Трета Глава
На сутринта се събуждам с толкова добро настроение с каквото не съм бил от седмици. Дори новините за недостига на храна не могат да помрачат настроението на човек разполагащ с осем бутилки Тъменят ейл „Патриарх”, готов да му се насладиш. Изкушен съм да отворя един за закуска, но успявам да се удържа с кански мъки. Ще изчакам да приключа с днешната обиколка като страж и тогава ще му се насладя наистина та топло и удобно. Решавам да пробвам малко от Лузитанския тазис и си навивам пръчица със скромен размер. Когато вдишвам от него, светът който вече не изглежда толкова зле, се подобрява значително.
Дочух някакви странни шумове пред вътрешната ми врата, която води надолу към бара. Обикновено бих се подразнил от такова прекъсване на „сутрешния ми тоалет”, но в момента се чуствах прекрасно, затова дръпнах и отворих вратата. В коридорът откривам Палакс и Кейби, двама млади улични музиканти. Имаше времена, когато бих бил недоволен да ги видя, защото младата двойка не е точно това, което бихте определили като обикновени жители на Тюрай. Имат ужасно странни дрехи и прически, и обици по лицето, каквито никога преди не са виждани в града, освен това живеят във фургон паркиран за кръчмата. Това не е поведение поощрявано от обикновения тюраяйец, включително то мен. Все пак вече съм посвикнал с тях и съм се наслаждавал на няколко добри нощи във Възмездяващата секира, когато свирят на лютнята и цигулката си.
– Нуждаем се от помощ – казва тревожно Палакс. Забелязвам, че Кейби трепери. Намръщвам се.
– Абе аз ви ли казах, че дуа ще ви убие?
Дуа, е силен наркотик и се е превърнал в проклятието на града в последните години.
– Не е взимала дуа. Болна е.
Погледнах по внимателно момичето. Лицето й е зачервено, зъзне и потта блести по челото й. Очевидно е какво не е наред. Щях да забележа веднага ако не беше необичайно силния зелен тазис от Лузитания.
– Тя е хванала Зимна треска – казах аз.
– Знам – отвърна Палакс. – мисля че ще умре.
Кейби кихва изведнъж. Отстъпвам бързо назад. Зимната треска не е толкова смъртоносна колкото Лятната чума, но е достатъчно лоша. Тъй като градът е толкова претъпкан не би се учудил ако избухне епидемия. Кейби отново започва да се тресе, доста силно.
– Палакс. Вземи Кейби и я закарай в празната стая за гости в дъното на коридора. Загърни я с топло одело и й давай единствено вода. Не оставяйте стаята и не позволявайте на друг да влиза. Заболяването се разпространява бързо и ако някой друг се приближи ще го прихване.
– Ще умре ли? - пита Палакс и изглежда доста отчаян.
– Не. Не, тя е млада и силна. Ще се пооправи след няколко дни. Сега я изведи от тук и отидете в стаята за гости. Аз ще потърся лечител.
Палакс изпълнява заръката ми. Трудно му е да носи Кейби, но не предлагам да му помогна. Вече съм карал Зимна треска и се смята, че това прави човек по-малко податлив на ново заразяване, но не ми се поема този риск. Обикновено болестта не е фатална, но е непредсказуема. Имало е случай, когато е била ужасно жестока. Хората са измирали от нея. Удрям няколко гълтока, кли след което се спускам надолу, за да съобщя лично на Гурд лошите номини. Гурд е разтревожен.
– Колко зле е тя?
– Не мога да каже. Винаги изглежда зле в началото.
– Какво да направя? - пита Гурд.
Не съм сигурен. Във всеки случай за Зимна треска засечена в обществена сграда трябва да се докладва в офиса на местният префект. За съжаление префекта може да наложи карантина. Ако Гурд съобщи за Кейби на префекта Дриний, както е длъжен, ще види Възмездяващата секира затворена поне за седмица, а това е доста работа за испускане. Може и да премълчи, което би било добре ако Кейби оцелее и никой не научи. Но ако префектът „сам” открие какво се е случило ще има доста проблеми.
Гурд хапе устни.
– Преди три години бижутер от Лорн прихвана болестта. Постоя си в стаята и се оправи. Не го съобщих тогава...
Помня го. Тогава нещата се разминаха безобидно. Зимната треска често е такава. През някой години много малко хора са заразяват и при това не изглажда достатъчно силна, за да ги убие. За съжаление имаше и години, когато това беше много по-зле. Малкият ми брат умря от Зимна треска, много отдавана. Миналата година много хора умряха от нея. Гурд решава да погледне Кейби, да прецени състоянието й и след това да лично да посети лечителя Чааракси. Чааракси е приятел, и няма да наложи карантина ако не изглежда необходимо. Гледам го че хуква нагоре, после отивам до тезгяха за бира. Макри сервира.
– Какво беше това?
– Нищо – казвам аз. - Чувала ли си за Мулифи?
Макри поклаща глава.
– Тя е певица в Златнаят еднорог.
Макри се похилва. Надигам вежди.
– Кога една барманка, израсла в гладиаторските робски мини стана такава снобарка?
– Не съм снобка – протестира Макри!
– О, така ли? Ти се надсмиваш на всичко, което не е написано преди повече от петстотин години от някой незнаен елфски бард.
– Надсмивам се на всяко изпълнение, което включва събличане на дрехи преди още да е довършен и първия куплет.
– Това е нещо, което може доста да подобри някои от тези мрачни древни елфически песнопения. Освен това чувам, че Мулифи имала прекрасен глас.
– От кого?
– От капитан Рали. Който очевидно излиза с Мулифи през последната седмица.
Това е интересна новина дори за Макри, която обикновено не изпуска клюки. Капитан Рали навремето беше женкар, но напоследък е твърде зает зает. Той отговаря за един от местните постове на Градската стража и тъй като половината му хора са мобилизирани в армията е дори по претрупан от обикновено.
– Щастлив е като елф на дърво. Обикаля с нея хванати под ръка, което кара околните да ревнуват.
Известно време премълчавах за капитана и неговата дама. Никога не съм гледал нейно изпълнение.
– От доста време не съм бил в Златнаят еднорог.
– Имаш ли влечения към екзотични танцьорки?
– Не. Но там всяка седмица се провеждат големи игри на Рак с много богати играчи. Ще ми се да седна на маса заедно с някои от тях.
– И защо не го направиш?
– Не мога да си го позволя – признавам. - Човек се нуждае от много пари, за да седне да играе карти с преторът Капатий и генерал Акарий.
– Залагаш твърде много – отбелязва Макри.
Припомням на Макри не е била против необичайния облог когато пристигна в Тюрай.
– Само заради лошото ти влияние.
– Лошо влияние? По скоро ошлайфане на личността. Всичко което правиш откакто си тук е да работиш и учиш. Тези дни си една идея по-малко непоносима.
Танроуз е малко по-натам на бара и разлива яхния на Виригакс и няколко от неговите наемници. Когато напълва купанките им тя се приближава към мен и се преважда над бара приглушавайки глас, за да не я чуе никой.
– Траксас. Трябва да обсъдим нещо.
– Имаш предвид разследване?
Танроуз кимва.
– Сега трябва да обикалям като страж. Може ли да изчака докато се върна?
Танроуз а, а аз и казвам да дойде в кабинета ми, когато приключи смяната ми на градските стени. Нямам си и на идея какво иска да разседвам, но тя е най-добрият готвач който е виждан във Възмездяващата секира, затова съм готов да й окажа каквато и помощ да й е необходима.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/15
Преводачи: Вилорп
Готово: