| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
| Ray Bradbury | | Рей Бредбъри Деница Минчева 17.04.18 в 10:27 | |
| The Miracles of Jamie | | Чудесата на Джейми Деница Минчева 17.04.18 в 10:27 | |
Jamie Winters worked his first miracle in the morning. The second, third, and various other miracles came later in the day. But the first miracle was always the most important. | Джейми Уинтърс сътворяваше първото си чудо сутрин. Второ, трето и прочее чудеса се случваха по-късно през деня, но първото винаги беше най-важното. Деница Минчева 17.04.18 в 10:27 | |
It was always the same: "Make Mother well. Put color in her cheeks. Don't let Mom be sick too much longer." | То беше винаги едно и също: „Нека майка се оправи. Нека лицето й поруменее. Нека мама да не е болна още дълго.” Деница Минчева 17.04.18 в 10:28 | |
It was Mom's illness that had first made him think about himself and miracles. And because of her he kept on, learning how to be good at them so that he could keep her well and could make life jump through a hoop. | Тъкмо болестта на майка му беше станала причината да се замисли сериозно за чудесата. Пак заради нея упорито се учеше как да ги прави все по-добре, така че да я поддържа здрава и да улеснява живота на цялото семейство. Деница Минчева 17.04.18 в 10:28 | |
It was not the first day that he had worked miracles. He had done them in the past, but always hesitantly, since sometimes he did not say them right, or Ma and Pa interrupted, or the other kids in the seventh grade at school made noise. They spoiled things. | Не за първи път правеше чудеса. Беше ги правил и преди, но винаги колебливо, понеже понякога не се получаваха правилно или родителите му го прекъсваха, или другите седмокласници в класа му вдигаха шум и това проваляше всичко. Деница Минчева 17.04.18 в 10:28 | |
But in the past month he had felt his power flow over him like cool, certain water; he bathed in it, basked in it, had come from the shower of it beaded with glory water and with a halo of wonder about his dark-haired head. | През последния месец обаче усещаше как силата му го облива като хладна, спокойна вода. Той се къпеше в нея, наслаждаваше й се и излизаше изпод струите й, покрит с капчици величие и с чудодеен ореол , увенчал тъмнокосата му глава. Деница Минчева 17.04.18 в 10:28 | |
Five days ago he'd taken down the family Bible, with real color pictures of Jesus as a boy in it, and had compared them with his own face in the bathroom mirror, gasping. He shook all over. There it was. | Преди пет дни беше извадил семейната библия с истински цветни илюстрации на Иисус като момче и ги беше сравнил с отражението на собственото си лице в огледалото. Приликата беше поразителна, потресаваща. Деница Минчева 17.04.18 в 10:29 | |
And wasn't Ma getting better every day now? Well- there! | А и нали майка му се чувстваше все по-добре всеки ден. Ето на! Деница Минчева 17.04.18 в 10:29 | |
Now, on Monday morning, following the first miracle at home, he worked a second one at school. He wanted to lead the Arizona State Day parade as head of his class battalion. And the principal, naturally, selected Jamie to lead. Jamie felt fine. The girls looked up to him, bumping him with their soft, thin little elbows, especially one named Ingrid, whose golden hair rustled in Jamie's face as they all hurried out of the cloakroom. | Днес, понеделник, след първото чудо у дома, Джейми извърши второ в училище. Реши, че иска той да води своя клас в парада за официалния празник на Аризона и директорът, разбира се, го избра. От това Джейми се почувства чудесно. Момичетата му се възхищаваха и го побутваха с нежните си малки лакти, особено една от тях, Ингрид, чиято златиста коса се разпиля пред лицето му, когато всички се втурнаха навън от съблекалнята. Деница Минчева 17.04.18 в 10:33 | |
Jamie Winters held his head so high, and when he drank from the chromium fountain he bent so carefully and twisted the shining handle so exactly, so precisely-so godlike and indomitable. | Джейми Уинтърс винаги вървеше с високо вдигната глава, а когато пиеше вода от хромираната мивка, се навеждаше над струята съвсем внимателно и завърташе лъскавото кранче абсолютно точно и прецизно, богоподобно и непогрешимо. Деница Минчева 17.04.18 в 10:33 | |
Jamie knew it would be useless to tell his friends. They'd laugh. After all, Jesus was pounded nail through palm and ankle to a Calvary Hill cross because he told on himself. This time, it would be wise to wait. At least until he was sixteen and grew a beard, thus establishing once and for all the incredible proof of his identity! | Джейми знаеше, че е безсмислено да казва на приятелите си. Те само биха му се изсмели. Та нали хората бяха приковали Иисус с гвоздеи към кръста, след като той им беше разкрил кой е. Този път щеше да постъпи по-разумно и да изчака. Поне докато станеше на шестнадесет години и си пуснеше брада, така че да можеше веднъж завинаги да докаже своята невероятна самоличност! Деница Минчева 17.04.18 в 10:33 | |
Sixteen was somewhat young for a beard, but Jamie felt that he could exert the effort to force one if the time came and necessity demanded. | Може би шестнадесет щеше да е малко рано за брада, но Джейми усещаше, че, когато му дойдеше времето и ако беше нужно, той можеше да накара брадата на порасне. Деница Минчева 17.04.18 в 10:33 | |
The children poured from the schoolhouse into the hot spring light. In the distance were the mountains, the foothills spread green with cactus, and overhead was a vast Arizona sky of very fine blue. The children donned paper hats and crepe-paper Sam Browne belts in blue and red. Flags burst open upon the wind; everybody yelled and formed into groups, glad to escape the schoolrooms for one day. | Учениците излязоха навън под топлите лъчи на пролетното слънце. В далечината се виждаха планините, чиито подстъпи зеленееха, обрасли с кактуси, а над главите им се беше ширнало синьото небе на Аризона. Децата си сложиха хартиени шапки и хартиени синьо-червени коланчета. Вятърът развя знамената им и, сред глъчка и врява, те се разделиха в отделни групи. Всички бяха доволни, че ще прекарат деня извън класните стаи. Деница Минчева 17.04.18 в 10:34 | |
Jamie stood at the head of the line, very calm and quiet. Someone said something, and Jamie realized that it was young Huff who was talking. | Джейми застана на чело на колоната, мълчалив и спокоен. Някой каза нещо и Джейми осъзна, че говорещият е Хъф. Деница Минчева 17.04.18 в 10:34 | |
"I hope we win the parade prize," said Huff worriedly. | — Надявам се да спечелим първа награда — тъкмо казваше Хъф загрижено. Деница Минчева 17.04.18 в 10:34 | |
Jamie looked at him. "Oh, we'll win all right. I know we'll win. I'll guarantee it! Heck, yes!" | Джейми се обърна към него. Деница Минчева 17.04.18 в 10:34 | |
Huff was brightened by such steadfast faith. "You think so?" | Тази непоколебима увереност разведри Хъф. Деница Минчева 17.04.18 в 10:35 | |
"I knew so! Leave it to me!" | — Знам. Остави всичко на мен! Деница Минчева 17.04.18 в 10:35 | |
"What do you mean, Jamie?" | — Какво искаш да кажеш, Джейми? Деница Минчева 17.04.18 в 10:35 | |
"Nothing. Just watch and see, that's all. Just watch!" | — Нищо, само гледай какво ще стане. Само гледай! Деница Минчева 17.04.18 в 10:35 | |
"Now, children!" Mr. Palmborg, the principal, clapped hands; the sun shone on his glasses. Silence came quickly. "Now, children," he said, nodding, "remember what we taught you yesterday about marching. Remember how you pivot to turn a comer, and remember those special routines we practiced, will you?" | — Деца! — извиси глас господин Палмборг, директорът, чиито очила отразяваха слънчевите лъчи. Всички запазиха тишина. — Надявам се всички помнят какво учихме вчера за маршируването. Помнете как трябва да се обръщате на пета, когато завивате и стъпките, които упражнявахме. Деница Минчева 17.04.18 в 10:36 | |
"Sure!" everybody said at once. | — Разбира се! — потвърдиха всички в един глас. Деница Минчева 17.04.18 в 10:36 | |
The principal concluded his brief address and the parade began, Jamie heading it with his hundreds of following disciples. | Директорът набързо приключи речта си и парадът започна. Джейми го поведе на чело на стотици свои последователи. Деница Минчева 17.04.18 в 10:36 | |
The feet bent up and straightened down, and the street went under them. The yellow sun warmed Jamie and he, in turn, bade it shine the whole day to make things perfect. | Краката се повдигаха и се спускаха и улицата изчезваше под тях. Жълтата слънчева светлина топлеше Джейми, който се разпореди слънцето да свети цял ден, за да бъде всичко идеално. Деница Минчева 17.04.18 в 10:36 | |
When the parade edged onto Main Street, and the high-school band began pulsing its brass heart and rattling its wooden bones on the drums, Jamie wished they would play "Stars and Stripes Forever." | Когато парадът приближи главната улица и откъм училищния оркестър се разнесе звукът от пулсиращото сърце на духовите инструменти и тракането на костите на ударната секция, Джейми си пожела да изсвирят: „Звезди и ивици завинаги”. Деница Минчева 17.04.18 в 10:36 | |
Later, when they played "Columbia, Gem of the Ocean," Jamie thought quickly, oh, yeah, that's what he'd meant-"Columbia," not "Stars and Stripes Forever"-and was satisfied that his wish had been obeyed. | По-късно, когато засвириха „Колумбия, перла на океана”, той бързо си помисли, че, да, тъкмо тази песен беше имал предвид, не другата, и със задоволство прие, че желанието му е било изпълнено. Деница Минчева 17.04.18 в 10:37 | |
The street was lined with people, as it was on the Arizona rodeo days in February. People sweated in intent layers, five deep for over a mile; the rhythm of feet came back in reflected cadence from two-story frame fronts. There were occasional glimpses of mirrored armies marching in the tall windows of the J. C. Penney Store or of the Morble Company. Each cadence was like a whip thud on the dusty asphalt, sharp and true, and the band music shot blood through Jamie's miraculous veins. | Улицата беше обточена с хора, понеже това беше един от обичайните дни за родео в Аризона. Хората се потяха обилно, подредени в по четири-пет редици от двете страни в продължение на миля. Ритъмът на маршируващите крака отекваше о фасадите на двуетажните постройки. Тук-там маршируващата армия се отразяваше във витрините на Джей Си Пени и Морбъл. Всеки такт беше като камшичен удар върху прашния асфалт, остър и точен, а музиката на оркестъра раздвижваше кръвта в чудодейните вени на Джейми. Деница Минчева 17.04.18 в 10:37 | |
He concentrated, scowling fiercely. Let us win, he thought. Let everyone march perfectly: chins up, shoulders back, knees high, down, high again, sun upon denimed knees rising in a blue tide, sun upon tanned girl-knees like small, round faces upping and falling. Perfect, perfect, perfect. Perfection surged confidently through Jamie, extending into an encompassing aura that held his own group intact. As he moved, so moved the nation. As his fingers snapped in a brisk pendulum at his sides, so did their fingers, their arms cutting an orbit. And as his shoes trod asphalt, so theirs followed in obedient imitation. | Лицето му се изкриви в дълбока концентрация. Нека всички маршируват идеално, главите високо вдигнати, гърбовете изправени, колената да се вдигат високо и да се спускат в синхрон; прилив от обути в сини джинси момчешки колена и загорели от слънцето момичешки колена като малки обли лица. Съвършенството изпълни Джейми и се разля в аура, която обхвана всички. Неговите движения, определяха движенията на цялата му малка нация. Ръцете му се поклащаха решително като махало и в същия такт техните ръце изписваха своите дъги. Както той крачеше по асфалта, така го следваха всички. Деница Минчева 17.04.18 в 10:37 | |
As they reached the reviewing stand, Jamie cued them; they coiled back upon their own lines like bright garlands twining to return again, marching in the original direction, without chaos. | Когато стигнаха трибуната с оценяващите, Джейми им даде знак и те всички се извиха в редиците си, като лъскави гирлянди, а после продължиха да маршируват напред, без бутане и хаос. Деница Минчева 17.04.18 в 10:38 | |
Oh, so darn perfect! cried Jamie to himself. | „Просто идеално!”, зарадва се Джейми наум. Деница Минчева 17.04.18 в 10:38 | |
It was hot. Holy sweat poured out of Jamie, and the world sagged from side to side. Presently the drums were exhausted and the children melted away. Lapping an ice-cream cone, Jamie was relieved that it was all over. | Беше много горещо. Свещеното тяло на Джейми се потеше обилно и целият свят изглежда се беше отпуснал. Барабаните бяха напълно изтощени и децата като че ли се топяха в жегата. Джейми ближеше сладолед във фунийка, доволен, че всичко вече е приключило. Деница Минчева 17.04.18 в 10:38 | |
Mr. Palmborg came rushing up, all heated and sweating. | Господин Палмборг дотърча отнякъде, разгорещен и потен. Деница Минчева 17.04.18 в 10:38 | |
"Children, children, I have an announcement to make!" he cried. | — Деца, деца, имам нещо да ви кажа — провикна се той. Деница Минчева 17.04.18 в 10:38 | |
Jamie looked at young Huff, who stood beside him, also with an ice-cream cone. The children shrilled, and Mr. Palmborg patted the noise into a ball which he made vanish like a magician. | Джейми погледна малкия Хъф, който стоеше до него, също със сладолед в ръка. Децата се развикаха развълнувани, но господин Палмборг сви цялата тази врява в малко кълбо и го накара да изчезне, сякаш беше магьосник. Деница Минчева 17.04.18 в 10:39 | |
"We've won the competition! Our school marched finest of all the schools!" | — Спечелихме състезанието! Учениците от нашето училище са марширували най-добре! Деница Минчева 17.04.18 в 10:39 | |
In the clamor and noise and jumping up and down and hitting one another on the arm muscles in celebration, Jamie nodded quietly over his ice-cream cone, looked at young Huff, and said, "See? I told you so. Now, will you believe in me!" | Всред подновената глъчка и подскачане на децата, които доволно се потупваха по рамото едно-друго, Джейми погледна Хъф и безмълвно кимна. Деница Минчева 17.04.18 в 10:39 | |
Jamie continued licking his cold cone with a great, golden peace in him. | Джейми продължи да ближе сладоледа, обзет от дълбоко, непоклатимо спокойствие. Деница Минчева 17.04.18 в 10:40 | |
Jamie did not immediately tell his friends why they had won the marching competition. He had observed a tendency in them to be suspicious and to ridicule anyone who told them that they were not as good as they thought they were, that their talent had been derived from an outside source. | Джейми реши да не казва веднага на приятелите си защо бяха спечелили. Беше забелязал, че те се отнасят с подозрение и раздразнение към всеки, който им каже, че не са толкова добри, колкото си мислят, а постиженията им се дължат на някой друг. Деница Минчева 17.04.18 в 10:40 | |
No, it was enough for Jamie to savor his minor and major victories; he enjoyed his little secret, he enjoyed the things that happened. Such things as getting high marks in arithmetic or winning a basketball game were ample reward. There was always some byproduct of his miracles to satisfy his as-yet-small hunger. | За него беше достатъчно сам да се радва на дребните и на големите си победи и тихомълком да се наслаждава на всичко, което се случва. Отличните оценки по аритметика или победите на баскетбол бяха достатъчна награда за него. Чудесата, които изпълняваше, винаги имаха някакъв страничен ефект, който засега беше достатъчен да задоволи все още малкия му глад за признание. Деница Минчева 17.04.18 в 10:40 | |
He paid attention to blonde young Ingrid with the placid gray-blue eyes. She, in turn, favored him with her attentions, and he knew then that his ability was well rooted, established. | Вниманието му беше привлечено от русокосата Ингрид с меките синьо-сиви очи. Тя от своя страна също го удостои със своето внимание, което означаваше, че дарбата му е вече установена и непоклатима. Деница Минчева 17.04.18 в 10:40 | |
Aside from Ingrid, there were other good things. Friendships with several boys came about in wondrous fashion. One case, though, required some little thought and care. The boy's name was Cunningham. He was big and fat and bald because some fever had necessitated shaving his skull. The kids called him Billiard; he thanked them by kicking them in the shins, knocking them down, and sitting on them while he performed quick dentistry with his knuckles. | Освен Ингрид, се случваха и други хубави неща. Няколко момчета му станаха приятели съвсем като по чудо. Имаше обаче едно момче, чийто случай изискваше по-сериозно обмисляне. Казваше се Кънингам и беше едър, дебел и с гола глава. Беше прекарал тежка треска, заради която се беше наложило да му обръснат косата. Заради това децата го наричаха Билярда, а той им се отплащаше, като ги риташе в пищялите, събаряше ги, тръшваше се отгоре им и ги налагаше с юмруци. Деница Минчева 17.04.18 в 10:40 | |
It was upon this Billiard Cunningham that Jamie hoped to apply his greatest ecclesiastical power. Walking through the rough paths of the desert toward his home, Jamie often conjured up visions of himself picking up Billiard by his left foot and cracking him like a whip so as to shock him senseless. Dad had once done that to a rattlesnake. Of course, Billiard was too heavy for this neat trick. Besides, it might hurt him, and Jamie didn't really want him killed or anything, just dusted off a little to show him where he belonged in the world. | Тъкмо върху Билярда Кънингам Джейми се надяваше да въздейства най-силно с новопридобитите си сили. Докато вървеше към вкъщи през пущинака, той често си представяше как вдига Билярда за левия крак и го тръсва като камшик, докато той изгуби ума и дума. Баща му веднъж беше изтърсил така една гърмяща змия. Билярда, разбира се, беше твърде тежък за този малък номер, пък и Джейми не искаше сериозно да нарани момчето или да го убие, а само да го поизтупа и да го сложи на мястото му. Деница Минчева 17.04.18 в 10:41 | |
But when he chinned up to Billiard, Jamie got cold feet and decided to wait a day or two longer for meditation. There was no use rushing things, so he let Billiard go free. Boy, Billiard didn't know how lucky he was at such times, Jamie clucked to himself. | Когато обаче се озова пред едрото момче, Джейми се разколеба и реши да си даде още ден-два за размисъл. Нямаше причина да избързва, така че реши засега да не се занимава с Билярда, който си нямаше идея какъв късмет беше извадил. Деница Минчева 17.04.18 в 10:41 | |
One Tuesday, Jamie carried Ingrid's books home. She lived in a small cottage not far from the Santa Catalina foothills. Together they walked in peaceful content, needing no words. They even held hands for a while. | Един вторник Джейми носеше книгите на Ингрид до дома й. Тя живееше в малка къща недалеч от хълмовете на Санта Каталина. Двамата вървяха без да говорят, доволни просто да бъдат заедно. За малко дори се държаха за ръце. Деница Минчева 17.04.18 в 10:41 | |
Turning about a clump of prickly pears, they came face to face with Billiard Cunningham. | Заобикаляйки един шубрак, те се озоваха лице в лице с Билярда Кънингам. Деница Минчева 17.04.18 в 10:41 | |
He stood with his big feet planted across the path, plump fists on his hips, staring at Ingrid with appreciative eyes. Everybody stood still, and Billiard said: | Той стоеше като побит насред пътеката с юмруци на кръста и оглеждаше Ингрид оценяващо. Всички застинаха по местата си. Накрая Билярда се обади. Деница Минчева 17.04.18 в 10:42 | |
"I'll carry your books, Ingrid. Here." | — Ингрид, дай аз да ти нося книгите. Деница Минчева 17.04.18 в 10:42 | |
He reached to take them from Jamie. | Той посегна да ги вземе от Джейми. Деница Минчева 17.04.18 в 10:42 | |
Jamie fell back a step. "Oh, no, you don't," he said. | Джейми отстъпи назад. Деница Минчева 17.04.18 в 10:42 |