| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Two | Втора глава Вилорп 10.11.17 в 13:21 | |
Perturbed by the yam situation, I take a beer upstairs to my office and check my supply of klee. I've only three bottles of the fiery spirit left. Maybe I should go easy. I've been fortifying myself with a few glasses before heading for the ramparts, but if it's going to be a winter of shortages, perhaps I should cut back. Though how a man is meant to sit in a cold guard post staring out into the snow without a warming glass of klee inside him I really don't know. Living in a city under siege is hell at the best of times. Living in a city under siege without a plentiful supply of alcohol doesn't bear thinking about. A month ago I expected the Orcs to smash their way into Turai. Now, I'm not so sure. Gurd may be right. Perhaps | Разтревожен от ситуацията с бататите си взимам бирата нагоре в офиса, за да проверя запасите си от кли. Останали са ми само три бутилки от огнената вода. Май трябва да се поуспокоя. Подкрепям се с няколко чашки преди да се насоча към укрепленията, но яко идната зима се очаква недостиг, може би трябва да се поогранича. Как обаче човек за избута мразовитото си дежурство, при всичкия тоя сняг, без в него да има сгряваща го чаша кли, просто незнам. Да живееш в обсаден град е истинска ад, в най-добрия случай. А да живееш в обсаден град, без изобилие от алкохол, просто не си го представям. Преди месец очаквах, че орките ще нахлуят в Тюрай. Сега, не съм толкова сигурен. Гурд може би е прав. Може би. Вилорп 10.11.17 в 13:21 | |
Prince Amrag has decided they missed their opportunity. We don't even know how many Orcs are still out there. Some are billeted in the Stadium Superbius, outside the city walls to the east, but apart from that, we can't tell. Their forces have withdrawn from sight. Our Sorcerers have scanned the area but the Orcish Sorcerers cast their own spells of hiding and it's hard for anyone to be certain. Lisutaris thinks that there are still Orcish forces guarding every exit from the city, but the main bulk of their troops may have retired southwards towards the forests, where it's not so exposed to the elements. Unfortunately for us, this winter is not as fierce as the last few have been. The Turanian winter can be bitingly cold, but after the first severe snowstorms, this one has turned unusually mild. No aqueducts have frozen up and the alleyways of Twelve Seas, usually clogged with thick drifts of snow, remain clear and passable. It might have been better for us had the weather been worse. The Orcs would have been less likely to remain. | Принц Амраг може да е изтървал златния си шанс. Ние обаче не знаем колко орки са все още там. Някой от тях са се разположили в стадионът Сипербиус, източно от градските стени, но освен за тях не знаем нищо. Силите им са се изтеглили извън полезрението ни. Нашите магове постояно сканират раьона, но и оркските не стоят със скръстени ръце и резултатите са най-малкото съмнителни. Лузитания смята, че все още има оркски гарнизони пазещи изходите на града основната им войска вероятно се е изтеглила на юг към горите, където ще са по на завет. За лош късмет тази зима е доста по-мека от предишните. Тюрайската зима е много студена, но сел първите няколко снежни бури тази е необичайно лека. Не са замръзнали нито акведуктите нито пътищата са затрупани от преспи сняг, както обикновено в Дванайсет морета, стоят си чисти и проходими. Може би щеше да е по-добре за нас, ако времето беше по-лошо. Вероятно орките нямаше да останат. Вилорп 10.11.17 в 13:21 | |
After a glass or two of klee I find myself slightly more optimistic. We'll hold them off till the spring. The armies will arrive from Simnia and the Elves will sail up and we'll survive, just like we did fifteen years ago, last time the Orcs attacked. | След чашка, или две, кли се чувствам малко по-оптимистично. Ще успеем да ги задържим до пролетта. Армиите ще пристигнат от Симния и елфите ще доплуват от горе и ние ще оцелеем, точно както преди петнадесет години, последния път когато орките атакуваха. Вилорп 10.11.17 в 13:21 | |
The memory makes me frown. Last time we threw them back after a desperate struggle but we wouldn't have if the Elves hadn't arrived at the last moment. I was on the eastern wall when it collapsed and I was a second away from being mowed down by an Orcish squadron when we were rescued. No amount of klee, or passage of time, can make these grim memories fade. I get the uncomfortable feeling that if my life ends right here, then I haven't made that much of a success of it. Failed Sorcerer now scratching a living as an Investigator in the poor part of town, working for impecunious clients on cases so hopeless no one else will take them on. I curse, throw another log on the fire, and wish I'd studied more when I was an apprentice. If I hadn't discovered beer at such a young age, I might have been a real Sorcerer instead of a man who knows a few tricks. I'd be up in the Palace, living in luxury, with enough yams and klee to get me through any shortage. | Спомена за това ме кара да се намръщя. Последния път успяхме да ги отблъснем със самопожертвувателна борба, но и това нямаше да помогне, ако елфите не бяха пристигнали в последния момент. Бях на източната стена, когато тя се срина и само миг ме делеше от това да бъда покосен от орския ескадрон, когато бяхме спасени. Нито галоните изпито клии, нито изтеклото време не можеха да накарат тези мрачни спомени да избледнеят. Имам гадното чувство, че ако животът ми приключи точно сега, то той не е бил особено успешен. Провалил се магьосник опитващ се да свърже двата края като детектив в гетото на града, работейки за разни бродяги чийто дела са толкова безнадеждни, че на никой друг не му се занимава с тях. Ругая, хвърлям още дърва в огъня и ме се ще да бях учил повече, когато бях чирак. Ако не бях открил бират в младежките си години, може би сега щях да съм истински магьосник вместо човек поназнайващ някой и друг фокус. Щях да бъда в двореца, живеещ в лукс с достатъчно батати и кли, за да не ми пука за недостига им. Вилорп 10.11.17 в 13:22 | |
Possibly the Palace isn't such a great place to be these days. The King is infirm and practically bedridden. The heir to the throne, Prince Frisen Akai, is so far gone on wine and dwa that he's no longer allowed out in public. Young Prince Dees Akan was killed when the Orcs attacked. Consul Kalius is wounded, traumatised, and out of action after the Orcish attack, leaving the administration in the hands of Deputy Consul Cicerius. A good man in his way, but not a warrior. All military planning is in the hands of General Pomius. He at least is an experienced soldier. He might just get us through, particularly as he has a proper respect for Lisutaris, Mistress of the Sky, head of the Sorcerers Guild and one of the most powerful people in the west. With someone like that on our side, there's always a chance of holding off the Orcs, and she's not the only strong Sorcerer in the Guild. | От друга страна дворецът едва ли е много приятен в момента. Кралят е немощен и на легло. Наследника на трона, принц Фрисен Акански, е толкова затънал във вино и дуа, че вече не му е се разрешава да се появява на публични места. Малкия принц Дийс Акански загина при нападението на орките. Консул Калий е ранен, травмиран и бездействащ след орската атка, напълно е изоставл администрацията прехвляйки я в ръцете на заместник консул Цизерий. Добър администратор, но не и войн. Цялата военно власт е в ръцете на генерал Помис. Той поне е опитен войник. Бива го за водач, особено защото тай и уважение към Лузитания, Небесната господарка, глава на Магьосническата гилдия и един от най могъщите хора на запад. С такава като нея на наша страна, винаги имаме шанс да спрем орките, а и тя не е единствения могъщ магьосник в гилдията. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Makri walks into my office. | Макри нахлува в кабинета ми. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"Will you never learn to knock?" | – Никога ли няма да се научиш да чукаш? Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
She shrugs. | Тя свива рамене. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"Why?" | – За чйи? Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"It's civilised." | – Така е цивилизовано. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"We're under siege." | – Ние сме обсадени. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"No reason to abandon all standards. I thought you were spending the whole day with Lisutaris?" | – Това не е причина да изоставим всички правила. Мислех, че целия ден ще си с Лузитания? Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Makri scowls. She takes off her heavy winter cloak then sits down on the chair nearest the fire. | Макри се свъсва. Смъква тежката си зимна пелерина и се стоварва на стола най-близо до огъня. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"Lisutaris had to go to the Palace to meet the King. I couldn't go along." | – Лузитания трябваше да отиде до двореца, за да се срещне с краля. Не можеше да отидем заедно. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Her eyes flash. | Очите й пробляснаха. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"Isn't that ridiculous? I can't attend a private meeting with the King because I've got Orcish blood. Who was it that saved Lisutaris from the Orcs?" | – Не е ли нелепо? Не мога да присъствам на частна аудиенция с краля, само защото имам оркска кръв във вените си. Коя беше тази, която спаси Лузитания от орките? Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Makri is angry, though she knew what she was in for when she took the job. No one hates Orcs more than Makri and she's butchered a lot of them in her time. Nonetheless, she does have one quarter Orcish blood and that's never going to allow her access to the most refined places in the city. | Макри е ядосана, макар че знаеше с какво ще се сблъска, когато пое работата. Никой не мрази орките повече от Макри, убила е много от тях в миналото си. Въпреки това тя има четвърт оркска кръв и заради това никога няма да получи достъп до най-изисканите места в града. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
I notice Makri's looking a little skinnier these days. She's still filling out the chainmail bikini well enough to earn a bundle of tips from the mercenaries in the tavern, but between her shifts as a barmaid and working for Lisutaris, I don't think she's been eating properly. | Струва ми се, че Макри напоследък е малко по-хърбава. Тя все още изпълва бикини бронята си достатъчно за да изкарва купища бакшиши от наемниците в кръчмата, но между смените си като барманка и работата за Лузитания не мисля, че яде достатъчно. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"I hate the way the library shuts in winter," she says. "I need to study." | – Мразя, когато библиотеката затваря през зимата – казва тя. Трябва да уча. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Makri works here to earn money to pay for her education at the Guild College. I can't believe she's still thinking about education at a time like this. | Макри работи тук за да изкара пари за таксата в Училището на гилдиите. Не мога да повярвам, че все още мисли за образованието си, в момент като този. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"The Orcs are about to storm the walls. Can't you ever take a break?" | – Орките скоро ще разбият стените. Не можеш ли да почиваш понякога? Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Makri shrugs. | Макри свива рамене. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
"I like it. Samanatius isn't taking a break." | – Харесва ми. А и Самантиас никога не почива. Вилорп 10.11.17 в 13:29 | |
Samanatius is a prominent philosopher in Turai. Makri holds him in great respect. I regard him as a fool because he teaches for free. Obviously the man has no knowledge worth selling. To be fair to him, he was on the field of battle when the Orcs attacked, even though he could have been excused military duty because of his age. | Самантиас е виден философ в Тюрай. Макри много го уважава. За мен е глупак, защото преподава безплатно. Явно човека няма знания, които да продаде. За да съм справедлив към него, той беше на бойното поле, когато орките атакуваха, въпреки че имаше възможност да не се отзове на военния призив, заради възрастта си. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
Makri runs her hand through her great mane of dark hair. She looks dissatisfied. | Макри прокарва ръка през гарваново черната си грива. Изглежда недоволна. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"I wanted to dye it blond." | – Иска ми се да я изруся. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
This takes me by surprise. Makri was champion gladiator by the time she was thirteen. She's such a brutal fighter I always think of her with a sword in her hand. Outside the city walls she stood over the unconscious body of Lisutaris and defended it with an astonishing display of savage determination, unflinching in the face of impossible odds. Hearing her come out with anything concerning personal vanity is strange, though since arriving in Turai she has taken on board a few of our feminine fashions, mainly low-class ones like a pierced nose and painted toenails. | Това ме изненадва. Макри става шампион гладиатор още на тринадесет години. Тя се превръща в брутален боец винаги когато докопа меч в ръка. Пред градските стени тя стоеше над падналото тяло на Лузитания и я защитаваше с удивителна демонстрация на дива решителност, невъзмутима въпреки минималния си шанс. Изказванията й на тема лична суета ми звучат най-малкото странно, макар че от както е в Тюрай тя е усвоила някакви женски прийоми, предимно долнопробни, като пробит нос и боядисване ноктите на краката. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"It'll make you look like a whore." | – Така ще заприличаш на курва. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"No it won't. Senator Lodius's daughter has blond hair." | – Не, няма. Дъщерята на сенатор Лодий има руса коса. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
True. Turanian women are generally dark-haired. Blond hair is usually only sported by prostitutes, but the style is also affected by senators' daughters, and sometimes their wives. Why only rich women and prostitutes do this, I don't know. | Истина е. Тюрайските жени са основно тъмнокоси. Изрусени са основно проститутките, но се изрусяват и доста от сенаторските дъщери, а понякога и съпругите им. Само богаташките и проститутките се изрусяват – нямам идея защо. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"No one is going to mistake you for a senator's daughter. But what do you care? You've already managed to outrage the city. What's a little more public opprobrium?" | – Никой няма да те сбърка с дъщеря на сенатор. Но защо въобще ти пука? Града вече успя да те приеме. Какво значение има общественото мнение? Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"I'm not worried about the public," says Makri. "I just don't have time. I have to work and study and be a bodyguard and then the Orcs are going to take the city and I'll be killed which I don't exactly mind but I wish I'd had time to see what I looked like with blond hair." | – Не ми пука за обществеността – каза Макри. Просто нямам време. Трябва да работя и да уча, и да съм телохранител, и като орките превземат града, и ме убия, което не ми харесва, и само ми се искаше да се видя как изглеждам с руса коса. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
This is beyond me. My own hair hangs down in a long ponytail like the rest of the humble citizens of Twelve Seas and I never think about it from one day to the next. I ask Makri what news there is from Lisutaris. | Не я разбирам. Моята коса виси на дълга, опашка както на всички останали жители на Дванайсет морета и никога не мисля за това от ден за ден. Питам Макри какви новини има от Лузитания. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"Nothing much. She can't tell how many Orcs are outside the city and General Pomius doesn't want to risk sending men to find out. But the Sorcerers have been busy with the messages. Everyone is making ready to help us in the spring." | – Нищо ново. Тя не може да каже колко орки има извън града, а генерал Помис не иска да рискува да изпрати мъже за да разберат. Но магьосниците разпращат послания. Всички са готови да ни се притечат на помощ през пролетта. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
Makri doesn't sound convinced. Our neighbours to the west, Simnia, might decide they'd rather hold the line against the Orcs on their own borders, and so might Nioj to our north. Everyone says they'll march to our aid but whether they will or not remains to be seen. | Макри не звучи убедено. Съседите ни от запад, Симния, може да решат да задържат фронта с орките на собствената си граница, точно както Ниой от север. Всички казват, че ще организират походи за да ни помогнат, но дали ще го сторят или не? Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
Makri's talk of Lisutaris worsens my mood. For one thing I'm annoyed that I'm reduced to learning news of the war from Makri. I used to be a Senior Investigator at the Palace, abreast of all the city-state's affairs. I was a man with contacts. A man who knew what was happening. Now I'm a man who's dependent on rumour and gossip. It's irritating. What's more irritating is that I have to speak a spell every morning on behalf of Lisutaris. Unbelievable as it may sound, this spell is to help conceal Herminis, a senator's wife whom Makri, Lisutaris and several other criminally minded women broke out of jail just before the Orcs attacked. Herminis had been sentenced to death for the murder of her husband, a senator. The Association of Gentlewomen decided to intervene. As a result of this, Herminis ended up at the Avenging Axe and Lisutaris prevailed on me to help hide her from the authorities. It's not a task I welcome, and had Lisutaris not bribed, cajoled and blackmailed me in the most shocking manner, I'd have refused to have anything to do with it. | Приказките на Макри за Лузитания ми скапват настроението. За едно нещо се ядосвам, че свиквам да научавам новините за войната от Макри. А някога бях старши следовател в двореца, бяв в течение на всички въпроси свързани с държавата. Бях човек с контакти. Човек който знаеше какво се случва. Сега съм човек зависим от слухове и клюки. Това е дразнещо. Още по дразнещо е, че всяка сутрин трябва да подновявам заклинание от името на Лузитания. Може да ви прозвучи невероятно, но тази магия помага да укрием Херминис, сенаторската съпруга която Макри, Лузитания още няколко престъпнички измъкнаха от затвора малко преди атаката на орките. Херминис бе осъдена на смърт заради убийството на съпруга си. Асоциацията на благородничките обаче реши да се намеси. В резултат на това Херминис се озова във Възмездяващата секира и Лузитания ме убеди да я укрия от властите. Това не е задача която ми се нрави, и ако Лузитания не ме беше подкупила, приласкала и изнудила по най-безочлив начин щях да откажа да имам каквото и да е общо с това. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"It's not right," I say, quite forcibly. | – Това не е вярно – твърдя енергично аз. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"What isn't right?" | – Какво не е наред? Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"Me having to help hide Herminis. If the Abode of Justice finds out I'm involved, they'll be down on me like a bad spell. I blame you." | – Трябва да помагам на Херминис. Ако правосъдието разбере, че съм замесен в това ще ме погне, като зла прокоба. Ти си виновна. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"Why me?" protests Makri. | – Защо пък аз? - протестира Макри. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"Because you messed up your rescue operation. Not that there should have been any rescue operation in the first place. And then Lisutaris has the nerve to rope me into covering for her. Talk about ingratitude. I picked that woman up and carried her off the battlefield. I saved her life. And did she exhibit the slightest sign of gratitude?" | – Защото се забърка в тази спасителна операция. Не че въобще трябваше да има такава спасителна операция. И тогава Лузитания имаше наглостта да ме накара да я укрия. Пълна неблагодарност. Нарамих тази жена и я изнесох от бойното поле. Аз спасих живота й. А показа ли тя поне признак на благодарност? Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"Yes. She gave you a new magic warm cloak." | – Да. Даде ти ново магическо загряващо наметало. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
I wave this away. | Махнах с ръка. Вилорп 10.11.17 в 13:30 | |
"A magic warm cloak? Lisutaris can make a magic cloak by snapping her fingers. Not the sort of gift that really says 'thank you for saving my life.' Especially from a woman as rich as Lisutaris. You think it would have harmed her to open up her coffers once in a while? I tell you, these aristocrats are all the same, not a shred of decency among the lot of them." | – Магическо загряващо наметало викаш?? Лузитания може да направи такова дори със счупени пръсти. Това не ет вида подаръци който казва: „Благодаря, че ми спаси живота”. Особено от някой богат колкото Лузитания. Мислиш ли, че щеше да й? навреди да поотвърже кесията си от време на време? Казвам ти, всички аристократи са един дол дренки, разправял съм се с много от тях. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"Thraxas, is there any chance of you shutting up?" | – Траксас, има ли някакъв шанс да млъкнеш? Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"Absolutely none. I tell you, next time Lisutaris finds herself on the wrong end of an Orcish phalanx, she can look for someone else to rescue her. The woman's lack of gratitude is a scandal." | – Никакъв. Казвам ти, следващия път когато Лузитания се озове от грешната страна на оркска фаланга, ще й се наложи да си търси някой друг да я спасява. Липсата й на благодарност е просто скандална. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"She sent you a gift. It's downstairs." | – Тя ти изпрати подарък. Остана долу на стълбите. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"What?" | – Какво? Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"I brought it down in a wagon. She said to tell you it was for saving her life." | – Донесох го с форгон. Каза да ти предам, че това е за спасяването на живота й. Вилорп 10.11.17 в 13:31 |