| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Nine | Девета глава Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
I spend the evening sitting in front of the fire downstairs in the tavern, sipping beer and working my way through an enormous venison pie. Salted venison rather than fresh, as it's winter, but Tanrose has a way of bringing it back to life. My mood improves. True, the rooms upstairs are full of sick people, and the pie isn't quite the same without a few yams to mash up in the gravy, but looking on the bright side, I'm feeling on firmer ground with regard to the missing Ocean Storm. Now I've cleared up the matter of the so-called mysterious disappearance of the ship's captain, at least I know where I stand. I've no idea who might have killed him after he slipped away quietly into his lover's arms, but when it comes to a murder in Twelve Seas, I can generally sort it out. Criminals round here are careless. They make mistakes. I find them out. Sometimes it takes a smart piece of thinking. Sometimes just the willingness to plod on till I find the solution. I generally get there in the end. | Прекарвам вечерта седнал пред огъня долу в кръчмата, посръбвам биричка и методично унищожавайки един огромен дивечов пай. Осолен дивеч не пресен, защото е зима, но Танроуз знае как може да му вдъхне живот. Настроението ми се подобрява. Вярно е, че стаите гора са пълни с болни хора и паят не е съвсем същия без да има няколко батата за сосче, но гледайки от доброта страна, вече се усещам на малко по твръда почва що се отнася до липсващата Океанска буря. Сега след като изясних въпроса с така нареченото мистериозно изчезване на капитана на кораба, поне знам върху какво съм стъпил. Нямам идея кой може да го е убил след като се е замъкнал в ръцете на любовницата си, но става ли въпрос за убийство в Дванайсет морета, принципно мога да се оправя. Престъпниците тук са нехайни. Правят грешки. Пък аз ги намирам. Понякога се налага да вложа повечко мисъл. Понякога просто трябва да проявя упорство, докато намеря решението. И обикновено стигам до дъното на нещата. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Gurd's tavern is full, but despite the raucous drinking contest going on between a group of northern mercenaries and a company of crossbowmen from the Turanian village of Geslax, most people's attention is drawn to Moolifi. The Avenging Axe has never before played host to such a famous entertainer. Captain Rallee pretends not to notice but I can tell he's as pleased as a pixie. He loves it that he can sit at a table with Moolifi and let people see the way she looks into his eyes. He's replaced his tired old black uniform with a smart new one, polished up his boots and trimmed his moustache. Drinkers pause as they lift their flagons to their lips and glance over at the couple, jealous that the Captain has made such a catch. Singers and dancers are very low down in Turai's social strata, but even so, a golden-haired beauty like Moolifi would normally be spending her time with a wealthy member of the Honourable Merchants Association, or maybe even a senator. Now Rallee's hooked up with her, even though he's only a poorly paid captain in the Civil Guard. It says something for his qualities as a man, or so he likes to think. | Кръчмата на Гурд е пълна, но въпреки оспорваното състезание по нодпиване между група северни наемници и компания арбалетчий от Тйрайското село Геслакс, вниманието на повечето хора е насочено към Мулифи. Възмездяващата секира никога преди не е била домакън на такъв известен артист. Капитан Рали се преструва, че не забелезва но бих казал че е доволен като пикси. Той обича да седи на масата с Мулифи и да остави хората да видят как тя се вглежда в очите му. Сменил е похабената си стара черна ониформа с нова и спретната, излъскал е ботушите си и е постригал мустаците си. Пияндетата надигат халби към устните си гледайки към тяхната двойка и с ревност в грасовете се питат един друг как капитана е направил такъв улов. Певците и танцьорите стоят много ниско в социалната стълбица на Тюрай, някой със златисти коси като на Мулифи обикновено би прекарвал времето си с богат член от Асоциацията на почтените търговци, или дори със сенатор. Сега Рали има връзка с нея, макар да е само лошо капитан от градската стража. Това трябва да говори нещо за качествата му като човек, или поне так му се иска да мисли. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Some drinkers call over to the Captain, asking if his lady would like to give us a song. The Captain waves their requests away for a while, and starts to look annoyed when a few young mercenaries are too persistent in their attentions. Rallee starts to get angry but Moolifi ends any bad feelings by smiling at the mercenaries and calling over that she'll be pleased to sing. She rises to her feet, a confident woman who's used to entertaining an audience. As the tavern goes quiet, | Някой от пиячите се обръщат към капитана с питане дали неговата дама би искала да изпее нещо. Капитанът известно време не обръща внимание на подмятанията, макар да почва да се изнервя когато няколко млади наемници продължават да настояват да им обърне внимание. Рали започва да се ядосва, но Мулифи слага край на препирнята като просто се усмихва на наемниците и обявява, че ще се раздва да попее. Изправя се на крака, уверена жена която обича да радва публиката. Цялата кръчма притихва. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Makri sits down heavily at my table, looking a little fatigued after her long evening shift. | Макри се тръшва на масата ми, изглежда уморена след дългата си вечерна смяна. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"The men in Turai are fools," she says. | – Мъжете Тюрай са тъпаци – казва тя. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"We're in the middle of a war. Nothing wrong with a little entertainment." | – Ние сме насред война. Няма лошо в малко забавления. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Makri sneers. She lights a thazis stick, and keeps her back towards Moolifi, determined not to show any interest in her performance. She's the only one to do so. Voices are hushed and the drinking contest comes to a halt as Moolifi starts to sing. The hush doesn't last for long. As Moolifi launches into "Love Me Through the Winter," there are roars of appreciation. "Love Me Through the Winter" is her most popular song, and delivery boys and wagon drivers have been whistling it for months. It has a strong tune and by the time she's reached the first chorus tankards are starting to beat out time. As the song comes to an end the audience erupts with applause. Tankards, fists and sword pommels are banged on tables in thunderous approval. | Макри се подсмихва. Пали пръчица тазис и обръща гръб на Мулифи, решена да не проявява интерес към представлението. Тя е единствената която прави това. Гласовете стихват и дори състезанието по надпиване спира, когато Мулифи започва да пее. Тишината не трае дълго. Когато Мулифи подхваща „Люби ме през зимата” – избухва благодарствен рев. „Люби ме през зимата" е най-известна й песен от момчетата за доставки та до файтонджиите, всички си я подсвиркват от месеци. Тя има много силна мелодия и дакото достигне да края на първия коплет половниците вече почват да хлапат в такт с нея. Когато песента свършва публиката избухва в аплодисменти. Халби, юмруци и мечове започват да блъскат по масите в знак на гръмогласно одобрение. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"That was awful," says Makri. "What sort of idiot would enjoy that sort of thing? Thraxas, stop banging your tankard on the table." | – Това беше ужасно – казва Макри. - Какъв идиот трябва да си, за да се радваш на такова нещо? Траксас, спри да удряш халбата си в масата! Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"How could you not like it? She's a great performer." | – Как може да не ти харесва? Тя е чудесен изпълнител. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
I bang my tankard some more. Makri shakes her head in disgust and rises to her feet. She snatches my tankard off me and puts it on her tray. | Започвам да блъскам с халбата си още повече. Макри клати глава и става на крака. Издърпва ми халбата и я поставя на подноса си. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"Bring me another beer!" I roar. | – Донеси ми още една бира! - реввам аз. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"Some time tomorrow," mutters Makri, and departs into the throng of drinkers with her tray, snatching tankards right and left. | – Утре по някое време – мърмори Макри и се оправя към тълпата пиячи с таблата събирайки халби от ляво и дясно. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Moolifi sings a few more songs for the customers. It's a memorable night. Worries about the war are banished, and people still grieving for the friends and relatives they lost in the battle forget them for a while. Makri might not approve of cheap entertainment but it certainly goes down well at the Avenging Axe. As for Captain Rallee, | Мулифи изпява още няколко песни на посетителите. Това е една незабравима нощ. Тревогите покрай войната са забравени, а хората които скърбят за приятели и роднини загинали в битката пред стените, забравят за известно време. Макри може и да не одобрява евтини забавления, но със сигурност се отразява добре за Възмездяващата секира. Както и за капитан Рали. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
I've never seen him looking so cheerful. He's in such a benevolent mood he forgets to be annoyed about the fact that we're both working on the same case. | Никога не съм го виждал толкова щастлив. Той е в толкова добро настроение, че дори забравя да се ядоса от факта, че и двамата работим по един и същи случай. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"Thraxas. I hear you've been looking for the Ocean Storm." | – Траксас. Чух че търсиш Океанската буря. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
I nod. | Кимам. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"Any success?" | – Някакъв напредък? Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
I shake my head. I sent a message to the Guards telling them about the two bodies in Silver Lane, so Captain Rallee now knows about the murders. I sent the message anonymously so he doesn't know it was me who found them. Or possibly he does; Captain Rallee isn't a fool. | Поклащам глава. Изпратих съобщение на стражата за да им съобщя за двете тела, които открих на Сребърна, така че капитан Рали знае за убийствата. Изпратих съобщението анонимно, за да не разбере, че съм ги намерил аз. Или може би все пак е разбрал, капитан Рали не е глупак. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"It's a big thing for the city," says the Captain. "If you do somehow stumble across it, get it to the Sorcerers as soon as possible. You know there was a report of an Orcish fleet not far along the coast?" | – Това е нещо много важно за града – казва капитанът. - Ако се натъкнеш на нея по някакъв начин, предай я на магьосниците възможно най-бързо. Знаеш ли, че има донесения за оркски флот недалеч от брега? Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
I'd heard about it. I'm not sure if I believe it. | Чувал съм за това. Но не съм сигурен, дали да му вярвам. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"I don't think they'll be out in this weather. There's no good anchorage along the coast. If they got caught in a storm they'd be done for." | – Не мисля че биха плавали в това време. Няма добро закотвяне по крайбрежието. Ако ги спипа буря с тях е свършено. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
"Maybe they don't plan to be out there for long." | – Може би, не смятат че ще седят на котва дълго. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
The Captain's point being, of course, that if the Orcs get hold of the Ocean Storm they can use the magical talisman to batter down our defences around the harbour and sail right in. It's a good option for Prince Amrag. He doesn't have siege engines and it's hard to see how he can storm the walls in winter. The eastern and western gates of the city are heavily guarded by men and sorcery, and the North Gate, where the river flows into the city, is extremely well protected. Battering his way into the harbour might be his best plan. | Капитанът разбира се намеква, че ако орките докопат Океанската буря биха използвали магическия артефакт за да разбият нашите защити на пристанището и директно да акостират в него. Това е добра възможност за принц Амраг. Той не разполага с обсадни машини и не го виждам как би щурмувал стените през зимата. Източната и западната порта на града са добре защитени с хора и магии, а северната порта, от където реката навлиза в града е още по добре защитена. Изглежда, че най добрата му възможност е да нахлуе в пристанището. Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Captain Rallee has a lot of men engaged in the hunt. So far they've had no more success than the Sorcerers Guild or Praetor Samilius. The Captain glances round to where Moolifi is engaged in a conversation with | Капитан Рали е наредил на много хора да се заемат с издирването. До сега обаче те не са постигнали нещо повече от Магьосническата гилдия или претор Самилий. Капитанът се заглежда към мястото, където Мулифи се е заприказвала с Вилорп 10.11.17 в 16:01 | |
Dandelion and Tanrose. Then he looks at me. I figure I'm expected to say something. | Глухарче и Танроуз. Поглежда ме. Предполагам, че очаква да кажа нещо. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"She's a fine woman. Must be making your life brighter." | – Тя е чудесна жена. Сигурно е озарила живота ти. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"She is." | – Така е. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
The Captain suddenly looks downcast. | Капитанът свежда поглед. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"Of course she's just hooked up with me for the duration of the war. You know how everyone goes crazy when the enemy is at the gates." | – Разбира се, започнахме да излизаме заедно във военни времена. Знаеш как хората се лутат, когато врагът е пред портите. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
He looks at me again, but if he's expecting me to reassure him that Moolifi will love him forever, he's come to the wrong man. | Отново ме поглежда, но ако очаква, че ще го убеждавам как Мулифи ще го обича завинаги, значи е попаднал на грешния човек. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"When were we first in action together?" asks the Captain. | – Кога бяхме в такова положение заедно? - пита капитана. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
I shrug. | Свивам рамене. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"About twenty years ago." | – Преди около двадесет години. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"We made it through a lot of fighting." | – Отървахме се след жестока битка. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
Captain Rallee stares into his drink. | Капитан Рали се заглежда в чашата си. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"I'm not expecting to make it through this." | – Не ми се вярва да успеем и този път. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"Why not?" | – Защо не? Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"I just don't think anyone will come and help us. Turai's luck has run out." | – Просто не вярвам, че някой ще ни се притече на помощ. Късмета на Тюрай се изчерпа. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
I'm surprised to hear the Captain so pessimistic. He's always been a man who is confident of finding his way through, even in difficult circumstances. | Изненадан съм от песимизма на капитана. Винаги е бил човек, който вярва, че винаги може да се намери изход дори и от най-дълбоките тресавища. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"At least you've got Moolifi to cheer up your final days." | – Е, ти поне имаш Мулифи,за да поразвеселиш последните си дни. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"True. But she picked a poor time to arrive in this city." | – Наистина. Но е извадила много лош късмет да пристигне в града сега. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"Lucky for you though." | – Затова пък твоя е добър. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
The Captain nods. | Капитанът кимва. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"Strange the way she hooked up with me," he says. | – Запознахме се по много странен начин – казва той. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"That's the second time you've said that." | – Това е втория път в който го споменаваш. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"So?" | – Так ли? Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
"So what's your problem? You think Moolifi might be after you for your money?" | – Какъв ти е проблема? Да не мислиш, че Мулифи иска да е с теб заради парите ти? Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
This make the Captain laugh. We both know that a captain in the Civil Guards doesn't earn enough to attract fortune-hunters. | Това разсмива капитанът. И двамата знаем, че капитан от Градската стража не печели достатъчно, за да привлече каквито и да е златки. Вилорп 10.11.17 в 16:04 | |
Makri arrives, still scowling. | Макри пристига, все още намусена. Вилорп 10.11.17 в 16:04 |