| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Four | Четвърта глава Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
I have two magic warm cloaks. The first one is a fairly inefficient garment. Keeps out the chill for a while but soon starts to lose its potency. I made it myself but my sorcerous powers just aren't up to the task these days. The cloak which Lisutaris, Mistress of the Sky, made for me is much better. She put a spell on it which only needs a word from me to revitalise it each day. The cloak stays warm for a long time. I've done enough soldiering in freezing weather to appreciate the favour. Not that Lisutaris didn't owe me a favour or two, as I pointed out to Makri, with some justice. As do various others, I reflect, during my long spell on the walls. I gaze out into the frozen waste below with a feeling of dissatisfaction. I've fought for this city. I've lived here, worked here, paid taxes. I've sorted out the problems of the rich and poor. My investigating talents have helped keep Lisutaris in her job and Deputy Consul Cicerius out of disgrace. And where has it got me? Two rooms above a tavern in the poorest part of town with little prospect of improvement. | Разполагам с две магически загряващи наметала. Първото не е много ефективно. Държи топло известно време, но после бързо започва да губи силата си. Направих го сам, но моите магически сили не са на висота в наши дни. Пелерината, която Лузитания Небесната господарка, направи за мен е много по-добра. Тя е вградила магия нуждаеща се само от една дума дневно от мен, за да бъде възобновена. Пелерината остава топла за дълго време. Виждал съм предостатъчно замръзнали войници, за да оценя услугата. Не че Лузитания, както посочих на Макри, не ми дължи още една две услуги колкото да е справеливо. Както всички други по време на дългата ми обиколка по стените изпадам размисли. Гледам замръзналите боклуци в подножието и в мен расте чувството недоволство. Аз се бих за този град. Живях, работих, плащах данъци. Решавах проблемите на богати и бедни. Следователският ми талан позволи на Лузитания да остане на работа и спаси заместник консул Цизерий от опозоряване. И къде се намирам? Две стаички над кръчма в бедняшките квартали с мижави изгледи за подобрение. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
The wind blows a little colder. I wrap my cloak tighter around me. Down below is the rocky stretch of shoreline that leads to the harbour. Since talking about Captain Rallee and his girlfriend, I keep thinking about the card game in the upstairs room at the Golden Unicorn. General Acarius and Praetor Capatius are both regular visitors to the table. The General has a reputation as the finest gambler in the Turanian army, and he's very wealthy. Half the Turanian fleet is built from wood grown on his family's vast estates. As for Capatius, he's the richest man in Turai. He owns his own bank and his trading empire extends all over the west. If I could just get myself around a rak table with these two I'd soon show them how the game should be played. | Вятърът става малко по-студен. Овивам се по-плътно с пелерината си. Под мен се простира скалистия бряг водещ към пристанището. Откакто повдигнах въпроса за капитан Рали и приятелката му не съм спрял да мисля за играта на карти в горната одая на Златнаят еднорог. Генерал Акарий и претора Капатий редовно играят там. Генералът има репутация на най-добрия комарджия в тюрайската армия и е много побогат. Половината тюрайски флот е построен от дървесина доставена от огромните му семейни имоти. Що се отнася до Капатий, той просто е най-богатия човек в Тюрай. Притежава собствена банка, а търговската му империя е плъпнала на запад. Ако можеш да седна с тия двамата на партия рак, щях да им покажа къде зимуват раците. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
I do have a slight connection to the game at the theatre. Ravenius plays there. Ravenius, a senator's son, also comes down to the Avenging Axe to play at our weekly game. The stakes at the Avenging Axe are a lot lower than Ravenius is used to at the Unicorn, but the young man is such a keen gambler he enjoys playing anywhere. Perhaps he could introduce me to General Acarius. I shake my head. It's hopeless. You have to lay down a lot of money before they'll allow you to sit at the table. More than I can raise. | Имам една възможна връзка към играта им в театъра. Рейвений играе там. Рейвений е сенаторски син, който наминава и през Възмездяващата секира за да се включи в седмичния ни турнир. Залозите във Възмездяващата секира са много под тези на които Рейвений е свикнал в Еднорога, но младият мъж е толкова запален комарджия, че обича да играе навсякъде. Може пък да ме запознае с генерал Акарий. Поклащам глава. Безнадеждно е. Трябва да се заделят много пари преди въобще да ти позволят да седнеш да играеш. Повече от колкото мога да събера. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
My companion in the lookout post is Ozax, an old soldier now turned master builder. Something catches my eye and I call him over. | Моят спътник в обхода е Озакс, стар войник преквалифицирал се в майстор строител. Нещо привлича вниманието ми и го привиквам. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"A ship?" | – Кораб? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
It's an unexpected sight. Ships don't sail these waters in winter; the gales are too severe. Though this winter isn't particularly harsh, there have already been several storms fierce enough to sink any warship or trader foolish enough to venture out. We watch as the vessel limps towards the harbour. | Това е необичайна гледка. Корабите не плават по тези води през зимата, бурите са твърде силни. Въпреки че тази зима не е твърде тежка, вече имаше няколко бури достатъчно свирепи, за да потопят всеки военен или търговски кораб достатъчно глупав за да излезе в открито море. Наблюдаваме го докато той навлиза в пристанището. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Trader," mutters Ozax. "Looks like it's barely afloat." | – Търговски – мърмори Озакс. - Изглежда че едвам се държи на повърхността. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
The ship's masts are broken and it's crawling along under one ripped sail. It's low in the water, and though we can't see it clearly at this distance, I'm guessing that all spare hands on board are currently pumping out water for all they're worth, trying to keep the vessel afloat. I can see soldiers hurrying along the harbour walls, ready to deal with any emergency. In time of war, no ship can enter the harbour unbidden. It's protected by both chains and spells, and the harbour master won't admit anyone till he's very sure that it's not an enemy. | Мачтите му са потрошени и от тях висят разкъсани платна. Гази доста дълбоко във водата, макар да не личи от толкова далече, предполагам че в момента всички свободни ръце на борда изгребват вода със всичко възможно да се изгребва вода, всячески мъчейки се да се задържат още малко на повърхността. Виждам войници да бързат покрай пристанищните стени, готови да се справят с каквото им излезе насреща. При военно положение никой кораб не може да влезе в пристанището. То е защитено едновременно с вериги и магии, а управителят му няма да допусне никого докато не е сигурен, че това не е враг. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
As we watch, the stricken ship crawls up to the entrance to the harbour then halts, its bow pressed against the thick chains that block the entrance. Sounds of shouting float over the water. Probably whoever's on board is yelling at the defenders to let them in before they go under, which won't be long. The vessel hovers perilously at the entrance, sinking ever further in the water. Just when it seems it's about to slide beneath the sea, the great chains are pulled back. The Sorcerer on duty at the harbour removes the defensive spells and the ship begins to crawl into the harbour. They've made it to safety. | Наблюдаваме как потрошения кораб пълзи към входа на пристанището и спира когато носът му се опира в дебелите вериги преграждащи входа. Неопределени звуци на викове се понасят над водата. Вероятно всеки който е на борда крещи към защитниците да ги пропуснат вътре преди да са потънали, което изглежда ще се случи съвсем скоро. Корабът се накланя опасна пред входа на пристанището и затъва все повече във водата. Точно когато изглежда че вече е готов да се плазне под водата големите вериги се отдръпват. Дежурния магьосник премахва защитните заклинания и корабът продължава да пълзи към пристана. Където е по-безопасно. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
It's an interesting occurrence. As a curious sort of person, I might be inclined to take a walk over if I hadn't promised to see Tanrose after my shift. I run into Makri as I'm walking back to the Avenging Axe. She's wearing a man's tunic and leggings, and her floppy green pointed hat. Its a foolish item she picked up on the Elvish isle of Avula. Only Elvish children wear them and it looks ridiculous. Along with her new golden nose ring, it makes for a particularly offensive sight. The assorted lowlifes who frequent the Avenging Axe are always going on about how great it is the way Makri bulges out of her tiny chainmail bikini in all the right places, but as far as I can see they're missing the point. For one thing she's far too skinny round the waist, and for another, even if you like the skinny type, a pretty face and figure don't make up for her numerous faults. She paints her toenails gold like a Simnian whore, she has her nose pierced like some refugee from an Orcish brothel, she's got the longest and most unruly hair in the city, and beneath that are a pair of pointed ears. Together with her short temper, her foolish intellectual pursuits and her weird puritanical streak it makes for a very unattractive package. Anyone ending up with Makri as a partner would soon come to regret it. | Това е интересно събитие. Като любопитен човек ме привлича възможността да се поразходя натам, ако не бях обещал да се видя с Танроуз след смяната си. Налитам на Макри на път към Възмездяващата секира. Облечена е с мъжка туника и гамаши, а на главата си е нахлупила островърха зелена шапка. Безумните неща които си е взела от елфския остров Авула. Само елфските деца ги носят и изглежда абсурдно. Заедно с новия си златен пръстен на носа това е особено отблъскваща гледка. Разнообразните бродяги който посещават Възмездяващата секира винаги възхваляват начина по който Макри изпълва препаската си от метални халки навсякъде където е необходимо, но доколкото виждам те изпускат нещо. От една страна тя е твърде слаба в кръста, дори ако си от тези падащи си по хърбави, и от друга, красивото лице и фигура не компенсират многобройните й простотии. Боядисва ноктите на краката с в златисто като симниянска курва, носи на носа си халки като бежанец от оркски бордей, имай най дългата и несресваема коса в града, а от долу крие чифт заострени уши. Добави късия й фитил, глупашките интелектуални занимания, странната й пуританска черта и получаваш един доста непривлекателен пакет. Всеки който се забърка с Макри съвсем скоро ще съжали, че дори му е хрумнало. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"What's the hurry, Thraxas?" | – Какво си се разбързал Траксас? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"I need a beer." | – Нуждая се от бира. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Since the Orcs arrived you've hardly been sober." | – Откакто пристигнаха орките не си бил трезвен. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Who wants to be sober when the Orcs are outside the walls? Last time they were here I was drunk for three months. And still fought heroically." | – Че кой ска да е трезвен, когато орките са пред стените? Последния път когато ни навестиха бях пиян три месеца. И пак се бих героично. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
There are some people on the streets, but between the cold weather and the war there's not a lot of merriment about. Makri isn't helping. She's unusually gloomy. Even the sight of a new batch of swords being laid out in the armourer's window doesn't bring a smile to her face, and Makri is a great weapons enthusiast. | По улицата има хора, но при този кучи студ и надвисналата война не е много весело. Макри също не помага. Тя е необичайно мрачна. Дори гледката на гледката на нова партида мечове изложена на витрината на оръжейната не докарва усмивка на лицето й, а та е голям почитател на оръжията. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"You notice how it's not such a bad winter?" she says. | – Прави ли ти впечатление че зимата не е толкова тежка? - пита тя. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
I nod. It's cold, but nothing like last year. | Кимвам. Студено е, но несравнимо спрямо миналата година. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Wouldn't you say it's warm enough for the Guild College to open?" | – Не би ли казал, че е достатъчно топло за да се отвори Училището на гилдиите? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
Makri has a strange passion for education. It's another of her faults. | Макри има странна страст към образованието, това е още една от нейните простотии. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"It always shuts in winter. Anyway, you said they'd suspended classes for the duration of the war." | – Винаги затваря през зимата. Освен това, ти каза че са спрели уроците докато трае войната. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"But they could have stayed open and we'd have been able to take our exams before the spring. Might have got the whole year finished before the Orcs attacked." | – Но можеха да го оставят отворено и така щяхме да успеем да вземем изпитите преди пролетта. Можеше цялата година за приключи преди орките да нападнат. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Makri, you must be the only person in the city who's thinking about learning anything right now. Chances are there won't even be a city after the spring." | – Макри, ти сигурно си единствения човек, който иска да научи нещо ново в момента. Вероятно дори няма да има град напролет. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"That's just the point," says Makri, now agitated. "Supposing the college goes up in flames and all the records are destroyed? I'm number one student, two years at the top. I'm going to finish with distinction this year and who's going to know if they don't give me my certified scroll?" | – Точно там е въпросът – разтревожено казва Макри. - Да предположим че училището изгори и всички регистри са унищожени. Аз съм отличничка на випуска за последните две години. Трябваше да завърша тази година с отличие и кой ще знае за това, ако не ми дадат дипломата? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
Poor Makri. If it were anyone else complaining about their education at a time like this I'd ridicule them, but I've realised over the past two years what it all means to her. Makri has moved heaven, earth and the three moons to complete her studies at the Guild College. This college, a place for the sons of the lower classes to further their studies, didn't want to admit her. Makri had to struggle all the way, and she's still struggling, scraping together enough money to pay for her classes, and dealing with a lot of hostility because of her Orcish blood. It's quite an achievement for her to have accomplished as much as she has. Makri's dream is to enter the Imperial University of Turai. It's a hopeless dream, but I've given up mocking her over it. | Горкичката Макри. Ако някой друг се оплакваше от образователната система в тези времена щях да го скъсам от бъзик, но през последните две години бях осъзнал какво означава то за нея. Макри би преобърнала земята, небето и трите луни, за да завърши обучението с в Училището на гилдиите. Това е училище, където синовете на нишата прослойка могат да продължат образованието си, и където изпървом не искаха да я допуснат. Макри трябваше да се бори по целия път към училището, а и все още се бори, събирайки достатъчно пари за да си плаща лекциите и да търпи подигравки заради оркската си кръв. Постижението и е повече от колкото са постигали много други. Макри мечтае да влезе в Имперския университет на Тюрай. Това е небивал блян, но съм спрял да й се подигравам. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Don't worry, we'll hold off the Orcs for a while yet. Hell, we don't even know if Prince Amrag's got any sort of force out there." | – Не се безпокой, ще задържим орките още малко. По дяволите, ние дори не знаем дали принц Амраг има някакви войски отвън. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
Makri shakes her head. | Макри клати глава. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Even if we win the war it'll still delay the exams. I need my certified scroll to apply to the university." | – Дори да спечелим войната това пак ще забави изпитите. Имам нужда от тази диплома за да кандидатствам в университета. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Makri, do you have enough money to pay for the university?" | – Макри, имаш ли достатъчно пари, за да платиш за университета? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"No." | – Не. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Do you have a plan to circumvent the article in the university statutes which forbids the education of women?" | – Имаш ли план как да заобиколиш клаузите в университетския правилник, забраняващи обучението на жени? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"No." | – Не. Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
"Do you have some means of getting round the other part of their constitution, which forbids admitting anyone with Orcish blood?" | – Имаш ли някакъв начин да се промъкнеш покрай другите им клаузи забраняващи приемането на който и да било с оркска кръв? Вилорп 10.11.17 в 13:35 | |
Makri purses her lips. | Макри цупи устни. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"No," she admits. | – Не – признава си тя. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"So what's the difference? Even if you nail your scroll to the university doors they still won't let you in." | – Каква е разликата? Дори да занесеш свитъка си до вратите на университета те пак няма да се отворят за теб. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I'll think of something," says Makri, stubborn in the face of the uncomfortable truth. | – Се ще измисля нещо – казва Макри гледайки в лицето жестоката истина. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"Think of something? What?" | – Ще измислиш нещо? Какво? Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I don't know. Just something." | – Не знам. Просто нещо. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"Threatening them with your axe won't work." | – Заплашването с бойния ти топор няма да помогне. Да знаеш. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"Then I'll think of something else." | – Тогава ще се сетя за нещо друго. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"Maybe," I suggest, "when Prince Amrag takes over the city he might make you a professor." | – Може би – предполагам аз, - когато принц Амраг превзема града може да те направи професор. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
Makri whirls to face me, a furious look on her face. | Макри се обърна към мен с яростно изражение. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I told you not to mention him!" | – Казах ти да не споменаваш за него! Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I'm an Investigator. I find it hard not to mention things." | – Аз съм следовател. Трудно ми е да не споменавам разни неща. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
Makri glares at me, but refuses to discuss it further. Since learning that she's half-sister to the new overlord of all the eastern Orcs, I've certainly been curious to learn more. However, apart from the vague information that they had the same father but a different mother, and that Amrag escaped early from the Orcish slave pits, leaving Makri there to fend for herself, I've learned nothing at all. Makri refuses to discuss it and insists that I never mention it to anyone. I'm okay with not mentioning it. It's not the sort of thing she'd want the public to know. But I can't help feeling she ought to tell Lisutaris, Mistress of the Sky. In time of war any information about the enemy leader would surely be helpful, and Lisutaris wouldn't give Makri away. | Макри ме убива с поглед, но отказва да продължим темата. След като научих че е полусестра на новия повелител на всички източни орки, със сигурност съм любопитен да разбера повече. Обаче, освен неясната информация че имат един и същ баща и различни майки и това че Амраг е избягал от оркските робски ями, оставяйки Макри на собствените си грижи, не съм научил нищо повече. Макри отказва да го обсъждаме и настоява да не го споменавам никога и пред нигоко. Не ми пречи да не споделям това. Това не е нещо, което бих желала да стане общоизвестно. Но не мога да се отърва от чувството, че трябва да кажа за това на Лузитания, Небесната господарка. По време на война, всяка информация за водача на противника би била полезна, а и Лузитания не би предала Макри. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
We walk past some small alleyways. Each one we pass is occupied by someone either selling dwa, or using it. The distinctive smell of the burning substance assails us from all sides. It's impossible to travel more than a few yards along the narrow pavement without being approached by someone trying to make a sale. By the third or fourth time I give up answering and just bat them out the way. | Минаваме по няколко малки улички. На всяко кьоше седи по някой кайто продава дуа, или я ползва. Характерния мирис на горящата субстанция ни обгръща от всякъде. Неможе да изминем повече от няколко метра по тезните улички без до нас да се примъкне някой, който се опита да ни продаде. На третия или четвъртия път се отказвам да отговарям и просто ги подминавам. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"Turai is going to hell," I mutter, stepping over the prone body of an addict, sprawled out in the street. Many of them are young men who should be doing military duty. "If this gets any worse the city won't be worth defending." | – Тюрай отива по дяволите – измърворвам, докато прескачам проснатото на улицата тяло на някакъв наркоман. Много от тях са млади мъже, които трябва да изпълняват военния си дълг. - Ако нещата продължават така, градът няма да си струва спасяването. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
I shake my head. | Тръскам глава. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I should have left this place long ago." | – Преди много време трябваше да напусна това място. Вилорп 10.11.17 в 13:36 |