| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Five | Пета глава Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
I'm sitting in front of the fire, musing on Tanrose's tale. There's probably nothing in it other than the confused ramblings of an old woman, but I'm willing to check it out. For one thing, I like Tanrose, and for another I'm greatly in need of money. I need at least 500 gurans to sit down at the card table with Glixius. If I unearth a chest containing 14,000 gurans I'm bound to earn at least that. Possibly more, depending on how grateful Tanrose's mother turns out to be. My thoughts are interrupted by Gurd. Kaby is still sick. Worse, Palax has now come down with the malady. They're both shivering in the guest room. Gurd is still unwilling to notify the authorities. | Седя пред огъня размишлявайки върху историята на Танроуз. Вероятно няма друго освен брътвежите на една стара жена, но все пак съм склонен да проверя. От една страна харесвам Танроуз, а от друга имам нужда от пари. Трябват ми поне 500 гурана, за да седна да играя карти с Гликсий. Ако намеря бурето и то съдържа 14,000 гурана трябва да успея да изкарам поне толкова. А може и повече, Зависи колко благодарна ще се окаже майката на Танроуз. Размислите ми са прекъснати от Гурд. Кейби все още е болна. По лошото е, че и Палакс е прихванал болеста. Сега двамата треперят в стаята за гости. Гурд все още не желае да уведоми властите. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"They'll close the tavern. First thing I learned about keeping a tavern, don't let the authorities close you down." | – Ще ми затворят кръчмичката. Първото нещо което научих за управлението на кръчма беше:„Не позволявай на властите да ти я затворят”. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Gurd asks me if I'd mind taking a plate of food upstairs for them. I eye him suspiciously. | Гурд ме пита дали не искам да взема поднос храна и да им го кача горе. Оглеждам го подозрително Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"Why me?" | – Защо аз? Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"You've had the malady," replies Gurd. | – Ти вече си карал болестта – отговаря ми Гурд. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Even though it's generally believed that once you've had the winter malady you won't catch it again, the memory of lying in bed, burning up inside, panting for breath, every bone and muscle in my body racked with pain, makes me unwilling to take any risks. Must have been fifteen years or more since I had it, but I haven't forgotten. | Принципно се смята, че веднъж карал Зимна треска човек не може да я хване отново. Обаче спомените ми, за това как лежа в леглото, изгарящ от вътре, за болезненото дишане и това как всяко костица и мускул в тялото ми пищяха от болка, ме подтикват да не поемам никакви рискове. Трябва да са минали петнадесет или дори повече години от тогава, но не съм го забравил. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"I had to go a week without beer. It was hell." | – Трябваше да изкарам цяла седмица без бира. Беше истински ад. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Tanrose emerges from the kitchens clutching a pot of stew. She's accompanied by Elsior, the apprentice cook, who's learning the trade. | Танроуз излиза от кухнята държейки гърне с яхния. Следва я Елсиор, чиракът готвач, която обучава да й помага. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"I can't believe you went a week without beer, Thraxas," says Tanrose. | – Не мога да повярвам, че си изкарал цяла седмица без бира Траксас – казва Танроуз. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"That's how sick I was." | – Представи си колко бях зле. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"I was there," says Gurd. "He didn't go a week without beer." | – Бях там – казва Гурд, - той не изкара цяла седмица без бира. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"I did. I remember." | – Напротив. Помня го. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Gurd shakes his head. | Гурд клати глава. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"The healer told you to lay off the drink. Two hours later we found you crawling towards the tavern, rambling crazily about how the healers were trying to kill you. It took three men to drag you back to your tent and even then you wouldn't shut up till I brought you a tankard. By that time I was ready to kill you myself, so I figured 'What the hell?' " | – Лечителят ти беше казал да зарежеш пиенето за малко. Два часа по късно те открихме да пълзиш към кръчмата, плещейки налудничава как лечителите се опитвали да те убият. Бяха нужни трима мъже за да те завлечем обратно в палатката, а ти и тогава нямаше да млъкнеш ако не ти бях донесъл половница*. Точно тогава бях готов да те убия, затова си казах: „Защо не, по дяволите!”. *Халба с капак Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Tanrose laughs. | Танроуз се смее. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"That's not how I remember the story at all," I protest. | – Не си спомням историята така – протестирам. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"Enough about the malady," says Gurd, looking round shiftily. "We can't let anyone know." | – Достатъчно за болестта – казва Гурд, като се оглежда наоколо. - Не можем да позволим някой да разбере. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Gurd is nervous, and not just because his tavern might be quarantined. Since Tanrose agreed to marry him he's been happy and anxious in turns. Tanrose touches his arm. Gurd is embarrassed to be caught in even this mild act of intimacy in front of an old fighting companion like myself. He shoves a bowl of soup towards me. I take it upstairs, unwillingly. Palax and Kaby are a nice enough pair but I don't like them enough to risk a repeat dose of the malady. Besides, I dislike acting as a waiter. Life is demeaning enough. On the other hand, it is a powerful tradition in Turai that you look after anyone who falls sick under your roof. Not taking care of Palax and Kaby would be close to taboo, and bring us bad luck. I'm wary of garnering bad luck with such an important game of cards coming up. | Гурд е изнервен и не само защото кръчмата му може да е оставена под карантина. Танроуз се съгласи да се ожени за него и той е щастлив и едновременно се тревожи от този обрат. Танроуз докосва ръката му. На Гурд му е неудобно да бъде видян дори този лек акт на интимност прад стар боен другар като мен. Той плазва една купа супа към мен. Взимам я и тръгвам нагоре с нежелание. Палакс и Кейби хубава двойка, но не ги харесвам чак толкова та да рискувам болеста да ме повтори. Освен това не ми харесва да го играя румсервиз. Животът е достатъчно разочароващ. От друга страна, в Тюрай има стара традиция, до поемеш грижите за всеки, който се е разболял под твоя покрив. Да не се погрижим за Палакс и Кейби е почти табу, освен това ще ни донесе лош късмет. Не бих искал да си навлека лош късмет, особено при толкова важната игра на карти която ми предстои. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
Palax and Kaby are huddled together on the small bed in the guest room. Despite the winter cold, they're both flushed and sweating, and have thrown off their blankets. | Палакс и Кейби са се гушнали на малкото легло в стаята за гости. Въпреки зимния хлад те са зачервени и потни, и са захвърлили одеялата си. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"Brought you some soup," I say, setting it down on the floor. | – Донесох ви малко супа – казвам аз докато я оставям на пода. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"Thank you," gasps Kaby. | – Благодаря – изпъшква Кейби. Вилорп 10.11.17 в 15:33 | |
"Don't worry, it'll pass soon. You want anything else, Makri will bring it for you." | – Не се тревожи, скоро ще премине. Искаш ли нещо друго, Макри ще ти го доне. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
I depart as swiftly as I arrived. In the corridor I crash into Makri. | Измъквам се толкова бързо колкото влязох. В коридора се сблъсквам с Макри. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Hey watch it," she says. "What are you doing?" | – Гледай бе – казва тя. - Какви ги вършиш? Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Taking soup to the patients." | – Донесох супа на пациентите. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"And retreating as fast as possible," notes Makri. | – И се измъкваш възможно най-бързо – отбелязва Макри. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Damn right I'm retreating as fast as possible. I don't want to come down with the malady again." | – Да мамка му, измъквам се възможно най-бързо. Не искам болестта да ме повтори. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Sickness will come and go. It's part of the natural process of life." | – Болестите идват и си отиват. Това е част от естествения процес на живота. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Says who?" | – Кой го казва? Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Samanatius." | – Самантиас. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"That old fraud?" | – Дърт измамник? Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
Makri is offended. | Макри се засяга. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"He's the greatest philosopher in the west." | – Той е най-великия философ на запада. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Then tell him to bring soup for Kaby. And I don't see you volunteering." | – Тогава му кажи той да носи купа на Кейби. А и теб не те виждам да си доброволец. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
Makri looks slightly uncomfortable. | Макри сякаш се притеснява. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"I don't want to get ill. I've never had the malady. I'm needed for the war effort." | – Не искам да се разболея. Никога не съм карала болестта. Нужна ми е боеспособност. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"And I'm needed for an important game of cards." | – А пък аз се нуждая от важна игра на карти. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
Makri asks me if I've come up with a plan for raising the money for the game. | Макри ме пита дали съм измислил как да събера нужните пари за играта. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Yes. You ask your employer Lisutaris." | – Да. Като поиташ работодателката си Лузитания. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"She won't do it. She's not going to risk five hundred gurans on your dubious card skills." | – Тя няма да се съгласи. Няма да рискува петстотин гурана заради съмнителните ти умения в играта на карти. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"My card skills are not dubious," | – Уменията ми не са съмнителни! Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Last week you lost money to Gurd, Rallee, Ravenius and Grax. I'd say that was dubious." | – Миналата седмица загуби пари от Гурд, Рали, Рейвений и Гракс. Аз бих казала, че това е достатъчно съмнително. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"It was a fluke. The cards were against me. It happens to the best players sometimes. I'm number one chariot at rak. Stop smiling." | – Чист късмет. Картите бяха срещу мен. Случва се и на най добрите играчи понякога. Аз съм най-бързата колесница опре ли до рак. И спри да се хилиш! Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Lisutaris will be here soon," says Makri. "You can ask her yourself." | – Лузитания скоро ще е тук – казва Макри. - Можеш да я попиташ сам. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"What's she coming here for?" | – За какво ще идва тук? Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
Makri isn't sure, though she thinks the Sorcerer might want to check I've been doing the daily incantation for Herminis. If the authorities ever find out that I was involved in her escape they'll be down on me like a bad spell. I wonder if I might be able to use this to apply a little pressure on Lisutaris. Maybe hint that unless she lends me a sum of money I might neglect to do the incantation? | Макри не е сигурна, макар че мисли, че магьосницата иска да провери дали правя ежедневното заклинание за Херминис. Ако властите някога разберат че съм помогнал за бягството й, ще ме погнат като зла прокоба. Чудя се дали мога да използвам това като лост, за притисна малко Лузитания. Може би да намекна, че ако не ми даде пари мога да забравя някой ден да направя заклинанието? Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
"Don't you dare try and put any pressure on Lisutaris," says Makri, reading my mind. "She's busy keeping up the magical defence of the city against the Orcs. She doesn't need you fooling around with inconsequential matters." | – Въобще не си помисляй да изнудваш Лузитания – казва Макри, сякаш прочела мислите ми. - Тя е заета да поддържа магическата защита срещу орките. Няма нужда да се разсейва с маловажни въпроси. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
I'm about to point out that winning money at cards is not an inconsequential matter when Lisutaris herself sweeps up the stairs and into the corridor. The Sorcerer is as well dressed as ever, with a thick fur wrap draped elegantly over the rainbow cloak that denotes her rank, and some delicate white shoes that owe more to winter fashion at court than the practicalities of moving around the streets in bad weather. Not that Lisutaris has to walk anywhere. As head of the Sorcerers Guild and an important member of the war council she has a fleet of carriages at her command. Though her hair is carefully styled and her make-up expertly applied by her personal beautician, I'd say she was looking tired. Slightly under the weather even. The strain of doing too many spells, no doubt. Last month on the battlefield she expended a fantastic amount of energy fighting the Orcs. She pulled down two of their greatest beasts, huge war dragons carrying Prince Amrag and Horm the Dead, creatures that were protected by every defensive spell known to the most powerful of Orcish Sorcerers. I was standing next to Lisutaris at the time. I can still hear her voice as she intoned the spell in some dead, dread forgotten language, bending her will to the almost impossible task of overcoming the huge brute strength of the dragons and the powerful sorcery that protected them. I'd say it was one of the greatest feats of sorcery ever performed in the heat of battle. Since then I doubt she's had much time to rest, and it shows. | Щях да изтъкна, че печеленето на пари в игра на карти не е маловажен въпрос когато Лузитания се изкачи по стълбите към коридора. Както винаги магьосницата е добре облечена, дебелата кожена наметка елегантно покрива дъгоцветния плащ обозначаващ ранга й, изискани бели обувки подходящи повече за зимна мода в двора отколкото да са практични в това лошо време. Не че Лузитания трябва да ходи някъде. Като глава на Магьосническата гилдия и важен член на военният съвет тя има цял болюк карети на свое разположение. Въпреки че косата й е грижливо оформена и гримът е прилежно поставен от личния й козметик, бих казал, че изглежда уморена. Дори малко отнесена. Без съмнение, от напрежението да правиш твърде много магии. Миналия месец на бойното поле тя изразходи чутовно количество енергия при битката с орките. Тя свали двата най-големи звяра, огромните бойни дракони носещи принц Амраг и Хром Мъртвешки, създания защитени с всяко едно защитно заклинание известно на най-могъщите оркски заклинатели. Бях до Лузитания тогава. Все още мога да чуя гласът й, когато тя напяваше магията на някакъв мъртъв, ужасен древен език, подлагайки волята си на почти невъзможната задача да преодолее силата на самите дракони и и могъщите заклинания които ги пазеха. Бих определил това като един от най-великите магьоснически подвиг, постиган някога в битка. От тогава се съмнявам да е имала много време за почивка и вида й го потърждава. Вилорп 10.11.17 в 15:34 | |
I thank the Sorcerer for the gift she sent. | Благодаря на магьосницата за подаръка който ми изпрати. Вилорп 10.11.17 в 15:34 |