| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"Oh, yes, I do," retorted Billiard. | — Има и още как — отвърна Билярда. Деница Минчева 17.04.18 в 10:43 | |
"Like heck you do," said Jamie. | — Има, ама друг път — каза Джейми. Деница Минчева 17.04.18 в 10:43 | |
"Like heck I don't," exclaimed Billiard, and snatched again, knocking the books into the dust. | — Има ти казвам! — кресна Билярда и замахна пак, при което пръсна книгите по земята. Деница Минчева 17.04.18 в 10:43 | |
Ingrid yelled, then said, "Look here, you can both carry my books. Half and half. That'll settle it." | Тогава се намеси Ингрид. Деница Минчева 17.04.18 в 10:43 | |
Billiard shook his head. | Билярда поклати глава. Деница Минчева 17.04.18 в 10:44 | |
"All or nothing," he leered. | — Всичко или нищо — каза той злобно. Деница Минчева 17.04.18 в 10:44 | |
Jamie looked back at him. | Джейми го изгледа и ядно му изкрещя. Деница Минчева 17.04.18 в 10:44 | |
"Nothing, then!" he shouted. | — Тогава нищо! Деница Минчева 17.04.18 в 10:44 | |
He summoned up his powers like wrathful storm clouds; lightning crackled hot in each fist. What matter if Billiard loomed four inches taller and some several broader? The fury-wrath lived in Jamie; he would knock Billiard senseless with one clean bolt-maybe two. | Той призова силите си като буреносни облаци, в юмруците му запукаха нажежени светкавици. Какво като Билярда беше по-висок и по-масивен от него? Джейми беше изпълнен с праведен гняв и щеше да простре Билярда с един удар. Може би два. Деница Минчева 17.04.18 в 10:44 | |
There was no room for stuttering fear now; Jamie was cauterized clean of it by a great rage. He pulled away back and let Billiard have it on the chin. | Този път всякакво колебание беше прочистено от величествения му гняв. Джейми замахна и цапардоса Билярда по брадата с всички сили. Деница Минчева 17.04.18 в 10:45 | |
"Jamie!" screamed Ingrid. | — Джейми! — изпищя Ингрид. Деница Минчева 17.04.18 в 10:45 | |
The only miracle after that was how Jamie got out of it with his life. | Единственото чудо, което се случи след това, беше как така Джейми оцеля. Деница Минчева 17.04.18 в 10:45 | |
Dad poured Epsom salts into a dishpan of hot water, stirred it firmly, and said, "You oughta known better, darn your hide. Your mother sick an' you comin' home all banged up this way." | Баща му сипа малко медицински соли в един леген с топла вода и я разбърка. Деница Минчева 17.04.18 в 10:45 | |
Dad made a leathery motion of one brown hand. His eyes were bedded in crinkles and lines, and his mustache was pepper-gray and sparse, as was his hair. | Баща му го посочи с жилавата си кафеникава ръка. Очите му бяха хлътнали дълбоко сред гъста мрежа от бръчки, а мустаците му бяха прошарени и оредели като косата му. Деница Минчева 17.04.18 в 10:46 | |
"I didn't know Ma was very sick anymore," said Jamie. | — Мислех, че мама вече не е толкова болна — отвърна Джейми. Деница Минчева 17.04.18 в 10:46 | |
"Women don't talk much," said Dad, dryly. He soaked a towel in steaming Epsom salts and wrung it out. He held Jamie's beaten profile and swabbed it. Jamie whimpered. "Hold still," said Dad. "How you expect me to fix that cut if you don't hold still, darn it." | — Жените не приказват много — отвърна баща му сухо. Натопи кърпата в димящия разтвор и я изцеди. После хвана лицето на Джейми и прокара кърпата по натъртения профил. Джейми изохка. — Стой мирно, де. Как да я промия тая рано, ако шаваш. Деница Минчева 17.04.18 в 10:46 | |
"What's going on out there?" Mother's voice asked from the bedroom, real tired and soft. | — Какво става там? — чу се гласът на майка му от спалнята. Звучеше тих и изморен. Деница Минчева 17.04.18 в 10:46 | |
"Nothing," said Dad, wringing out the towel again. "Don't you fret. Jamie just fell and cut his lip, that's all." | — Нищо — отвърна баща му и пак изцеди кърпата. — Не се тревожи. Джейми паднал и си сцепил устната, това е. Деница Минчева 17.04.18 в 10:47 | |
"Oh, Jamie," said Mother. | — О, Джейми — въздъхна майка му. Деница Минчева 17.04.18 в 10:47 | |
"I'm okay, Ma," said Jamie. The warm towel helped to normalize things. He tried not to think of the fight. It made bad thinking. There were memories of flailing arms, himself pinned down, Billiard whooping with delight and beating downward while Ingrid, crying real tears, threw her books, screaming, at his back. | — Добре съм, мамо — обади се Джейми. Деница Минчева 17.04.18 в 10:47 | |
And then Jamie staggered home alone, sobbing bitterly. | След това Джейми се беше прибрал олюлявайки се, като хлипаше горко. Деница Минчева 17.04.18 в 10:47 | |
"Oh, Dad," he said now. "It didn't work." He meant his physical miracle on Billiard. "It didn't work." | — О, татко, не се получи — каза той, като имаше предвид чудото, което смяташе да извърши с Билярда. Деница Минчева 17.04.18 в 10:47 | |
"What didn't work?" said Dad, applying liniment to bruises. | — Какво не се получи? — попита баща му, докато мажеше раните с мехлем. Деница Минчева 17.04.18 в 10:47 | |
"Oh, nothing. Nothing." Jamie licked his swollen lip and began to calm down. After all, you can't have a perfect batting average. Even the Lord made mistakes. And-Jamie grinned suddenly-yes, yes, he had meant to lose the fight! Yes, he had. Wouldn't Ingrid love him all the more for having fought and lost just for her? | — Нищо, нищо. Деница Минчева 17.04.18 в 10:48 | |
Sure. That was the answer. It was just a reversed miracle, that was all! | Точно така, това беше станало. Чудо, но наобратно. Деница Минчева 17.04.18 в 10:48 | |
"Jamie," Mother called him. | — Джейми — повика го майка му. Деница Минчева 17.04.18 в 10:48 | |
He went in to see her. | Той отиде да я види. Деница Минчева 17.04.18 в 10:48 | |
With one thing and another, including Epsom salts and a great resurgence of faith in himself because Ingrid loved him now more than ever, Jamie went through the rest of the week without much pain. | С помощта на лекарството и възстановената му вяра в себе си, защото Ингрид сега го обичаше повече от всякога, Джейми не изпитваше никаква болка цялата седмица. Деница Минчева 17.04.18 в 10:48 | |
He walked Ingrid home, and Billiard didn't bother him again. Billiard played after-school baseball, which was a greater attraction than Ingrid-the sudden sport interest being induced indirectly by telepathy via Jamie, Jamie decided. | Той изпращаше Ингрид след училище и Билярда вече не ги закачаше. Той играеше бейзбол, което му беше по-интересно от Ингрид. Джейми реши, че той лично му е внушил телепатично този спортен ентусиазъм. Деница Минчева 17.04.18 в 10:48 | |
Thursday, Ma looked worse. She bleached out to a pallid trembling and a pale coughing. Dad looked scared. Jamie spent less time trying to make things come out wonderful in school and thought more and more of curing Ma. | В четвъртък майка му изглеждаше по-зле. Беше побеляла като платно, цялата трепереше и кашляше ужасно. Татко му изглеждаше загрижен. Джейми пренасочи усилията си от успехите в училище към това да накара майка си да се почувства по-добре. Деница Минчева 17.04.18 в 10:49 | |
Friday night, walking alone from Ingrid's house, Jamie watched telegraph poles swing by him very slowly. He thought, If I get to the next telegraph pole before that car behind me reaches me, Mama will be all well. | Петък вечерта Джейми вървеше към вкъщи, след като беше изпратил Ингрид, и гледаше телеграфните стълбове, които бавно изчезваха зад него. Помисли си: „Ако стигна до следващия стълб, преди онази кола зад мен да ме настигне, мама ще се оправи.” Деница Минчева 17.04.18 в 10:49 | |
Jamie walked casually, not looking back, ears itching, legs wanting to run to make the wish come true. | Той си наложи да върви спокойно, без да бърза, но се напрягаше да чуе колата и едва се удържаше да не се затича. Деница Минчева 17.04.18 в 10:49 | |
The telegraph pole approached. So did the car behind. | Стълбът наближаваше. Колата също. Деница Минчева 17.04.18 в 10:49 | |
Jamie whistled cautiously. The car was coming too fast! | Джейми подсвирна изненадан. Колата сериозно се беше забързала! Деница Минчева 17.04.18 в 10:49 | |
Jamie pumped past the pole just in time; the car roared by. | Той прекрачи покрай стълба тъкмо навреме. В следващия момент колата го задмина. Деница Минчева 17.04.18 в 10:50 | |
There now. Mama would be all well again. | „Ето на. Мама ще се оправи.” Деница Минчева 17.04.18 в 10:50 | |
He walked along some more. | Той продължи напред. Деница Минчева 17.04.18 в 10:50 | |
Forget about her. Forget about wishes and things, he told himself. But it was tempting, like a hot pie on a windowsill. He had to touch it. He couldn't leave it be, oh, no. He looked ahead on the road and behind on the road. | „Не мисли за нея, не си пожелавай нищо”, каза си той, но му беше трудно да устои. Мисълта го изкушаваше като топъл пай, оставен да изстива на прозореца. Той трябваше да се поддаде, не можеше да се спре. Огледа пътя пред себе си и назад. Деница Минчева 17.04.18 в 10:50 | |
"I bet I can get down to Schabold's ranch gate before another car comes and do it walking easy," he declared to the sky. "And that will make Mama well all the quicker." | — Обзалагам се, че ще стигна до портата на ранчото на Шаболд, преди да е дошла друга кола, при това без да бързам — обяви той високо. — И така мама ще се оправи още по-бързо. Деница Минчева 17.04.18 в 10:50 | |
At this moment, in a traitorous, mechanical action, a car jumped over the low hill behind him and roared forward. | В този момент една предателска кола се появи иззад хълма зад него и забръмча напред. Деница Минчева 17.04.18 в 10:51 | |
Jamie walked fast, then began to run. | Джейми забърза крачка, след това се втурна да бяга. Деница Минчева 17.04.18 в 10:51 | |
I bet I can get down to Schabold's gate, I bet I can-Feet up, feet down. | „Обзалагам се, че ще стигна до портата на Шаболд, обзалагам се, че ще мога...” краката му се движеха все по-бързо. Деница Минчева 17.04.18 в 10:51 | |
He stumbled. | Той се спъна. Деница Минчева 17.04.18 в 10:51 | |
He fell into the ditch, his books fluttering about like dry, white birds. When he got up, sucking his lips, the gate was only twenty yards further on. | Падна в канавката, а книгите му се разпиляха около него като хартиени бели птици. Когато се изправи, видя, че е само на двадесет крачки от портата. Деница Минчева 17.04.18 в 10:51 | |
The car motored by him in a large cloud of dust. | Колата профуча край него, обвита в облак прах. Деница Минчева 17.04.18 в 10:51 | |
"I take it back, I take it back," cried Jamie. "I take it back, what I said, I didn't mean it." | — Вземам си думите назад — провикна се Джейми. — Вземам ги назад, изобщо не говорех сериозно. Деница Минчева 17.04.18 в 10:52 | |
With a sudden bleat of terror, he ran for home. It was all his fault, all his fault! | Внезапно обзет от ужас и той се втурна да бяга. За всичко беше виновен той и само той! Деница Минчева 17.04.18 в 10:52 | |
The doctor's car stood in front of the house. | Колата на доктора беше паркирана пред тяхната къща. Деница Минчева 17.04.18 в 10:52 | |
Throught the window, Mama looked sicker. The doctor closed up his little black bag and looked at Dad a long time with strange lights in his little black eyes. | През прозореца видя, че майка му изглежда още по-зле. Докторът затвори чантата си и изгледа баща му продължително, а в очите му гореше странно малко пламъче. Деница Минчева 17.04.18 в 10:52 | |
Jamie ran out onto the desert to walk alone. He did not cry. He was paralyzed, and he walked like an iron child, hating himself, blundering into the dry riverbed, kicking at prickly pears and stumbling again and again. | Джейми избяга в пущинака, за да остане сам. Не плака, но се почувства напълно вцепенен, ходеше сякаш беше кукла. Толкова се мразеше! Без да гледа къде отива, тръгна по сухото речно корито като ту се спъваше, ту риташе шубраците. Деница Минчева 17.04.18 в 10:52 |