| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
| Ray Bradbury | Рей Бредбъри Деница Минчева 30.03.18 в 9:10 | |
| I See You Never | Ще ви видя никога Деница Минчева 30.03.18 в 9:22 | |
The soft knock came at the kitchen door, and when Mrs. O'Brian opened it, there on the back porch were her best tenant, Mr. Ramirez, and two police officers, one on each side of him. Mr. Ramirez just stood there, walled in and small. | На кухненската врата се почука и, когато госпожа О'Браян отвори, на задната веранда стояха най-добрият й наемател, господин Рамирез, и двама полицаи, по един от двете му страни. Господин Рамирез стоеше между тях, обграден и свит. Деница Минчева 30.03.18 в 9:15 | |
"Why, Mr. Ramirez!" said Mrs. O'Brian. | — Ама, господин Рамирез! — възкликна госпожа О'Браян. Деница Минчева 30.03.18 в 9:16 | |
Mr. Ramirez was overcome. He did not seem to have words to explain. | Господин Рамирез беше дълбоко развълнуван и явно не намираше думи, с които да обясни какво се случва. Деница Минчева 30.03.18 в 9:16 | |
He had arrived at Mrs. O'Brian's rooming house more than two years earlier and had lived there ever since. He had come by bus from Mexico City to San Diego and had then gone up to Los Angeles. There he had found the clean little room, with glossy blue linoleum, and pictures and calendars on the flowered walls, and Mrs. O'Brian as the strict but kindly landlady. During the war, he had worked at the airplane factory and made parts for the planes that flew off somewhere, and even now, after the war, he still held his job. From the first, he had made big money. He saved some of it, and he got drunk only once a week-a privilege that, to Mrs. O'Brian's way of thinking, every good workingman deserved, unquestioned and unreprimanded. | Той беше пристигнал в пансиона на госпожа О'Браян преди повече от две години и оттогава беше живял там. Беше дошъл с автобус от град Мексико до Сан Диего, а после беше продължил до Лос Анджелис. Там беше открил чистата малка стая с лъскавия син линолеум, картините и календарите по стените с тапети на цветя и госпожа О'Браян, строгата но симпатична хазяйка. По време на войната той беше работил в авиационната фабрика, където изработваше части за самолети, които отлитаха нанякъде и след войната продължи да работи там. От самото начало изкарваше добри пари и успя да спести част от тях. Напиваше само веднъж в седмицата и госпожа О'Браян смяташе, че това е безусловно, неоспоримо право на всеки добър, работлив мъж. Деница Минчева 30.03.18 в 9:22 | |
Inside Mrs. O'Brian's kitchen, pies were baking in the oven. Soon the pies would come out with complexions like Mr. Ramirez's, brown and shiny and crisp, with slits in them for the air almost like the slits of Mr. Ramirez's dark eyes. The kitchen smelled good. The policemen leaned forward, lured by the odor. Mr. Ramirez gazed at his feet, as if they had carried him into all this trouble. | В кухнята на госпожа О'Браян се печаха пайове. Скоро тя щеше да ги извади от фурната и коричката им щеше да е лъскава, хрупкава и кафява като кожата на господин рамирез, с прорези за изпускане на парата подобни на тъмните очи на господин Рамирез. В кухнята миришеше чудесно. Полицаите се наведоха напред, сякаш примамени от аромата. Господин Рамирез беше забил поглед в краката си, сякаш те го бяха въвели в тази беда. Деница Минчева 30.03.18 в 9:27 | |
"What happened, Mr. Ramirez?" asked Mrs. O'Brian. | — Какво се е случило, господин Рамирез? — попита госпожа О'Браян. Деница Минчева 30.03.18 в 9:27 | |
Behind Mrs. O'Brian, as he lifted his eyes, Mr. Ramirez saw the long table, laid with clean white linen and set with a platter, cool, shining glasses, a water pitcher with ice cubes floating inside it, a bowl of fresh potato salad, and one of bananas and oranges, cubed and sugared. At this table sat Mrs. O'Brian's children-her three grown sons, eating and conversing, and her two | Зад госпожа О'Браян господин Рамирез видя дългата кухненска маса, застлана с чиста бяла покривка, с подредени чинии, лъскави чаши, кана за вода, в която се полюшваха ледени кубчета, купа с картофена салата и друга с нарязани и подсладени банани и портокали. На масата седяха децата на госпожа О'Браян — тримата й вече възрастни синове, които се хранеха и разговаряха, и двете й по-млади дъщери, които се взираха в полицаите, докато ядяха. Деница Минчева 30.03.18 в 9:34 | |
younger daughters, who were staring at the policemen as they ate. | - Деница Минчева 30.03.18 в 13:10 | +1 |
"I have been here thirty months," said Mr. Ramirez quietly, looking at Mrs. O'Brian's plump hands. | — Тук съм от тридесет месеца — каза господин Рамирез тихо, като се взираше в пухкавите ръце на госпожа О'Браян. Деница Минчева 30.03.18 в 9:37 | |
"That's six months too long," said one policeman. "He only had a temporary visa. We've just got around to looking for him." | — Това е с шест месеца повече от позволеното — обясни един от полицаите. — Имал е само временна виза. Едва сега стигнахме до него. Деница Минчева 30.03.18 в 9:38 | |
Soon after Mr. Ramirez had arrived, he bought a radio for his little room; evenings, he turned it up very loud and enjoyed it. And he had bought a wrist-watch and enjoyed that, too. And on many nights he had walked silent streets and seen the bright clothes in the windows and bought some of them, and he had seen the jewels and bought some of them for his few lady friends. And he | Скоро, след като беше пристигнал, господин Рамирез беше купил радио за малката си стая. Вечер той го усилваше и му се радваше. Беше си купил и ръчен часовник, на който също се радваше. Често вечер той се разхождаше по тихите градски улици, разглеждаше лъскавите дрехи по витрините и понякога купуваше някои от тях, а друг път виждаше бижута и купуваше някое бижу за немногобройните си приятелки. Известно време беше ходил на кино всяка делнична вечер. След това се беше возил в трамваите, понякога по цяла нощ, вдъхвайки наситения с електрически заряд въздух, взирайки се с тъмните си очи в ярките реклами, усещайки колелата да потракват под него и наблюдавайки малките къщи и големите хотели, покрай които минаваше трамваят. Освен това често ходеше в големите ресторанти, където се гощаваше богато с много ястия, а също посещаваше операта и театъра. Беше си купил и кола, но по-късно, когато забрави да я изплати, брокерът гневно си я беше прибрал от мястото й пред пансиона. Деница Минчева 30.03.18 в 9:39 | |
had gone to picture shows five nights a week for a while. Then, also, he had ridden the streetcars-all night some nights-smelling the electricity, his dark eyes moving over the advertisements, feeling the wheels rumble under him, watching the little sleeping houses and big hotels slip by. Besides that, he had gone to large restaurants, where he had eaten many-course dinners, and to the | - Деница Минчева 30.03.18 в 13:10 | +1 |
opera and the theatre. And he had bought a car, which later, when he forgot to pay for it, the dealer had driven off angrily from in front of the rooming house. | - Деница Минчева 30.03.18 в 13:10 | |
"So here I am," said Mr. Ramirez now, "to tell you that I must give up my room, Mrs. O'Brian. I come to get my baggage and clothes and go with these men." | — Така че дойдох да ви кажа, че трябва да освободя стаята, госпожо О'Браян — каза господин Рамирез. — Събрах си багажа и сега ще тръгна с тези господа. Деница Минчева 30.03.18 в 11:43 | |
"Back to Mexico?" | — Обратно в Мексико? Деница Минчева 30.03.18 в 11:43 | |
"Yes. To Lagos. That is a little town north of Mexico City." | — Да. В Лагос. Това е един малък град на север от град Мексико. Деница Минчева 30.03.18 в 11:44 | |
"I'm sorry, Mr. Ramirez." | — Съжалявам, господин Рамирез. Деница Минчева 30.03.18 в 11:44 | |
"I'm packed," said Mr. Ramirez hoarsely, blinking his dark eyes rapidly and moving his hands helplessly before him. The policemen did not touch him. There was no necessity for that. "Here is the key, Mrs. O'Brian," Mr. Ramirez said, "I have my bag already." | — Багажът ми вече е събран — каза той с пресекващ глас, примигвайки начесто, неловко разперил ръце пред себе си. Полицаите не годържаха. Не беше нужно. — Ето го ключа. Взел съм си куфара. Деница Минчева 30.03.18 в 11:48 | |
Mrs. O'Brian, for the first time, noticed a suitcase standing behind him on the porch. | Едва сега госпожа О'Браян забеляза куфара, оставен на верандата зад мъжете. Деница Минчева 30.03.18 в 11:49 | |
Mr. Ramirez looked in again at the huge kitchen, at the bright silver cutlery and the young people eating and the shining waxed floor. He turned and looked for a long moment at the apartment house next door, rising up three stories, high and beautiful. He looked at the balconies and fire escapes and back-porch stairs, at the lines of laundry snapping in the wind. | Господин Рамирез отново огледа кухнята, лъскавите прибори, хранещите се младежи, излъскания под. След това се извърна и огледа триетажната красива сграда на пансиона. Разгледа балконите, противопожарните стълбища, стълбите към задната веранда и простряното пране, което се люшкаше от вятъра. Деница Минчева 30.03.18 в 11:53 | |
"You've been a good tenant," said Mrs. O'Brian. | — Вие бяхте отличен наемател — каза госпожа О'Браян. Деница Минчева 30.03.18 в 11:53 | |
"Thank you, thank you, Mrs. O'Brian," he said softly. He closed his eyes. | — Благодаря ви, госпожо О'Браян — отвърна той тихо и затвори очи. Деница Минчева 30.03.18 в 11:53 | |
Mrs. O'Brian stood holding the door half open. One of her sons, behind her, said that her dinner was getting cold, but she shook her head at him and turned back to Mr. Ramirez. She remembered a visit she had once made to some Mexican border towns-the hot days, the endless crickets leaping and falling or lying dead and brittle like the small cigars in the shop windows' and the canals taking river water out to the farms, the dirt roads, the scorched fields, the little adobe houses, the bleached clothes, the eroded landscape. She remembered the silent towns, the warm beer, the hot, thick foods each day. She remembered the slow, dragging horses and the parched jack rabbits on the road. She remembered the iron mountains and the dusty valleys and the ocean beaches that spread hundreds of miles with no sound but the waves -no cars, no buildings, nothing. | Госпожа О'Браян стоеше все така до полуотворената врата. Зад гърба й един от синовете й подвикна, че вечерята й изстива, но тя само тръсна глава и пак се обърна към господин Рамирез. Припомни си едно свое пътуване до няколко погранични града в Мексико преди време. Горещите дни, безкрайните скакалци, които или скачаха, или лежаха на земята мъртви и крехки като фините пури по витрините на магазините. Спомни си каналите, които отвеждаха речна вода до фермите, черните пътища, полетата, ширнали се под палещото слънце, малките къщи, избелелите дрехи, ерозиралия терен. Спомни си тихите градове, топлата бира, горещата, тежка храна всеки ден. Спомни си бавните коне, които едва се влачеха и зайците, умиращи от жажда край пътя. Спомни си железните планини и прашните долини, и океанските плажове, които се простираха много мили и където се чуваше единствено звукът на вълните, ненарушаван нито от коли, нито от сгради. Деница Минчева 30.03.18 в 12:00 | |
"I'm sure sorry, Mr. Ramirez," she said. | — Наистина съжалявам, господин Рамирез — каза тя. Деница Минчева 30.03.18 в 13:01 | |
"I don't want to go back, Mrs. O'Brian," he said weakly. "I like it here. I want to stay here. I've worked, I've got money. I look all right, don't I? And I don't want to go back!" | — Не искам да се връщам, госпожо О'Браян — каза той немощно. — Тук ми харесва. Искам да остана тук. Работих здраво, имам пари. А и не изглеждамм зле, нали? Не искам да се връщам! Деница Минчева 30.03.18 в 13:02 | |
"I'm sorry, Mr. Ramirez," she said. "I wish there was something I could do." | — Съжалявам, господин Рамирез — каза тя. — Ще ми се да можех да направя нещо. Деница Минчева 30.03.18 в 13:03 | |
"Mrs. O'Brian!" he cried suddenly, tears rolling out from under his eyelids. He reached out his hands and took her hand fervently, shaking it, wringing it, holding to it. "Mrs. O'Brian, I see you never, I see you never!" | — Госпожо О'Браян — проплака той внезапно и от очите му се отрониха сълзи. Протегна се, сграбчи ръцете й жарко, разтърси ги, стисна ги, заизвива ги. — Госпожо О'Браян, ще ви видя никога, ще ви видя никога! Деница Минчева 30.03.18 в 13:05 | |
The policemen smiled at this, but Mr. Ramirez did not notice it, and they stopped smiling very soon. | Полицаите се усмихнаха при този изблик, но господин Рамирез не забеляза и скоро усмивките им изчезнаха. Деница Минчева 30.03.18 в 13:05 | |
"Goodbye, Mrs. O'Brian. You have been good to me. Oh, goodbye, Mrs. O'Brian. I see you never" | — Сбогом, госпожо О'Браян. Бяхте толкова добра с мен. Сбогом. Ще ви видя никога. Деница Минчева 30.03.18 в 13:06 | |
The policemen waited for Mr. Ramirez to turn, pick up his suitcase, and walk away. Then they followed him, tipping their caps to Mrs. O'Brian. She watched them go down the porch steps. Then she shut the door quietly and went slowly back to her chair at the table. She pulled the chair out and sat down. She picked up the shining knife and fork and started once more upon her steak. | Полицаите изчакаха господин Рамирез да се обърне, да си вземе куфара и да тръгне напред, след което го последваха, като преди това поздравиха госпожа О'Браян с кимване на шапките си. Тя ги наблюдаваше, докато слизаха по стълбите на верандата. След това затвори вратата и бавно се върна до мястото си на масата. Издърпа стола си и седна. Взе лъскавите нож и вилица и пак се дае да яде пържолата си. Деница Минчева 30.03.18 в 13:09 | |
"Hurry up, Mom," said one of the sons. "It'll be cold." | — Побързай, мамо — подкани я един от синовете й. — Ще изстине. Деница Минчева 30.03.18 в 9:30 | |
Mrs. O'Brian took one bite and chewed on it for a long, slow time; then she stared at the closed door. She laid down her knife and fork. | Госпожа О'Браян лапна една хапка и задъвка бавно и продължително. След това се вторачи в затворената врата и остави приборите си. Деница Минчева 30.03.18 в 9:30 | |
"What's wrong, Ma?" asked her son. | — Какво има, мамо? — попита синът й. Деница Минчева 30.03.18 в 9:28 | |
"I just realized," said Mrs. O'Brian-she put her hand to her face-"I'll never see Mr. Ramirez again." | — Току що осъзнах — отвърна госпожа О'Браян и вдигна ръка до лицето си, — че никога повече няма да видя господин Рамирез. Деница Минчева 30.03.18 в 9:29 | |
1947 | 1947 Деница Минчева 30.03.18 в 9:28 |