Готовый перевод Thraxas / Траксас: Втора глава

Втора глава

Ранната пролет в Турай е приятна, но кратка. Дългото лятото и есента са непоносимо горещи. Всяка зима вали трийсет дни и нощи, след което става толкова студено, че просяците по улиците измират. Което изчерпва темата с климата, засега.

Кратката пролет тъкмо приключва и температурите започват да растат. Вече ми е терсене и се чудя дали е рано за първата ми бира. Вероятно. Ма по зле няма накъде. От седмици съм без работа. И ако решиш, че това е защото процента на престъпността е спаднал, трябва да знаеш, че той никога не спада. Твърде много бандюги, много беднотия и много богати търгаши, дето чакат някой да ги обере или чакат приходи от далаверки. Въртят се много пари, ама нищо не докачам от тях.
Последния път, когато като бачках, сполучих да открия един магичен амулет, затрит от стария Горсий Звездоброеца по време на пиянски гуляй в един бордей. Не само го намерих, ами и запазих цялата афера сравнително тайна. Дворцовата му репутация можеше да пострада, ако се разчуе за влечението му към младите шафрантий.

В замяна Горсий Звездоброеца обеща да прати някой клиент, ма досега нищо.

Не можеш да разчита на дворцовите магьосници да върнат услуга. Твърде са заети с целуването на задници, изготвянето на хороскопи за младите принцески и други подобни.

Тъкмо решавам, че да не пия бира долу не е никаква алтернатива, рано или не, когато на вратата ми се чука. Имам две стаи и ползвам външната за приемна. До нея, право от улицата, води стълбище за всеки, на който му потрябвам, без да се налага да минава през таверната.

- Влез.

Стаите ми са пълна кочина. Съжалявам за което. Никога не правя нищо за да променя това.

Младата жена, която влиза, изглеждаше като някоя, която би сбърчила нос на всичко под дворцови покои. Сваля качулката си и разкрива дълга златна коса, наситено сини очи и безупречно лице. Красива като гравюра, като казваме детективите.

- Траксас, частният детектив?

Кимам и я каня да седне, което и прави след като избутва разни боклуци от стола. Разглеждаме се взаимно над масата покрита останките от вчерашната ми вечеря, или онзиденшната.

- Имам проблем и Горсий Звездоброеца ми каза, че можете да помогнете. Каза също, че сте дискретен.

- Тъй е. Ма нищо чудно вече да сте привлекли нечие внимание с идването си в Дванадесетте морета.

Нямам предвид красотата ѝ. Отдавна се отказах да правя комплименти на хубавите млади жени. Приблизително, когато талията ми се разшири толкова, че да няма смисъл от комплименти. Но е впечатляващо облечена, твърде скъпо за тази част от глада. Носи леко черно наметало поръбено с кожа,

а под него дълга синя кадифена тога, по-подходяща за танци в бална зала, отколкото за разходка между гниещата рибя карантия на улицата отвън.

- Прислугата ме докара с носилка. Покрита. Не смятам, че някой ме е видял да се качвам по стълбите. Но не бях готова за…

Тя махна с ръка, посочвайки едновременно стаята и улицата отвън.

- Ясно де. Как мога да помогна?

Когато явно богата млада дама ме посети, а това се случва рядко, очаквам от нея да прояви известна сдържаност. Това не е неестествено, защото такъв човек би се консултирал с мен, само ако е в някаква тегава ситуация, за която не иска по никакъв начин нито един от другите благородници да разбира. Нещо което е толкова смущаващо, че тя дори не рискува да отиде при някой от престижните детективи в Тамлин, за да не изтече нещо. Но тази млада дама определено не е сдържана и не губи време в ненужни увъртания.

- Искам да ми намерите една кутия. По-скоро малко инкрустирано ковчеже.

- Някой го е откраднал?

- Не точно.

- Какво има в него?

Тя се поколебава.
- Нужно ли е да знаете?

Кимам.

- Писма.

- Какъв вид писма? - питам.

- Любовни. От мен. До един млад аташе в ньоджанското посолство.

- А вие сте?

Тя се стъписва за малко, изглежда изненадана.
- Аз съм принцеса Ду Аканска. Не ме ли разпознахте?

- Напоследък не ходя много сред висшето общество.

Предполагам, че трябваше да я разпозная от времето, когато работех в двореца, но последно като я видях беше на десет години. Пък и кой да очаква, че третата в наследствената линия за имперския престол ще влезе с танцова стъпка в приемната ми. Само си представи: ако точно в тоя момент крал Рет Акански, принц Фрисен Акански и принц Дийс Акански загинат в случаен инцидент, ще се окаже че си седя право пред новия управник на града-държава Турай. Заедно с купа тридневна яхния. Май по-често трябва да разчиствам. Или поне по някога.

- Предполагам семейството Ви няма да се зарадва да разбере, че сте си писали любовни писма с младо ньоджанско аташе?

Тя кима.

- Колко писма?

- Шест. Държи ги в малко инкрустирано ковчеже, което аз му подарих.

- Защо просто не си ги поискате?

- Атилан - това е името му - отказва. Разсърди се, защото прекратих връзката. Но трябваше да го направя. Бог знае какво щеше да направи баща ми, ако разбереше. Сами разбирате, че въпросът е особено деликатен. Не мога да поискам помощ от Дворцова сигурност. Кралското семейство от време на време използва услугите на частни детективи за други въпроси, но не мога да поема риска и да отида на място, където ще ме разпознаят.

Изучавам я. Изглеждаше много спокойна и това ме изненадва. Младите принцеси не пишат любовни писма. Най-малко не и на ньоджански дипломати. Може времената да са мирни, ала Тюрай и северният ни съсед Ньодж са изконни врагове. Ньоджанците са силен и неумолим противник, така че половината от времето на краля отива в усилия да поддържа мира с тях.
Положението още повече се влошаваше от факта, че ньоджанците бяха пуритани и тяхната Църква е особено хаплива относно състоянието на Правата вяра в Тюрай, винаги критикувайки едно или друго. Съответно и самите ньоджанци не се радват на всенародна любов сред хората в Тюрай.

Ако изтече и думичка за тази афера, ще се разрази ужасен скандал. Обществеността в този град обича скандалите. Все още знам достатъчно за политиката на Двореца, за да предположа какво биха направили някои от фракциите. Сенатор Лодий например, лидер на опозиционната партия, популарите, ще го използва като средство за дискредитация на краля. Затова и леко се учудвам на привидното спокойствие на принцесата. Може би членовете на нашето кралско семейство са обучавани да контролират емоциите си.

Уточнявам някой подробности. Надувам дневната си тарифа и дори искам аванс, но дори и така усещам изненадата ѝ от това колко съм евтин. Трябваше да поискам повече.

- Не очаквам, да е много трудно, принцесо. Имате ли нещо против да похарчите малко пари, за да си ги върнете? Очаквам, че той ще приеме откуп.

Няма против.

Моли ме да не чета писмата. Обещавам да не го правя, а тя си покрива главата с качулката и заминава.

Настроението ми почва да се подобрява. По всяка вероятност достатъчно лесен случай, а и сега имам малко пари. Време е за обяд. Слизам надолу за бира. Нямам причина да не го направя. Най-доброто нещо, което всеки уважаващ се човек може да направи след тежка сутрешна работа.

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/49/132

Переводчики: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода