?"

#258

- Така значи. С кого си мислиш, че се шегуваш, Сали? Напоследък може и да наблягам повече на бутилката, но все пак съм лекар и мога да разбера когато някой е болен. Ти си болна ментално и физически. Защо не искаш Джон да знае?

КатеринаК 23.05.23 в 3:14

"Please." She made as if to rise, then winced as he caught her hands. "Don't! You're hurting me!"

#259

- Моля те. - Тя понечи да стане и се изви, когато той я хвана за ръцете. - Недей! Боли ме!

КатеринаК 23.05.23 в 3:19

"Then sit down and listen, this nonsense has gone far enough." He waited until she was seated. "First, the mental trouble. What happened, Sally? Did you sneak off together and wake up in your love-nest with the world in flames and his wife a roasted corpse? Was that it?" He nodded as he stared at her. "I thought so. But you can't wash out the guilt that way, Sally. So what, if his wife did die while you were having fun? Is that bad? If he'd been with her he would have died, too."

#260

- Тогава сядай долу и слушай, тази глупост стигна твърде далеч. - Той изчака тя да седне. - Първо, психическите проблеми. Какво се случи, Сали? Измъкнахте се заедно и се събудихте с любовното ви гнездо в пламъци, а съпругата му превърната в овъглен труп. Това ли беше? - той кимна гледайки я. - Така мисля. Но не може да измиваш вината по този начин, Сали. Какво от това, че жена му е умряла, докато сте се забавлявали. Това лошо ли е? Ако той беше с нея, щеше също да е мъртъв.

КатеринаК 23.05.23 в 3:21

"Don't!" she pleaded. "It was like a judgment."

#261

- Недей! - примоли се тя. - То беше като възмездие.

КатеринаК 23.05.23 в 3:29

"Religious?" Fenshaw shrugged. "That would make it worse, but Sally, that's all over now. And what about John? Don't you owe him something, too? Damn it, girl, the man needs you. Why don't you give in? Can't you see that he's in love with you?" Fenshaw gestured towards the couch. "Take off your things and let's have a look at you."

#262

- Вярваща ли си? - Феншоу сви рамене. - Това влошава положението, но Сали, вече всичко свърши. Ами Джон? Не му ли дължиш нещо и ти? По дяволите, момиче, човекът има нужда от теб. Защо не отстъпиш? Не виждаш ли, че е влюбен в теб? - Феншоу посочи към кушетката. - Съблечи се и нека да те прегледам.

КатеринаК 23.05.23 в 3:34

* * *

#263

* * *

КатеринаК 23.05.23 в 3:34

She had guessed the verdict. Twenty years in a hospital had made her too familiar with most bodily complaints and she had long ago diagnosed her own symptoms. But even then it was a shock to discover the truth. Fenshaw had been thorough. He had probed and tested, checked and double checked, using all his skill to replace the equipment which would have made the examination easy, and when he was finished neither of them had any doubt.

#264

Беше се досещала за резултата. Двадесет години в болница я бяха направили добре запозната с повечето телесни оплаквания и отдавна бе диагностицирала собствените си симптоми. Но дори и така беше шок да разбере истината. Феншоу беше изчерпателен. Беше изследвал и тествал, проверявал и проверявал отново, използвайки цялото си умение, сменяйки оборудването, което би направило прегледа лесен, и когато приключи и в двамата не бе останала капка съмнение.

КатеринаК 23.05.23 в 3:41

"It's bad, Sally." Fenshaw stared into a corner as she dressed and, from the tone of his voice, she could tell that he was shaken. "My guess is a malignant tumor in the ovary. If I had an X-ray I'd be certain but, even as it is, I'd stake my fife on it."

#265

- Лошо е, Сали. - Феншоу гледаше в ъгъла, докато тя се обличаше, и по тона на гласа му разбра, че е потресен. - Моето предположение е злокачествен тумор на яйчника. Ако имах рентгенова снимка, щях да съм сигурен, но дори и така, залагам живота си, че е вярно.

КатеринаК 23.05.23 в 3:44

"Yes." She fastened the last button and stepped towards him. "I thought it was that."

#266

- Да. - тя закопча последното копче и пристъпи към него. - Мислех, че е това.

КатеринаК 23.05.23 в 3:45

"You knew?" He stared at her, then, obeying some wild instinct to escape, snatched up the bottle and gulped at the spirit. "John?"

#267

- Знаела си? - той се втренчи в нея, после подчинявайки се на някакъв див инстинкт за спасение, сграбчи бутилката и отпи от алкохола. - Джон?

КатеринаК 23.05.23 в 3:48

"He doesn't know, doesn't even guess. That is why I wouldn't let him examine me."

#268

- Той не знае, дори не предполага. Затова не бих му разрешила да ме преглежда.

КатеринаК 23.05.23 в 3:49

"But why not? Damn it, Sally, we can operate, save your life. Why didn't you report sick before this?"

#269

- А защо не? По дяволите, Сали, можем да те оперираме, да ти спасим живота. Защо досега не си казала, че си болна?

КатеринаК 23.05.23 в 3:50

"We were too busy, there was too much to do and not enough time to do it in." She flushed beneath his stare. "Don't look at me like that."

#270

- Бяхме твърде заети, имаше твърде много за вършене и нямаше достатъчно време за това. - Тя се изчерви под погледа му. - Не ме гледай така.

КатеринаК 23.05.23 в 3:51

"You must have been damned attractive three years ago," he said slowly. "John, too, is still a handsome fellow. Why did you let that thing inside you eat away your vitality? Don't you realize that you've wasted the past three years of your lives?"

#271

- Трябва да си била дяволски привлекателна преди три години — каза той бавно. — Джон също все още е хубавец. Защо позволи на това нещо в теб да изпие жизнеността ти? Не осъзнаваш ли, че сте пропилели последните три години от живота си?"

КатеринаК 23.05.23 в 3:54

"It doesn't matter."

#272

- Няма значение.

КатеринаК 23.05.23 в 3:55

"But why didn't you speak before? Why? You're a nurse, Sally, not a stupid girl afraid of an operation which would save your life." Irritably he began to pace the floor. "Why? Why?" Abruptly he stopped and pointed an accusing finger at her. "Now I know! You both got a dose of radiation poisoning, didn't you? You couldn't help getting it—most of us did, and if I know you and John, both of you would do what you could to help. Did you?"

#273

- Но защо не каза по-рано? Защо? Ти си медицинска сестра, Сали, а не глупаво момиче, страхуващо се от операция, която би му спасила живота.- Раздразнен той започна да се крачи по пода. - Защо? Защо?" Внезапно той спря и я посочи обвинително с пръст. - Сега знам! И двамата сте получили доза радиационно отравяне, нали? Няма как да не сте я получили – повечето от нас също и доколкото познавам теб и Джон, и двамата бихте направили каквото можете, за да помогнете . Нали така?

КатеринаК 23.05.23 в 4:01

"Yes, but we got over it."

#274

— Да, но го преодоляхме.

КатеринаК 23.05.23 в 4:02

"You think you did. That growth must have been triggered off by the radiations." He snorted with impatience. "A judgment! Of course! You accepted the tumor as a judgment and you've been hugging the knowledge to yourself, reveling in your pain and the thought of your approaching death as punishment and payment for your sin. Sin! What's so sinful about two people being in love? You fool, Sally! You stupid fool!"

#275

- Ти си мислиш, че си. Растежът на тумора, трябва да е бил предизвикан от радиацията. - той изсумтя раздразнено. - Възмездие! Разбира се! Ти си приела тумора като възмездие и си кътала в себе си информацията за него, наслаждавайки се на болката си и мисълта за приближаващата ти смърт като наказание и плащане за греха ти. Грях! Какво греховно има в това да се обичат двама души? Ти си глупачка Сали! Кръгла глупачка!

КатеринаК 23.05.23 в 4:13

"It's not that," she protested. "At first there couldn't possibly be an operation. We didn't have the equipment or anything, and then... Then it didn't seem to matter. John was so busy... I..."

#276

- Не е това - възрази тя. - Първоначално не беше възможно да има операция. Нямахме нито оборудване, нито нищо, а после... После сякаш нямаше значение. Джон беше толкова зает... аз...

КатеринаК 23.05.23 в 4:15

"Have a drink." Fenshaw thrust the mug beneath her nose and passed her his handkerchief. "Wipe those eyes and act your age. Damn it, Sally, I haven't seen a woman cry like that for years. So you didn't care about dying because you thought John blamed you for his not being with his wife when she died. Rubbish! I'll bet he's been eating his heart out waiting for a sign from you! Men don't miss what they don't want, Sally, not when they've got what they really need."

#277

— Пийни нещо. - Феншоу бутна чашата под носа й и й подаде носната си кърпичка. - Избърши тези очи и се дръж като голям човек. По дяволите, Сали, не съм виждал жена да плаче така от години. Значи не те е грижа да умреш, защото си мислила, че Джон те обвинява, че не е бил с жена си, когато е умряла. Глупости! Обзалагам се, сърцето му се е разкъсвало в очакване на знак от теб! На мъжете не им липсва това, което не искат, Сали, не и когато имат това, от което наистина се нуждаят.

КатеринаК 23.05.23 в 4:22

"You think so, Sam?"

#278

- Така ли мислиш, Сам?

КатеринаК 23.05.23 в 4:32

"I know so. Now swallow that muck and pull yourself together. We've got to do something about this."

#279

- Сигурен съм. Сега преглътни тази гадост и се вземи в ръце. Трябва да направим нещо по въпроса.

КатеринаК 23.05.23 в 4:34

"No."

#280

- Не.

КатеринаК 23.05.23 в 4:34

"What do you mean, 'no'? Are you going to act silly again?"

#281

- Какво имаш предвид с това "не"? Пак ли ще се държиш глупаво?

КатеринаК 23.05.23 в 4:35

"It's not that." She smiled as she wiped her eyes. "Leave it for a little while. John has enough to worry about with Carl and Collins acting the way they are. Don't let us give him something more to worry about."

#282

- Не е това. - Тя се усмихна, докато бършеше очите си. - Да изчакаме малко. Джон има достатъчно грижи заради Карл и Колинс и тяхното поведение. Нека да му спестим още едно притеснение.

КатеринаК 23.05.23 в 4:38

"You haven't got long, Sally," said Fenshaw seriously. "The quicker we operate the better chance we have of curing you. Delay will only make matters worse; you've almost waited too long as it is."

#283

— Нямаш много време, Сали — каза Феншоу сериозно. - Колкото по-бързо оперираме, толкова по-голям е шансът да те излекуваме. Забавянето само ще влоши нещата; а ти вече си чакала твърде дълго.

КатеринаК 23.05.23 в 4:41

"I know. I'll tell him."

#284

- Знам. Ще му кажа.

КатеринаК 23.05.23 в 4:41

"If you don't then I will."

#285

- Ако не му кажеш, ще го направя аз.

КатеринаК 23.05.23 в 4:42

"I'll tell him, Sam. I promise."

#286

- Аз ще му кажа, Сам. Обещавам.

КатеринаК 23.05.23 в 4:42

He stared at her, letting his imagination clothe her wasted body with firm, resilient flesh, fill the hollows of her cheeks, smooth the lines of fatigue and pain from her too-white features. He glossed her hair, touched a sparkle to her eyes, colored her lips and dressed her as a woman should be dressed. He stared at her until she flushed and then, after he had seen what she had once been and could be again, turned to the numbing euphoria of the bottle.

#287

Той се взря в нея, оставяйки въображението си да облече изтощеното й тяло със здрава, гъвкава плът, да изпълни вдлъбнатините на бузите й, да изглади бръчките от умора и болка от твърде бледото й лице.. Въображението му лъсна косата й, добави блясък в очите й, оцвети устните й и я облече, както трябва да бъде облечена една жена. Той я гледаше втренчено, докато тя се изчерви, а после, след като видя каква е била някога и каква можеше да бъде отново, се върна към замъглената еуфория на бутилката.

КатеринаК 23.05.23 в 4:47

He didn't hear her leave the room.

#288

Не чу, когато тя напусна стаята.

КатеринаК 23.05.23 в 4:48

Chapter Four

#289

Глава четвърта

КатеринаК 23.05.23 в 4:48

John was alone in his office when Carl came to see him. He looked up as the young man entered and frowned at the hovering figure of Janson standing just behind his master.

#290

Джон беше сам в кабинета си, когато Карл дойде да го види. Той вдигна поглед, когато младият мъж влезе, и се намръщи когато забеляза фигурата на Янсън, застанал неотлъчно зад своя господар.

КатеринаК 4.06.23 в 2:32

"Carl. What do you want?"

#291

- Карл. Какво искаш?

КатеринаК 4.06.23 в 2:32

"I want a talk with you, Gibson. I think that we'd better have Collins in here, too."

#292

- Искам да говоря с теб, Гибсън. Мисля, че ще е добре да извикаме и Колинс.

КатеринаК 4.06.23 в 2:33

"And Janson?"

#293

- И Янсън?

КатеринаК 4.06.23 в 2:34

"Janson can wait outside." Carl jerked his head at his sergeant. "Send Collins in here and stand by."

#294

- Янсън може да почака отвън. Карл кимна с глава към сержанта си. - Извикай Колинс и изчакай.

КатеринаК 4.06.23 в 2:34

"Yes, sir."

#295

- Да, сър.

КатеринаК 4.06.23 в 2:37

They waited in silence until Collins entered, closing the door quietly behind him, and from the young doctor's expression John knew that Carl's presence was no mystery to him.

#296

Изчакаха мълчаливо, докато Колинс влезе, затваряйки тихо вратата след себе си, и от изражението на младия лекар Джон разбра, че присъствието на Карл не е загадка за него.

КатеринаК 4.06.23 в 2:38

"Let's get this over with." Carl gestured Collins to a chair and stared at John. "Two days ago we had an argument as to whether or not you should give priority to my sergeant. I told you then that I'd do something about it. Well, here I am."

#297

- Нека се оправим с това. - Карл посочи Колинс към един стол и погледна Джон. - Преди два дни имахме спор дали ще дадеш предимство на моят сержант или не. Тогава ти казах, че ще направя нещо по въпроса. Е, ето ме.

КатеринаК 4.06.23 в 2:40

"I can see that," said John mildly. "With armed guards?"

#298

— Виждам.— меко каза Джон. — С въоръжена охрана?

КатеринаК 4.06.23 в 2:41

"Never mind that. What does matter is the way you run this hospital. I know that you've done wonderful work here, Gibson, and I'm grateful to you for it. We are all grateful, but the time has come to be realistic. You know what I'm getting at, I suppose?"

#299

Няма значение това. Това, което е важно е начинът, по който управляваш тази болница. Знам, че си свършил чудесна работа тук, Гибсън, и съм ти благодарен за това. Всички сме благодарни, но е време да бъдем реалисти. Предполагам, че знаеш какво имам предвид?

КатеринаК 4.06.23 в 2:43

"You want me to refuse treatment to all chronic cases and incurables. You want me to select those who shall benefit by my skill." John shrugged. "I've had all this from your disciple and, to be frank, I'm getting fed up with it. The answer is still no."

#300

- Искаш да откажа лечение на всички хронични и нелечими случаи. Искаш да подбера онези, които ще имат полза от моето лечение. - Джон сви рамене. - Вече обсъдихме всичко това с твоя поддръжник и честно казано, вече ми писна. Отговорът все още е не.

КатеринаК 4.06.23 в 2:47

← Предишна страница

Следваща страница →

Минутку...