| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
"What did he look like?" | – Как изглеждаше? Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
Nerinax shrugs. | Неринакс свива рамене. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"He had his hood up. He was thin. He was looking down like he didn't want to be recognised." | – Беше си сложил качулката. Изглеждаше хърбав. Гледаше надолу, сякаш не искаше някой да го познае. Вилорп 10.11.17 в 16:06 | |
"Was this before the Sorcerer?" | – Той ли беше преди магьосника? Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
He nods. I question him some more but he can't give me a better description. A thin man in a cloak. Medium height, wearing a grey tunic, same as most people in Twelve Seas. It's not much of a description. | Той кимва. Поразпитвам го още малко, но той не може да каже нищо конкретно. Хърбав мъж в наметало. Среден на ръст със сива туника, като повечето хора в Дванайсет морета. Това не е много полезно. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
"Anyone else?" | – Някой друг? Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
He glances round nervously again. Fearing he's about to clam up, I take out another coin. | Той отново се оглежда нервно. Опасявам се, че ще увърта, затова вадя още една монета. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
"Borinbax," he says, quite nervously. | – Боринбакс – прошепва той изнервено. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
I've heard of Borinbax. He works for the Brotherhood, which is enough reason for Nerinax not to want anyone to know he saw him. Borinbax is a thief by trade. Not famous for his exploits, but busy enough. Mainly works around the harbour warehouses but has been known to rob wagons coming into the city. He could be the sort of man to steal the Ocean Storm, though I never heard that he was a killer. If he does have it, it might be in the hands of the Brotherhood by now, which will make it very awkward to retrieve. | Чувал съм за Боринбакс. Работи за Братството, което си е добра причина Неринакс да не желае, някой да разбере, че го е видял. Боринбакс е крадец. Няма някакви големи удари, но е достатъчно зает. Основно работи около складовете на пристанището, но се знае и че ограбва фургоните идващи към крада. Като нищо може да е човекът задигнал Океанската буря, но пък не съм чувал досега да е и убиец. Ако той я е докопал нищо чудно да е вече в ръцета на Братството, което ще направи измъкването й доста тегаво. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
I hand over another coin. By now the rain has started to fall more heavily. The beggar shivers, and looks uncomfortable. The front door of the church opens. I glance up. It's Derlex, the pontifex. He glares at me. I depart swiftly. | Давам му монетата. Дъждът вече доста се е засилил. Просякът трепери, не само от притеснения. Вратата на църквата се отваря. Поглеждам на там. Това е Дерлекс - понтифексът. Той ме зяпва. Аз пък си тръгвам забързано. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
Borinbax rents some rooms above a sailmaker's shop close to the docks. By the time I get there the sky is dark grey and the rain is coming down heavily. The water in the harbour is choppy. Out beyond the harbour walls the sea is cutting up quite roughly. If there are any Orcish ships out there they might be in for an uncomfortable time. Perhaps Prince Amrag and his whole army will drown. That would save us a lot of trouble. | Боринбакс държи няколко стай над дюкяна за платна близо до доковете. Докато стигна до там небето е станало тъмно сиво, а дъждът направо си се лее. Водата в пристанището е развълнувана. Отвъд пристанищните стени морето си е направо бурно. Ако някъде там има каквито и да било оркски кораби, то явно са случили на доста гадно време. Може би принц Амраг и цялата му армия ще се издавят. Това ще ни спести много много проблеми. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
Before calling on Borinbax, I look around for a whale, or something which might resemble one. I don't see anything. I wasn't expecting to. I've lived close to the harbour most of my life and I've never heard of anything called the whale. But Tanrose's mother definitely recalled that her father said the gold was buried under the whale. After some fruitless tramping of the streets I start to wonder if perhaps she's losing her mind. Always a possibility, after a long life in Twelve Seas. | Преди да потърся Боринбакс се оглеждам за кит или нещо което поне да напомня за такъв. Не виждам нищо. Не съм и очаквал. Живея до пристанището през по-голямата част от живота си и никога не съм чувал за нещо, на което да му казват кътът. Но майката на Танроуз със сигурност помни, че баща й е казал, че златото е заровено под кита. След известно и безплодно трамбоване по улиците, започвам да се чудя дали пък не си е загубила ума. Това си е съвсем нормално след като си живял толкова дълго в Дванайсет морета. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
There are various taverns dotted around the docks. I wonder if any of them might once have been called the Whale. It's a possibility. I'll check it out later. I abandon the hunt and turn my mind back to Borinbax. | Около доковете има доста кръчми. Чудя се дали някоя от тях по някое време не се е казвала Кътът. Това си е вариант. Ще го проверя по-късно. За сега оставям издирването и се съсредоточавам пък върху Боринбакс. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
There's a door beside the sailmaker's shop and a staircase leading up to Borinbax's rooms. The door isn't locked and I climb the stairs carefully. Whoever's taken the Ocean Storm hasn't hesitated to kill, and I keep my hand on my sword pommel as I make the ascent. I've got a sleep spell ready to knock out anyone who gets in my way. It's a small piece of sorcery but it's often helped me out of a jam. | Има портичка до дюкяна за платна и после стълбище до квартирата на Боринбакс отгоре. Портата не е заключена и започвам да се изкачвам внимателно по стълбището. Този задигнал Океанската буря не се е поколебал да убие затова държа ръка върху дръжката на меча си докато си изкачвам. Приготвил съм си и приспиващо заклинание с което да поваля всеки изпречил се на пътя ми. Това е нищожна магийка, но често ми е помагала. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
Borinbax's front door is painted white. Most front doors in Turai are. It's the lucky colour for front doors. | Външната врата на Боринбакс е боядисана в бяло. Повечето врати в Тюрай са боядисани така. Това е късметлийски цвят за входна врата. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
It's freshly painted, probably a sign that he isn't doing too badly for himself. The door swings open easily. Odd. No self-respecting thief leaves his front door open. I draw my sword and advance carefully into the hallway. It's dark, with no torch lit, so I take out my illuminated staff and speak the word to make it work. The hall lights up with a golden glow. My illuminated staff is a fine piece of craftsmanship. I won it from an Elf lord playing niarit. He was a fool to play me. I'm number one chariot at niarit. | Вратата е прясно боядисана, това вероятно е знак, че нещата за него не вървят зле. Вратата се отваря с побутване. Странно. Никой самоуважаващ се крадец не оставя отключена входната си врата. Измъквам меча си и внимателно се вмъквам в коридора. Твърде е тъмно без запалена факла, затова измъквам светещия си жезъл и произнасям активиращата дума. Помещението се изпълва със златиста светлина. Светещият ми жезъл е произведение на изкуството. Спечелих го от един елфски владетел при игра на ниарит. Беше глупаво да се хваща да играе с мен. Аз съм най-бързата колесница опре ли до игра на ниарит. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
The hallway is neat and clean. Fresh plaster on the walls and a small religious icon with a picture of St. Quatinius, picked out in gold. There's a rug on the floor, another good item, Abelasian wool, better quality than you'd find in most places in Twelve Seas. Borinbax must be doing well for himself. Or was doing well for himself, I should say, because he's lying face down in the hallway, dead, and no longer enjoying his furnishings. | Коридорът е подреден и чист. Прясна мазилка на стените и малка икона на Свети Куантиний със златен обков. На пода има килим, друга скъпа вещ, от Абеласка вълна, много по добро качество от това което бихте намерили на повечето места в Дванайсет морета. Боринбакс явно се грижи добре за себе си. Или се е грижил добре за себе си, трябваше да кажа, защото лежи с лице на долу в коридора, мъртъв, и вече не се наслаждава на обзавеждането си. Вилорп 10.11.17 в 16:07 | |
I creep further along the hall, examining each of his rooms. They're all neat and they're all empty. I go back to the body and turn it over carefully. There's an ugly wound in his chest. I stare at it for a few moments. Doesn't quite look like a stab wound. I try sensing the air for sorcery. I can't pick up anything. I take a further look around but I'm not expecting to find anything, and I don't. The Ocean Storm has eluded me again. | Промъквам се напред по коридора, разглеждайки стаите. Всички са подредени и празни. Връщам се назад до трупа и го обръщам внимателно. На гърдите му има грозна рана. Гледам го известно време. Не прилича на обикновена рана. Опитвам се да проверя въздуха за остатъчна магия. Не мога да усетя нещо. Оглеждам се наоколо без да очаквам да открия нищо и не откривам. Океанската буря отново ми се изплъзна. Вилорп 10.11.17 в 16:07 |