| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Casax loses interest in me. He doesn't care about me questioning the first mate. Maybe he figures it would be wise to cooperate, with the Sorcerers, the Civil Guards and Prefect Drinius all buzzing around. Or maybe he just feels like being polite because he's looking forward to the card game. He's not a bad player, Casax. Sharp as an elf's ear, or near enough, and difficult to read. | Касакс губи интерес към мен. Не му пука и за въпросите които искам да задам на първия командир. Може би си мисли, че би било мъдро от негова страна да сътрудничи, при положение че Магьосниците, Градската стража и префект Дриний бръмчаха вкупом наоколо. Или просто е благоразположен защото с нетърпение очаква играта на карти. Касакс не е лош играч. Умът му е остър като елфско ухо, или почити, освен това е труден за разчитане. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
I sit down next to the sailor. His eyes are dull and they don't light up when I appear. | Сядам до моряка. Гледа ме тъпо и безразлично докато се намествам. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"I don't know anything about the Ocean Storm," he says, before I can even frame a question. | – Не знам нищо за Океанската буря – казва той, преди още да съм успял да измисля как да го заговоря. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"How d'you know I was going to ask you about it?" | – Как реши че ще те питам за това? Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"Everybody else has. The Prefect. The Civil Guards. The Sorcerers." | – Всички питат само за това. Префекта. Градската стража. Магьосниците. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
His voice sounds weary. Perhaps the result of his arduous sea voyage. More likely he's midway between doses of dwa. | Звучи уморено. Може би заради трудностите при последното плаване. Но по вероятно е просто между две дози дуа. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"What happened to Captain Arex?" | – Какво стана с капитан Арекс? Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"He disappeared. We just made it into harbour, and when we got there, no Captain Arex." | – Изчезна. Просто се опитвахме да се доберем до пристанището и когато пристигнахме капитанът липсваше. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"He just disappeared?" | – Той просто изчезна? Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"That's what I said." | – Нали това казах Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"I saw the ship come in. The weather was calm. He couldn't have been washed overboard. Where'd he go?" | – Видях пристигането на кораба. Морето беше спокойно. Не може да е бил отнесен зад борда. Къде е отишал? Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
The first mate shakes his head. He doesn't know. | Първия командир поклаща глава. Не знае. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"You feel anything strange? Sorcery maybe?" | – Можеш ли да предположиш какво е станало? Може би магия? Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
He shakes his head again. Of course, there are plenty of spells that can't be sensed by your average citizen. | Отново клати глава. Разбира се, има множество заклинания, които не могат да бъдат усетени от средностатистическия гражданин. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"Tell me about the Ocean Storm." | – Разкажи ми за Океанската буря. Вилорп 10.11.17 в 15:54 | |
"I don't know anything about it." | – Не знам нищо за нея. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
A waitress passes. I order a beer and sit in silence till it arrives. My companion doesn't volunteer any more information. He doesn't seem worried. He doesn't even seem interested. I sip my beer. | Сервитьорката пристига. Поръчвам си бира и седя мълчаливо докато я донесат. Събеседника ми не е в настроение да ми каже повече. Той не изглежда притеснен. Дори не изглежда заинтересован. Отпивам от бирата си. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"When these people asked you questions—the Guards, the Prefect, the Sorcerers—did any of them offer you some financial reward for your trouble?" | – Когато тези хора те разпитваха - Стражата, Префектът, Магьосниците — предложиха ли ти някаква финансова компенсация за проблемите ти? Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
This gets his attention. He looks straight at me. | Това привлича вниманието му. Втренчва се право в мен. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"Now that you mention it, they didn't." | – Сега като го спомена, май че не са. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
I take out my purse. | Вадя кесията си. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"None of them really know how to investigate," I tell him. "They're amateurs. Just get in my way, really." | – Никой от тях, си няма идея как се води резследване – му казвам. - Те са аматьори. Наистина, само ми се пречкат в краката. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
I take out two gurans and lay them on the table. It's more than I'd normally pay for information in a place like this. | Вадя два гурана и ги поставям на масата. Това е доста повече отколкото обикновено давам за информация като тази. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"Why did you go to the isle of Evoli?" | – Защо акостирахте на остров Еволи? Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
The first mate slides the coins off the table and into the pocket inside his tunic. | Първият командир плъзга монетите от масата към джоба в туниката си. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"To take on water. Not unusual." | – За вода. Нищо необичайно. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"But something unusual happened?" | – Но нещо необичайно се е случило? Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"The captain disappeared inland with a few sailors and he came back with something in a bag. Didn't say what it was and he didn't tell me where he'd been. Later the sailors told me he went to see some old monk. An Elf. I didn't know there was anyone on Evoli, it's just a rock in the sea really. A few trees and a stream." | – Капитанът изчезна с няколко моряци във вътрешността на острова и после се върна с нещо в торбата. Не пожела да ми каже какво е и къде е бил. В последствие от моряците разбрах че е посетил един стр монах. Елф. Не знаех, че на Еволи живее някой, това е просто една скала в морето. Няколко дървета и поток. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"Was it on your normal trade route?" | – Това редовния ви търговски път ли беше? Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"No. We made a diversion." | – Не. Отклонихме се. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"Strange time to make a diversion, with the stormy season due." | – Страно време да правите отбивки, все пак е сезона на бурите. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"It was. We were lucky to make it back to Turai." | – Така е. Имахме късмет, че въобще успяхме да достигнем Тюрай. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"So what happened to the captain?" | – И така, какво се случи с капитана? Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
The first mate shakes his head. | Първия командир поклаща глава. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"I don't know. I was busy working a pump when we came into port. We were shipping so much water we damned near went under." | – Не знам. Бях зает с помпата докато влизахме в пристанището. В кораба имаше толкова много вода, че не знаех дали вече не сме под нея. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
I stare at him. | Гледам го. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"I didn't pay you to tell me the same story you told the Prefect. I've been at sea. I don't imagine a ship's captain ever disappeared without someone on board knowing where he went. And I don't believe he was spirited away by a spell either. Where'd he go?" | – Не плащам, за да получа същата история която си казал на префекта. Бил съм в морето. Не си представям как капитанът на кораба ще изчезне без никой на борда да не знае къде отива. А също не вярвам че той е отвлечен от някакво заклинание. Къде отиде той? Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
The first mate looks at me pointedly. I slide another guran across the table. | Първия командир ме поглежда многозначително и аз плъзгам още един гуран по масата. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"He has a woman in Silver Lane." | – Той има жена на улица Сребърна. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
"Then give me the address and I'll be on my way." | – Тогава ми дай адреса и ще си вървя по пътя. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
He gives me the address. I finish my beer and depart, satisfied. Having cleared up any foolish notions of mysterious disappearances, I've more of an idea what's been going on. The captain might have been in negotiations with the Sorcerers Guild but he's obviously got an idea of how he might earn himself more than they were willing to pay. I'm guessing he's had a better offer from elsewhere, and has dropped out of sight while he tries to do a deal. Theft and greed. I'm back on familiar ground. | Дава ми адреса. Допивам пирата си и примлясквам доволно. След като разкарах глупавата възможност за магическо изчезване вече имам повече от една идея какво може да се е случило. Капитанът може и да е преговарял с Магьосническата гилдия, но той очевидно знае как може да изкара повече отколкото те са били готови да му платят. Готов съм да се обзаложа, че е получил по-добра оферта от друго място и се е скрил от погледите докато се опитва да направи сделката. Кражба и алчност. Отново съм на позната земя. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
Silver Lane isn't far away. It's one of the many small streets in Twelve Seas with tall tenements crowding in on each side, dwellings which are never comfortable and often dangerous. The landlords bribe the city officials to look the other way while they build them up too high. Every year there's some disaster when one of them collapses and there's an outcry in the city for a while, but it never changes. I'd expect a sea captain to live in a slightly better area, but if he's on the run it's not a bad place to go, though the Guards or the Sorcerers would have found him soon enough if they weren't so dramatically bad at investigating. | Сребърна не е далеч. Тя е една от многото малки улички в Дванайсет морета на която високи жилищни сгради са се струпали от всяка страна, жилища, които никога не са удобни, но пък често са опасни. Хазяйте подкупвам местните власти да гледат на някъде другаде, докато те ги правят свръх високи. Всяка година това води до някакво бедствие когато някоя от тях се срине, в града тръгват протести за известно време, а после нещата продължават по старо му. Се си мисля, че един капитан би избрал по-добър район за живеене, но ако не се прибираш често това не е чак толкова лошо, въпреки че стражата или магьосниците също щяха да открият това, ако не бяха толкова смотани в разследванията. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
The stairway is narrow, dark and dirty. I walk up three flights and knock on the door. There's no reply. Maybe they're out. Maybe they're not keen on visitors. I speak a minor word of power and the door swings inwards, easily enough. I'm pleased. I always am when any of my small knowledge of sorcery pays off. The hallway is neat, with a small table and a clean rug. The captain's lady keeps a nice slum. I can smell freshly baked bread. I glance in the first room, which is empty. I look in the second, which is not so empty. There's a few sticks of furniture and two dead bodies. One male, around my age, face somewhat gnarled, probable effects of a life at sea, stabbed in the back. One female, younger, rather plump, wearing the sort of dress a poor woman buys to greet her lover. Also stabbed, and also dead. | Стълбището е тясно, стръмно и мръсно. Качвам се до третия етаж и чукам на вратата. Няма отговор. Може да са излезли. Може да не обичат посетители. Изричам едно малко заклинание и вратата се люшва на вътре, доволно лесно. Доволен съм. Винаги се чувствам така, когато някое от малкото ми познания по магия ми се отплаща. Коридора е чист, с малка масичка и килим. Дамата на капитана е подредила добре за бедняшки квартал. Надушвам прясно изпечен хляб. Поглеждам в първата стая - празна е. Поглеждам във втората, която не е толкова празна. Там има парчета от мебели и два трупа. Един мъж, около моите години, лицето му е обветрено, вероятно от живота в морето, намушкан в гърба. И една жена, по-млада, по-скоро пълничка, облечена с рокля каквато една бедна жена купува, за да посрещне любовника си. Също намушкана, и също мъртва. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
It's a depressing sight. The neatness of the room makes it worse. The woman lives in the poorest part of town but makes an effort to keep things tidy. Her lover arrives back with a plan for making some money, presumably to take them somewhere better. Soon afterwards they're both dead. Not such a great plan, all in all. | Това е потискаща гледка. Елегантността в стаята я прави още по потискаща. Жената живее в най-бедната част на града, но е полагала усилия да поддържа нещата подредени. Любовника и се връща с план да понатрупа парици, вероятно за да се изнесат на по-добро място. Скоро след това и двамата са мъртви. Общо взето планът не е бил добър. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
I take a look around. I'm not expecting to find anything and I don't. If the captain had the Ocean Storm on him, it's long gone. In the tiny kitchen there's a loaf on the table, newly baked. The captain's woman was skilful in the kitchen. He should have stuck with his homely comforts instead of trying move up in the world. I tear off a hunk of bread, cram it in my mouth, and close the door on my way out. | Оглеждам се наоколо. Не очаквам да намеря нищо и не го правя. Ако някой е взел Океанската буря от капитана, отдавна е избягал. На масата в малката кухничка има прясно изпечен хляб. Капитаншата е била умела в кухнята. Той е трябвало да се задоволи със семейния уют вместо да се мъчи да се издига в света. Чупя си парче хляб лапвам го и излизам затваряйки вратата. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
After I leave I feel downcast. I've spent too long sorting out problems in this city. With the Orcs outside the walls, I wonder why I bother. A beggar holds out his hand as I pass by. He's dressed in rags, and suffering in the cold. When winter is harsh, the beggars die. Maybe this year they'll make it through to spring. I should question him. He might have seen someone coming out from the tenement. But I hurry past, suddenly uncomfortable from the feeling that I'm going to end up like him, destitute and on the streets. The way my life has been going for the past few years, I wouldn't say it was impossible. My mood worsens when I pass a tavern at the foot of Moon and Stars Boulevard which has a quarantine sign outside it, a large black cross painted on the white door. The winter malady is starting to spread. | След като напускам се чувствам унил. Прекарал съм твърде много време в решаване на проблеми в този град. С орките пред стените се чудя защо въобще ми пука. Един просяк протяга ръка докато минавам. Облечен е в парцали и му е студено. Когато зимата е сурова, просяците умират. Може би тази година те ще доживеят до пролетта. Трябва да го разпитам. Може да е видял някой да излиза от жилището. Но вместо това бързо го подминавам, обзет от внезапното чувство, че ще свърша като него, на улицата и без работа. По начинът по който тече животът ми последните години, не мога да кажа, че това е невъзможно. Настроенитето ми се влошава още докато вървя към къщи, когато минавам кръстовището на Луна и Звездния булевард виждам знак за карантина, голям черен кръст изрисуван върху бяла врата. Зимната треска започва да се разпространява. Вилорп 10.11.17 в 15:55 | |
I'm not too far away from the tenement where Tanrose's mother lives. I could go and question her. I hesitate. Having just encountered two corpses I'm not really in the right state of mind to launch into a fresh investigation. But time is short, and I need money. I sigh, and head over to visit her. | Не съм много далеч от мястото където живее майката на Танроуз. Мога да намина и да я поразпитам. Колебая се. Тъкмо когато се натъкнах на два трупа не съм сигурен че съм в правилното настроение, за да започна ново разследване. Но нямам време и се нуждая от пари. Въздъхвам и тръгвам към нея. Вилорп 10.11.17 в 15:55 |