| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"I don't like this at all. Why should I look after a sick Assassin?" | – Това въобще не ми харесва. Защо трябва да се грижа за болен убиец? Вилорп 10.11.17 в 15:47 | |
"You are aware, of course," says Cicerius, "of the Turanian tradition which requires all citizens to give hospitality to a sick guest?" | – Ти знаеш, разбира се – започва Цизерий, - за тюрайската традиция, която изисква всеки гражданин да прояви гостоприемство към болен гост? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Of course. I just don't think it should apply to Assassins." | – Разбира се. Просто не мисля че това включва и убийците. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"It applies to everyone," says Cicerius, who's always keen on Turanian traditions, no matter how stupid they are. "Simply care for them, go about your business, and Lisutaris's illness should pass unnoticed." | – Важи за всички – заявява Цизерий, който винаги е почитал тюрайските, без значение колко са глупави. - Проста се грижи за тях, гледай си работата и болестта на Лузитания ще мине незабелязано. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
I give up the argument. At least if the tavern isn't quarantined the card game can go ahead. I get the insane notion to ask Cicerius for 500 gurans but dismiss it immediately. He's not known for his generosity. Besides, he'd probably find it impossible to imagine that anyone could think of playing cards at a time like this. | Отказвам се от темата. Освен това, ако кръчмата не е под карантина играта на карти може да се проведе. Минава ми безуммната идея да врънкам Цизерий за 500 гурана, но веднага я отхвърлям. Той не е известен със щедростта си. Освен това за него вероятно ще е невъзможно да се представи, че някой би желал да играе на карти в тези времена. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Inspiration suddenly strikes. | Внезапно ме спохожда вдъхновение. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"How is the hunt for the Ocean Storm?" | – Как върви издирването на Океанската буря? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Cicerius looks at me suspiciously. | Цизерий ме поглежда подозрително. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"You know of that?" | – Знаеш за това? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Of course. Lisutaris came down to consult me. She knows I'm number one chariot at finding missing items." | – Разбира се. Лузитания дойде именно, за да потърси съвет от мен. Тя знае, че аз съм най-бързата колесница опре ли до намиране на изчезнали вещи. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Any help you can give will be appreciated," says Cicerius, brusquely. "But there are already many people looking. Praetor Samilius is organising the search." | – Всяка помощ която предоставиш, ще бъде оценена – сопва се Цизерий, - но вече много хора са въвлечени в издирването. Претор Самилий е отговорник за него. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Then you can expect not to find it. Best hire me. I've come through for you before. Shouldn't take more than—let me see—five hundred gurans should do it." | – Тогава със сигурност няма да го откриете. Най-добре ме наеми. Работил съм за теб преди. Няма да ти взема повече от... да видим... петстотин гурана трябва да стигнат. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
The Deputy Consul looks shocked. | Заместник консулът изглежда шокиран. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Are you trying to extort money for finding an item on which national security may depend?" | – Наистина ли се опитваш да изкрънкаш пари, за намирането на предмет, от който може да зависи националната сигурност? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Extort? You call asking for a decent wage extortion?" | – Изкрънкам? Твърдите, че не мога да поискам достойно заплащане за труда си? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"As I recall, your normal daily rate is thirty gurans," says Cicerius. "It saddens me to see any citizen of Turai trying to make money from the crisis." | – До колкото си спомням, нормалната ти дневна ставка е тридесет гурана – казва Цизерий. - Защо ли ми се струва, че някой гражданин на Тюрай се опитва да изкара пари от кризата? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"And me. But it so happens I need five hundred gurans in a hurry. That's not a great sum. You could lose it in the treasury accounts easily enough. So how about offering a reward of five hundred gurans for the swift locating of the Ocean Storm?" | – И аз така помня. Но така се случи, че се нуждая спешно от петстотин гурана. Това не е огромна сума. В една счетоводна грешка на съкровищницата може лесно да се загубят. Освен това нима награда от петстотин гурана не е дори малка за бързото намиране на Океанската буря? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Cicerius gives me a withering look. He clearly regards me among the ranks of the profiteers who buy up supplies in times of hardship and sell them for vastly inflated prices to the suffering population. | Цизерий ми хвърля изпепеляващ поглед. Той явно ме приравнява към спекулантите, които изкупуват стоките в тези трудни времена и ги продават със страшно завишени цени на многострадалното население. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"If you locate the item I may authorise a small reward. But do not expect me to do you any favours in future." | – Ако откриеш артефакта мога да си помисля за малка награда. Не не очаквай в бъдеще да ти правя подобни услуги. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"I never noticed you doing me any favours in the past." | – Никога де съм забелязал да ми правите каквито и да било услуги в миналото. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Hansius reminds the Deputy Consul that they have an urgent appointment at the Palace. Cicerius nods. | Хансий напомня на заместник консулът, че му предстой спешна среща в двореца. Цизерий кима. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Thraxas. It is your responsibility to look after Lisutaris. While she is under this roof, I suggest you moderate your habits. For once in you life, try putting the interests of the city before your own." | – Траксас. Твое задължение е да се грижиш за Лузитания. Докато тя е под този покрив, ти предлагам да преосмислиш навиците си. И поне веднъж в живота си да поставиш интересите на града, над своите собствени. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Cicerius departs. It was typical of him to insult me at the same time as requesting I work hard for him. Cicerius can be a great speaker—in the law courts he's a fabulous orator—but he doesn't spend a lot of time working on his personal charm. | Цизерий си тръгва. Типично в негов стил е да ме оскърби едновремено с молбата да работя по-усилено за него. Цизерий може да е велик оратор, особено в съда, но определено не прекарва достатъчно време, за да подобри личното си отношение. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Chiaraxi provides instructions for the care of Lisutaris and Hanama. They're simple enough. Plenty of water, and the herbal concoction every few hours. | Чааракси ми натриса инструкции как да се грижа за Лузитания и Ханама. Те са достатъчно прости. Много вода и билков буламач на всеки няколко часа. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Make sure they're kept warm. That should be easy enough for you." | – Увери се, че им е топло. Това трябва да е достатъчно просто дори за теб. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
I look at her blankly. | Гледам я безизразно. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Sorcery," says Chiaraxi. "You can light your fire with a spell." | – Нали си магьосник – казва Чааракси, - може да запалиш огъня и с магия. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Right," I say. | – Ъхъ – потвърждавам. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
It's a long time since my fire-lighting spell worked. These days I just don't have the power. After Chiaraxi leaves I check on Lisutaris and Hanama. Neither look like they're about to die in the next few moments so I do what I've been wanting to for some time, and hurry downstairs to the bar. | Мина доста време откакто огнените ми заклинания работеха. В днешно време просто нямам достатъчно сила. Щом Чааракси напуска, хвърлям по едно око на Лузитания и Ханама. Никоя от тях не изглежда е е тръгнала да умира в следващите няколко минути, затова правя тава, което искаш да направя от доста време – спускам се надолу към бара. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Happy Guildsman, and make it quick." | – Весел съдружник, и го дай бързо. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Gurd hands me over the extra-large-sized tankard. From the expression on his face he could do with a few Happy Guildsmen himself. | Гурд ми подава една голяма половница размер - екстра. Като гледам лицето му, май и той се нуждае от няколко Весили съдружници. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"It's terrible," he hisses. | – Ужасно е – сумти той. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"Not so bad," I tell him, quietly. "No quarantine." | – Не е толкова зле – прошепвам му. - Поне няма картина. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
Gurd is still troubled. | Гурд все още е притеснен. Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"What if Lisutaris dies?" | – Ами ако Лузитания се гътне? Вилорп 10.11.17 в 15:48 | |
"They can hardly blame you." | – Не могат да те обвини за това. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
"Can't they? I never reported it when Kaby went sick. I should have." | – Не могат ли? Не бях съобщил, че Кейби е болна. А трябваше да го направя. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
I tell Gurd to relax. | Казвам на Гурд да се поотпусне. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
"The Deputy Consul has entrusted the whole affair into my hands." | – Заместник консулът е оставил цялата работа в ръцете ми. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
"What do you know about healing the sick?" | – Какво знаеш пък ти за лечението на болни? Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
"Not much," I admit. "But all that seems to be required is regular doses of Chiaraxi's herbal concoction. Just pour it into the patients and wait for them to get better. Easy enough. I always knew these healers were making too much out of the whole thing. Probably helps them to bump up their fees." | – Не много – признавам, - но както изглежда всичко се свежда до редовното даване на билковия екстракт на Чааракси. Просто го дваш на болните и чакаш да се оправят. Лесна работа. Винаги съм знаел, че лечителите правят така, че простите неща да изглеждат сложни. Вероятно това им помага да взимат по-високи такси. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
I point out to Gurd that once Lisutaris has been successfully brought back to health the Avenging Axe could even benefit. | Изтъквам на Гурд, че веднъж щом Лузитания се пооправи Възмездяващата секира може да извлече изгода. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
"Might get a reputation among Sorcerers as a good place to go, and Sorcerers are big drinkers. When I went to the last Sorcerers Assemblage they were taking it in like their lives depended on it." | – Сред магьосниците може да тръгне дума че е добра за посещение, а пък магьосниците са големи пияндета. Когато бях на последното магьосническо събрание, те се наливаха така сякаш животът им зависеше от това. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
Sorcerers rarely seem to practice moderation. Whether it's alcohol, dwa or, as in Lisutaris's case, thazis, they always need to go to excess. | Магьосник и умереност рядко се срещат в едно изречение. Независимо дали става дума за алкохол, дуа или в случая на Лузитания - тазис, те винаги се изхвърлят. Вилорп 10.11.17 в 15:49 | |
Makri arrives with a tray full of empty tankards. | Макри пристига с табра натоварене с празни халби. Вилорп 10.11.17 в 15:50 | |
"Where are you going to sleep?" she asks. | – къде ще спиш? - пита тя. Вилорп 10.11.17 в 15:50 | |
"In the guest room, I suppose." | – В гостната предполагам. Вилорп 10.11.17 в 15:50 | |
"You can't. Moolifi's in the guest room." | – Не може. Мулифи е в стаята за гости. Вилорп 10.11.17 в 15:50 | |
I forgot about that. I don't know where I'm going to sleep. Makri announces that she's sleeping next to Lisutaris, on the floor. | Бях забравил за това. Не знам къде ще спя. Макри заявява че ще спи до Лузитания, на пода. Вилорп 10.11.17 в 15:50 | |
"Says who?" | – Кой го реши? Вилорп 10.11.17 в 15:50 |