| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"What are you trying to say, Collins?" | - Какво се опитваш да кажеш, Колинс? КатеринаК 18.03.21 в 2:15 | +1 |
"You've got to save Carl. You've got to!" | - Трябва да спасиш Карл. Трябва да го спасиш! КатеринаК 18.03.21 в 2:16 | +1 |
"And Sally?" | - А Сали? КатеринаК 18.03.21 в 2:16 | +1 |
"Let's be reasonable, John. Sally is too old to bear children now and, in that alone, she is disqualified. We must look to the future, John, not the past. Sally has had her life, but Carl can make life possible for generations yet to come." He stepped forward, his hands extended in mute appeal. "I can't operate, John, I haven't the skill. You can. In your hands rests the destiny of England. Literally. Save Carl and the nation can recover; let him die and we revert to savagery. Need I tell you what to do?" | - Бъди разумен, Джон. Сали е вече твърде стара за да ражда деца и дори само заради това отпада. Трябва да гледаме в бъдещето, Джон, не в миналото. Сали e изживяла своя живот, а Карл може да направи живота възможен за поколения напред. - Той пристъпи, протегнал ръце в ням призив. - Не мога да оперирам, Джон, нямам необходимите умения. Ти можеш. В твоите ръце е съдбата на Англия. Буквално. Спаси Карл и нацията може да се възстанови; остави го да умре и ние ще се върнем към дивачеството. Трябва ли да казвам ти какво да правиш? КатеринаК 6.05.23 в 23:54 | +1 |
* * * | * * * КатеринаК 18.03.21 в 2:17 | +1 |
After, when the thing was done and he had washed the stains from his hands and arms beneath the still-running faucet, he had time for regret. But, strangely, he felt none at all. The thing was done, his future decided and, as he dried his hands and walked towards the bed on which lay his patient, he felt a quickening anticipation. | По-късно, когато вече беше приключил с работата и бе измил ръцете си от петната под все още течащата мивка, му остана време за съжаление. Необичайно, но не изпитваше никакво. Работата беше свършена, бъдещето му решено и докато избърсваше ръцете си и вървеше към леглото, на което лежеше пациентът, го обзе трепетно предчувствие. КатеринаК 11.05.23 в 2:58 | +1 |
He smiled and his smile was answered. He knelt and arms closed around his neck, arms which drew his head towards lips that had once been soft and would be so again. | Усмихна се и получи отговор на усмивката си. Коленичи и ръце се обвиха около врата му, ръце, които притеглиха главата му към устни, които някога бяха меки и отново щяха да бъдат такива. КатеринаК 11.05.23 в 3:02 | +1 |
He didn't think of Collins, of the man's desperate pleadings and frenzied threats. He had made his decision and, as he kissed the woman he loved, he felt a strange peace. | Не мислеше за Колинс, мъжът с отчаяните молби и безумните заплахи. Той беше взел решението си и докато целуваше жената която обича, го обзе необичайно спокойствие КатеринаК 11.05.23 в 3:04 | +1 |
After all, he wouldn't be the first man to have thrown away a world for the love of a woman. | В крайна сметка нямаше да бъде първият мъж, който е захвърлил целия свят, заради любовта на жена. КатеринаК 11.05.23 в 3:08 | +1 |