Девета глава
Прекарвам вечерта седнал пред огъня долу в кръчмата, посръбвам биричка и методично унищожавайки един огромен дивечов пай. Осолен дивеч не пресен, защото е зима, но Танроуз знае как може да му вдъхне живот. Настроението ми се подобрява. Вярно е, че стаите гора са пълни с болни хора и паят не е съвсем същия без да има няколко батата за сосче, но гледайки от доброта страна, вече се усещам на малко по твръда почва що се отнася до липсващата Океанска буря. Сега след като изясних въпроса с така нареченото мистериозно изчезване на капитана на кораба, поне знам върху какво съм стъпил. Нямам идея кой може да го е убил след като се е замъкнал в ръцете на любовницата си, но става ли въпрос за убийство в Дванайсет морета, принципно мога да се оправя. Престъпниците тук са нехайни. Правят грешки. Пък аз ги намирам. Понякога се налага да вложа повечко мисъл. Понякога просто трябва да проявя упорство, докато намеря решението. И обикновено стигам до дъното на нещата.
Кръчмата на Гурд е пълна, но въпреки оспорваното състезание по нодпиване между група северни наемници и компания арбалетчий от Тйрайското село Геслакс, вниманието на повечето хора е насочено към Мулифи. Възмездяващата секира никога преди не е била домакън на такъв известен артист. Капитан Рали се преструва, че не забелезва но бих казал че е доволен като пикси. Той обича да седи на масата с Мулифи и да остави хората да видят как тя се вглежда в очите му. Сменил е похабената си стара черна ониформа с нова и спретната, излъскал е ботушите си и е постригал мустаците си. Пияндетата надигат халби към устните си гледайки към тяхната двойка и с ревност в грасовете се питат един друг как капитана е направил такъв улов. Певците и танцьорите стоят много ниско в социалната стълбица на Тюрай, някой със златисти коси като на Мулифи обикновено би прекарвал времето си с богат член от Асоциацията на почтените търговци, или дори със сенатор. Сега Рали има връзка с нея, макар да е само лошо капитан от градската стража. Това трябва да говори нещо за качествата му като човек, или поне так му се иска да мисли.
Някой от пиячите се обръщат към капитана с питане дали неговата дама би искала да изпее нещо. Капитанът известно време не обръща внимание на подмятанията, макар да почва да се изнервя когато няколко млади наемници продължават да настояват да им обърне внимание. Рали започва да се ядосва, но Мулифи слага край на препирнята като просто се усмихва на наемниците и обявява, че ще се раздва да попее. Изправя се на крака, уверена жена която обича да радва публиката. Цялата кръчма притихва.
Макри се тръшва на масата ми, изглежда уморена след дългата си вечерна смяна.
– Мъжете Тюрай са тъпаци – казва тя.
– Ние сме насред война. Няма лошо в малко забавления.
Макри се подсмихва. Пали пръчица тазис и обръща гръб на Мулифи, решена да не проявява интерес към представлението. Тя е единствената която прави това. Гласовете стихват и дори състезанието по надпиване спира, когато Мулифи започва да пее. Тишината не трае дълго. Когато Мулифи подхваща „Люби ме през зимата” – избухва благодарствен рев. „Люби ме през зимата" е най-известна й песен от момчетата за доставки та до файтонджиите, всички си я подсвиркват от месеци. Тя има много силна мелодия и дакото достигне да края на първия коплет половниците вече почват да хлапат в такт с нея. Когато песента свършва публиката избухва в аплодисменти. Халби, юмруци и мечове започват да блъскат по масите в знак на гръмогласно одобрение.
– Това беше ужасно – казва Макри. - Какъв идиот трябва да си, за да се радваш на такова нещо? Траксас, спри да удряш халбата си в масата!
– Как може да не ти харесва? Тя е чудесен изпълнител.
Започвам да блъскам с халбата си още повече. Макри клати глава и става на крака. Издърпва ми халбата и я поставя на подноса си.
– Донеси ми още една бира! - реввам аз.
– Утре по някое време – мърмори Макри и се оправя към тълпата пиячи с таблата събирайки халби от ляво и дясно.
Мулифи изпява още няколко песни на посетителите. Това е една незабравима нощ. Тревогите покрай войната са забравени, а хората които скърбят за приятели и роднини загинали в битката пред стените, забравят за известно време. Макри може и да не одобрява евтини забавления, но със сигурност се отразява добре за Възмездяващата секира. Както и за капитан Рали.
Никога не съм го виждал толкова щастлив. Той е в толкова добро настроение, че дори забравя да се ядоса от факта, че и двамата работим по един и същи случай.
– Траксас. Чух че търсиш Океанската буря.
Кимам.
– Някакъв напредък?
Поклащам глава. Изпратих съобщение на стражата за да им съобщя за двете тела, които открих на Сребърна, така че капитан Рали знае за убийствата. Изпратих съобщението анонимно, за да не разбере, че съм ги намерил аз. Или може би все пак е разбрал, капитан Рали не е глупак.
– Това е нещо много важно за града – казва капитанът. - Ако се натъкнеш на нея по някакъв начин, предай я на магьосниците възможно най-бързо. Знаеш ли, че има донесения за оркски флот недалеч от брега?
Чувал съм за това. Но не съм сигурен, дали да му вярвам.
– Не мисля че биха плавали в това време. Няма добро закотвяне по крайбрежието. Ако ги спипа буря с тях е свършено.
– Може би, не смятат че ще седят на котва дълго.
Капитанът разбира се намеква, че ако орките докопат Океанската буря биха използвали магическия артефакт за да разбият нашите защити на пристанището и директно да акостират в него. Това е добра възможност за принц Амраг. Той не разполага с обсадни машини и не го виждам как би щурмувал стените през зимата. Източната и западната порта на града са добре защитени с хора и магии, а северната порта, от където реката навлиза в града е още по добре защитена. Изглежда, че най добрата му възможност е да нахлуе в пристанището.
Капитан Рали е наредил на много хора да се заемат с издирването. До сега обаче те не са постигнали нещо повече от Магьосническата гилдия или претор Самилий. Капитанът се заглежда към мястото, където Мулифи се е заприказвала с
Глухарче и Танроуз. Поглежда ме. Предполагам, че очаква да кажа нещо.
– Тя е чудесна жена. Сигурно е озарила живота ти.
– Така е.
Капитанът свежда поглед.
– Разбира се, започнахме да излизаме заедно във военни времена. Знаеш как хората се лутат, когато врагът е пред портите.
Отново ме поглежда, но ако очаква, че ще го убеждавам как Мулифи ще го обича завинаги, значи е попаднал на грешния човек.
– Кога бяхме в такова положение заедно? - пита капитана.
Свивам рамене.
– Преди около двадесет години.
– Отървахме се след жестока битка.
Капитан Рали се заглежда в чашата си.
– Не ми се вярва да успеем и този път.
– Защо не?
– Просто не вярвам, че някой ще ни се притече на помощ. Късмета на Тюрай се изчерпа.
Изненадан съм от песимизма на капитана. Винаги е бил човек, който вярва, че винаги може да се намери изход дори и от най-дълбоките тресавища.
– Е, ти поне имаш Мулифи,за да поразвеселиш последните си дни.
– Наистина. Но е извадила много лош късмет да пристигне в града сега.
– Затова пък твоя е добър.
Капитанът кимва.
– Запознахме се по много странен начин – казва той.
– Това е втория път в който го споменаваш.
– Так ли?
– Какъв ти е проблема? Да не мислиш, че Мулифи иска да е с теб заради парите ти?
Това разсмива капитанът. И двамата знаем, че капитан от Градската стража не печели достатъчно, за да привлече каквито и да е златки.
Макри пристига, все още намусена.
– Наслаждаваш ли се на песента? - пита я капитанът.
– Не – срязва го Макри, грабва празната халба и се фръцва без да каже друго. Рали изглежда изненадан.
– Какво по дяволите?
– Тя има много специфичен вкус – обяснявам. - Не признава нищо, което не е елфическо. И древно.
Той поклаща глава.
– Макри интелектуалката. Не завиждам на никой мъж, който ще се хване с нея.
Той ме поглежда. Капитанът изглажда сякаш ме преценява.
– Винаги съм си мислил, че ти ще се хванеш с нея.
– Тогава яко си се объркал. Единствения с който ще отида до гроба си е половница бира.
– Така все пак ще имаш още една свободна ръка.
– Тогава в нея ще взема още една халба в нея.
– Може би трябва да обмислиш по-добре това. Възможно е на пролет никой от нас, да не може да поръчва бира.
– Богове, Рали, кога стана сдухан, като ньоджанска курва? Прекрасната ти певица, явно не те прави достатъчно щастлив.
– Прекрасната ми певица ме кара да искам да живея малко по-дълго.
Прекарвам една много неприятна нощ спейки на пода в офиса ми близо до камината. Лузитания все още е в стаята ми, а и Макри спи на пода до нея. Ханама е окупирала дивана ми. Свикнал съм с малко уединение и намирам този асортимент от най-малко желаните жени в Тюрай за неприемлив. Смятах да спя в общата зала долу или дори в коридора, но кратко проучване ми показа, че тези места са студени колкото гроба на Ледената кралица. Не желая да замръзна до смърт само, за да могат тея да си спят на спокойствие. Загръщам се плътно в пелерината си и лягам пред огъня, проклинайки Зимната треска и всички заразили се с нея.
Тръпна в очакване на играта на карти. Други ден ще седна на една маса с Гликсий, претор Капатий и генерал Акарий. След това ще им покажа едно две неща. Присещам се, че за момента още не съм събрал парите за да играя с тях и за момент се чувствам попарен. Ядно трябва да направя нещо по въпроса. Решавам да тръгна рано утре сутрин и да намеря заровеното съкровище. Пък можа и да попадна на Океанската буря докато го търся. Ето това ще е грандиозен успех. Пък и все трябва да стане по някое време.
На следващата сутрин се загръщам плътно в загряващата си магическа пелерина и рано рано тръгвам на гости на Керк, моя информатор. На улица Квинтесенция магазинерите вече са разпнали сергиите си, зъзнейки зад оскъдния си асортимент от стоки. Благодарен съм за загряващото ми наметало. То ми дава усещане за малко превъзходство над тълпата от зъзнещи хора по улиците на Дванайсет морета бързащи по свой си задачи. Никой от тях няма магически предмети, които да ги стоплят.
Керк си е в къщи. Той живее в една мизелна стайчка на върха на разнебитена сграда в далечния край на улица Свети Роминий. Това е мястото където най-бедните хора намират края си, само стъпка над това да спиш на самата улица. Хазяйте цепят етажите на малки и още по-малки стаички, които преграждат докато достигнат до такива размери, че в тях едва да могат да живеят хора. Няма нищо хубаво на място като това: няма канализация, вентилация, хигиена, лично пространство, нищо няма.
Керк отваря вратата и придобива разочарован вид като ме вижда. Има нещо елфическо в него, вероятно нещо в очите му. Ако в него наистина има елфическа кръв вероятно е привнесена от някой елф имащ си работа с курва от Дванайсет морета. Дори и гостуващите елфи имат нужда от малко забавления. Струва ми се, че е бил умно момче на младини. Понякога все още е, но е твърде затънал с дуата за да се измъкне от нея. Използва малкото пари който докопва, за да си купи дрога и веднага след това почва да търси още пари, за да си купи още дуа. Едно и също отново и отново, самоунищожава се по малко повече всеки път. Съмнявам се да се е хранил читаво от годи. Не ми изглажда като добър начин да съществуваш. Може би орките ще му направят услуга като унищожат града. Дори и да не го направят той скоро ще умре.
Казвам му, че търся просяка който видях пред кооперацията на улица сребърна.
– Мястото, където е убит морския капитан?
– Баш.
Керк протяга едната си ръка. Толкова рано сутрин тя е сравнително чиста, но вече потреперва, нужна му е дуа. Подавам една много дребна монета.
– Повече – казва той.
– Повече, когато ми кажеш нещо.
– Знам къде може да го намериш. Дай ми още!
Подавам му още една дребна монета. Керк беше надежден информатор. В последно време – не толкова. Затова избягвам да му давам твърде много предварително, само за да разбера, че не знае нищо. Керк се ухилва на двете монети в ръката си.
– Казва се Неринакс. Обикновено сутрин проси пред църквата на Свети Волоний. Добро място, обикновено все поличава по нещичко от понтифексът*. *главен жрец в древен Рим
Давам на Керк по-едра монета. Той спира да се мръщи. Оставям го и внимателно се спускам по тъмното стълбище, затрупано с боклуци, към улицата долу. Не съм далеч от църквата. Започва да вали леден дъжд и аз се забързвам по замръзналите улици. Надявам се да не налетя на отец Дерлекс. Той сякаш ме дебне, откакто влязох в спор с неговия началник, епископ Гзекий. Аз пръв ще си призная, че не съм най-благочестивия човек, но продължавам да твърдя че отиде твърде далеч, като ме използва за пример в прочутата си проповед за четирите велики порока — лакомия, хазарт, пиянство и насилие. Децата все още ме сочат по улицата.
Неринакс, просяка, клечи точно пред църквата. Когато за последно влизах в църквата срещнах няколко орки. Макри ги уби. Тя се зае със задачата с такова желание, че тактично стоях зад гърба й.
Пред Неринакс има купичка с няколко дребни монети. На стената до него е подпряна патерица, а един от краката му завършва малко под коляното. Когато тръгвам към него на лицето му се изписва надежда. Вадя една малка монета от кесията си.
– Ти не просеше ли на улица Сребърна?
Надеждата напуска лицето му. Вече не съм човек, който ще му даде пари. Сега съм човек, който задава въпроси, а тези хора въобще не са обичани в Дванайсет морета.
– Улица Сръбърна – повтарям. - Просиш ли там?
– Може би?
– Кой видя да излиза от сградата?
– Никой.
Пускам монетата в купата му и изваждам още една. До сега съм подкупил моряка в Русалката, Керк, а сега и Неринакс. Това е най-лесния начин за получаване на информация. А и не ми се налага да мисля много много.
– От стражата ли си?
– Не. Аз съм детектив. А капитан Арекс е бил убит в сградата пред която седеше. Сигурен съм, че знаеш за това. Така че, кажи ми за хората които видя да излизат.
– Теб те видях.
– Кой друг?
– Градската стража. След теб.
– А преди мен?
Неринакс изглежда се притеснява. Хем иска да пусна още една монета в купата му, хем не иска да биде видян, да дава информация на следовател. Споделянето на информация може да е доста нездравословно нещо в Дванайсет морета. Наоколо няма никой. Пускам монетата в купата му.
– Няколко души бяха в сградата и излязоха от нея. Магьосник.
– Магьосник? Едър мъж? С дълга пелерина и хубави черни ботуши?
Просяка кимва. Значи Гликсий Драконоубиеца е бил тук. Това е интересно.
– Кой още?
– Мършав мъж с наметало.
– Как изглеждаше?
Неринакс свива рамене.
– Беше си сложил качулката. Изглеждаше хърбав. Гледаше надолу, сякаш не искаше някой да го познае.
– Той ли беше преди магьосника?
Той кимва. Поразпитвам го още малко, но той не може да каже нищо конкретно. Хърбав мъж в наметало. Среден на ръст със сива туника, като повечето хора в Дванайсет морета. Това не е много полезно.
– Някой друг?
Той отново се оглежда нервно. Опасявам се, че ще увърта, затова вадя още една монета.
– Боринбакс – прошепва той изнервено.
Чувал съм за Боринбакс. Работи за Братството, което си е добра причина Неринакс да не желае, някой да разбере, че го е видял. Боринбакс е крадец. Няма някакви големи удари, но е достатъчно зает. Основно работи около складовете на пристанището, но се знае и че ограбва фургоните идващи към крада. Като нищо може да е човекът задигнал Океанската буря, но пък не съм чувал досега да е и убиец. Ако той я е докопал нищо чудно да е вече в ръцета на Братството, което ще направи измъкването й доста тегаво.
Давам му монетата. Дъждът вече доста се е засилил. Просякът трепери, не само от притеснения. Вратата на църквата се отваря. Поглеждам на там. Това е Дерлекс - понтифексът. Той ме зяпва. Аз пък си тръгвам забързано.
Боринбакс държи няколко стай над дюкяна за платна близо до доковете. Докато стигна до там небето е станало тъмно сиво, а дъждът направо си се лее. Водата в пристанището е развълнувана. Отвъд пристанищните стени морето си е направо бурно. Ако някъде там има каквито и да било оркски кораби, то явно са случили на доста гадно време. Може би принц Амраг и цялата му армия ще се издавят. Това ще ни спести много много проблеми.
Преди да потърся Боринбакс се оглеждам за кит или нещо което поне да напомня за такъв. Не виждам нищо. Не съм и очаквал. Живея до пристанището през по-голямата част от живота си и никога не съм чувал за нещо, на което да му казват кътът. Но майката на Танроуз със сигурност помни, че баща й е казал, че златото е заровено под кита. След известно и безплодно трамбоване по улиците, започвам да се чудя дали пък не си е загубила ума. Това си е съвсем нормално след като си живял толкова дълго в Дванайсет морета.
Около доковете има доста кръчми. Чудя се дали някоя от тях по някое време не се е казвала Кътът. Това си е вариант. Ще го проверя по-късно. За сега оставям издирването и се съсредоточавам пък върху Боринбакс.
Има портичка до дюкяна за платна и после стълбище до квартирата на Боринбакс отгоре. Портата не е заключена и започвам да се изкачвам внимателно по стълбището. Този задигнал Океанската буря не се е поколебал да убие затова държа ръка върху дръжката на меча си докато си изкачвам. Приготвил съм си и приспиващо заклинание с което да поваля всеки изпречил се на пътя ми. Това е нищожна магийка, но често ми е помагала.
Външната врата на Боринбакс е боядисана в бяло. Повечето врати в Тюрай са боядисани така. Това е късметлийски цвят за входна врата.
Вратата е прясно боядисана, това вероятно е знак, че нещата за него не вървят зле. Вратата се отваря с побутване. Странно. Никой самоуважаващ се крадец не оставя отключена входната си врата. Измъквам меча си и внимателно се вмъквам в коридора. Твърде е тъмно без запалена факла, затова измъквам светещия си жезъл и произнасям активиращата дума. Помещението се изпълва със златиста светлина. Светещият ми жезъл е произведение на изкуството. Спечелих го от един елфски владетел при игра на ниарит. Беше глупаво да се хваща да играе с мен. Аз съм най-бързата колесница опре ли до игра на ниарит.
Коридорът е подреден и чист. Прясна мазилка на стените и малка икона на Свети Куантиний със златен обков. На пода има килим, друга скъпа вещ, от Абеласка вълна, много по добро качество от това което бихте намерили на повечето места в Дванайсет морета. Боринбакс явно се грижи добре за себе си. Или се е грижил добре за себе си, трябваше да кажа, защото лежи с лице на долу в коридора, мъртъв, и вече не се наслаждава на обзавеждането си.
Промъквам се напред по коридора, разглеждайки стаите. Всички са подредени и празни. Връщам се назад до трупа и го обръщам внимателно. На гърдите му има грозна рана. Гледам го известно време. Не прилича на обикновена рана. Опитвам се да проверя въздуха за остатъчна магия. Не мога да усетя нещо. Оглеждам се наоколо без да очаквам да открия нищо и не откривам. Океанската буря отново ми се изплъзна.
Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/21
Преводачи: Вилорп
Готово: