Английски оригинал | Перевод на български | |
---|---|---|
"Listen, Chief," Fannia said, eying the uncertain crowd. "I must have your promise there'll be no more war between us. Either I get it or I kill you." | — Слушай сега, вожде — заговори Фания, оглеждайки обърканата тълпа, — трябва да ми обещаеш, че войната между нас ще приключи. Ако ли не, ще те убия. Деница Минчева 27.04.18 в 11:07 | |
"Warriors!" the chief roared. "Choose a new ruler. Forget me and do battle!" | — Войни! — провикна се вождът. — Изберете си нов водач. Забравете за мен и се сражавайте храбро. Деница Минчева 27.04.18 в 11:07 | |
The Cascellans were still uncertain, but knives started to lift. | Каселанците още се колебаеха, но някои почнаха да вадят ножовете си. Деница Минчева 27.04.18 в 11:08 | |
"If you do it," Fannia shouted in despair, "I'll kill your chief. I'll kill all of you!" | — Ако го направите — извика Фания на свой ред, — ще убия вожда. Ще убия всички ви! Деница Минчева 27.04.18 в 11:08 | |
That stopped them. | Това ги накара да спрат. Деница Минчева 27.04.18 в 11:08 | |
"I have powerful magic in my ship. I can kill every last man, and then you won't be able to die a warrior's death. Or get to heaven!" | — Имам могъщи магически сили в кораба си. Мога да убия всеки един от вас и тогава никой няма да може да умре храбро като войн. И никой няма да отиде в рая! Деница Минчева 27.04.18 в 11:08 | |
The chief tried to free himself with a mighty surge that almost tore one of his arms free, but Fannia held on, pinning both arms behind his back. | Вождът направи едно последно усилие да се освободи и за малко да успее, но Фания го удържа и дръпна ръцете зад гърба му. Деница Минчева 27.04.18 в 11:08 | |
"Very well," the chief said, tears springing into his eyes. "A warrior must die by his own hand. You have won, alien." | — Добре тогава — примирено произнесе вождът, а очите му се напълниха със сълзи. — Един войн трябва да умре от собствената си ръка. Печелиш, пришълецо. Деница Минчева 27.04.18 в 11:09 | |
The crowd shouted curses as the Earthmen carried the chief and the cans of fuel back to the ship. They waved their knives and danced up and down in a frenzy of hate. | Двамата спътници се оттеглиха към кораба си, понесли горивото и вожда, а тълпата ги съпроводи с крясъци и проклятия. Хората размахваха ножовете си и подскачаха, обзети от ярост. Деница Минчева 27.04.18 в 11:09 | |
"Let's make it fast," Fannia said, after Donnaught had fueled the ship. | — Давай да побързаме — разпореди се Фания, след като Дунот беше заредил кораба. Деница Минчева 27.04.18 в 11:09 | |
He gave the chief a push and leaped in. In a second they were in the air, heading for Thetis and the nearest bar at top speed. | Той избута вожда настрани и скочи вътре. Секунда по-късно вече бяха във въздуха и поеха курс към Тетис и най-близкия бар с максимална скорост. Деница Минчева 27.04.18 в 11:09 | |
The natives were hot for blood—their own. Every man of them pledged his life to wiping out the insult to their leader and god, and to their shrine. | Местните се бяха разгорещили и жадуваха кръв — тяхната собствена кръв. Всеки мъж залагаше живота си, че ще отмъсти за обидата, нанесена на водача им и за оскверняването на храма им. Деница Минчева 27.04.18 в 11:09 | |
But the aliens were gone. There was nobody to fight. | Но пришълците си бяха тръгнали и те нямаше с кого да се бият. Деница Минчева 27.04.18 в 11:09 | |
1952 | 1952 г. Деница Минчева 27.04.18 в 11:10 |