| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Eight | Осма глава Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
Tanrose's mother is quite a frail, grey-haired woman. She's made it to eighty, which is old in these parts, but I wouldn't say she was going to be with us for too many more years. She has one servant, paid for by Tanrose, who leads me into their only large room where Tanrose's mother is sitting in a large chair with a brown blanket over her legs. Though the family isn't wealthy, the tenement they live in isn't as bad as many of the others in the poorer areas. It's small but comfortable, and well decorated, with some small tapestries on the walls, clean, uncracked glass in the windows, and polished floorboards covered by thick rugs. I catch a glimpse of the family shrine off the hallway and it's bright and clean, and smells of incense. | Майката на Танроуз е доста немощна сивокаса дама. Доживяла е до осемдесет, което си е доста за този квартал, но не изглежда като някой който ще изкара още много години с нас. Тя има един гувернант, платен от Танроуз, който ме въвежда в единствената им голяма стая, където майката на Танроуз седи на голям стол с кафяво одеяло върху краката си. Въпреки че семейството не е богато, жилещето, в което живеят не е толкова лошо колкото мнозинството от другите в по-бедните райони. То е малко, но удобно и добре украсено с малки гоблени по стените, чисти стъкла на прозорците, полираното дюшеме е покрито са покрити с дебели черги. Поглеждам от към коридора към семейното параклисче, което е светло,островът Бездиханния дракон чисто и мирише на тамян. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
After the servant has brought me a glass of wine I wait for Tanrose's mother to get down to business. It takes a little while, and as she tells me the story there's an edge of bitterness in her voice. She hasn't forgiven the authorities for putting her father in prison. | След като прислужникът ми донася чаша вино изчаквам майката на Танроуз, за да се заемем за работа. Отнема малко време докато тя ми разкаже историята си, а в гласа и има горчилка. Тя не е простила на властите, че баща й е хвърлен в затвора. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"The privateers had an agreement with the King that they could keep whatever booty they took before they joined up with the navy. My father, Captain Maxius, attacked a Simnian treasure ship the day before he was due to meet with the squadron he'd been assigned to. Everything he took that day was his by right." | – Преди да се включат във флота на краля, кеперите имали съгласието му, че могат да запазят цялата придобита плячка. Баща ми, капитан Максий, атакувал богат Симнияския кораб в денят преди да се срещтне с ескадрата към към която е бил зачислен. Всичко което е заграбил през онзи ден е било негова собственост. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
As she tells it, the authorities didn't see it that way. Captain Maxius took part in the Battle of Dead Dragon Island honourably enough, but when he arrived back in port he found himself summoned to the Palace, where he was accused of withholding treasure from the King. | Както й съобщили, властите не го виждали по този начин. Капитан Максий наистина взима участие в битката при островът Бездиханния дракон, но когато се завръща в пристинището е призован да се яви в двореца, където е обвинен, че е задържал плячка собственост на краля. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"Other captains were jealous because he was so successful. The trial wasn't fair. He was put in prison when he refused to hand over the money." | – Другите капитани ревнуваха, заради големите му успехи. Процесът не беше честен. Хвърлиха го в затвора, когато отказа да предаде парите. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
Tanrose's mother coughs, and looks frail and upset. Some tears form in her eyes. | Майката на Танроуз се закашля, изглежда ми крехка и разтроена. В очите и проблясват сълзи. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"He died soon after. He wasn't well after the voyage and he couldn't recover in prison. They killed him. Afterwards they were always questioning my mother but she never told them anything." | – Той умря скоро след това. Не беше добре когато се завърна и неможа да се възстанови в затвора. Те го убиха. След това разпитваха майка ми, но тя никога не има каза нищо. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
She sighs, and looks off into the distance for a while. | Въздъхва и се заглежда някъде в далечината за известно време. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"That was all a long time ago. Now the Orcs are going to take over the city. Good, I say." | – Това беше много отдавна. Сега орките ще превземат града. Нека, казвам аз. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"Good?" | – Нека? Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"Why should I care? The city ruined my family. My father was wealthy. Look at us now." | – Защо да ми пука? Градът разруши семейството ми. Баща ми беше богат. Погледни ме сега. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
She pauses again. She seems to be tiring. She revives long enough to look up at me sharply. | Тя отново замлъква. Изглежда уморена. Изведнъж живва и ме поглежда втренчено. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"But the Orcs can't get my father's money. Find it for me. There's fourteen thousand gurans. If you find it you can have one thousand." | – Но орките няма да получат парите на баща ми. Намерете ги за мен! Има четиридесет хиляди гурана. Ако успеете хиляда от тях са за вас. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"Where exactly did he bury it?" | – Къде точно ги е заровил? Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"Near the harbour. Under the whale." | – Близо да пристанището. Под китът. Вилорп 10.11.17 в 15:56 | |
"What?" | – Ър? Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Under the whale." | – Под китът. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
I scratch my chin. | Почесвам се по брадата. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"I don't know of any whale at the harbour." | –Не знам да има никакви китове в пристанището. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"That's what he told my mother. Under the whale. And that's what she told me." | – Това е казал на майка ми. Под китът. И това ми е предала тя. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"I really don't think there's a whale in Turai harbour." | – Наистина не мисля, че в пристанището на Тюрай има кит. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Not in the harbour. Beside it." | – Не в пристанището. До него. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Even so—" | – Дори и така... Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
I break off. Tanrose's mother's eyelids are starting to droop. Any second now she's going to nod off. | Спирам. Очите на майката на Танроуз се затварят. Всеки момент тя ще задреме. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
The servant comes in and looks questioningly at me. | Прислужникът влиза име поглежда въпросително. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"I'm leaving," I say, and bid farewell. I leave the tenement very thoughtfully. She didn't seem crazy and her memory seemed to be intact. Her story wasn't that unlikely, given the history of Turai's naval past, and the greed of the Palace. Any captain arriving back with a fortune might well find someone there trying to relieve him of it. Besides, I've been offered a reward of 1,000 gurans for finding the loot, which makes me even more inclined to believe the story. | – Потеглям – казвам аз и се сбогувам. Напускам апартамента много замислен. Не изглежда луда и паметта й изглежда си е наред. Разказът й не изглежда толкова невероятна предвид морската история на Тюрай и алчността на двореца. Всеки капитан прибрал се с голяма плячка веднага ще бъде намерен от някой опитващ да го освободи от нея. Освен това ми предложа награда от 1000 гурана за намиране на парите, което ме кара да вярвам на тази история. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
The only problem is I'd swear there isn't a whale beside the harbour. I'm still musing on it as I arrive back at the Avenging Axe. I'm not pleased to find Makri in my office and my mood isn't improved by the way she's kneeling over Hanama, their faces almost touching. | Единствения проблем е, дори мога да се закълна, че покрай пристанището няма китове. Все още мисля за това когато спристигам във Възмездяващата секира. Не съм очарован че намирам Макри и настроението ми не се подобрява въобще от начина по който е коленичила и превела над Ханама, лицай им почти се докосват. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"What the hell are you doing?" I demand. "No, don't answer that. Just do it somewhere else." | – Какво по дяволите правиш? - я питам аз. - Не не ми отговаряй. Просто го прави някъде другаде. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
I grab a bottle of klee and take a slug. All these sick women in my private quarters, it's starting to unnerve me. Makri springs lithely to her feet. Everything she does is lithe, agile and nimble. I never noticed before how annoying it can be. | Грабвам бутилка кли и отпивам цяла чаша. Всички тези болни жени в личната ми квартира започват да ме изнервят. Макри скача леко на крака. Всичко което прави е леко, плавно и пъргаво. Досега не съм забелязвал колко досадно може да бъде. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Hanama was trying to tell me something," says Makri. | – Ханама се опита да каже нещо – казва Макри. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
I sit down at my desk. There's a brief silence. | Сядам зад бюрото си. Последва кратка тишина. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Stop pretending you're not interested." | – Спри да се преструваш, че не те интересува. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Nothing an Assassin says is of any interest to me." | – Нищо казано от убие не представлява интерес за мен. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Isn't it time you lightened up on this hating Assassins all the time, Thraxas? It's getting tedious." | – Не е ли време да престанеш с непрекъснатото злобеене по адрес на убийците Траксас? Вече започва да става досадно. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Tedious? This woman kills for money. It's a vile trade that should have been outlawed long ago." | – Досадно? Тази жена убива хора за пари. Това е порочна практика когато отдавна трябваше да бъде забранена. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"You were a soldier. You killed for money." | – Бил си войник. Също си убивал хора за пари. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"That's different." | – Това е различно. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"How?" | – И как? Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"It just is. And don't try and confuse the issue with some smart argument you learned from Samanatius the so-called philosopher." | – Просто е. И не се опитвай да обърнеш въпроса с някакъв малоумен аргумент прихванат набедения за философ Самантиас Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
Makri looks frustrated. | Макри изглежда разочарована. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Do you want to hear what Hanama had to say or not?" | – Искаш ли да чуеш какво каза Ханама или не? Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"No." | – Не. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Fine," says Makri. | – Добре – тросва се Макри. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
She sits down on the couch. I try to ignore her. After a few minutes I glance up. She's studying her nails. I tap my fingers on the desk, and take out today's edition of the Chronicle. It's full of news about the winter malady. There's been a major outbreak in the north of the city and it's expected to spread. Makri's still studying her nails. | Тя се тръшва на дивана. Опитвам се да я игнорирам. След няколко минути се взирам в нея. Тя разглежда ноктите си. Удрям с ръка по бюрото и взимам днешното издание на Хрониката. Пълна е с новини за Зимната треска. Има голяма епидемия в северната част на града и се очаква да се разпространи. Макрипродължава да разглежда ноктите си. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"What the hell did Hanama have to say!" I roar. | – Какво, дяволите да я вземат, е казала Ханама?! - реввам аз. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
Makri looks up. | Макри вдига поглед. Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"Pardon?" | – Пардом? Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"What was it?" | – Какво каза? Вилорп 10.11.17 в 15:57 | |
"I can't remember." | – Не помня. Вилорп 10.11.17 в 15:57 |