| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Six | Шеста глава Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
Deputy Consul Cicerius hurries down to Twelve Seas as soon as he receives my message. I haven't yet informed Prefect Drinius. I'm on bad terms with our local prefect and will leave it to Cicerius to do what's necessary. When Cicerius arrives I'm hesitant about actually letting him in my office. The way things are going I'm half expecting him to plummet to the floor the moment he enters. | Заместник консулът Цизерий доста бързо слиза към Дванайсет морета след като получава съобщението ми. Все още не съм инфоримирал префекта Дриний. Не съм в особено добри отношения местният префект и предпочитам Цизерий да се оправя, както прецени. Когато Цизерий пристига ми минава мисълта дали и той няма да остане в кабинета ми. Както са тръгнали нещата няма да се изненадам, ако и той се строполи на пода ми в момента в който влезе. Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
"I have had the malady," he says, and sweeps past me. His assistant, Hansius, doesn't look quite so comfortable in the presence of disease. Cicerius is surprised to see Hanama lying on the couch. I'm not certain if he recognises her. Asleep, she looks more child-like than ever. Not at all like a woman who once killed an Elf lord and an Orc lord both in the same day, and a senator as well, as Hanama is reputed to have done. | – Аз съм карал болестта – имформира ме той дакото минава покрай мен. Неговият асистент, Хансий, не изглежда щастлив в компанията на толкова болни. Цизерий изглежда изненадан като вижда Ханама легнала на дивана ми. Не съм сигурен дали я познава. Докато сти прилича на детенце повече от всякога. Въобще не прилича на жена, която някога е убила елфски господар и оркски властелин, а и един сенатор, както твърди мълвата за Ханама. Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
"There is more than one victim? Where is Lisutaris?" | – Има повече от един заразен? Къде е Лузитания?" Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
"In the next room." | – В съседната стая. Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
I'm not thrilled at the prospect of the Deputy Consul of Turai entering my only private room, not least because it's even more untidy than my office. I get the strange feeling that I'm back in the army and my personal kit is about to be inspected by an officer. I start to bridle. One comment about the state of my rooms and I'll sling them out. Chiaraxi accompanies them into the bedroom. Gurd has gone back downstairs, leaving me alone for the moment with Makri, apart from Hanama, who's sleeping under the influence of some medicinal draught. Even so, I draw Makri to the far side of the room and talk to her in a low voice, careful lest Hanama should overhear. You can't trust an Assassin, even a sick one. | Не съм очарован от възможността заместник консулът на Тюрай да влезе в единствената ми лична стая и не само защото е по-разхвърляна и от кабинета ми. Получих странното усещане, че се връщам в армията и моя личен комплект предстои да бъде проверен от офицер. Почвам да се самонавивам. Само един коментар за състоянието на стаите ми и ще изхвърля всички. Чааракси ги води до спалнята ми. Гурд се връща надоли оставяйки ме за момент сам с Макри, ако не броим Ханама, която спи под влияние на лечебните отвори. Въпреки това дръпвам Макри чак до отсрещната стене на стаята, и я разпитвам шептейки да не би Ханама да ни чуе. Неможеш да имаш вяра на убиец, дори да е болен. Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
"What did Hanama want? Is it something I should know about?" | – Какво искаше Ханама? Дали е нещо, за което трябва да знам? Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
Makri shrugs. | Макри свива рамене. Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
"I don't know. She collapsed before she could tell me." | – Не знам. Строполи се преди да ми каже. Вилорп 10.11.17 в 15:45 | |
"Didn't she even give you a hint?" | – Поне нещо намекна ли ти? Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
Makri shakes her head. | Макри поклаща глава. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"You saw how quickly she went down." | – Сам видя колко бързо стана. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
It's a mystery. Damn Hanama. Couldn't she have stayed on her feet for another thirty seconds? | Това е мистерия. Проклета Ханама. Не можеше ли да остане на крака още тридесет секунди? Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"It must be something really serious," says Makri. | – Трябва да е нещо наистина сериозно – казва Макри. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"I suppose so. Unless she just felt like talking to you." | – Предполагам. Освен ако просто не искаше да си поговори с теб. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"What's that supposed to mean?" declares Makri, sharply. | – Какво трябва да значи това? - сопва се Макри. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"Last month she brought you flowers." | – Миналия месец тя ти донесе цветя. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"Will you just drop that?" says Makri. "There's no need to keep going on and on about it. Don't you have something else to think about?" | – Дай да пропуснем това? - казва Макри. - няма нужда да го дъвчем постоянно. Няма ли за какво друго да мислиш? Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
Hansius reappears and asks me to join the Deputy Consul. I notice his eyes flicker towards Makri. Hansius has been in my office before but I don't think he's ever encountered Makri in her chainmail bikini. Plenty of people regard it as a remarkable sight. Not just her breasts; Makri is the only woman I've ever seen with tightly defined stomach muscles. Even the dancers in the theatres up-town tend to have softer bellies. Of course, all decent women keep their stomachs well covered up. | Хансий се появява отново и ме моли да се присъединя към заместник консула. Забелязвам, че очичките ми трепкат по посока на Макри. Хансий и преди е идвал в кабинета ми, но не мисля че някога е виждал Макри в нейната препаска от халки. Много хора смятат, че това е забележителна гледка. Не само заради гърдите й, Макри е единствената жена, която някога съм виждал, с такива перфектни плочки на корема. Дори танцьорките в театрите на града имат по мекички коремчета. Разбира се, всяка жена с поне капка благоприличие държи коремът си добре прикрит. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
Knowing that if Hansius keeps staring, Makri will say something rude, I take his arm and guide him back into my private room where Deputy Consul Cicerius is standing beside Lisutaris, looking thoughtful. The sorceress is conscious, but very weak. | Знаейки, че ако Хансий продължава да зяпа, Макри ще му каже нещо грубо, го подхващам за ръката и го водя в стаятна си, където заместник консулът Цизерий стои до Лузитания, изглежда замислен. Магьосницата е в съзнание, но много слаба. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
Cicerius thanks me for notifying him. | Цизерий ми благодари, че съм го уведомил. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"This is bad. I do not want news of Lisutaris's illness to be made known. It would be disastrous for the city's morale. Furthermore, and most importantly, the Orcs must not learn of it." | – Това е лошо. Не искам новината за болестта на Лузитания да се разпространи. Това би било катастрофално за морала на града. Освен това и най-важното – орките не трябва да научават. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
What the Deputy Consul says is true. Lisutaris is so important to the defence of the city that news of her incapacity might be all the Orcs needed before staging an attack. | Това, което казва заместник консулът е вярно. Лузитания е толкова важна за защитата на града, че новината за нейното неразположение може да раздвижи всички орки и те да предприемат атака. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
Cicerius is a thin, grey-haired man, trusted by the population though not loved. He's too vain and too austere to generate much affection. But he's a better man than our highest official, Consul Kalius. Kalius was injured on the battlefield, and not gloriously. He's now recuperating but is too traumatised to take the reins of power, which leaves Cicerius in charge. The strain is showing. His face is thinner and his toga, normally as clean, white and well pressed as it could be, shows signs of having been put on in a hurry. | Цизерий е слаб сивокос мъж, на който населението има доверие, макар и да не го обича. Той е твърде суети е и строг за да го заобичат. Но пък е по читав човек отнашия виш управник консула Калий. Калий се нарани на бойното поле, не особено славно. В момента се възстановява, но е прекалено травматизиран, за да поеме юздите на властта, което значи, че сега Цизерий управлява. Умората от това, си му личи. Лицето му е изпито, а тогата му, обикновено чисто бяла и добре изгладена, показва признаци, че е облечена набързо. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"The healer is concerned by Lisutaris's condition but not overly so. The Mistress of the Sky is a strong woman and should recover." | – Лечителката е обезпокоена от състоянието на Лузитания, но не прекалено. Небесната господарка и трябва да успее да се възстанови. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
I glance at Lisutaris. Her eyes are open, but I'm not sure if she can hear us or not. | Поглеждам към Лузитания. Очите й са отворени, но не съм сигурен дали може да ни чуе или не. Вилорп 10.11.17 в 15:46 | |
"So are you going to send a wagon to ship her back home?" | – Значи ще изпратиш карета да я върне в къщи? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"No. She must stay here while she recovers," continues Cicerius. "Your healer advocates complete rest." | – Не. Тя трябва да остане тук докато се възстанови – продължава Цизерий. - Твоята лечителка настоява за пълна почивка. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
I start complaining loudly. Cicerius glares at me. | Започвам да се оплаквам високо. Цизерий се втренчва в мен. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"Do you not trust this healer Chiaraxi?" | – Нямаш ли доверие на лечителката Чааракси? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
I'm forced to admit I do. | Принуден съм да призная, че й вярвам. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"She keeps people going in Twelve Seas and that's not easy." | – Тя се грижи за хората от Дванайсет морета, а това не е лесно. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
Cicerius nods. | Цизерий кимва. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"I have the feeling she is to be trusted. I could send down healers from the Palace, but . . ." | – Имам чувството, че мога да й се доверя. Разбира се, мога да изпратя лечители и от двореца, но... Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
He ponders for a while. | Той се замисля за малко. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"But I would rather as few people learn of this as possible. Already this month our intelligence services have rooted out an Orcish spy in the Palace and another one in the senate. There are probably more. I'd far rather leave Lisutaris to recover here, away from all prying eyes. Makri is already employed as bodyguard to protect her. I'll send down a few other agents, discreetly, to ensure her safety. All being well, our sorceress should recover fully in a few days with no one even knowing she was ill." | – Но бих предпочел колкото се може по-малко хора да знаят за това. Само този месец разузнавателните ни служби са уловили един оркски шпионин в двореца и още един в сената. Вероятно са много повече. По скоро бих оставил Лузитания да се възстанови тук, далеч от любопитни очи. Макри така и така вече й служи като телохранител. Аз пък ще изпратя няколко агента, дискретно, за да гарантирам сигурността й. Всичко ще е наред, нашата магьосница трябва да се възстанови след няколко дни без никой дори да е разбрал, че е боледувала. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"Won't people miss her at the Palace? Or on the war council?" | – Няма ли хората да забележат липсата й в двореца? Или във военния съвет? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
Cicerius shakes his head. | Цизерий поклаща глава. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"I can assign her duties which would keep her away from the war council for a few days. And we can use her double for some public appearances, to allay any suspicions." | – Мога да кажа че съм й възложил задачи, които ще я държат в страни от съвета за няколко дни. Освен това можем да използваме двойничката й за някой обществени изяви, за да премахнем всички подозрения. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"Her double?" | – Нейната двойничка? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
Cicerius informs me that the Consul's office has people ready to play the parts of various important citizens in Turai, for precisely this sort of emergency. | Цизерий ме информира че в офиса на консулството има хора готови да поемат ролята на някой важен граждани на Тюрай, точно заради този вид извънредни ситуации. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"There is an employee at the Palace—a keeper of imperial records—who has already served in this capacity on occasion." | – В двореца имаме служител – пазител на имперските записи — който вече на няколко пъти е поемал подобна задача. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
I'm impressed. I didn't realise our government was so organised. | Впечатлен съм. Не предполагах, че правителството може да е толкова организирано. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"What about quarantine?" | – А карантина? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
Cicerius shakes his head. | Цизерий поклаща глава. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"Prefect Drinius is not to be informed and the Avenging Axe is not to be quarantined. Do nothing which might attract attention to this tavern, until Lisutaris has fully recovered." | – Префектът Дриний не трябва да бъде информиран и Възмездяващата секира няма да бъде поставяна под карантина. Не правете нищо, което може да привлече вниманието към тази кръчма докато Лузитания не се възстанови напълно. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"And Hanama?" | – А Ханама? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"She must stay here. We cannot risk her leaving. She might let it be known that Lisutaris is ill." | – Тя също трябва да остане тук. Не можем да рискуваме да си тръгне. Тя може и да е разбрала, че Лузитания е болна. Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"But it's not safe having her here. What if she assassinates Lisutaris?" | – Но не е безопасно тя да седи тук. Ами ако убие Лузитания? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"That hardly seems likely," says Cicerius. "Assassins do not kill at random. They work to contract." | – Това е малко вроятно – казва Цизерий. - Убийците не обиват който им хрумне. Те работят с договори. Вилорп 10.11.17 в 15:47 |