| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
I pause. | Помълчах. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"Possibly I spoke harshly. What is it?" | – Вероятно бях твърде суров. Какво е? Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
Makri shrugs. | Макри свива рамене. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"I lost interest a while ago." | – Преди известно време загубих интерес. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
I'm deflated. I wasn't ready to stop complaining yet. | Спихвам се. Още не бях готов да спра да се оплаквам. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
"This doesn't excuse her getting me involved with Herminis." | – Това не я оправдава, че ми натерсе Херминис. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
Makri curses me for a fool, yawns, and departs to her room. I hurry downstairs to take a look at my gift. I can't remember when anyone last sent me a present. Maybe my wife, on my wedding day. That was more years ago than I care to remember. My wife, wherever she is now, probably wouldn't want to remember it either. | Макри ме обявява за глупак, прозява се и се оттегля в стаята си. Хуквам надолу, за да разгледам подаръка си. Не помня кога за последно някой ми изпрати подарък. Може би съпругата ми в деня на сватбата ни? Това беше преди повече години от колкото мога да си припомня. Жена ми, където и да е сега, вероятно няма и да поиска да си спомни за това. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
The tavern is full of drinkers. There's a very large crate behind the bar. Gurd is curious as to the contents, as are Viriggax and his squadron of northern mercenaries. I ignore them all and drag the box upstairs. If Lisutaris has sent me anything good, I'm not going to share it with a bunch of drunken mercenaries. | Кръчмата е пълна с пиещи. Зад бара седи доста голям сандък. Гурд е любопитен за съдържанието му, също и Виригакс и неговата банда северни наемници. Игнорирам ги и отнасям кутията на горния етаж. Ако Лузитания ми е изпратила нещо хубаво, нямам намерение да го споделям куп пияни наемници. Вилорп 10.11.17 в 13:31 | |
I wrench the lid off, drag out some padding, then start emptying the contents on to the table. There's a layer of bottles, and the very first one I take out makes me stop and stare. It's a bottle of klee with three golden moons painted on the side. I know what that means. It's the Abbot's Special Distillation, a brand of klee so rare and fine as to never be seen in Turai outside the Imperial Palace and a few exclusive residences in Thamlin. Compared to the klee I normally drink it's like . . . like . . . well, there's no comparison. The only time in my life I drank this was at a banquet at the Palace, and even then I had to sneak it off the Consul's table. I place the bottle reverently on my table and find there are three more in the box. Four bottles of the Abbot's Special Distillation, made with love and care by the most talented monks in the mountains. Already I can feel my worries fading away. | Свалих капака, разкарах талаша и започнах да изпразвам съдържанието му на масата. Има един ред бутилки, а първите които изваждам ме карат да спра и да се втренча невярващо. Това е бутилка кли с три златни луни нарисувани от едната страна. Знам какво означава това. Това е Специалната дестилация на игумена, марка кли толкова рядка и финна че никога не се среща в Тюрай извън императорския дворец и няколко избрани резиденции в Тамлин. В сравнение с клито което обикновено пия това е... това е... абе просто няма сравнение. Единствения път в живота си когато питах такова нещо беше на прием в двореца, и дори тогава трябваше да се промъкна до масата на консулите. Поставям благоговейно бутилката на масата и намирам още три в сандъка. Четири бутилки от Специалната дестилация на игумена, направени с любов и грижа от най-талантривите монаси в планините. Усещам как тревогите ми избледняват. Вилорп 10.11.17 в 13:32 | |
I burrow further into the box and drag out another bottle, this one being thicker, of brown glass, with fancy calligraphy on the label. As I recognise what it is, my legs go slightly weak. The Grand Abbot's Dark Ale, a brew so precious, so fine in every way, as to be the only beer ever deemed fit for the King. Beer is not normally imbibed by the city's wine-quaffing elite, but an exception is made for the Grand Abbot's Dark Ale. I doubt if the monastery that produces it brews more than fifty barrels a year, and every one of them goes to the Palace. So famous is the Grand Abbot's Dark Ale that a barrel of it was once used as part of a treaty with the Simnians. This beer is the finest beverage in the known world, and I haven't had a drop for more than ten years. Lisutaris, a woman I have always held in the highest regard, has sent me eight bottles. I dab a little moisture from my eyes. Beer like this just doesn't come to a man more than once in a lifetime. | Продължавам да ровя в сандъка и вадя друга ботилка, тази е по дебела, от кафяво стъкло, луксозен калиграфски етикет. Когато разпознавам какво е коленете ми омекват. Тъмен ейл „Патриарх”, толкова скъпа, толкова хубава във всяко едно отношение, че е единствената бира, смятана за годна за консумация от самия крал. Бирата обикновено се игнорира от елита - винолюбци, но единственото изключие се прави за тъмения ейл „Патриарх”. Съмнявам се че манастирът който я дестилира прави повече то петдесет бъчви годишно и всеки един от тях е предназначен за двореца. Тъменят ейл „Патриарх” е толкова известен, че на времето бъчва от него е била включена като част от договор със симнияните. Тази бира е най хубавото питие в познатия ни свят, и не съм лизвал и капка от нея повече от десет години. Лузитания, жената на която винаги съм държал най-много, ми е изпратила осем бутилки. Попивам малко влага избила в ъгълчетата на очите ми. Бира като тази просто не идва при един човек повече от веднъж в живота. Вилорп 10.11.17 в 13:32 | |
Underneath the beer is a small sack of thazis, but not the dried brown leaves we normally have to put up with in Twelve Seas. This is moist, green, and pungent. Thazis grown by Lisutaris herself. Again, I'm amazed. The sorceress is devoted to thazis. Not only does she have a house in her garden with walls made of glass, specially for growing the plants—an unheard-of extravagance—she has actually developed a spell for making the plants grow faster. There is no finer thazis anywhere, and she's sent me enough to get through the winter, and more. | Под бирата има малко чувалче с тазис, но не оти зсушените кафяви листа, с които обикновено трябва да се примирим в Дванайсет морета. Този е влажен зелен и ароматен. Тазис отглеждан от самата Лузитания. Отново съм изумен. Магьосницата се е посветила на тазиса. Не само, че в градината си има постройка специално за отглеждане на растението при това със стъклени стени – нечувана екстравагантност – тя дори е разработила магия, с която то расте по-бързо. Няма по фин тазис на света, а тя ми е изпратила достатъчно за да изкарам зимата, та и отгоре. Вилорп 10.11.17 в 13:32 | |
Underneath the thazis are six bottles of Elvish wine. I'm not a connoisseur of wine but I know, from the standard of the other goods, that this will be from the finest vineyard on the finest grape-growing Elvish isle. At the bottom of the box is an enormous joint of venison, wrapped in an unusual fold of muslin. It doesn't seem to be dried, or salted, as venison usually is in winter. There's a note pinned to it. | Под тазиса намирам шест бутилки елфическо вино. Аз не съм ценител на виното, но знам, от нивото на другите стоки, че това ще бъде най-доброто вино от най-хубавите лози на най-хубавия елфически остров. На дъното на сандъка има огромен еленски бут, внимателно увит в муселин*. Не прилича на сушен или осолен каквато е практиката през зимата. Има бележка закрепена за него. *фино тъкан памучен плат Вилорп 10.11.17 в 13:32 | |
From the King's own forest. Will stay fresh till you want to eat it. | От собствената гора на краля. Ще остане свеж докато не решиш да го изядеш. Вилорп 10.11.17 в 13:32 | |
My senses pick up the tiniest flicker of sorcery. The joint is magically protected against ageing. I place it with the other goods on my table then sit down to stare in wonder. Four bottles of klee, eight bottles of ale, six bottles of wine, a bag of thazis and a joint of venison. All of a quality never seen in this part of town. It's an outstanding gift. I'm man enough to admit that I was wrong about the Mistress of the Sky. She's a fine woman and a credit to the city. A powerful Sorcerer and sharp as an Elf's ear. I've always said so. Long may she lead the Sorcerers Guild to greater glory. | Сетивата ми усещат леки магически трептения. Наложена му е магия срещу стареене. Поставям го заедно с останалите неща на масата, а после седя и ги съзерцавам учудено. Четири бутилки кли, осем бутилки ейл, шест бутилки вино, торбичка тазис и еленски бут. Всичко това което никога не съм виждал в тази част на града. Това е изключителен подарък. Достатъчно съм честен, за да призная че съм грешал за Небесната господарка. Тя е чудесна жена и стожер на града. Могъща магьосница с ум остър като елфско ухо. Винаги съм казвал това. Дано по дълго предвожда гилдията на магьосниците към по-голяма слава. Вилорп 10.11.17 в 13:32 | |
Before retiring for the night I carefully place locking spells on both my doors. No disreputable inhabitant of Twelve Seas is going to get his hands on my excellent present. | Преди да се оттегля за през нощта внимателно поставям заключващи заклинания на двете врати. Нито един от неподчтенните жители на Дванайсет морета няма да сложи ръце върху прекрасния ми подарък. Вилорп 10.11.17 в 13:32 |