| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"So why didn't you?" asks Makri. | – Защо не го направи? - пита Макри. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I could never think of any place better to go." | – Защото не мога да се сетя за по-добро място. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
The outskirts of the harbour is a really bad part of town, worse even than the rest of Twelve Seas. Shivering young prostitutes, wrapped in threadbare cloaks, try to attract our attention as we pass. Beggars hold out their hands hopelessly, and a few children, far too raggedly dressed to be out in this weather, stand forlornly outside taverns, waiting for their parents to emerge. Things don't improve when I spot Glixius Dragon Killer coming towards us. He's a large man, broad and vigorous. Even without his rainbow cloak he'd stand out from the poor miserable masses around him. | Покрайнините на пристанището наистина са лошата част на града, още по лошо е обаче в останалата част на Дванайсет морета. Зъзнещи млади проститутки загърнати в протрити наметала се опитват да привлекат вниманието ни докато минаваме. Просяци безнадеждно протягат ръце, а няколко деца облечени твърде леко за това време, стоят пред отчаяни пред кръчмите чакайко родите ли те им да се появят. Нещата въобще не се подобряват когато забелязвам Гликсий Драконоубиеца да идва към нас. Той е едър мъж, широкоплещ и енергичен. Дори без дъгоцветното си наметало той се ясно се отличаваше от бедните нещастници около него. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
His eyes narrow as he approaches, and so do mine. Glixius Dragon Killer is an old enemy. He's a powerful Sorcerer, though not one who's ever been a credit to the city. Until recently he was outside the influence of the Sorcerers Guild, though he's been brought back into the fold due to the current crisis. That doesn't alter the fact that he's a criminal. He may have escaped conviction, and he might even be fooling the Sorcerers Guild, but he's not fooling me. | Очите му се присвиват докато се приближават, моите също. Гликсий Драконоубиеца е мой стар враг. Той е могъщ магьосник, макар и да не е един от пазителите на града. Доскоро беше извън влияниет но Магьосническата гилдия, но поради настоящата криза отново бе приет лоното й. Това не променя факта че е престъпник. Може да е избегнал правосъдието и дори да е заблудил Магьосническата гилдия, но не и мен. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
Like any successful Sorcerer, Glixius is wealthy. I wonder what he's doing in the poor part of town. Something illegal no doubt. I'm wearing my spell protection charm but I get ready for action because Glixius is strong, and quite capable of launching a physical assault if he feels like it. | Като всеки добър магьосник, Гликсий е богат. Чудя се какво ли прави в бедняшката част на града. Нещо незаконно, без съмнение. Има си заклинание за защита от магии, но се приготвям за действие защото Гликсий е силен и може да премине и към физическа атака ако прецини така. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
Glixius halts right in front of me. | Гликсий спира точно пред мен. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"Thraxas the cheap Investigator," he says, getting straight to the point. I look him in the eye, but don't bother to reply. | – Евтиния детектив Траксас – казва той, изправяйки се пред мен. Гледам го в очите, но не си правя труда да му отговарям. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I've been talking to Ravenius," continues the Sorcerer. "He tells me you play rak every week in your cheap little tavern." | – Говорих с Рейвений, – продължава магьосникът. - Той ми каза че играете на рак всяка седмица в твоята малка евтина кръчмичка. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
I'm surprised. I can't imagine why this would interest Glixius. | Изненадън съм. Немога да предположа защо това би заинтересовало Гликсий. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I usually play with General Acarius and Praetor Capatius at the house of Senator Kevarius. But Kevarius has closed his doors for a few days. His wife is down with the winter malady." | – Обикновено играя с генерал Акарий и претора Капатий в домът на сенатор Кевариус. Но Кевариус затвори вратите си за няколко дни. Жена му е прихванала Зимна треска. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
He looks at me mockingly. | Той ме гледа подигравателно. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I imagine your stakes are too small to be of much interest." | – Предполагам че залозите привас са твърде малки, за да са интересни. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
I'm not certain if he's angling for an invitation to our game or merely taking the opportunity to insult me. | Не съм сигурен дали си врънка покана за нашата игра или просто търси повод да ме оскърби. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"So why don't you join us?" | – Защо не се присъединиш към нас? Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I doubt there'd be enough money on the table to make it worth my while." | – Съмнявам се, че на масата ще има достатъчно пари, за да си струва отделеното време. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"You can stake anything you like. I'll be pleased to take it off you." | – Можеш да да заложиш колкото решиш. Ще се радвам да ти го прибера. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
Glixius eyes me for a few moments. I think he might be smiling though it's hard to tell. He's a square-jawed, steely-eyed sort of individual, and it would take a lot to brighten up his face. | Гликсий ме оглежда за няколко мига. Струва ми се, че се усмихва, макар да е трудно да се определи. Той има квадратна челюст, характерни стоманени очи, и би отнело доста време, за да се различи нещо по лицето му. Вилорп 10.11.17 в 13:36 | |
"I never like to sit at a game without five hundred gurans in front of me." | – Никога не бих седнал на игра с по малко от петстотин гурана пред себе си. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Five hundred gurans is fine." I reply. "Bring more if you like. It'll be a pleasure to show you how the game is played." | – Петстотин гурана звучи добре – отвърнах му. - Може да си донесеш и повече. Ще е удоволствие за мен да ти покажа как се играе играта. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
Glixius sneers, then gives the faintest of nods, and marches off. | Гликсий се подсмихва, удостоява ме с най-малкото възможно кимване и се отдалечава. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
Makri is looking puzzled. | Макри изглежда е озадачена. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"What was that about?" | – Какво беше това? Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"He wants to play cards." | – Иска да играе на карти. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"At the Avenging Axe? Why?" | – Във Възмездяващата секира? Защо? Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Because he hates me," I say. "Can't get over the time I punched him in the face. Probably he's been looking for revenge ever since. And now he thinks he can humiliate me at the card table. Poor sap. I'm number one chariot at rak." | – Защото ме мрази – казвам. - Не може да надживее момента, когато го фраснах в лицето. Вероятно от тогава е търсил начин да си отмъсти. И сега си мисли, че може да ме унижи на масата за карти. Горкия мухльо. Аз съм най-бързата колесница опре ли до рак. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
Makri is doubtful. | Макри се съмнява. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"I still think it's strange the way he just walks up out of nowhere and says he's coming to the Axe to play cards." | – Все още ми се струва начита, по който той изкача от нищото и заявява че иска да играе карти в секирата. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"That's because you don't appreciate how much he dislikes me. After all, I did once publicly accuse him of a serious crime when he was completely innocent." | – Това е така, защото не разбираш колко много не ме харесва. В края на крайщата веднъж го обвиних в сериозно престъпление, кагато беше напълно невинен... за него. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"You've done that to most people in the city," says Makri. | – Това си го правил на повечето хора в града – контрира Макри. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"That's true. But it's probably still on his mind." | – Вярно. Но вероятно все още го терзае. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
We walk on towards Quintessence Street. | Вървим по улица Квинтесенция. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"You don't have anything like five hundred gurans, do you?" asks Makri. | – Ти нямаш нищо дори близко до петстотин гурана, нали? - пита Макри. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
I admit I don't. The most I can raise is about forty. Which might be a problem. | Признавам че е така. Най-много мога да дигна до четиридесет. Което може да се окаже проблем. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Do you have anything spare?" I ask. | – Имаш ли нещо спестено? - я питам аз. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Of course I don't," says Makri. "Who does?" | – Разбирасе че не – казва тя Макри, - кой го прави? Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
Light snow is falling as we reach the Avenging Axe. I'm looking forward to a beer and a seat by the fire. | Лек снежец се сипе когато достигаме до Възмездяващата секира. Очавам биричка и местенце до огъня. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Are you meeting Lisutaris soon?" | – Скоро ще се виждаш ли с Лузитания? Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Forget it," replies Makri. "I'm not asking her to lend you money." | – Забрави – отрязва ме Макри. - Няма да й искам пари за теб. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"You don't need to ask. Just bring up the subject. She'll probably volunteer." | – Не е нужно да искаш. Просто повдигни темата. Вероятно сама ще предложи. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
Makri declines, and I'm obliged to drop the subject as Tanrose is waiting for me when we enter the Axe. I'd like to thaw out in front of the great fire downstairs but she doesn't have a lot of time before getting back to her cooking, so I content myself with taking a bottle of beer upstairs to my office, and lighting the fire. The room is cold and I leave my cloak draped around my shoulders as I take a seat at the large, dark wood desk I use to transact my business. | Макри отказва и съм принуден да зарежа темата тъй като Танроуз ме чака когато влизаме в секирата. Бих искал да се поразмразя пред огромната бумняща камина доли, но тя няма много време преди са се върне към готвенето, затова се задоволявам само с бутилка бира която качвам горе в офиса си и се залавям да наклада камината. Стаята е студена затова оставям пелерината на гърба си докато се настанявам зад голямото бюро от тъмно дърво, което използвам за деловите си дела. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
Tanrose sits down opposite me. She's not a thin woman, but she's not as large as might be expected, given the excellence of her cooking. Tanrose is currently one of the Avenging Axe's more cheerful inhabitants. If she's worried about imminent Orcish invasion it doesn't show. Since becoming engaged to Gurd she's been happy. | Танроуз сяда насреща ми. Тя определено не е хилава жена, но пък и не е толкова едра колкото може да се очаква предвид превъзходните и готварски умения. В момента Танроуз е един от най-жизнеродостните служители във Възмездяващата секира. Ако има някакви притеснения относно неминуемото оркско нашествие, то не ги издава с нищо. Откакто се събраха с Гурд, беше щастлива. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"It's odd consulting with you professionally, Thraxas." | – Малко ми е странно да говоря професионално с теб Траксас. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
I shrug. | Свивам рамчене. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"It's about my mother." | – Става въпрос за майка ми. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"How is she?" I ask politely. I've met her once or twice. Before moving to the tavern Tanrose used to live with her up in Pashish. | – Как е тя? - Питам учтиво. Бях я срещал веднъж дваж. Преди да се премести в кръчмата Танроуз живееше с нея в Пашиш. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Quite well," says Tanrose. "Though her memory's not so good these days." | – Добре – казва Танроуз, - макар че паметта й не е толкова добра, като навремето. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
She hesitates, and taps a finger on the desk. | Тя се колебае и притиска пръст в бюрото. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Last week she told me her father once buried a cask containing fourteen thousand gurans near the harbour and it's never been recovered." | – Миналата седмица, тя ми каза, че баща й е заровил буре с четринадесет хиляди гурана и никога не я бил извадил. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
I raise my eyebrows. | Вдигам вежди. Вилорп 10.11.17 в 13:37 | |
"Fourteen thousand gurans?" | – Четринадесет хиляди гурана? Вилорп 10.11.17 в 13:37 |